№ 2114
гр. Варна, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110106141 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от ПЛ. ХР. П. , ЕГН **********, с адрес:
гр. *****, срещу ГДПБЗН към МВР с адрес: гр. *****, обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца сумата от 1679,87 лв. (след допуснато
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща
дължимо допълнително нетно възнаграждение за положен извънреден труд в
размер на 210 часа за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г., получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143,
както и сумата от 320,77 лв. (след допуснато изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер), представляваща мораторна лихва, начислена
за периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г.
По твърдения в исковата молба, в периода от 01.01.2018 г. до
10.07.2020 г. ищецът е полагал труд на длъжността „младши експерт“ в
Регионална дирекция „ПБЗН” – Варна, структурно подчинена на Главна
дирекция „ПБЗН” към МВР, като е бил със статут на държавен служител. За
посочения период ищецът е положил общо 1488 часа нощен труд, който,
преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на 1700,78 часа. Преизчисляването
на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 212,78 часа, който
ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен от ответника в
размер на сумата от 1383,07 лв., изчислена в нетен размер. Аргументира
дължимостта на претендираната сума с наличието на празнота в специалната
уредба, регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото
прилагане, която намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на
общите правила на КТ и Наредбата за структурата и организацията на
1
работната заплата. Поддържа, че поради забавата на ответника в заплащане на
дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд, същият му
дължи и мораторна лихва в размер на 266,78 лв. за периода от 01.04.2018 г. до
26.04.2021 г.
По изложените съображения по същество моли за осъждане на
ответника да му заплати нетно допълнително трудово възнаграждение от
1383,07 лв. и 266,78 лв. мораторна лихва. Претендира и сторените по делото
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, действащ чрез процесуалния му
представител адв. Ц.Б., поддържа исковата молба и предприема изменение на
исковете чрез увеличаване на техния размер до сумата от 1679,87 лв. за
главница и 320,77 лв. за лихва. Моли за уважаване на исковете до увеличения
техен размер и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор на
исковата молба, в който излага становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че в процесния период
ищецът е бил държавен служител по служебно правоотношение в МВР.
Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са неприложими за
процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в ЗМВР и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага, че няма основание
за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата
молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и
положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ.
коефициентът е единица. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен
труд е установен в заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. и заповед № 8121з-1429
от 23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, в които е предвидено, че
за всеки отработен нощен час или част от него между 22.00 ч. и 6.00 ч. на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният от ищеца в процесния
период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се допълнително
възнаграждение е правилно определено, съобразно действащите специални
правила, както и че същото е заплатено в пълен размер и няма основание за
заплащане на извънреден труд.
Предвид становището за недължимост на главницата, намира за
недължимо и акцесорното вземане за лихва.
Отделно релевира и възражение за погасяване на процесните вземания
поради изтичане на тригодишна давност.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените
искове и претендира разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора и
формулираното искане по същество и представя списък на разноски по чл. 80
ГПК.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
2
състав намира за установено от фактическа страна следното:
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че в периода от
01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. страните са били в служебно правоотношение,
по което ищецът е работил в Регионална дирекция „ПБЗН” – Варна, която е
структурно подчинена на Главна дирекция „ПБЗН” към МВР. Същото се
потвърждава и от приобщената кадрова справка от 31.05.2021 г. (л. 25). От
последната е видно още, че за посочения период ищецът е заемал младша
изпълнителска длъжност – началник на дежурна смяна в група
“Пожарогасителна и спасителна дейност” на Първа районна служба „ПБЗН” –
Варна.
Към доказателствения материал по делото са приобщени представените
от ответника документи, относими към определяне часовете положен нощен
труд и размера на дължимото възнаграждение, а именно: платежни бележки
за периода от 01.01.2018 г. до 01.07.2020 г. (л. 26-56), графици за дежурствата
на служителите от група „ПГ и СД“ на Първа РСПБЗН - Варна през м. януари
2018 г. – юли 2020 г. (л. 57 – 118), протоколи за отчитане на отработеното
време между 22:00 ч. и 6:00 ч., времето на разположение и положения труд по
време на официални празници в Първа РСПБЗН – Варна за за периода от
01.01.2018 г. до 01.07.2020 г. (л. 119-211), както и протоколи за положен труд
от държавни служители, работещи на смени в Първа РСПБЗН - Варна към
РДПБЗН – Варна при ГДПБЗН – МВР за същия период (л. 212-251).
От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза (л. 260 и сл.) се установява, че в периода от
01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. ищецът е отработил общо 4433 часа,
разпределено при работа на смени, вкл. 181 бр. 24-часови смени, 2 смени по
32 часа и 57 часа извън графика (редовна смяна), при часова норма от 4248
часа, или отчетен извънреден труд от 185 часа, за които е получил
възнаграждение в размер на 1402,26 лв. Според заключението за същия
период отработените от ищеца часове нощен труд са общо 1464 часа, които
не са приравнени към дневни часове (коригирани чрез коефициент 1.143) и не
са включени при изчисляването на извънредния труд. След преизчисляване на
тези часове с посочения коефициент вещото лице определя положения труд в
размер на 1674 часа, респ. 210 часа извънреден труд, който не е заплатен от
ответника. Съгласно заключението дължимото възнаграждение за същия е в
общ размер на 1679,87 лв., формиран като сбор от дължимите
възнаграждения за положените часове извънреден труд през всяко
тримесечие, включено в целия период 01.01.2018 г. – 10.07.2020 г., както
следва: 132,30 лв. за 18 часа труд през първото тримесечие на 2018 г., 177,40
лв. за 24 часа труд през второто тримесечие на 2018 г.,147,83 лв. за 20 часа
труд през третото тримесечие на 2018 г., 170,01 лв. за 23 часа труд през
четвъртото тримесечие на 2018 г., 162,65 лв. за 20 часа труд през първото
тримесечие на 2019 г., 195,19 лв. за 24 часа труд през второто тримесечие на
2019 г.,130,12 лв. за 16 часа труд през третото тримесечие на 2019 г., 154,51
лв. за 19 часа труд през четвъртото тримесечие на 2019 г., 187,11 лв. за 21
часа труд през първото тримесечие на 2020 г., 204,93 лв. за 23 часа труд през
второто тримесечие на 2020 г. и 17,82 лв. за 2 часа труд през третото
тримесечие на 2020 г. Експертът изчислява мораторната лихва върху
неизплатените трудови възнаграждения за извънреден труд за периода от
3
първо число на месеца, следващ съответното тримесечие, до датата,
предхождаща датата на исковата молба в общ размер на 320,77 лв. за целия
период от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Основателността на същите е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно
възникнало служебно правоотношение между страните, 2.) реално положен от
ищеца в процесния период извънреден труд (над нормативно установените
часове при работа на смени), 3.) настъпила изискуемост на задължението на
ответника за заплащане на дължимото допълнително възнаграждение за
извънреден труд и 4.) неизпълнение на същото, респ. забавата на ответника.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи
съдебно предявените вземания, както и техния размер. По отношение на
неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно
твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест
да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно
изпълнение и/или други обстоятелства, водещи до погасяване на
задължението.
Безспорно е по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
ищецът е бил назначен на длъжността началник на дежурна смяна в група
“Пожарогасителна и спасителна дейност” на Първа районна служба „ПБЗН” –
Варна при РДПБЗН – Варна към ГДПБЗН към МВР и е бил със статут на
държавен служител по смисъла на чл. чл. 142, ал. 1, т. 1, предл. второ ЗМВР –
орган по ПБЗН. Следователно между страните е налице валидно възникнало
служебно правоотношение (арг. от чл. 61, ал. 2 КТ).
Не се спори още, че за процесния период от 01.01.2018 г. до 10.07.2020
г. ищецът е полагал труд на смени, включващи и нощен труд.
Правният спор се съсредоточава върху въпроса дали е приложимо
превръщането на часовете положен нощен в дневен, респ. върху
дължимостта на възнаграждението за извънреден труд, получен в
резултат от така преобразуваните часове. За да отговори на същите, съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР статутът на държавните служители в МВР
се урежда от Закона за МВР. Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР
предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според бланкетната норма на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън работното време, режимът на
дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
По силата на тази законова делегация са издадени две наредби,
4
действащи в процесния период, а именно: Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., влязла в сила от деня на обнародването й съгласно § 6 от ЗР,
отм. ДВ. бр.4 от 14 януари 2020г., и Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ. бр.3 от 10
януари 2020г., влязла в сила от деня на обнародването й съгласно § 6 от ЗР.
Според чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес,
работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, като за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., но работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 3, ал.
1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. И в двете наредби липсва
изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в
дневен, каквато възможност е била налице в действащата преди тях (до
02.08.2016 г.) Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. Липсата на такава норма
в приложимия подзаконов нормативен акт не следва да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите
в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Същата следва да бъде
преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.).
Обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения, за които е приложима посочената наредба. В този смисъл са
и мотивите към т. 23 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които, макар да са изложени по друг въпрос и
да нямат задължителен характер, изразяват принципно разбиране, базирано на
основния гражданскоправен принцип на справедливостта, който следва да
бъде съобразен и в настоящия случай.
Така, според приложимата норма на чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място.
От събраните по делото доказателства се установява, че след
преобразуване на положения от ищеца в исковия период от 01.01.2018 г. до
10.07.2020 г. нощен труд в дневен се превишава нормативно установеното
редовно работно време с 210 часа, които представляват извънреден труд по
5
смисъла на закона. Според експертното заключение дължимото за тези часове
допълнително възнаграждение възлиза в размер на претендираната сума от
1679,87 лв., която не е заплатена от ответника след отчетния период –
безспорен между страните факт, потвърден и от проведената експертиза.
Съгласно чл. 187, ал. 3, изр. второ ЗМВР, в ред. изм. и доп. ДВ, бр. 81 от
2016 г., в сила от 14.10.2016 г., работното време на държавните служители в
МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за
тримесечен период. Следователно изискуемостта на дължимите
възнаграждения за извънреден труд, положен в периода 01.01.2018 г.-
10.07.2020 г. е настъпила на първо число на месеца, следващ всеки
тримесечен отчетен период, като последното възнаграждение за м. юли 2020
г. е станало изискуемо на 01.10.2020 г., която дата предхожда исковата молба,
подадена на 27.04.2021 г.
Доколкото денят за изпълнение на паричното задължение на ответника
е определен, същият е изпаднал в забава след изтичането му и дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата – арг. от чл. 84,
ал. 1, изр. първо ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В случая лихвата е дължима, считано
от 01.04.2018 г., когато е началният момент на забавата в плащането за
главницата за отчетния период от 01.01.2018 г. до 31.03.2018 г. Според
заключението на вещото лице от тази дата до края на заявения период –
26.04.2021 г., лихвата е в размер на търсената сума от 320,77 лв.
От така установените факти следва, че предявените искове са доказани
по основание и размер, поради което съдът дължи произнасяне по
своевременно релевираното от ответника възражение за изтекла
погасителна давност.
За процесните вземания е приложима кратката тригодишна давност
както за главното вземане за възнаграждение за извънреден труд (чл. 111,
б.“а“ ЗЗД), така и за акцесорното вземане за мораторна лихва (чл. 111, б.“в“
ЗЗД). Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като същата се прекъсва и спира да тече,
считано от датата на исковата молба (чл. 116, б. „б“ ЗЗД и чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ ЗЗД).
Исковата молба е подадена на 27.04.2021 г., поради което за погасени по
давност следва да се считат всички вземания, падежирали до 27.04.2018 г.
Такова именно е възнаграждението за извънреден труд от 18 часа в размер на
132,30 лв. за отчетния период 01.01.2018 г. – 31.03.2018 г., което е станало
изискуемо на 01.04.2018 г. Същото е погасено по давност преди сезирането на
съда и посочената сума не се дължи от ответника към настоящия момент.
Последният не дължи и мораторна лихва върху погасената по давност
главница, която според експертното заключение възлиза на 41,23 лв.
Давността за останалите вземания не е изтекла, поради което
правопогасяващото възражение е неоснователно по отношение на тях.
С оглед на гореизложеното, предявените искове са частично
основателни и следва да бъдат уважени за главница от 1547,57 лв. за
неизплатено възнаграждение за 192 часа извънреден труд, дължимо за
периода от 01.04.2018 г. до 10.07.2020 г.,както и за мораторна лихва от
279,54 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 26.04.2021 г. Претенциите подлежат
на отхвърляне за разликата над сумата от 1547,57 лв. до пълния предявен
размер на главницата от 1679,87 лв., представляваща възнаграждение за 18
6
часа извънреден труд за периода от 01.01.2018 г. до 01.04.2018 г., както и за
разликата над сумата от 279,54 лв. до пълния предявен размер от 320,77 лв.,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2018 г. до
26.04.2021 г. върху главницата от 132,30 лв. за възнаграждение за 18 ч.
извънреден труд, положен в периода от 01.01.2018 г. до 01.04.2018 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното
искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
337,91 лв., съразмерно с уважената част от исковете, при общ размер на
претендираното възнаграждение от 370 лв., доказателства за заплащането на
което са представени по делото - договор за правна защита и съдействие от
17.11.2021 г., съдържащ разписка за извършено плащане в брой (л. 278).
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за
прекомерност на възнаграждението, доколкото нормативно установеният
минимален размер по чл. 7, ал. 1, т. 1, предл. последно вр. ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/9.07.2004 г., до който би могло да бъде редуцирано то по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК, възлиза на 370,04 лв. и надвишава претендираната сума.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 13,01
лв., съразмерно с отхвърлената част и от исковете (при определено
юрисконсултско възнаграждение от 150 лв.).
Доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна
такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна, всички дължащи се такси и разноски в общ размер на
311,90 лв., от които 61,90 лв. за държавна такса по уважения главен иск, 50
лв. по уважения акцесорен иск, двете дължими на основание чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, и
200 лв. за разноски за възнаграждение на вещото лице по проведената
съдебно-счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГДПБЗН към МВР с адрес: гр. *****, да заплати на ПЛ.
ХР. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, сумата от 1547,57 лв. (хиляда
петстотин четиридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 192 часа за периода от 01.04.2018 г. до
10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР, както и сумата от 279,54 лв. (двеста седемдесет и девет лева и
петдесет и четири стотинки), представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 01.07.2018 г. до 26.04.2021 г. , на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения главен иск по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
7
ал. 5, т. 2 ЗМВР в частта за разликата над сумата от 1547,57 лв. (хиляда
петстотин четиридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки) до пълния
предявен размер от 1679,87 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и девет лева и
осемдесет и седем стотинки), представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за 18 часа извънреден труд за периода от 01.01.2018 г. до
01.04.2018 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143, както и предявения акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
частта за разликата над сумата от 279,54 лв. (двеста седемдесет и девет
лева и петдесет и четири стотинки) до пълния предявен размер от 320,77 лв.
(триста и двадесет лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща
мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021 г. върху
главницата от 132,30 лв. за неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд, положен в периода от 01.01.2018 г. до
01.04.2018 г.
ОСЪЖДА ГДПБЗН към МВР с адрес: гр. *****, да заплати на ПЛ.
ХР. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, сумата от 337,91 лв. (триста
тридесет и седем лева и деветдесет и една стотинки) за разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ПЛ. ХР. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, да заплати
на ГДПБЗН към МВР с адрес: гр. *****, сумата от 13,01 лв. (тринадесет
лева и една стотинка) за разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
ОСЪЖДА ГДПБЗН към МВР с адрес: гр. *****, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от
311,90 лв. (триста и единадесет лева и деветдесет стотинки) за дължимите
държавни такси и разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8