№ /20.01.2022 год., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХХVІ състав, в публично заседание на седми декември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при
секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1335 по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.38в ал.5 от Закона за защита на личните данни и е образувано по жалба на Н.А.Н., ЕГН **********,***, срещу Решение № ППН – 01 – 214/ 20 от 14.06.2021 г. на
Комисията за защита на личните данни в частта, с
която е оставена без уважение жалбата на Н. от 19.03.2021 г. за налагане глоба
на „Салекс“ ООД. С
първоначалната и с уточняващата си жалба с.д.№16390/08.11.2021г Н. оспорва
извода на Комисията за липса на доказателства, че „Салекс“ ООД – бивш негов
работодател, е предоставило на трето лице – П.С., личните му данни в обем три
имена и телефонен номер. Твърди, че той лично не е предоставял телефонния си
номер на бившите си колеги в посоченото дружество, а го е предоставил само на
работодателя си с автобиографията, с която е кандидатствал за работа там, т.е.
че единствената възможност С. да е получил телефонния му номер, на който му е
звънял, е да го е получил именно от служители на това дружество с достъп до
автобиографията му. Твърди също, че е претърпял неимуществени вреди, за които
ще търси обезщетение от „Салекс“ ООД по гражданскоправен ред. С уточняваща
молба с.д. №16318/05.11.2021г служебно назначеният адв.Г.К. *** поддържа, че
оспореното Решение е постановено при допуснати съществени процесуални
нарушения, конкретно – допуснати от Комисията очевидни грешки при оценката на
доказателствата и формиране на изводите й, както и при неправилно приложение на
материалния закон и несъответствие с целта му. Формулирано е искане съдът да
отмени оспореното Решение и да постанови ново, с което да наложи глоба на
„Салекс“ ООД за предоставените от тях лични данни на жалбоподателя на трето
лице. В съдебно заседание адв.К. поддържа изцяло жалбата. С писмена молба
с.д.№18016/07.12.2021г жалб.Н. отказва разпита на допуснатия свидетел П.С. и
настоява съдът да съобрази решението си с дадените от същия сведения пред
Варненска районна прокуратура. Същото становище поддържа и с писмените си
бележки по същество. С писмени бележки с.д.№18708/20.12.2021г адв.К. поддържа
становището си, че Комисията не е съобразила несъответствията в показанията на П.С.
в производството пред нея и по преписката на ВРП, и отново настоява за
уважаване на жалбата на Н..
Ответната КЗЛД,
редовно призовани, не се представляват в открито съдебно заседание. С писмени
бележки с.д.№18014/07.12.2021г чрез процесуалния си представител гл.ю.к.М.А.
изразяват мотивирано становище за неоснователност на жалбата на Н. поради
недоказаност на твърденията му за предоставяне на информация за негови лични
данни от страна на „Салекс“ ООД на П.С..
Заинтересованата
страна „Салекс“ ООД чрез управителя Христо Димитров Д. е депозирала становище
с.д.№18700/20.12.2021г, в което сочи, че информацията за трите имена и тел.
номер на Н., който той лично им е предоставил за целите на трудовия договор, се
съхраняват в складовата им база в гр.Бургас, и достъп до тях имат само
определени длъжностни лица; че въпреки наличието на такава възможност, Н. не ги
е сезирал с оттегляне на съгласието си, нито е поискал да бъде изтрита тази
лична информация – дори след като е узнал за предполагаемото им предоставяне от
дружеството на трето лице; че твърдението на Н., че трето лице е признало, че
„Салекс“ ООД му е предоставило тези данни, не следва да обвързва дружеството,
понеже е недоказано.
След преценка на
събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Началото на
административното производство пред КЗЛД е поставено с жалба рег.
№ППН-01-214/19.03.2020г от Н.Н., в която излага, че от 12.07.2018г до
09.08.2018г работил в „Салекс“ ООД; че на 05.12.2019г му се обадил човек,
представящ се с имена П.Г.С. – собственик на „Ай Ви Сейлингс“ ООД и „Идея макс“
ООД, с посочен ЕГН. Н. сочи, че нямал представа откъде С. има телефонния му
номер, но по повод на друга негова жалба това лице било призовано и било
признало, че „Салекс“ ООД са му предоставили три имена, ЕГН, адрес и телефонен
номер на жалбоподателя. Заявява, че не е давал съгласие на „Салекс“ ООД да
предоставя личните му данни на други лица, счита, че с това действие са
нарушени правата му по ЗЗЛД и настоява дружеството да бъде съответно
санкционирано. Към заявлението е приложено постановление от 07.02.2020г по
преписка №316/20г на РП – Варна за отказ за образуване на наказателно
производство по жалба от Н.Н. за отправени по телефона заплахи от страна на
непознати за него лица. В същото е цитирано сведение от П.С.Г. по повод
проведен на 05.12.2019г телефонен разговор с Н., според което Г. е управител на
„Идея макс“ ООД; никога не е виждал и не познава Н.; че в двора му се помещават
още две дружества – „Салекс“ ООД от гр.Бургас, и „Ай Ви сейлингс“ ООД; че
доколкото му е известно от представителите на дружеството, преди около две
години Н. бил служител на „Салекс“ ООД; че пред м.12.2019г С. бил уведомен от
Кметство „Младост“ за подадена срещу него жалба от Н. за незаконно строителство;
че от „Салекс“ ООД са му предоставили телефонния номер на Н. и С. му се е
обадил, за да му обясни, че „Салекс“ ООД не е негова фирма, а само сградата, в
която се помещава, на което Н. му заявил, че не е знаел това обстоятелство, и
разговорът преминал спокойно без заплахи от която и да е страна.
През м.май 2020г за
образуваното административно производство пред Комисията по повод на цитираната
жалба били уведомени Н.Н. на осн.чл.38 ал.2 от ЗЗЛД, „Идея Макс“ ООД – Варна
чрез управителя П.С. и „Салекс“ ООД – Бургас чрез управителя Д. на осн.чл.26 от АПК, с уведомяване, че в 7-дневен срок могат да депозират писмено становище и
доказателства по случая, като конкретно от С. е изискана информация – дали е
получавал от „Салекс“ ООД телефонен номер, адрес, имена и ЕГН на жалбоподателя,
а в случай че ги е получил – в каква връзка. По този повод с писмено становище
от 21.05.2020г (л.20 по адм. преписка) С. посочил, че не е получавал от
„Салекс“ ООД никаква информация за лични данни на лицето Н.Н., че има
телефонния му номер от негови бивши колеги, което не е лични данни, а тях пък е
видял за първи път от приложената към писмото им жалба, като заявява, че няма
никаква необходимост от тях. Със своето становище от 26.05.2020г (л.38 по адм.
преписка) „Салекс“ ООД са посочили видовете лични данни, които дружеството
събира и обработва при наемане на персонал, вкл. име и телефон за връзка; че с
трудовия договор от 12.07.2018г Н. изрично се е съгласил същите да бъдат
обработвани и съхранявани в документооборота на дружеството; същото изявление
са съдържа и в подписаната от Н. декларация за искане на съгласие, с която
отново е заявил, че дава съгласието си за обработка на горепосочените лични
данни, вкл. телефон за обратна връзка за целите на сключения трудов договор; че
личните данни на всички служители се съхраняват и обработват в складовата база
на дружеството във Бургас, като съобразно предприетите специални мерки достъп
до тях имат само ограничен кръг лица, всяко от които запознато и инструктирано
на осн.чл.25и ал.3 от ЗЗЛД; че след напускане на работа при тях и до момента на
становището Н. не се е възползвал от възможността да оттегли съгласието си след
като е узнал за твърдяното предоставяне от страна на дружеството на съответните
му лични данни; че твърдението на жалбподателя, че трето лице признало, че
„Салекс“ ООД са му предоставили личните данни на Н., е недоказано; че
действията и твърденията на Н. са умишлени, нямат общо с обективната истина и
целят единствено да нанесат вреда на „Салекс“ ООД, както и че те по никакъв
начин и никога не са предоставяли телефонния номер на жалбоподателя на трето
лице. Препис от това становище било връчено на Н., който с имейл от 21.10.2020г
оспорил отговорите и на П.С., и на „Салекс“ ООД, и поискал като доказателства
по преписката да бъдат приобщени заверени преписи от постановлението на ВРП от
07.02.2020г и от сведението на П.С.. Последното било изискано и приложено по
преписката (л.64 – гръб), както и представените от „Салекс“ ООД трудов договор
от 12.07.2018г, с чиято т.10 Н. е предоставил изричното си, конкретно и
информирано съгласие за предоставяне на трети лица на личните си данни с цел
надлежното упражняване на задълженията на страните по договора, а за целите на
счетоводството във връзка с изплащане на трудовото му възнаграждение – и
телефонния му номер (л.52 по адм.
преписка); декларация – искане на съгласие от 20.07.2018г от Н.Н. (л.48 по
преписката); Заповед №125-2/04.03.2019г на управителя на „Салекс“ ООД за
заличаване на лични данни (номер на лична карта, датата на издаването й и
органът - неин издател) от досиета на техни служители с определен състав на
екипа от служители (л.50 по преписката); Протокол от 04.03.2019г за заличаване
на лични данни на физически лица поради изтекъл период за съхранението им,
първият от които е Н. (л.51 – гръб по преписката); процедура за минимизиране на
данните и Приложение №1 към нея (л.54-56 по преписката).
С решение по т.6 от
Протокол №1/13.01.2021г Комисията приела жалбата за допустима и насрочила
открито заседание за разглеждането й по същество на 17.03.2021г, за когато Н. и
„Салекс“ ООД били надлежно уведомени, но не се явили и не изпратили
представители. След проведените разисквания Комисията обявила жалбата на Н. за
неоснователна като недоказана, и определила срок за изготвяне на решението. Със
становище от 25.05.2021г (л.74 по преписката) в отговор на изискани от КЗЛД
сведения управителят на „Салекс“ ООД е посочил, че трудовият договор на Н. е
прекратен през м.08.2018г; през март 2021г между тях трудови правоотношения не
са съществували; дружеството е предприело всички законови, технически и
организационни мерки за защита на лични данни на настоящи и бивши служители; и
че за същия период нямат информация за предоставяне на такива данни на трети
лица.
Административното
производство е приключило с оспореното понастоящем Решение №ППН-01-214/2020г.
от 14.06.2021г, с което Комисията обсъдили наличните по делото доказателства,
вкл. писмените такива по повод изразеното от Н. съгласие за администриране на
личните му данни във връзка с трудовия му договор със „Салекс“ ООД, както и
двете сведения от П.С. – пред ВРП и в хода на производството по ЗЗЛД. От правна
страна било прието, че безспорно „Салекс“ ООД има качеството „администратор на
лични данни“ по см.чл.4 т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679, цитирана е легалната
дефиниция на понятието „лични данни“ съгл.чл.4 §1 от Регламента, и е прието, че
в хода на производството не е установено предоставянето на личните данни на Н.
в обем от имена, ЕГН и адрес от „Салекс“ ООД на трето лице, а относно
предоставяне на телефонния му номер след като са обсъдени сведенията, дадени от
П.С. пред ВРП и пред КЗЛД е посочено, че не са събрани доказателства кой
конкретен телефонен номер и от кого му е бил предоставен, т.е. и второто
твърдяно от жалбоподателя нарушение е прието за недоказано. С тези мотиви жалбата
на Н. против „Салекс“ ООД е оставена без уважение като неоснователна.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства по
административната преписка и приобщените в хода на съдебното дирене, които са
последователни, взаимно допълващите се и анализирани в съвкупност не налагат
различни изводи.
При така
установената фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
се преценява като неоснователна.
В изпълнение на
задължението си по чл.168 ал.1 от АПК съдът на първо място констатира, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган по см.чл.38 ал.3 от ЗЗЛД –
Комисията за защита на личните данни. Решението е постановено в предвидената от
АПК писмена форма и съдържа регламентираните в чл.59 ал.2 от АПК реквизити, включително
фактически и правни основания за издаването му. В производството по постановяването
му са спазени предвидения с чл.38 ал.1 от ЗЗЛД срок за сезиране на Комисията, и
предвидената в специалния ЗЗЛД и в общия АПК процедура. Жалбата е подадена до КЗЛД
в електронна форма съгл. възможността, предвидена с чл.38а ал.2 от ЗЗЛД, и съдържа
оплаквания за нарушаване на правата на подалия сигнала по Регламент (ЕС)
2016/679 и по ЗЗЛД при обработване на личните му данни от няколко субекта, вкл.
„Салекс“ ООД, поради което подлежи на разглеждане по реда на процедурата,
разписана в глава седма от ЗЗЛД. В съответствие с разпоредбите на чл.26 и сл.
от АПК всички посочени от жалбоподателя субекти са уведомени за образуваното
административно производство, изискани са техните становища и съответните
релевантни доказателства, с които разполагат; жалб.Н. е уведомен от Комисията
за напредъка в разглеждането на жалбата му съгласно предвиждането на чл.38 ал.2
от ЗЗЛД; проведено е открито заседание на Комисията, в което жалбата му е
обявена за допустима, а след това още едно, в което след разискване на
събраните доказателства тя е приета за неоснователна, и е постановено
съответното решение. При тези констатации съдът намира, че в хода на
производството пред административния орган не са допуснати съществени
процесуални нарушения като самостоятелни отменителни основания – такива, чието
избягване би резултирало в различно произнасяне по същество.
Идентично е
становището на съда и по приложението на материалния закон.
На първо място лични
данни по см.§1 т.1 от ПЗР на ЗЗЛД и чл.4 §1 от
Регламент (ЕС) 2016/679 е всяка информация, свързана с
идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано
(„субект на данни“); физическо лице, което може да
бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или
непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер,
данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице.
На второ място между
страните е безспорно и съдът приема за установено, че „Салекс“ ООД е
администратор на лични данни по см.§1 т.2 от ДР на ЗЗЛД по смисъла на понятието
на чл.4 §7 от
Регламент (ЕС) 2016/679, т.е. юридическо лице, публичен
орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя
целите и средствата за обработването на лични данни. В това им качество
жалб.Н. им е предоставил личните си данни, вкл. три имена и адрес, и двукратно е
декларирал съгласието си същите да бъдат обработвани от дружеството за целите
на сключения между тях трудов договор. Съобразно неоспорената декларация от
представляващия „Салекс“ ООД, представена
както пред КЗЛД, така и пред съда, при тях е създадена и действаща
организация за съхранение на личните данни на всичките им служители, които се
намират в гр.Бургас (по седалището им), а достъп до тази база данни имат
ограничен кръг длъжностни лица. Съдът приема за безспорно установено също, че Н.
не е оттеглял така даденото съгласие и не е поискал заличаване на личните си
данни към м.12.2019г предвид липсата на такива твърдения от негова страна.
В обобщение на
изложеното, както законосъобразно е приел и решаващият орган с оспореното си
решение, трите имена и телефонният номер на Н. представляват лични данни,
предоставени от него на администратора „Салекс“ ООД за обработка за целите на
сключения между тях трудов договор.
Спорният въпрос в
настоящото производство е дали е налице незаконосъобразна обработка на личните
данни на жалб.Н. от страна на администратора „Салекс“ ООД чрез предоставянето
им на трето лице – св.П.С.. Настоящият съдебен състав споделя достигнатият от
решаващия административен орган извод, че това твърдение на Н. е недоказано. От
една страна противно на приетото от тях съдът приема, че в случая не е налице
противоречие в показанията на С. пред ВРП и пред КЗЛД. В първия случай през
м.12.2019г той твърди, че представители на „Салекс“ ООД са му предоставили
телефона на Н., а във втория случай през м.05.2020г сочи, че има телефонния му
номер от негови бивши колеги, а от дружеството не са му предоставяли никаква
информация за лични данни, различни от номера му. Т.е. и пред двете институции
свидетелят сочи, че е получил от бивши колеги на Н. само телефонния му номер, и
то по конкретен повод – във връзка с подадена от последния жалба против него в
районното кметство. Липсват твърдения, данни и доказателства длъжностни лица на
„Салекс“ ООД, представляващи или управляващи дружеството, или конкретно
определени за отговорни за съхранението и обработка на личните данни на
служителите такива, да са предоставили на св.С. лични данни на жалб.Н. – три имена,
ЕГН, телефонен номер и др. според твърденията, изложени в жалбата до КЗЛД.
Според настоящият съдебен състав единствено в такъв случай – при предоставяне
на телефонния номер от съответното длъжностно лице на трето лице, или при липса
на предприети мерки за съхранение и обработка на личните данни на служителите по
начин, изключващ риска за неправомерното им обработване, администраторът би бил
отговорен за извършено нарушение при обработката им, и би следвало да бъде
съответно санкциониран. Такива данни и доказателства липсват в настоящия
случай.
От друга страна предоставянето
на телефонния номер на Н. от служители на „Салекс“ ООД – негови бивши колеги,
на третото лице С., според настоящия съдебен състав не може да повлече
отговорността на дружество – администратор и на друго основание. В такъв случай
първоначалното предоставяне на телефонния номер е от едно физическо лице на
друго физическо лице в лично качество и за собствена употреба, а не на
администратора на лични данни – техен общ работодател за целите на трудовия
договор. Не на последно място следва да бъде отчетено, и че твърдението на
жалбоподателя, че не бил предоставял телефонния си номер на колегите си от
„Салекс“ ООД, е недоказано, житейски нелогично, а и не напълно кредибилно с
оглед признанието на самия Н., че е подал жалба до кметството против П.С.,
създавайки си фалшива самоличност.
С
оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че твърдението за
допуснато от администратора „Салекс“ ООД нарушение при обработката на личните
данни на жалбоподателя чрез предоставянето им на трето лице – П.С., е
недоказано, поради което споделя изцяло извода по същество на Комисията за
неоснователност и недоказаност на жалбата на Н.Н. срещу „Салекс“ ООД.
Изложеното квалифицира като неоснователна жалбата на Н. срещу законосъобразното
оспорено решение на КЗЛД, и безалтернативно налага отхвърлянето й.
На жалбоподателя не
се дължат разноски, а ответникът не е поискал такива.
Така мотивиран и на
осн.чл.172 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Н., ЕГН **********,***, срещу Решение № ППН – 01 – 214/ 20 от
14.06.2021 г. на Комисията за защита на личните данни в частта, с която е оставена без уважение жалбата на Н. от
19.03.2021 г. за налагане глоба на „Салекс“ ООД.
В останалата част Решение № ППН – 01 – 214/ 20 от
14.06.2021г. на КЗЛД не е
обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд на РБ.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
СЪДИЯ: