№ 780
гр. Пазарджик, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от Димитър Бишуров Административно
наказателно дело № 20215220200925 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. В. СЛ., ЕГН ********** от гр.Пловдив,
против НП № 20-1006-003121 от 26.10.2020 год. на началник група в сектор
„ПП” към ОД на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.185 във вр. с чл.20
ал.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.
/двадесет лева/ и на основание чл.175 ал.1, т.5 във вр. с чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП
е наложено административно наказание глоба в размер на 60 лв. /шестдесет
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
С жалбата не се претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично и не изпраща процесуален представител. Не се изразява становище по
съществото на спора.
За ответникът по жалбата – АНО, редовно призован, не се явява
представител. Постъпва бланкетно писмено становище от пълномощник на
директора на ОДМВР-Пазарджик, с което иска НП да се потвърди. Прави
1
възражение за прекомерност на евентуално претендираните разноски от
жалбоподателя и на свой ред иска присъждане на такива под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази
становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 24.05.2020г., в 15:48 часа,
в гр.Пазарджик, по ул.“Кочо Честименски“, пред № 7 е управлявал л.а.
„Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № ***, собственост на Р. Н. У., като загубил
непрекъснатия контрол над управляваното МПС, което се отклонило надясно и
се блъснало в паркирания л.а. „Мазда 6“ с рег. № ***, собственост на Д. И. Д..
Настъпило ПТП с материални щети и по двата автомобила. След това не
изпълнил задължението си като участник в ПТП да спре, за да установи какви
се последиците от произшествието, а продължил движението си.
Всичко това било констатирано от актосъставителя С.Л.– пол. инсп-р в
Сектор „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик, след като лицето И. Д. Д. – син на
собственика на ударения л.а., подал писмен сигнал в сектора за настъпилото
ПТП. Преди това обаче св.И. Д. се снабдил с видеозапис от охранителна
камера, разположена в обект в близост до мястото на настъпилото ПТП.
Видеозаписът му бил предоставен от собственика на въпросният обект и св.Д.
го съхранил в мобилния си телефон. На видеозаписа се виждало ясно как в
15:48 часа л.а. „Ситроен Ксара Пикасо“ с рег. № *** се движи по ул.“Кочо
Честименски“, пред № 7, където пътят прави десен завой под прав ъгъл.
Предприема завиване надясно, но при излизане от завоя се отклонява надясно
и навлиза с дясната си странична част в крайпътната територия, където е
паркиран л.а. „Мазда 6“ с рег. № ***. С дясната си странична предна част,
около колелото и предната врата, Ситроенът удря и зажулва в задната дясна
част, около колелото и задната броня, Маздата, в резултат на което тя се
заклаща и се отчупва парче от бронята. Веднага след това Ситроенът
продължава движението си и се отдалечава от мястото на инцидента.
След като св.Л. изгледал въпросният видеозапис той направил справка за
собственост на Ситроена, като констатирал, че негов собственик било лицето
2
Р. Н. У., ЕГН ********** от гр.Пловдив. От същия била изискана информация
и съответно той подал декларация по чл.188 от ЗДП /л.17 от делото/, в която
посочил, че притежавания от него л.а. към инкриминираната дата се ползвал
от жалбоподателя С.. От последния бил снети писмени обяснения /л.16 от
делото/, в които посочил, че на 24.05.2020г. след обяд е бил с автомобила в
гр.Пазарджик и не го е преотстъпвал на никого.
Предвид констатираните от полицейския служител обстоятелства по
настъпилото ПТП било прието, че поведението на жалбоподателя
осъществявало състав на административни нарушения, както следва:
1. по чл.20 ал.1 от ЗДП, т.к. водачът не контролирал непрекъснато ППС,
което управлявал;
2. по чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП, т.к. водачът, като участник в ПТП, не
изпълнил задължението си да спре, за да установи какви се последиците от
произшествието.
С оглед на това била изготвена покана за жалбоподателя С., с която бил
поканен да се яви на 17.09.20г. в С-р „ПП“-Пазарджик за съставяне на АУАН.
Няма данни въпросната покана /л.19 от делото/ да му е била връчена.
За констатираните нарушения св. Л. съставил АУАН бл. № 559530 от
18.09.2020г. в отсъствие на нарушителя. След това този акт бил изпратен за
предявяване и връчване на нарушителя по делегация в С-р „ПП“-Пловдив. На
06.10.2020г. актът бил предявен и подписан от жалбоподателя, като му бил
предоставен и екземпляр от него.
Въз основа на съставения акт било издадено атакуваното НП, което било
връчено лично на жалбоподателя на 08.06.2021 година, а жалбата против него
била подадена директно в ПзРС по куриер на 14.06.21г., т.е. в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима, като подаден в срок
и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
показанията на свидетелите С.Л. и И. Д., също и от писмените доказателства,
приети по делото, както и от вещественото доказателство – 1 бр. компактдиск,
съдържащ видеозапис от охранителна камера на обстоятелствата по
настъпилото ПТП.
3
Съдът кредитира изцяло приетите по делото доказателства, т.к. същите
са непротиворечиви, взаимно допълващи се и категорично очертават
гореописаната фактическа обстановка.
Относно вещественото доказателство е удачно да се вметне, че в най-
новата си съдебна практика ВКС налага разбирането, че няма никаква
процесуална пречка снимките от видеокамерите, а това с пълна сила важи и за
аудио и видеозаписите, да се третират като веществени доказателства по
смисъла на чл.109 ал.1 от НПК. Същите имат качеството на предмети, върху
които има следи от престъплението /в случая от адм. нарушение – бел. моя/,
поради което без съмнение могат да се ползват, като съмненията за
достоверността им може да се проверяват чрез различни процесуални способи,
включително и експертиза. Неправилно е случайно създадените фотоснимки,
диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат
информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 от
НПК, да се смесват със съответните веществени доказателствени средства,
визирани в чл. 125, ал. 1 НПК. В този смисъл е Решение № 390 от 02.10.2009 г.
по н.д. № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС.
В Решение № 418 от 7.12.2015 г. на ВКС по н. д. № 1367/2015 г., III н. о.
пък е казано, че случайно създадените фотоси, снимки и записи чрез
видеокамери не са доказателствени средства по смисъла на чл. 125 и чл. 127 от
НПК, и спрямо тях не следва да се прилагат предписанията на визираните
разпоредби. Същите обаче удовлетворяват изцяло изискванията на очертаните
в чл.109 ал.1 от НПК характеристики на веществени доказателства, поради
съдържащите се в тях следи от престъпление и възможността да послужат за
изясняване на обстоятелствата по делото, като след проверка с предвидените в
закона процесуални способи на достоверността на съхранената информация,
могат да се ползват за нуждите на наказателното производство и да допринесат
за разкриване обективната истина в процеса.
В Решение № 112 от 25.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 71/2015 г., II н. о. е
пасочено, че: „Записите от охранителните камери по естеството си
представляват предмети, които могат да послужат за изясняване на
обстоятелствата по делото и като такива подлежат на събиране и проверка като
веществени доказателства по смисъла на чл.109 от НПК. В случая е установено
със сигурност кога, откъде, по какъв начин и от кого е бил предаден
4
изследваният диск, а тези обстоятелства, на свой ред, позволяват от
съдържанието му да се извеждат изводи за авторството и фактите на
деянието“.
Настоящият съдебен състав не намери за необходимо да подлага на
експертно изследване вещественото доказателство, т.к. автентичността на
съдържащия се в него видеозапис не бе оспорена по никакъв начин и от никоя
от страните.
При така установеното от правна страна съдът приема, че жалбата е
частично основателна.
Първото, което следва да се каже е това, че при съставянето на АУАН в
отсъствие на нарушителя не е допуснато съществено процесуално нарушение,
което да обуславя отмяна на НП. Вярно е, че актът е съставен на
горепосочената дата в отсъствие на нарушителя, т.е. при условията на чл.40
ал.2 от ЗАНН. Съставянето му в тази хипотеза не е незаконосъобразно по
мнение на този съдебен състав. Вярно е също, че до жалбоподателят е била
изготвена покана за явяване с цел съставяне и връчване на акт за
административно нарушение, за която обаче няма данни да е била надлежно
връчена. При това положение може да се приеме, че жалбоподателят изобщо
не е бил канен за съставяне и връчване на АУАН. Това разбира се е
процесуално нарушение, но не и от категорията на съществените. Установена е
трайна съдебна практика, според която дори нарушителя въобще да не е канен
за съставянето на АУАН, то това пак не би съставлявало съществено
нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяна на НП, щом в
крайна сметка съставеният в отсъствие акт е бил връчен на нарушителя и му е
осигурена възможността да организира защитата си в производството по-
нататък. Настоящият случай е именно такъв, защото след съставянето на акта
същият е бил връчен на 06.10.2020г. лично на жалбоподателя. В този смисъл
има константна съдебна практика, като само за пример биха могли да се
цитират Решение № 592/2016 по канд № 700/16г. на АдС-Пазарджик, както и
решения на същия съд по канд № 743/20г., канд № 742/20г. и канд № 722/21г.,
с което между другото е отменено решението на въззивната инстанция по АНД
№ 138/21г, постановено от друг състав на ПзРС при предходно разглеждане на
делото, който пък е отменил настоящото НП, приемайки, че е налице СПН,
изразяващо се в съставянето на АУАН без преди това нарушителят да е бил
5
канен за това действие.
Тук веднага следва да се каже, че от всички събрани по делото
доказателства категорично се установи, че именно жалбоподателят на
инкриминираните дата, час и място е управлявал лекия автомобил Сетроен, с
който е ударил по описания по-горе начин паркирания лек автомобил Мазда.
След установяването на този главен факт съдът направи следните фактически
и правни изводи:
І. Относно нарушението по пункт І от НП - чл.185 във вр. с чл.20 ал.1 от
ЗДП.
Настоящия съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателното производство, при вменяване на нарушението
по този пункт, е допуснато съществено процесуално нарушение, което
накърняват правото на защита на санкционираното лице, до степен на
невъзможност за неговото адекватно упражняване. Отделно от това не беше
доказан по безспорен и категоричен начин, от страна на АНО, фактът на
извършеното нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДП.
Процесуалното нарушение се изразява в това, че в НП липсва
подробно и коректно описание на обстоятелствата, при които е извършено
вмененото административно нарушение по чл.20 ал.1 от НК. При това
положение жалбоподателят е лишен от възможност да научи коректно, а
следва само да гадае относно конкретните факти, очертаващи от обективна и
субективна страна състава на това нарушение, както и да го оборва.
В обстоятелствената част на НП, при описване на това нарушение е
изписано текстово, че преди ПТП водачът не контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС, в резултат на което се отклонил в дясно и
блъснал паркираният л.а. Мазда.
Никъде не е казано, очевидно защото не е било изследвано от
актосъставителя и АНО, на какво се е дължала липсата на непрекъснат контрол
над управляваното МПС, респ. отклоняването и блъскането на другия
паркиран автомобил. Нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДП ще е налице само ако
водачът умишлено не контролира непрекъснато упрпавляваното МПС. Когато
обаче той е загубил контрол над него поради някакви обективни и
непредвидими причини, извън неговата воля, то ще е налице случайно деяние
и лицето не би следвало да отговаря административнонаказателно. Възможно е
6
също така до произшествието да се е стигнало не поради загубата на контрол, а
поради управление и движение с превишена или с несъобразена скорост, или
пък след употреба на алкохол например. Възможно е загубата на контрол над
МПС да се е дължала на причини извън волята на водача – непредвидими
неравности по пътя, внезапно възникнал здравословен проблем у водача и т.н.
Ето защо, когато на един водач се вменява нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДП, то
за актосъставителя, а след това и за АНО, възниква неотменимото задължение
да обследват причините, поради които водачът не е контролирал непрекъснато
управляваното МПС. В такава ситуация и само ако констатират, че причините
са били изцяло предотвратими от самия водач, то би могло да се формира
категоричен извод, че неговото поведение е виновно, респ. да се състави
АУАН и НП. Това обаче, както се посочи по-горе, не е направено.
С оглед на това в конкретния казус, освен че е допуснато
горекоментираното процесуално нарушение, но и не е доказано, до
изискваната от закона степен на несъмненост, виновното поведение на
жалбоподателя нито под формата на пряк или евентуален умисъл, нито на
съзнавана или несъзнавана непредпазливост досежно извършване на
нарушение по чл.20 ал.1 от ЗДП.
По тази причина НП по пункт І се явява незаконосъобразно и ще следва
да се отмени по този пункт.
ІІ. Относно нарушението по пункт ІІ от НП - чл.175, ал.1, т.5 във вр. с
чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП.
Настоящия съдебен състав намира, че атакуваното НП по този пункт е
законосъобразно и следва да се потвърди. Това е така, защото категорично се
изясни, че именно жалбоподателят е управлявал л.а. Ситроен, с който е ударил
и зажулил л.а. Мазда по подробно описания по-горе начин. Категорично стана
ясно и това, че веднага след настъпилото ПТП жалбоподателят не е спрял на
място, а е продължил движението си и се отдалечил.
Тук е мястото да се посочи, че не е състоятелно възражението в т.І от
въззивната жалба в смисъл, че жалбоподателят въобще не бил констатирал
настъпването на процесното ПТП, т.к. то се изразило в леко одраскване на
бронята на паркирания автомобил, но това не било осъзнато от С.. Както се
посочи и по-горе, от приобщеното веществено доказателство, съдържащо
7
видеозапис на ПТП, ясно се вижда, че с дясната си странична предна част,
около колелото и предната врата, Ситроенът удря и зажулва в задната дясна
част, около колелото и задната броня, Маздата, в резултат на което тя се
заклаща и се отчупва парче от бронята. При това положение не може да се
твърди, че става въпрос за леко одраскване на бронята на Маздата, т.к. тя не би
се заклатила при съприкосновението на Ситроена с нея, а и не би се отчупило
парче от бронята й. Несъстоятелно е да се твърди, че жалбоподателят не е бил
разбрал, че е ударил Маздата не само заради това, че ударът не е бил
незабележим, но и защото той става в областта на дясната странична предна
част на Ситроена, около предната гума и врата, при което няма как водачът да
не усети и види съприкосновението с Маздата.
Установи се все така безспорно и това, че след като е предизвикал
гореописаното ПТП, което неминуемо и усетил, жалбоподателят не е спрял с
автомобила си на място, за да установи последиците от него, а продължил да
се движи и се отдалечил необезпокоявано. Именно с това свое поведение той е
нарушил императивната разпоредба на чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП, която
предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за
движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. В случая С. не е сторил това, поради което правилно е
санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДП по пункт ІІ от НП.
Съдът намира, че поведението на жалбоподателя не съставлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, т.к. извършеното от него нарушение е с
висока степен на обществена опасност, като се има предвид мястото на
предизвикване на ПТП /населено място/, както и това, че в резултат на ПТП са
били причинени материални щети и по друг л.а., чието репариране
жалбоподателят е опитал да избегне посредством напускането на
местопроизшествието и опит да прикрие участието си в него. Той е бил
установен като участник, предизвикал процесното ПТП, само и единствено
благодарение на горекоментирания видеозапис.
При определяне размера на глобата и лишаването от правоуправление по
чл.175 ал.1, т.5 от ЗДП – пункт ІІ от НП, АНО не се е съобразил с изискванията
на ЗАНН, като не е отчел степента на обществена опасност на конкретното
нарушение, която е висока, както и тази на нарушителя, която също е
8
завишена. Видно е от справката заводач, че жалбоподателят е системен
нарушитела на правилата по ЗДП, доколкото против него има издадени общо
11 НП, като никоя от наложените му глоби не е била платена, както и 4 фиша
пак за нарушения по ЗДП. С оглед на това неправилно двете наказания са
наложени при пълен превес на смекчаващите обстоятелства – лишаването от
правоуправление е в минимален размер от 1 месец, а глобата – в размер съвсем
близък до минимума – 60 лева, което е необосновано снизходително. Така или
иначе обаче, поради забраната да се влошава положението на обжалващия
процесното НП, съдът не е в състояние да увеличи размера на наложените
наказания, а само да констатира тяхната неправилна заниженост.
При този изход от делото – отмяна на НП в едната му част и
потвърждаване в друга, принципно ответната страна – ОДМВР-Пазарджик,
има право на разноски, изчислени съразмерно на уважената част според
подадената въззивна жалба.
Съгласно чл. 37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е проведено без лично участие на процесуален
представител на АНО, който е подал само бланкетно писмено становище,
съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3 вр. с ал. 1 от ГПК във вр. с чл.144 от
АПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за
юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
отмененото наказание глоба от 20 лева и потвърденото такова от 60 лева, а
именно за сумата от 60 лв. /шестдесет и два лева/.
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши
анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-1006-003121 от 26.10.2020 год. на началник група
9
в сектор „ПП” към ОД на МВР-Пазарджик В ЧАСТТА, с което на П. В.
СЛ., ЕГН ********** от гр.Пловдив, на основание чл.185 във вр. с чл.20 ал.1
от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.
/двадесет лева/.
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-1006-003121 от 26.10.2020 год. на
началник група в сектор „ПП” към ОД на МВР-Пазарджик В ЧАСТТА, с
което на П. В. СЛ., ЕГН ********** от гр.Пловдив, на основание чл.175 ал.1,
т.5 във вр. с чл.123 ал.1, т.1 от ЗДП е наложено административно наказание
глоба в размер на 60 лв. /шестдесет лева/ и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 1 /един/ месец.
ОСЪЖДА П. В. СЛ., ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на
ОДМВР-Пазарджик, представлявана от директор, разноски в размер на 60
/шестдесет/ лева – юрискносултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10