Р Е Ш Е Н И Е № 4621
гр.
Пловдив, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
V-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 7882 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Г.Т.Н., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адвокат Е.И. със съдебен адрес:***, против „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Люлин“, ул. „Матей Преображенски“, бл. 386, скеция Б, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че Г.Т.Н. не дължи на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс“ ЕАД , като погасени по давност, сумата от 666,17 лв. – главница, представляваща сума
дължима по договор за потребителски паричен кредит от 16.10.2007 г., сумата от
77,49 лв – възнаградителна лихва за периода от 29.02.2008 г. до 30.06.2009 г.,
сумата от 147,29 лв. – мораторна лихва за периода от 28.03.2008 г. до
19.10.2009 г., ведно със законна лихва от 19.10.2009 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 861,47 лв. – главница, представляваща сума
дължима по договор за потребителски паричен кредит от 18.01.2008 г., сумата от
110,07 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.10.2008 г. до 20.02.2009
г., сумата от 104,62 лв. – мораторна лихва за периода от 20.11.2008 г. до
19.10.2009 г., ведно със законна лихва от 19.10.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането; както и сумата от 39,34 лв – съдебни разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист по чгд № 12742/2009 г. по описа на Районен съд
Пловдив.
Ищецът твърди, че кредиторът по банков кредит „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е образувано чгд № 12742/2009 г. по описа на Районен съд
Пловдив. Издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 11.01.2010 г.,
като ищецът е осъден да заплати горепосочените суми.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***.
С писмена молба, ответното
дружество е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнително дело
№ ***.
Ищецът счита, че не дължи сумите по
изпълнителния лист поради погасяването им по давност, поради изтичане на
предвидената в чл. 110 от ЗЗД пет годишна погасителна давност по отношение на
вземането на ответното дружество. Моли исковете да се уважат. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва претенцията, като изцяло неоснователна.
Ответникът посочва, че на
18.01.2008 г. между универсалният правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен
договор за потребителски паричен кредит № ***, по който кредитополучателят се е
задължил да погаси усвоения кредит чрез 13 погасителни вноски, 12 от които в
размер 203,09 лв. и последната 13 та вноска в размер на 203 лв., като първата
падежна дата е на 20.02.2018 г., а последната на 20.02.2019 г. Длъжникът е
заплатил 8 анюитетни вноски в размер на 203,09 лв., като първата пропусната
вноска е на 20.10.2008 г., след което е преустановил плащанията по договора.
На 16.10.2007 г. между универсалният правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен
договор за потребителски паричен кредит № ***, като кредитополучателят се е
задължил да погаси усвоения кредит чрез 8 погасителни месечни вноски, 7 от
които в размер на 148,73 лв. и последната 8 вноска в размер на 148,74 лв., като
първата падежна дата е 30.11.2007 г., а последната -30.06.2008 г. Длъжникът е
заплатил 3 анюитетни вноски в размер на 148,74 лв., и първата пропусната вноска
е на 29.02.2008 г., след което е преустановил плащанията по договора за кредит.
Поради неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника, кредиторът се е снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с което се сочи, че
е прекъсната погасителната давност, като се цитира практика. Твърди се, че
погасителната давност е прекъсната с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение, като нова погасителна давност е започнала да тече от
11.01.2010 г.
На 28.10.2010 г. по молба
на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. – универсален правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувано изпълнително дело № ***. В молбата си за
образуване на изпълнителното дело, взискателят е възложил на съдебния
изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. С молбата се сочи, че е прекъсната
погасителната давност и е започнал да течен нов срок на погасителната давност.
Ответникът твърди, че
спрямо ищеца в хода на принудителното производство са поискани справки и
предприемане на следните действия: на 24.06.2011 г. – редовно връчена ПДИ; на
17.11.2011г., 14.08.2013г., 10.04.2014г., 20.10.2015г., 21.06.2017г. и
01.11.2018г. – са насрочвани описи на движими вещи; с молба от 06.08.2015г. и
14.09.2015г. – ответното дружество е конституирано като взискател по изп.дело №
***.; на 14.11.2016г е наложен запор върху трудовото възнаграждение, от който
запор постъпват удръжки до 28.04.2017 г. вкл.; на 26.01.2018г. е наложен запор
на банкови сметки; на 22.06.2018г е поискано насрочване на опис, оценка и
публична продан на движимо имущество – собственост на длъжника; на 17.10.2018г
е постъпила сума от запора на банковите сметки; на 12.12.2018г е постъпила
молба от длъжника за вдигане на запора на банковите сметки; на 25.02.2019г е
поискано насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи –
собственост на длъжника; на 13.03.2019г е постъпила молба от длъжника за
разсрочено плащане на задължението. Ответникът се позовава и на съдебна
практика на ВКС и Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г., като счита,
че не е настъпила нито погасителна давност на вземането, нито перемпция и
„Кредит Инкасо Инвестмънтс“ ЕАД има вземане спрямо ищеца в принудителното
производство.
По силата на договор
за покупко-продажба на вземания от 15.05.2015 г., сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ /цедент/ и ответното дружество, „Кредит Инкасо
Инвестмънтс“ ЕАД /цесионер/, е извършено прехвърляне на вземанията по
горепосочените договори за парични потребителски кредити, заедно с всички
привилегии и обезпечения, вкл. акцесорни вземания. Цесионерът се сочи, че е
упълномощен да уведоми всички длъжници за прехвърлянето, като уведомление за
сключения договор за цесия е изпратено до ответника на посочения в договорите
за кредит адрес. Моли в случай, че съдът
приеме, че длъжникът не е редовно уведомен за цесията, то да приеме, че с
връчване на препис от отговора, към който е приложено уведомление, ищецът се
счита редовно уведомен.
Твърди се, че предприетите
изпълнителни действия, описани в отговора са годни основания за прекъсване на
погасителната давност, като цитира съдебна практика в тази насока. Посочва, че с образуването на изпълнителното
дело давността не само е прекъсната, но и е спряла да тече по време на
изпълнителното производство, тъй като т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. , с която е обявено за изгубило действие Постановление № 3 от
18.11.1980 г. , поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното
решение – 26.06.2015 г.
С оглед изложеното се
сочи, че към датата на депозиране на исковата молба не е изтекъл предвидения в
закона срок на погасителна давност. На основание подробно изложените доводи се
моли предявените искове да се отхвърлят, като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски.
Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се
установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като доказателство договор за
потребителски паричен кредит от 16.10.2007 г., по силата на който на ищцата е
предоставена сума в размер от 1000 лв., която тя е следвало да върне чрез
заплащане на 8 месечни погасителни вноски, ведно с възнаградителна лихва и
други такси. Към договора е подписан и договор за предоставяне на електронна
банкова дебитна карта, като вземанията по договора са прехвърлени от кредитора
на ответника с Договор за цесия от 15.05.2015 г., за което ищцата е уведомена.
На 18.01.2008 г. ищцата е сключила с Джет Файненс
Интернешънъл АД договор за потребителски паричен кредит, по силата на който й е
предоставена в заем сумата от 2000 лв., която е следвало да върне ведно с
възнаградителна лихва и такси чрез заплащане на 13 броя месечни вноски. Прехвърлено
е вземане в размер на 861,47 лв.- главница, 110,07 лв.- възнаградителна лихва и
39,34 лв.- разноски и лихви в размер от 527,48 лв. с Договор за цесия, за което
ищцата е уведомена.
От приложеното към настоящото дело заверено копие от
изпълнително дело № *** се установява следното: на 11.01.2010
г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 12742/2009 г. по описа на
ПРС, с който е разпоредено ищецът да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата
от 666,17 лв. – главница, представляваща
сума дължима по договор за потребителски паричен кредит от 16.10.2007 г.,
сумата от 77,49 лв. – възнаградителна лихва за периода от 29.02.2008 г. до
30.06.2009 г., сумата от 147,29 лв. – мораторна лихва за периода от 28.03.2008
г. до 19.10.2009 г., ведно със законна лихва от 19.10.2009 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 861,47 лв. – главница, представляваща сума
дължима по договор за потребителски паричен кредит от 18.01.2008 г., сумата от
110,07 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.10.2008 г. до 20.02.2009
г., сумата от 104,62 лв. – мораторна лихва за периода от 20.11.2008 г. до
19.10.2009 г., ведно със законна лихва от 19.10.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането; както и сумата от 39,34 лв. – съдебни разноски.
Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба
от 28.01.2010 г. ответникът е поискал образуване
на изпълнително дело за събиране на сумите, както и е възложил извършване на действия по
изпълнението на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 ЗЧСИ.
Образувано е
изпълнително дело № ***.
След образуване на изпълнителното дело са извършвани
справки за имущественото състояние на длъжника.
На 17.11.2011 г. съдебният изпълнител е насрочил опис
на движими вещи
На 24.06.2011 г. на ищеца е връчена призовка за
доброволно изпълнение, в която е посочено, че ще се извърши опис на движими
вещи, без да е конкретизирана датата на описа.
На 14.08.2013 г. съдебният изпълнител е насрочил опис
на движими вещи.
На 02.09.2014 г. на ищеца е връчена призовка за
принудително изпълнение.
На 10.11.2014 г. е насрочен опис на движими вещи.
На 06.08.2015 г. е постъпила от ответника молба за
конституирането им като взискател по делото, в качеството им на цесионер по
договор за цесия за част от вземанията и
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. С разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е
уважил молбата.
На 03.09.2015 г. на ищеца е връчена призовка и
съобщение за конституиране на новия взискател.
На 14.09.2015 г. е постъпила идентична молба от
ответника за конституирането му като взискател и за възлагане по чл. 18 ЗЧСИ за
другата част от вземанията, предмет на изпълнителния лист, като ответникът е конституиран като взискател по делото и за
тази част от вземанията.
На 17.11.2016 г. е връчено на работодателя на ищеца ***запорно
съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение, получавано от
ищцата.
На 28.11.2016 г. е постъпила от работодателя по
изпълнителното дело сума в размер от 110 лв., а на 22.12. 2016 г. е постъпила
сума в размер от 109,50 лв., като така получените суми са разпределени за
погасяване на такси и разноски по делото с Протокол от 03.01.2017 г.
На 26.01.2017 г. е постъпило от работодателя по
изпълнителното дело плащане въз основа на запора в размер на 114,80 лв.,
разпределено с Протокол от 27.01.2017 г. за погасяване на такси и разноски по
делото.
На 27.02.2017 г. е постъпило от работодателя по
изпълнителното дело плащане въз основа на запора в размер от 118,67 лв.,
разпределено с Протокол от 28.02.2017 г. за погасяване на такси и разноски и
неолихвяемо вземане по изпълнителния лист в размер от 30,94 лв. от общ размер от 104,03 лв.
На 30.03.2017 г. е постъпило плащане от работодателя
по запора в размер на 111,50 лв., разпределено с Протокол от 31.03.2017 г. за такси и за вземанията по изпълнителния
лист, както следва: сумата от 27,95 лв. от неолихвяемо вземане в размер от
147,29 лв. и сумата от 73,09 лв. от неолихвяемо вземане в размер от 104,03
лв.
На 13.04.2017 г. е насрочен опис на движими вещи за
21.06.2017 г.
Постъпилата на
28.04.2017 г. сума от работодателя в
размер на 50,77 лв. е разпределена с Протокол от 02.05.2017 г. за погасяване на
такса в размер на 4,76 лв. и частично погасяване на неолихвяемо вземане в
размер от 147,29 лв. до размера на сумата от 46,01 лв.
На 20.03.2017 г. ищцата е освободена от длъжност
санитар, заемана при работодателя ***.
На 21.12.2017 г. е постъпила от взискателя по
изпълнителното дело молба за извършване на справка за притежавани от ищцата
банкови сметки, както и искане за налагане на запор на банковите сметки, а при
липса на такива за насрочване на опис на движими вещи.
На 31.01.2018 г. е наложен запор на банковите сметки
на ищцата в Банка ДСК ЕАД, ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК
АД, както и е връчена на ищцата призовка за принудително изпълнение.
На 22.06.2018 г. е постъпила от взискателя молба за
насрочване на дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи,
собственост на длъжника, находящи се на домашния му адрес.
На 17.10.2018 г.
от *** по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 344 лв., с
която съгласно Протокол от 19.10.2018 г. са погасени такси по делото, както и
сумата от 77,49 лв. от общ размер на неолихвяемо вземане от 77,49 лв., сумата
от 73,33 лв. от общ размер на неолихвяемо вземане от 147,29 лв. и законна лихва
върху 861,47 лв. от 19.10.2009 г. до 19.10.2018 г., а именно – сумата от 52,98
лв. от общо дължима сума в размер от 793,35 лв.
С молба от 12.12.2018 г. ищцата е поискала вдигане на
запора на сметката в Интернешънъл Асет Банк АД, по която се превеждат
получавани от ищцата детски надбавки и месечни помощи.
На 13.03.2019 г. ищцата е депозирала молба за
разсрочване на задълженията по изпълнителното дело на месечни вноски от по 100
лв., платими до 30-то число на месеца, като е заплатила сумата от 50 лв.,
разпределена съгласно Протокол от
05.04.2019 г. за погасяване такси и на законна лихва върху 861,47 лв. до
размера на сумата от 43,88 лв. от общо
дължима към този момент законна лихва от 833,55 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът
оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е
отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо
право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни,
правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани
в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на
длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на
липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и
удостоверено с изпълнителното основание.
В производството по издаване
на заповед за изпълнение, законодателят е предвидил редица средства за защита
на длъжника. Така, съгласно чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу
заповедта за изпълнение, от което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си. Когато обаче възражение не
е подадено, респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг.
чл.416 ГПК. Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед
за изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или
влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая,
издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и издадения
въз основа на нея изпълнителен лист по
описа на Районен съд - Пловдив, се ползват с посочените по-горе правни
последици. Именно поради това искът по чл.439 ГПК може да се основа само на
факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за
реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора.
Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането, които са били известни на ищцата и
които е могла да посочи в срока за възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се
преклудира.
Наведеното от ищцата основание за недължимост на
процесните суми е тяхното погасяване по давност. Процесните вземания, установени
по своето основание касаят договор за
банков кредит от 16.05.2008 г., вземанията по който се погасяват с петгодишна
погасителна давност, уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Константната съдебна практика приема, че при договора за заем е
налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане
на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в
периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски
представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника
на части – аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по
договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д.
№ 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д.№523 от
2011г.,ІІІ г.о.). Налице е и практика и
за приложение на кратката погасителна давност, която съдът не споделя. Относно лихвите е приложима кратката тригодишна
погасителна давност.
Относно твърденията на ищеца, че вземането му е
погасено по давност в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес
следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, с което се приема, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За
разлика от изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на
исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
С решение № 170/17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2382/2017 г., ІV г. о., е прието, че извършената с т. 10 от тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на
ППВС № 3/18.10.1980 г., поражда действие от датата на обявяването на
тълкувателното решение, като даденото в цитираната точка на тълкувателния акт
разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящи към този
момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди
това. Това становище е обосновано със задължението на органите на съдебната и
изпълнителната власт да зачитат задължителното тълкуване на правната норма и да
я прилагат в този смисъл, като това задължение отпада едва с отмяната им и не
може да бъде изисквано от тях да съобразяват действията си с тълкувателен акт,
който все още не е действащ. По нататък е прието, че макар задължителната сила
на тълкувателните актова, да не поражда такова задължително действие по
отношение на другите правни субекти, последните макар и да не са адресати на
тази задължителна сила, могат да изискват от съответния орган да съобрази
решението си с тях и ако не сторят това имат възможност да оспорват взетите от
съответния орган решения по установения за това ред. Така застъпеното
становище, макар и в решение, което не представлява задължителна съдебна
практика според чл. 290, ал. 3 ГПК, напълно се споделя от настоящия състав.
По този правен въпрос са постановени решения по чл.
290 ГПК на ВКС: решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV
г. о. и решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г. о.. В тях се приема, когато се касае до
първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като
се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи
промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в
обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване
неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи
при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното
тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване,
последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно
действие, а започва да се прилага от момента, в който е постановено и обявено
по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия
тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди
постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които за
от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили
правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед
задължителното тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В
противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт,
което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на
изрична разпоредба за това. Според ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на
изпълнителното производство прекъсва погасителната давност, като след това,
докато изпълнителният процес е висящ, давност не тече. С т. 10 ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно
разрешение, според което в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко изпълнително действие, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но през времетраенето на изпълнителния процес давността не спира,
поради което и цитираното ППВС е обявено за изгубило сила. Прилагането на
даденото с горепосоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би
имало за последица погасяването по давност на вземания, които са били предмет
на изпълнителни производства, по които не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. Тогава давността би се счела за изтекла със задна дата,
преди момента на постановяване на новото тълкувателно решение, при действащо
ППВС № 3/1980 г. Ето защо извършената с т. 10 ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г., според
горецитираните решения на ВКС по чл. 290 ГПК, поражда действие от датата на
обявяване на тълкувателното решение – 26.06.2015 г., като даденото с последното
задължително разрешение се прилага от тази дата и само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това. Такъв отговор на поставения правен въпрос съответства и
на практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6, пар. 1 Конвенцията за защита
правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, обективирана в решение от
19.02.2013 г. по дело П. П. срещу България /жалба № 2834/2006 г./ и в решение
от 10.01.2019 г. по дело В. срещу България /жалба № 48149/2009 г./. Според
последната при аналогични хипотези на нови тълкувателни решения на ВКС /ТР №
1/04.02.2005 г. на ОСГК на ВКС/, отменящи стари ППВС /ППВС № 4/1964 г./ и
придаващи различно задължително тълкуване на една и съща правна норма, да се
придаде обратно действие на новия тълкувателен акт означава да се наруши
правото на ефективен достъп до съд, прокламирано в чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. (В този смисъл е и Определение № 735 от
6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о., ГК)
Или, за да се даде отговор на въпроса кой тълкувателен
акт следва да бъде приложен, на изследване подлежи момента на прекратяване на
изпълнителното производство.
Основанията за прекратяване на изпълнителното
производство са уредени с нормата на чл. 433 ГПК, като според т. 8 такова е
бездействието на взискателя, който в течение на две години не е поискал извършването
на изпълнителни действия.
В настоящия случай с образуването на изпълнително дело
№ ***, взискателят е отправил към съдебния изпълнител искане освен за проучване
имуществото на длъжника, така и предприемане на съответни изпълнителни действия,
като е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Такива действия от страна на съдебния изпълнител са
предприети на 17.11.2011 г. с насрочване на опис, на 14.08.2013 г. и на
10.11.2014 г. отново с насрочване на описи на движими. Дори да се приеме, че
насрочването на описа не обуславя прекъсване на давността, доколкото към този
момент действа, то представлява действие в рамките на изпълнителното
производство, което възпрепятства настъпването на перемпция и прекратяването му
по право т.е. съдът приема, че към датата на постановяване на горецитираното
тълкувателно решение – 26.06.2015 г. изпълнителното производство не е
прекратено. Взискателят, чрез овластения от него съдебен изпълнител, е
извършвал действия по изпълнителното дело, между всяко от които не е изтекъл
срок, който е повече от две години, поради и което не може да се приеме, че са настъпили
предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, без оглед наличието или липсата на издадено постановление за това.
В практиката се приема, че за нуждите на
преценката дали изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без
значение дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен
способ е последвано от извършването на валидни изпълнителни действия, както и
дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на
производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ. Точно такъв е и процесният случай.
След тази дата – 26.06.2015 г. следва да се съобрази
т. 10 от цитираното тълкувателно решение, като се прецени дали са налице
действия обуславящи прекъсване на срока на погасителната давност по отношение
на вземанията за лихви, доколкото по отношение на вземанията за главница за
периода от 26.06.2015 г. до датата на депозиране на исковата молба – 20.05.2019
г. не изтекъл петгодишния давностен срок.
На 06.08.2015 г. е постъпила от ответника молба за
конституирането му като взискател по изпълнителното дело, като на основание чл.
18 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител извършване на изпълнителни действия.
На 14.09.2015 г. е постъпила молба от взискателя за конституирането му и за
останалата част от вземанията с възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. На същите дати са
постановени разпореждания на съдебния изпълнител за конституирането на
ответника за взискател по отношение на съответните вземания. На 17.11.2016 г. е връчено на работодателя на
ищеца *** запорно съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение,
получавано от ищцата, като за периода от 28.11.2016 г. до 30.03.2017 г. са
постъпвали суми по запора, които са разпределяни. След 30.03.2017 г. са извършвани и други
действия обуславящи прекъсване на срока на погасителната давност- на 31.01.2018
г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника, като считано от тази датата
до датата на депозиране на исковата молба не е изтекъл тригодишния давностен
срок по отношение на вземанията за лихви.
Предвид така изложеното
съдът счита, че предявените искове се
явяват неоснователни и недоказани и като такива следва да се отхвърлят.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25
от Наредбата за правната помощ определя в размер от 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Г.Т.Н., ЕГН: **********, с адрес:
***, чрез адвокат Е.И. със съдебен адрес:***, против „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Люлин“, ул. „Матей Преображенски“, бл. 386, скеция Б, искове за признаване на установено, че Г.Т.Н. не дължи на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс“ ЕАД , като погасени по давност, сумата от 666,17 лв. – главница, представляваща сума
дължима по договор за потребителски паричен кредит от 16.10.2007 г., сумата от
77,49 лв. – възнаградителна лихва за периода от 29.02.2008 г. до 30.06.2009 г.,
сумата от 147,29 лв. – мораторна лихва за периода от 28.03.2008 г. до
19.10.2009 г., ведно със законна лихва от 19.10.2009 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 861,47 лв. – главница, представляваща сума
дължима по договор за потребителски паричен кредит от 18.01.2008 г., сумата от
110,07 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.10.2008 г. до 20.02.2009
г., сумата от 104,62 лв. – мораторна лихва за периода от 20.11.2008 г. до
19.10.2009 г., ведно със законна лихва от 19.10.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането; както и сумата от 39,34 лв. – съдебни разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д № 12742/2009 г. по описа на
Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Г.Т.Н.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, *** Е.И. със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ НА „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Люлин“, ул. „Матей Преображенски“, бл. 386, скеция Б сумата от 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ