№ 136
гр. Айтос, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20222110200375 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от А. О. Е., ЕГН **********, против Електронен фиш /ЕФ/ Серия К №
5969414, издаден от ОДМВР-Б., с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189,
ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП на жалбоподателя А. О. Е., ЕГН **********, е наложено
наказание “глоба” в размер на 300 лв. Счита, че атакуваният ЕФ, несъдържащ законовите
реквизити /вкл. дата на съставяне и подпис на дл.лице/, е незаконосъобразен и необоснован.
Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение. Намира, че в ЕФ не било описано точно
мястото на извършване на нарушението, както и че не бил ясен точният вид нарушение – по
чл.21, ал.1 или ал.2 ЗДвП, вкл. не било описано точно и ясно деянието. Оспорва, че
посоченият в ЕФ пътен участък бил сигнализиран с пътен знак В26, респ. че било налице
процесното ограничение на скоростта от 50км/ч. Счита, че в случая били налице други
МПС, в близост до МПС на жалбоподателя, за които се отнасяла превишената измерена
скорост. Оспорва данните за извършените метрологични проверки на процесното
техн.средство. Счита, че в случая не бил приспаднат 3км/ч толеранс в полза на водача.
Моли за отмяна на ЕФ.
АНО - ОДМВР-Б., редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание.
Не изразява становище по основателността на жалбата.
От доказателствата съдът намира за установена следната фактическа
обстановка: Административно наказателното производство е започнало с издаване от
1
ОДМВР–Б. на ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5969414, с който за нарушение
на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП е наложено
наказание “глоба” в размер на 300 лв.
Словесно нарушението е описано в ЕФ така: „На 14.12.2021 г. в 15:57 часа в път III-
208, км 92+577, до бензиностанция „***“, вход/изход на гр.А., при ограничение на скоростта
за движение в извън населено място до 50 км/ч въведено с пътен знак В 26 и приспаднат
толеранс от 3 км/ч в полза на водача. Нарушението е установено и заснето със стационарно
АТС SITRAFFIC LYNX ERS 400, насочено в посока на измерване северозапад, с МПС ***,
вид лек автомобил, регистрационен номер *** е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 1047F8A4010800E9“.
Системата за контрол на скоростта, към датата на нарушението, е била годна и
калибрирана, установяващо се от писмените доказателства по делото (л. 4-7). По делото
липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189, ал. 5, изр. 2
ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила към момента на вмененото
нарушение, както и данни за писмено възражение по чл. 189, ал. 6 ЗДвП.
При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е от легитимирано лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и
съдържа нужните реквизити. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради
следното. В §6, т.65 от ДР на ЗДвП се съдържа легална дефиниция на „автоматизирани
технически средства и системи”, представляващи уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен
орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес. Процесното стационарно АТС
SITRAFFIC LYNX ERS 400 представлява автоматизирано техническо средство по смисъла
на закона.
ЕФ съдържа реквизитите по чл.189, ал.4, изр.2 ЗДвП, издаден по утвърдения образец
от министъра на вътрешните работи. В случая разпоредбите на ЗАНН, касаещи
изискванията за съдържание на АУАН и НП не намират приложение, т.к. в ЗДвП е
предвиден специален ред за ангажиране административнонаказателната отговорност на
водачите на МПС чрез издаване на ЕФ при нарушение установено и заснето с техн.
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Макар и ЗДвП да предвижда,
че влезлият в сила ЕФ се смята за влязло в сила НП, приравняването е само относно
последиците, с които се ползват вл. в сила НП и ЕФ и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата на ЗАНН за съставяне на НП и неговите реквизити
относно ЕФ /в т.см. Р. № 1290/29.06.2018 г. по к. а. н. д. № 1079/2018 г., Р. №
1387/19.07.2017 г. по н. д. № 1242/2017 г., Р.№ 179/12.02.2016 г. по н. д. № 2478/2015 г.,
2
всички на Административен съд Бургас/. Липсата на дата на издаване на ЕФ не
представлява изискуем реквизит по см. на чл. 189, ал.4 ЗДвП, респ. не може да се приеме, че
липсата на дата води до незаконосъобразност на ЕФ, т.е. възражението е неоснователно.
Неоснователно е и възражението, че в ЕФ липсвал подпис на издалото го дл.лице – липсва
такова изискване в чл. 189, ал.4, изр.2 ЗДвП. В случая процесът на установяване на
нарушението е лишен от човешка намеса. Липсата на посочен издател на ЕФ не
представлява нарушение, т.к. при издаден ЕФ по см. на §6 т.63 от ДР на ЗДвП се касае за
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи, т.е. ЕФ се генерира автоматично от системата, въз основа на постъпилите в същата
данни и няма конкретно лице, издало фиша /така Р. № 454/06.04.2022 г. по к. а. н. д. №
36/2022 г. на Административен съд Бургас/. Не е необходимо при проверка
законосъобразността на ЕФ да се изследва въпроса кой и кога го е издал, доколкото ЕФ не е
НП, а е своеобразен властнически акт, създаден от административно-информационна
система, както е посочено и в ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС по тълк. д. № 1/2013 г. В този
смисъл, не е и необходимо ЕФ да бъде подпечатан или подписан /Р.№ 1232/02.10.2020 г. по
к. а. н. д. № 1482 / 2020 г. на Административен съд Бургас/.
Жалбоподателят бланкетно оспорва валидността на техн.средство при отчитане на
скоростта, извършено от процесното АТС, без да ангажира какви да е доказателства. Съдът
намира, че от представените писмени доказателства категорично се установява, че АТС е
годно – същото коректно е установило движението на процесния л.а. в посочения пътен
участък със скорост, превишаваща разрешената. Доколкото АТС е била изправна към
момента на нарушението, то процесната система за контрол на скоростта, с която е
установено и заснето процесното нарушение, отговаря на изискването на ЗДвП техническо
средството да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването
и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Несъмнено се установява, че процесното
АТС е било сертифицирано и изпитано от БИМ, който институт е извън системата на МВР,
т.е. извършените от АТС измервания на скоростта не може да се приеме, че са
манипулирани.
Нарушението е надлежно описано в ЕФ, като е посочено времето и мястото на
извършване на нарушението /път и точен километър, на който е поставено АТС, с което е
заснето и регистрирано нарушението, града и посоката на движение на ППС/, отразено е
обстоятелството, че в процесния участък е налице забрана за движение с по-висока от 50
км/ч скорост /въведена с надлежен пътен знак В26/, както и точно установената от АТС
скорост, вкл. разликата между установената и разрешената скорост – в случая 31 км/ч.
Фактическата обстановка, отразена в ЕФ, се подкрепя и от изготвената снимка от паметта на
АТС /л.8 от делото/, представляваща веществено док.средство по см. на чл. 189, ал.15 ЗДвП,
на която ясно се виждат датата, точния час на нарушението и рег.номер на МПС, както и
мястото на извършване на нарушението /вкл. обстоятелството, че е налице забрана за
движение с по-висока от 50 км/ч скорост, въведена с надлежен пътен знак В26/.
3
Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че на процесното място не била въведена
забрана с надлежен пътен знак към момента на установяване на нарушението, а и видно от
съдържанието на ЕФ, пътен знак В-26 в процесният пътен участък действително е бил
монтиран. Поради това неоснователно е и възражението, че процесният участък не е бил
сигнализиран с пътен знак В26 за ограничение на скоростта, още повече, че ограничението
на скоростта от 50 км/ч, действало в същия участък, се установява и от протокола за
проверка на БИМ /л. 5 от делото/, в който е посочено и мястото на монтажа на АТС /път III-
208, км 92+577, до бензиностанция „***“, гр.А./.
Неоснователно е възражението, че нарушението не било осъществено от МПС,
собственост на жалбоподателя, а от друго МПС. Видно от приложената по делото снимка /л.
8/, автомобилът, намиращ се в близост до този на жалбоподателя, не се движи по посоката
на движение на л.а. рег. номер ***, респ. съмнение относно истинността на проведеното
измерване е необосновано, още повече, че процесното АТС, засякло нарушението,
категорично се установи да е изправно.
Коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който
представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. При отчетена
скорост, с която се е движил л.а. на жалбоподателя от 84 км/ч, същата правилно е
редуцирана на 81 км/ч /чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/. Установената скорост на
движение от 81 км./ч. съставлява превишение на разрешената скорост, попадащо в
стойностите, определени в чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП. От субективна страна, съдът приема, че се
касае за виновно извършено нарушение, т.к. не е спорно, че жалбоподателят е
правоспособен водач на МПС, който като такъв има задължения при управление на МПС, в
т.ч. по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, които задължения в случая съзнателно не е спазил. За
разлика от наказателния процес в административнонаказателното производство
диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две
отделни нормативни разпоредби, като стойността на превишената скорост в конкретния
случай е елемент от санкционната норма, а не от материалноправната, която е една и съща,
т.е. фактите въз основа на които е установен субекта, обекта, субективната страна и
обективната страна на деянието са едни и същи. За нарушение на материалноправната норма
на чл.21, ал.2 ЗДвП в санкционната норма на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП е предвидено съответно
наказание. В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл. 21,
ал.2 вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП. Нормата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че собственикът или
този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, като
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Според чл. 188, ал. 2 ЗДвП
когато нарушението е извършено при управление на МПС, собственост на ЮЛ,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на МПС. В случая се
установи, че процесното нарушение е извършено с МПС – собственост на ЮЛ, следователно
санкцията е за ФЛ - управител, поради особеното му качество на такъв, или лице, посочено
4
от него, респ. адресат на издадения ЕФ е санкционираното физическо лице, а не ЮЛ –
собственик. В случая АНО правилно е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя като законен представител на дружеството, обуславящо
извод за потвърждаване на ЕФ.
Управлението на МПС представлява дейност със завишен риск и една от най-честите
причини за настъпване на ПТП е движението с несъобразена или превишена скорост /както
в случая/, поради което и извършеното деяние има немалка обществена опасност,
обуславящо извод за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН Айтоският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 5969414,
издаден от ОДМВР-Б., с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, установено
и заснето с автоматизирано техническо средство или система, на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182,
ал.2, т.4 ЗДвП на жалбоподателя А. О. Е., ЕГН **********, е наложено наказание “глоба” в
размер на 300 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5