№ 737
гр. Бургас, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20222100101663 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба от Банка ДСК
ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район Оборище, ул. Московска№19,
чрез юрисконсулт С. Д., съдебен адрес гр. Бургас, ул. Св. Св Кирил и Методий №12, с
която са предявени искове за приемане за установено спрямо А. Р. С., ЕГН
**********, с адрес ****, че дължи на ищеца следните вземания по ч.гр.д.
№8679/2021г. на БРС, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК № 3640/09.12.2021г. - сумата от 39 538,49 лева – главница до договор за
потребителски кредит за текущо потребление от 30.08.2017г., 12 654,94 лева -
договорна възнаградителна лихва за периода 20.04.2019г.-08.11.2021г., 907,72лева-
обезщетение за забава за периода 21.04.2019г.-08.11.2021г., сумата от 318,51лв. –
обезщетение за забава за периода 09.11.2021г.- 07.12. 2021г., както и сумата от 120 лева
разходи за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
08.12.2021г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 30.08.2017г.. като кредитор е сключил с ответника
договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 45 000лв., със срок за погасяване 120месеца.
Поддържа, че кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в
размер на 6,35% годишно или 0,02% на ден, формиран от стойността на шестмесечен
SOFIBOR 0,268, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и
фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,082%, предоставен по повод
сключен между страните договор за ползване на пакет Частно банкиране на Банка ДСК
ЕАД. Посочва, че при прекратяване договора за ползване на пакета
кредитополучателят губи правото си да ползва преференцията изцяло и приложимият
лихвен процент се увеличава чрез прилагане на фиксирана стандартна надбавка в
размер на 13,18%. Според изложеното от ищеца максималният процент, до който може
да достигне лихвеният процент в резултат прекратяване на договора за ползване на
пакета, е стандартен лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити,
формиран от шестмесечен SOFIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13,18%. Позовава се на настъпила предсрочна изискуемост на
цялото остатъчно задължение за връщане на главницата по кредита поради неплащане
на 31 месечни вноски с падежни дати в периода 20.04.2019г.-20.10.21г., поради което
1
кредиторът е приложил санкциите съгласно т.18.2 на глава „Отговорност и санкции
„от общите условия към договора-при допусната забава в плащанията за главницата
и/или лихва над 90 дни целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта. Заявява, че с нотариална покана, надлежно връчена на
ответника на 03.11.2021г. по реда на чл.47 от ГПК преди иницииране на заповедното
производство, е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В първото по делото съдебно заседание ищецът уточнява, че не е упражнил
правото си на едностранно увеличение на лихвения процент при действието на
договора за кредит, като единствената промяна, довела до увеличаване на
олихвяването е неизпълнение на договорения пакетт „частно банкиране“. Представя
справка за дълга. Представя допълнителни доказателства. доказателства.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначените му особени представители адв. И. Д. и адв. М. Г., с който исковете изцяло
се оспорват по основание и размер. Възразяват, че процесният договор не е обявен
надлежно за предсрочно изискуем. Считат, че приложената по делото нотариална
покана не удостоверява факта на връчване. Намират, че не е налице надлежно
обявяване на предсрочната изискуемост и в заповедното производство, нито с исковата
молба, тъй като връчването на длъжника е по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и не са му
връчвани съдебните книжа. На следващо място оспорват предоставянето на
потребителски кредит на ответника, като сочат, че няма доказателства, че е получил
потребителски кредит в твърдения от ищеца размер. Оспорват като нищожна и
неравноправна клаузите на чл.7 от договора за потребителски кредит по отношение на
договорната лихва, като клаузата за едностранно увеличаване от банката на базовия
лихвения процент при прекратяване ползването на пакета частно банкиране не е
индивидуално уговорена, липсват обявени като част от съдържанието на договора
предварително от ищеца ясни правила за условията и методиката, при която този
размер може да се променя до пълно погасяване на кредита. Изразяват становище, че
по отношение на клаузата не следва да намери приложение изключението по чл. 144,
ал.3, т.1 от ЗЗП, като цитират съдебна практика на касационната инстанция. Като
нищожни се оспорват и клаузите на договора - т.8 относно определяне годишния
процент на разходите поради липса на ясна методика за изчисляването му, клаузите на
т.7.1, т.7.2.1, т.7.2.2, т.7.2.3, т.7.2.4, т.7.3.2, т. 7.4, т.7.5, т.7.6, т.8 и т.9.1 от общите
условия като неиндивидуално уговорени, неясни, неравноправни. Възразяват, че в
общите условия е посочено в т.9.1, по отношение определяне размера на ГПР се
препраща към погасителния план, като включва три вида такси, но в самия
погасителен план липсва раздел „ГПР“, не е посочена величина, има колона „такса“, не
се съдържа конкретика относно изчисляването на ГПР по кредита. Намират, че без
основание се претендира сумата в размер на 120 лева, представляваща разходи за
изискуем кредит. Неоснователно според ответника е начислена и включена в
2
погасителния план сумата в размер на 225 лева, определена като месечна вноска, без
таксата да е изрично договорена и да има основание за начисляването й. Считат, че
следва да се приложи разпоредбата на чл.22 вр. чл. 23 от ЗПК - договорът за
потребителски кредит е недействителен, като потребителят дължи връщане само на
чистата стойност по кредит, но не и лихва и други разходи по кредита. Твърди се, че
ответникът с плащанията си е погасил по-голямата част от усвоената главница, поради
което искът за главницата е неоснователен. Недопустимо според ответника е да се
начислява лихва върху лихва, като ответникът едновременно претендира договорна
лихва и обезщетение за забава за един и същ период.
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.430, ал.1 и 2 вр. 432 от ТЗ вр. 79
от ЗЗД вр. чл. 288 от ТЗ и чл.86 вр. чл. 288 от ТЗ, които са допустими като предявен в
едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от
30.08.2017г., по силата на който Банка ДСК“ ЕАД като кредитор е предоставила на А.
Р. С. като кредитополучател кредит в размер на 45 000 лева, със срок за издължаване
на кредита – 120 месеца, считано от неговото усвояване. Съгласно чл.5 от договора
кредитът се погасява на равни месечни анюитетни вноски (главница и лихва) съгласно
погасителен план, който съдържа информация за общата сума, дължима от
кредитополучателя, с падежна дата на издължаване на месечните вноски – 20-то число
на месеца.
В чл. 7 от договора страните са постигнали съгласие кредитът да се олихвява с
преференциален променлив лихвен процент в размер на 6,35 % годишно или 0,02 % на
ден, формиран от стойността на 6 – месечен Софибор/Юробор 0,268 и надбавка в
размер на 6,082 процентни пункта, при изпълнение на Условията по „Договор за
ползване на пакети Частно банкиране на Банка ДСК ЕАД“ и приложенията към него,
сключен между страните. Съгласно чл.7, т.1 при нарушаване на условията,
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и
приложимият лихвен процент се увеличава, чрез прилагане на фиксирана стандартна
надбавка в размер на 13,182%; максималният размер, който може да достигне
лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е стандартният
променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер
на 6 – месечен Софибор към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в
размер на 13,182 процентни пункта. Видно от приложения договор за залог върху
вземания от 30.08.2017г. процесният договор за кредит е обезпечен със залог на
вземане по трудово правоотношение и кредитополучателят се е задължил в чл.9 да
осигурява по посочената от него банкова сметка в т.5 постъпване на суми от дохода с
произхоз трудово или приравнено на него възнаграждение. Договорено е в чл.7, т.2, че
3
кредотополучателят губи правото си да ползва приференциален лихвен процент и в
случаите на на неизпълнение на задължението си по чл.9 в продължение на два месеца,
като приложимият лихвен процент се увеличава чрез прилагането на фиксирана
стандартна надбавка в размер на 13, 182 %.
От ищеца са ангажирани подписани от ответната страна и неразделна част от
договора за кредит общи условия към договора за кредит, погасителен план, договор за
ползване на пакет Частно банкиране „класик плюс“ от 17.08.2017г., ведно с
приложение №1 към него, в който клиентът е декларирал, че получава доход по-голям
или равен на 2500лева, за да получи продукт при преференциални условия. Предвидено
е правото на банката да прекрати договора за частно банкиране в чл.8 в случай, че
банката констатира, че кредитополучателят не заплаща месечната такса или не
отговаря на горното условие в продължение на 6 последователни месеца, както и при
преминаване в предсрочна изискуемост. В тези случаи банката отправя писмено
предизвестие за прекратяване на договора и предоставя 10-дневен срок за доброволно
изпълнение.
Установява се по делото от приетото заключение на вещото лице Т. Д.,
неоспорено от страните, че сумата по кредита в размер на 45 000лева е отпусната от
банката съгласно чл.3 от договора и усвоена от кредитополучателя, лихвеният процент
е увеличен от ищеца в хипотезата на чл. 7, т.2 от договора във връзка с неизпълнеие на
задължението на ответника по чл.9 да захрани сметката с доходи от трудово
възнаграждение, поради което последният е престанал да се ползва от първоначалните
преференциални условия по кредита.
БОС приема, че клаузата на чл. 7, т.2 от договора за кредит не е неравноправна –
ясни и разбираеми са условията при които отпада привилегията за ползване на
преференциален лихвен процент. Същевременно потребителят е достатъчно
информиран при сключване на договора за методиката и механизма, по който се
увеличава лихвения процент при неспазване на преференциалните условия. Изцяло от
волята на длъжника зависи изпълнението на поетите от него задължения да осигури
постъпления по сметката от трудово или приравнено на него възнаграждение, за да не
бъде увеличен лихвения процент.
Следователно не се касае за недобросъвестно поведение на кредитора и за
едностранно увеличаване на лихвения процент, а за неизпълнение на условията от
ответника да ползва кредит при облекчени условия.
Видно от приложената нотариална покана, връчена на ответника по реда на
чл.47 от ГПК, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем поради забава в
погасяване на задълженията.В договора за кредита ищецът е заявил пред банката адрес
в гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл.71, ет.11, ап.62. Задължил се е в чл.13, т.5 от общите
условия да уведомява кредитора при промяна на местоработата си, местоживеенето си
или при пенсиониране. По делото не се установява да е изпълнил това задължение,
поради което извършеното залепване на уведомление на същия адрес, о удостоверено с
4
приложения протокол на служител в нотариалната кантора, извършил три посещения
на адреса в рамките на повече от 1 месец, БОС счете за надлежно връчване на
нотариалната покана. Видно от извършените в хода на производството справка за
адресна регистрация на ответника няма промяна в настоящия и постоянния му адрес,
последният няма и регистрирани трудови договори в НАП, като последното му
трудово правоотношение е прекратено през 2019г
В тази връзка БОС съобрази съдебната практика на касационната инстанция по
приложението на чл.47 от ГПК в последната действаща редакция след изменението му,
в която се застъпва становището, че когато в договора между страните е посочен адрес
за кореспонденция, който съвпада с настоящия или постоянен адрес на страната, при
поето задължение от същата страна да уведоми писмено насрещната страна за промяна
в адреса, връчването на посочения адрес по реда на чл.47 ГПК на нотариална покана
следва да се счита редовно, като за лицето, изпращащо поканата не съществува
задължение за посочване на друг адрес, както и за нотариуса не съществува
задължение да издирва друг адрес /освен настоящ или постоянен/ по месторабота или
местослужене или осъществяване на търговска дейност /в този смисъл решение №71 от
28.04.2022г. на ВКС по кас.гр.д.№2681/2021г., IV ГО/.
Вещото лице е изчислило размера на дълга към подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, като е съобразило извършените
плащания преди иницииране на заповедното производство. Видно от заключението на
вещото лице по приетата СИЕ ответникът не е погасил главница в общ размер на
39 538,49лева, 12 654,94 лв. възнаградителни лихви за периода 20.04.2019г.-
09.11.2021г., 911,44лв. наказателна лихва за периода 16.04.2018г.-08.12.2021г., като
дължи 318,15лева обезщетение за забава за периода 09.11.2021г.-07.12.2021г., както и
120лв. такса при изискуем кредит съгласно Тарифата на банката.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По делото от
ищеца не са ангажирани доказателства за реално извършен разходи във връзка с
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. На клиента не е предоставена
допълнителна насрещна услуга, нито е извършен разход извън действията по
управлението на дълга. Предвид това неоснователен е искът за сумата от 120 лева
такса за предсрочна изискуемост, който следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото съдебно-деловодни разноски, възлизащи в размер на 6108 лева
по исковото производство и 1118 лева по заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено по отношение на А. Р. С., ЕГН **********, с адрес
****, че в полза на Банка ДСК ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район
Оборище, ул. Московска№19, представлявано от изпълнителните директори Д.Д.М. и
Б.Ф.С., съществува вземане по заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№8679/2021г. на БРС, за сумата от 39 538,49 лева /тридесет и девет хиляди
петстотин тридесет и осем лева и четиридесет и девет стотинки/– главница до
5
договор за потребителски кредит за текущо потребление от 30.08.2017г., 12 654,94
лева /дванадесет хиляди шестотин петдесет и четири лева и деветдесет и четири
стотинки/ - договорна възнаградителна лихва за периода 20.04.2019г.-08.11.2021г.,
907,72 лева /деветстоин и седем лева и седмедест и две стотинки/-обезщетение за
забава за периода 21.04.2019г.-08.11.2021г., 318,51лева /триста и осемнадесет лева и
петдест и една стотинки/– обезщетение за забава за периода 09.11.2021г.- 07.12.
2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2021г. до
окончателното плащане
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Банка ДСК ЕАД против А. Р. С. за приемане за
установено, че в полза на ищеца съществува вземане по издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№8679/2021г. на БРС за сумата в размер на 120
лева, представляваща разходи при изискуем кредит.
ОСЪЖДА А. Р. С. да заплати на Банка ДСК ЕАД сумата от 6108 лева съдебно-
деловодни разноски по исковото производство и 1118 лева съдебно-деловодни
разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
6