РЕШЕНИЕ
№ 15796
гр. София, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110156605 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу С.
П. Г., действаща чрез попечителя Д. Н. Г., с която са предявени следните осъдителни искове:
- иск с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за заплащане на
вземане за сумата 792.26 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 5, находящ се в гр.София, ж.к. „Н.“, бл. ..., аб. № ..., за периода 01.05.2019г. –
30.04.2021г., както и на сумата 31.64 лева – цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.08.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба- 19.10.2022г., до окончателното изплащане;
- иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за
заплащане на вземане за сумата 113.02 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2020г. – 16.09.2022г., както и на сумата 6.35 лева – лихва за забава
върху дяловото разпределение за периода 01.10.2019г. – 16.09.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на наследник на П. И. М. – клиент на
топлинна енергия за топлоснабдения имот, е задължен да заплати стойността на потребената
топлоенергия за сочения период, което не е сторил. Представя писмени доказателства и
прави доказателствени искания. Претендира разноски.
1
Ответникът в законния срок депозира писмен отговор на исковата молба, в който не
оспорва иска по основание. Релевира само и единствено възражение за погасяване на
вземането по давност. Поради признанието възразява по допускане на исканите експертизи.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 25.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „ПМУ-София 98“ ООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан /л.38-
39/. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в
етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение
на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от
услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „ПМУ Инженеринг“ ООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице
са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане
на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
собственост.
Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово
разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните
сметки не се оспорва в процеса.
Конституираното по делото трето лице-помагач на страната на ответника „ПМУ
Инженеринг“ ООД не изразява становище по спора.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
2
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представените по делото доказателства, ответника С. П. Г. в рамките на
исковия период е собственик на топлоснабдения имот – апартамент № .., находящ се в
гр.София, ж.к. „Н.“, бл..., вх. , ет....., аб. № ..., по силата на наследяване /л.23-24, л.21, л. 57/.
Обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № ...., находящ се в гр.София, ж.к. „Н.“, бл...., вх. ..., ет...., аб. № ... в качеството
на негов собственик, се признава от ответника и е обявено за безспорно между страните.
Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че ответника в
рамките на исковия период е съсобственик на процесния имот. Като собственик на имота
той се явяват страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД
по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично
известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона
за енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се опровергава от ответника.
По делото не се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност. За пълнота, ответникът признава, че е ползвал доставяна от
ищеца топлинна енергия в процесния период и твърдения от ищеца обем и стойност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната, изслушана и приета и
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на
дължимите суми по пера е 792.26 лева – главница за потребена топлоенергия, 113.02 лева –
мораторна лихва върху нея, 34.93 лева – главница за осъществено дялово разпределение и
16.47 лева - мораторна лихва върху нея. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.
Отговорено е, че сумите, чиято изискуемост е настъпила след 18.10.2019г., са 648.54 лева –
главница за потребена топлоенергия, 83.83 лева – мораторна лихва върху нея, 33.44 лева –
главница за осъществено дялово разпределение и 16.06 лева - мораторна лихва върху нея.
Заключението се приема като обективно и компетентно дадено. В него е допусната
техническа грешка по отношение на едната дата в отговора на въпроса, поставен от съда, но
при съблюдаване на изчислението в табличен вид, грешки при изчисление на сумите не са
налични.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно.
Съобразявайки размера на погасените по давност вземания и при зачитане на
изложените по-горе мотиви, обосноваващи качеството на ответника на потребител като
собственик на топлоснабдения имот, предявените искове се явява основателни и доказани
по основание и размер, като по отношение на сумите за главница за дялово разпределение и
лихва върху нея съдът е обвързан от рамките на заявеното и следва да уважи исковете до
3
размера, търсен с исковата молба.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 400.00 лева, от които 100.00 лева
държавна такса, 200.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева юрисконсултско
възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника съобразно
уважената част от иска са разноски в общ размер на 326.67 лева.
С оглед отхвърлената част от иска разноски се дължат и на ответника, но такива не са
претендирани, няма и данни да са направени, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к. „Н.“, бл....., вх. ...., ет.... ап.
..., действаща чрез своя попечител Д. Н. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК ..., следните суми:
на основание чл.150 ЗЕ – сумата 648.54 лева – главница за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот – апартамент №...., находящ се в гр.София, ж.к. „Н.“, бл.
...., вх. ..., ет....., аб. № ...., за периода 01.09.2019г. – 30.04.2021г., както и на сумата
31.64 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода 01.08.2019г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
19.10.2022г., до окончателното изплащане , като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
доставена топлинна енергия над присъдената сума до пълния искан размер от 792.26
лева и за периода 01.05.2019г.-31.08.2019г. като погасен по давност.
основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) сумата 83.83
лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. –
16.09.2022г., както и на сумата 6.35 лева – лихва за забава върху дяловото
разпределение за периода 01.10.2019г. – 16.09.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва върху главница за доставена топлинна енергия над присъдената сума
до пълния искан размер от 113.02 лева и за периода 01.10.2019г.-14.09.2020г. като
погасен по давност
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.София,
ж.к. „Н.“, бл. ..., вх. .., ет. ..., ап. ..., действаща чрез своя попечител Д. Н. Г., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .. сумата 326.67 лева – разноски по делото
съобразно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ПМУ Инженеринг“ ООД, ЕИК ...., като
4
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5