Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 05.01.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на осми
ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при участието
на секретаря Маргарита Димитрова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско
дело № 8 773/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС.
В исковата молба
на Р.П.С. се твърди, че е собственица на 1/6 идеална част
от недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „******,
а именно: четвъртия етаж, представляващ апартамент и състоящ се от пет стаи,
хол, кухня, сервизни помещения с обща площ от 222 кв.м., при съседи: ул. „******“,
ЕС „******, ЕС „****** и двор. Твърди се, че ответницата по делото била
придобила чрез договор за покупко-продажба, оформена в нотариален акт 143, дело
310/2002 г. на нотариус 340 на НК 2/6 идеални части от имота. Твърди се, че впоследствие
ответницата инициирала съдебно производство по делба пред СРС, 57 състав като с
оглед заявено възражение по чл. 76 от ЗН съдът уважил същото и отхвърлил искът
за делба. Твърди се, че ответницата ползва изцяло процесния
недвижим имот и не допуска ищцата до него. При тези фактически твърдения е
обоснован правен интерес от иска и е сезирала съда с искане да осъди ответницата
на основание чл. 108 от ЗС да й предаде владението върху имота. Претендират се
сторените в производството съдебни разноски.
Ответницата А.С.П., редовно уведомена, оспорва предявения иск по
съображения, заявени в писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК респ. в хода на
съдебното производство. Заявено е и възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв.
А..
Възраженията на ответната страна се поддържат в открито съдебно заседание
от адв. Х..
Страните са депозирали и писмени бележки.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл.
235 ал.2 и ал.3 от
ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
За успешното
провеждане на иск по чл. 108 от ЗС следва да бъде установено наличието, в кумулативна
даденост, на следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; тя да се
намира във владение на ответника, и последният да я държи без правно основание
т.е. същият съдържа в предметния си обхват и установителен иск за собственост.
Установителният
иск за собственост предполага даване на разрешение по един спор, при който
всяка от страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това
кой е неговият собственик.
В
настоящия случай, ищцата твърди, че е собственик на 1/6 идеална част от спорния
недвижим имот съгласно нотариален акт 143, дело 310/2002 г. на нотариус 340 на
НК.
Видно
от съдържанието на същия, на 10.12.2002 г., Р.П.С. е призната за собственик на
1/6 идеална част от процесния по делото имот на
основание ЗВСОНИ, наследство и дарение. Актът, с който ищцата се легитимира
като собственик по естеството си е констативен такъв като притежава само правоустановяващо действие т.е. установява съществуването
на определени права в патримониума на лицето.
Констативният нотариален акт не притежава правосъздаващо
действие. За да се прояви правоустановяващото
действие на акта, легитимиращ ищцата като собственик на процесната
идеална част от имота следва същата да установи наличието на придобивните основания, дали повод за неговото съставяне
т.е. следва да установи, че е собственик по силата на реституция и наследствено
правоприемство.
По делото е представен нотариален акт 145, н.д. 1253/40 г.
на Първи нотариус при Софийски областен съд, от който се установява, че д-р К.П.И.
е признат за собственик на една къща, построена на 50 кв.м. със застроено и
незастроено място от 389 кв.м., находяща се в гр.
София, ул. „****** като купена на публична продан.
С оглед позволителен билет №
404/27.07.1942 г. на К.П.И. е позволено да изгради нова постройка на ул. „******“
на пет етажа с не повече от 223 кв.м. Горните обстоятелства са признати за
безспорни и ненуждаещи се от доказване и с нарочно протоколно определение на
състава на съда от 08.02.2021 г. Не е част от спорния предмет по делото, че
обектите, предмет на този позволителен билет са били фактически изградени.
По делото е представено решение
№ 892/04.12.1947 г., постановено по гр.д. 1067/47 г. на Софийски областен съд,
Второ ГО, от което се установява, че д-р К.П.И. е осъден да отстъпи
собствеността и предаде владението на д-р Р. К.П., домакиня, върху следния
недвижим имот: апартамент на четвъртия етаж от сградата, находяща
се в гр. София, ул. „******, състоящ се от пет стаи, хол кухня, две гардеробни
антрета, офис, килер, застроен на 222, 5 кв.м. /т.5 от решението/. Видно от
отбелязването върху решението същото е влязло в законна сила респ. от
представената по делото записка от 27.12.1947 г. на Трети нотариус при Софийски
областен съд е и отбелязано в нотариалната служба, лист 110, дело 3/47 г.
По делото е представен акт №
6039 за ДС, издаден на 18.06.1955 г. на СГНС, от който се установява, че на
сочената дата от К.П.И. и на основание чл. 15 вр. с
чл. 16 от Закона за монопола на спирта е одържавен партерния етаж от сградата
/с изключение на магазина вдясно, който е отчужден по ЗОЕПГНС /отм./ и изба
–склад от 319 кв.м.
По делото е представен и акт
294 за завземане на недвижим имот за държавен от К.П.и Р. П.И.по реда на
ЗОЕПГНС /отм./ на 04.08.1949 г., представляващ апартамента на третия етаж на
ул. „******, шест канторски стаи, застроени на 222
кв.м., магазин от 19 кв.м. и три тавански стаи, които са предадени на „Софжилфонд“.
Със заповед Л-552/03.08.1992 г.
на Министъра на финансите е постановено да се отпишат от актовите книги и
предадат на правоимащите, недвижимия имот, находящ се на ул. „******, представляващ партерен етаж от
сградата, състоящ се от два магазина и склад, изба-склад от 319 кв.м. и
апартамент на третия етаж, шест канторски стаи с обща
площ от 222 кв.м., одържавени с акт 294 от 04.08.1948 г. по ЗОЕПГНС/отм./.
С последващо
решение № Л-552/08.12.1993 г. на Министъра на финансите е допълнена горецитираната заповед като е постановено да се отпише от
актовите книги магазин със застроена площ от 19 кв.м. и три тавански стаи.
Видно от представеното по
делото удостоверение за наследници УГО1-4228/03.05.2018 г. на СО – район
„Красно село“ К.П.И. е починал на 19.03.1991 г. и е оставил за свои наследници
по закон преживялата си съпруга Р. М.И./починала впоследствие на 24.05.1994 г./
и низходящи, сред които ищцата по делото, низходяща от втора степен, дъщеря на починалия
му син П.К.П..
При съвкупен анализ на тези
представени по делото писмени доказателства, настоящият съдебен състав намира,
че нито едно от сочените от ищцата придобивни
основания за наличие на право на собственост в нейния патримониум
върху процесния имот не се установяват по делото при
ангажираните от страните доказателства.
Първото сочено такова е
реституция по ЗВСОНИ. Двата акта на одържавяване, представени по делото сочат
като основание ЗОЕПГНС/отм./, който попада в приложното поле на чл. 1 от ЗВСОНИ
и Закона за държавния монопол на спирта, попадащ в приложното поле на чл. 2 от
ЗВСОНИ. От съдържанието на същите обаче не се установява да е одържавен от
непрекия наследодател на ищцата процесния апартамент,
находящ се на четвъртия етаж в процесната
сграда. Предмет на одържавяване са обекти, находящи
се на партерния етаж, шест канторни стаи, които видно
от описанието в констативния нотариален акт на ищцата се намират на втори етаж
и апартамента, находящ се на трети етаж. Актовете за
одържавяване не съдържат данни за извършено такова по отношение на процесния по делото имот. Издадените в приложение на ЗВСОНИ
заповеди на Министъра на финансите за отписване от актовите книги касаят същите
недвижими имоти като и в тях не фигурира апартамента на четвъртия етаж, процесен по делото. Поради което не може да се обоснове
извод за наличие на предпоставките за реституция по реда на ЗВСОНИ доколкото
правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с
факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели
по арг. на чл. 3 изр. 2 от ЗВСОНИ, което в рамките на
настоящото производство не се установява.
Второто, сочено придобивно основание е наследствено правоприемство.
Видно от данните по делото, непрекият наследодател на ищцата е бил собственик
на имота на основание покупко-продажба на публична продан и осъществена суперфиция, но с оглед представеното съдебно решение на
Софийски околийски съд от 04.12.1947 г. е осъден да отстъпи собствеността на
трети за спора лица като предмет на решението са имотите, находящи
се на първия, четвъртия и петия етаж в процесната жилищна сграда. Решението е влязло в сила, което
е лесно установимо, както от отбелязването върху
него, така и с оглед разпоредбите на чл. 34 вр. с чл.
39 от Закона за гражданското съдопроизводство/отм./, но релевантен с оглед
датата на постановяване на същото. Предвид съдържанието на актовете за
одържавяване, цитирани по-горе, това решение е и било изпълнено доколкото е
било съобразено от комисията по чл. 11 от ЗОЕПГНС /отм./, поради което тези
имоти не са били одържавени от непрекия наследодател на ищцата. Самото съдебно
решение е оспорено от ищцата само и единствено досежно
неговата неотносимост към предмета на спора, което
възражение настоящият съдебен състав не може да сподели доколкото от него се
установява, че непрекият наследодател на ищцата е загубил правото си на
собственост върху спорния имот, считано от 04.12.1947 г. и същото обвързва
ищцата като негов наследник предвид разпоредбата на чл. 298 ал.2 от ГПК. Поради
което към момента на откриване на наследството спорния имот не е могъл да бъде
част от наследствената маса, при липсата на други данни по делото, че е
придобит отново и впоследствие от наследодателя на друго годно придобивно основание.
При липсата на други ангажирани
от страните доказателства, относими към установяване
на първата предпоставка на фактическия състав на заявения ревандикационен
иск, настоящият съдебен състав намира, че при доказателствена
тежест на ищцата същата не е доказала, че е собственик на имота в заявената
идеална част и на сочените от нея придобивни
основания, поради което е безпредметно да обсъжда останалите предпоставки на
чл. 108 от ЗС.
При този изход на спора на
ответницата не се следват разноски, тъй като искане за тяхното присъждане е релевирано едва в писмените й бележки, депозирани ден след
приключване на съдебните прения в производството.
Водим от горното
Софийски градски съд, I – 19 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл. 108 от ЗС от Р.П.С., ЕГН **********,***,
партер – адв. А. срещу А.С.П., ЕГН **********,***,
партер – адв. Х. за признаване за установено, че Р.П.С.
е собственик на 1/6 идеална част от недвижим имот, находящ
се в гр. София, ул. „******, а именно: четвъртия етаж, представляващ апартамент
и състоящ се от пет стаи, хол, кухня, сервизни помещения с обща площ от 222
кв.м., при съседи: ул. „******“, ЕС „******, ЕС „****** и двор и за предаване
на владението върху имота като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: