МОТИВИ на присъда от 06.02.2018 г. по н.о.х.д. № 131/2017
г. по описа на Софийски окръжен съд, НО - ІV-ти състав.
С.о.п. е внесла
обвинителен акт за разглеждане в С. окръжен съд, с който е
повдигнато обвинение срещу подсъдимата В.С.С. за това, че на 24.09.2015 г., около 11,00 ч., в пасище, съставляващо имот № 015003 по
КВС в местността „Таблата”, в землището на с.Г. К., община Горна Малина, в
независимо съпричиняване с П. Н.П., по непредпазливост е причинила смъртта му,
като в качеството си на управител на „С. г.”ЕООД, е възложила на П. Н.П.,
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност –
управление на колесен трактор марка „Джон Диар” с рег. № ****** – категория
Твк, която последния нямал право да упражнява, съгласно Наредба № 12/22.04.2009
г. на МЗХ, за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за
работа със земеделска и горска техника и като нарушила:
- чл.
210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно
оборудване – „Самоходното работно оборудване се управлява от упълномощени и
притежаващи изискващата се квалификация работещи“,
- чл.16
ал.1, т.2,6 и 7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд: „При
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд работодателят е длъжен: т.2 – в съответствие с оценката на риска и при необходимост
да планира и прилага превантивни мерки и м. на работа и производство, които да
осигуряват подобряване нивото на защита на работещите и са интегрирани във
всички дейности и структурни звена на предприятието; т.6 – да осигури ефективен
контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин;
т.7 – да не допуска до местата където съществува сериозна или специфична
опасност за здравето и живота лица, които не са подходящо обучени,
инструктирани и екипирани” -
престъпление по чл.123 ал.2 във вр. с ал.1, пр.2 от НК.
В
съдебно заседание представителят на С.о.п. поддържа изцяло повдигнатото
обвинение срещу подсъдимата В.С., така както е формулирано, като заявява, че
същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Поддържа още, че подсъдимата е осъществила
както от обективна, така и от субективна страна състава на инкриминираното й
престъпление и моли да бъде призната за виновна в извършването на това деяние. По отношение на наказанието, представителят
на държавното обвинение изразява становище, че на подсъдимата С. следва да бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” в минималния предвиден в закона за
конкретното престъпление размер, изпълнението на което наказание, на основание
чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок. В тази насока прокурорът
от СОП моли да бъде съобразен наличния превес на смекчаващите отговорността на
подсъдимата обстоятелства – чистото й съдебно минало, липсата на обременяващи
личността й противообществени прояви, съпричиняването на престъпния резултат от
пострадалото лице.
От своя
страна участващият по делото повереник на частните обвинители Д.Д.П. и Н.П.П. в
лицето на адв.У. също моли да бъде постановена присъда, с която подсъдимата С.
да бъде призната за виновна и съответно наказана за престъплението, за което й
е повдигнато обвинение. Според повереникът, при индивидуализацията на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, е наложително да се
отчетат съществуващите многобройни смекчаващи вината на същата обстоятелства. С
оглед на тях, повереникът счита, че целите по чл.36 от НК в случая могат да
бъдат постигнати спрямо подсъдимата, с определянето й на условно наказание,
отмерено в минимален размер.
В съдебните прения в настоящото производство защитникът
на подсъдимата В.С. – адв.М. пледира за постановяване на оправдателна присъда,
тъй като повдигнатото срещу подзащитната му обвинение по законовия текст на
чл.123 ал.2, вр. ал.1 от НК, не е
доказано по категоричен начин от събраните по делото доказателства. В тази
връзка по мнение на защитата, по делото не се установени претендирания от
прокуратурата механизъм на извършване на деянието, причинната връзка между
поведението на подсъдимата и настъпилия вредоносен резултат, проявена вина от
страна на подсъдимата. Твърди се още от защитникът, че реализираната злополука
с пострадалия П. П. е резултат единствено от неговото виновно поведение – същия
е знаел, че не притежава нормативно изискващата се правоспособност за работа със земеделска
техника, но е приел да изпълнява посочената по характер трудова дейност. Сочат
се от защитата и допуснати от СОП съществени нарушения на процесуалните
правила, касаещи неизпълнение на тези, по изготвяне на съдържанието на
обвинителния акт, довели до нарушено право на защита на подсъдимото лице. В
подобен смисъл са и релевираните доводи от другият защитник на подсъдимата –
адв.М.. Последният излага доводи, че обвинението срещу подсъдимата е
инкриминирано с обвинителен акт, който не отговаря на процесуалните изисквания,
поставени в чл.246 ал.2 НПК, тъй като не очертава ясно и недвусмислено предмета
на доказване по делото. Твърди се още, че подсъдимата не е извършила деяние,
което да е субективно съставомерно по въведения й законов текст, доколкото
същата не е могла и не е била длъжна за знае, че пострадалия П. П. няма
придобита правоспособност за работа със земеделска техника. Предвид това и
защитникът – адвокат М. моли съда след като обсъди всички тези обстоятелства по
делото, да постанови присъда, с която да оправдае подсъдимата по така
повдигнатото й обвинение.
В
последната си дума пред настоящата инстанция, подсъдимата В.С.С. заявява
желанието си за оправдателна присъда, основавайки се на твърдението, че не е
извършила деянието, за което я обвиняват.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди доводите на страните, прие за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимата
В.С.С. е управител и едноличен собственик на капитала на „С. Г.”ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, от датата 10.09.2014 г., на която търговското дружество е създадено по силата на дружествен акт.
Предметът на дейност на търговското дружество е дървопреработване, дърводобив,
залесяване, производство на пелети, селски туризъм, засаждане, отглеждане,
производство, преработка и продажба на селскостопанска продукция от растителен
и животински произход, зърнопроизводство и кратофопроизводство, както и всяка
друга дейност, разрешена от закона.
През 2014 г., в качеството й на
управител на „С. Г.”ЕООД, подсъдимата В.С. преминала задължителното обучение по
здравословни и безопасни условия на труд, съгласно чл.6 ал.1, т.1 и т.3 от
Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд. Това обстоятелство е удостоверено
в издадено от Служба по трудова медицина, удостоверение № 55/24.10.2014 г. /л.31,
т.2 от ДП/. На същата дата, на
подсъдимата С. било проведено ежегодно обучение на ГУТ по здравословни и
безопасни условия на труд, съгласно Наредба № 4/1998 г. за обучението на
представителите в комитетите и групите по условия на труд в предприятията и
правилата за първа долекарска помощ, за което й било издадено удостоверение №
82 от Служба по трудова медицина – гр.С. /л.32, т.2 от ДП/.
На
датата 04.03.2015 г., подсъдимата В.С. като представител на „С. Г.”ЕООД,
сключила с пострадалия П. Н.П., трудов договор № 08/04.03.2015 г. По силата на
същия, подсъдимата /работодател/ възложила на П. да изпълнява в „С. Г.”ЕООД
длъжността „работник - животновъд” със задължения „утвърдени от работодателя в
длъжностна характеристика, представляваща неразделна част към трудовия договор”
/т.1 от договора – л.16, т.2 от ДП/. Съгласно приложената към договора
характеристика за длъжността „работник, животновъд”, издадена и подписана от
управителя на „С. Г.”ЕООД, основните задължения включват: да подготвя и
обработва храна за животните; пуска в действие линиите и съоръженията за
хранене, вода, отопление и вентилация; извежда и контролира животните на паша;
поддържа хигиената в помещенията за отглеждане на животните и принадлежащите им
територии; участва във ветеринарни мероприятия; управлява селскостопанска
техника – трактор, багер, бобкат и др. при необходимост; изпълнява и други
конкретни възложени задачи, свързани с длъжността. На датата 04.03.2015 г.
посочената длъжностна характеристика била връчена на пострадалия П., което
същия удостоверил с положен подпис на документа.
При
постъпването си на работа, пострадалия П. П. представил в дружеството, диплома
за завършено средно-специално образувание, издадена от ТМЕ”Х. Б.” – гр.Б. и
свидетелство за придобита правоспособност „машинист на пътно-строителни машини”.
Освен това, същият имал квалификационна степен „автомобилен монтьор” и
притежавал свидетелство за водач на електро и мотокари /л.83, т.2 от ДП/.
Съгласно
извършена от Контролно-техническа инспекция към Министерство на земеделието и
храните, справка изх. № 1587/05.10.2015 г., П. Н.П. нямал издадено свидетелство
за правоспособност за работа със земеделска и горска техника, съгласно
изискванията на Наредба № 12/22.04.2009 г. на МЗХ за условията и реда за
придобиване и отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска
техника. Освен това същият имал издадено свидетелство за управление на МПС
единствено за категории В и АМ /л.89, т.2 от ДП/.
От
постъпването си на работа в дружеството, управлявано от подсъдимата С.,
пострадалият П. работил предимно със земеделска техника - колесен трактор марка
„Джон Диар”, като управлявал същия и почиствал с него ливади и пасища,
транспортирал храна за животните, теглел ремаркета.
ЕООД „С.
г.” притежавало в собственост колесен трактор марка „Джон Диър” с рег. № ********,
който бил регистриран на датата 14.03.2014 г. в Контролно-техническа инспекция
при МЗХ, съгласно изискванията на Наредба № 7/23.03.2010 г. за условията и реда
за регистрация на земеделска техника, горска техника и машини за земни работи.
Същият представлявал земеделска и горска техника по смисъла на чл.1 от Наредба
№ 12/22.04.2009 г. за условията и реда за придобиване и отнемане на
правоспособност за работа със земеделска и горска техника.
На
23.09.2015 г. подсъдимата В.С., в качеството си на управител и представител на
„С. г.”ЕООД, сключила договор със свидетелката С.З.Й., съгласно който
последната възложила на дружеството /изпълнител/ извършване на услуга в
областта на земеделието – почистване на естествени ливади с шредер в землището
на с.Г. К., община Горна Малина, област Софийска. Свидетелката Й. била наемател
на предоставени й от Община Г. М., земеделски имоти – публична общинска
собственост, находящи се в посоченото землище, между които и имот № 015003 с
площ от 189,589 дка. в местността „Таблата”, 8-ма категория, съгласно договор №
27/10.05.2013 г. Същата имала договорни отношения с подсъдимата С., за почистване
на наетите от нея земи и за предходната селскостопанска година, включваща
период от пет години преди датата 23.09.2015 г. Изпълнението на договора от
страна на „С. г.”ЕООД се осъществявало като подсъдимата С. изпращала работници,
между които пострадалия П. П., които с трактор почиствали земеделските земи. Свидетелката
Й. познавала и свидетелите Д.Д. и К.К., които заедно с пострадалия П. знаела,
че единствено извършват почистването с трактор на имотите.
На 24.09.2015
г. пострадалият П. бил на работа, като трудовите му задължения този ден се
изразявали в почистването на гореописаното пасище, съставляващо имот № 015003
по КВС в местността „Таблата”, в землището на с.Г. К.. Почистването на
посочения имот, пострадалия П. започнал няколко дни преди тази дата, като на
практика го извършвал с колесния трактор, собственост на „С. г.”ЕООД - марка
„Джон Диър” с рег. № *******, който сам управлявал. Въпросният ден,
пострадалият П. извикал приятелите си – свидетелите Д.Д. и К.К., за да му
помогнат за почистването на пасището, каквато помощ и преди това, двамата често
му оказвали. Тримата се придвижили с автомобил до с.Г. К., където пред къща на
познат на пострадалия, бил посочения трактор. Пострадалият П. паркирал трактора
на посоченото място, предишния ден, след като приключил работата си по
почистване на пасището. П. управлявал колесния трактор с прикачен към него
инвентар - шредер, а свидетелите Д. и К. се возили до него в кабината, и така
тримата пристигнали на пасището. Там свидетелите Д. и К. слезли от трактора и
седнали на сянка под едно дърво. П. започнал да почиства пасището с трактора с
агрегатираната към него работна машина. Около 11,00 ч., двамата свидетели чули
силен трясък, а след това видели прах и пепел. В това време същите нямали пряка
видимост към пострадалия П., тъй като той почиствал с трактора в дере, намиращо
се в имота. Свидетелите К. и Д. веднага се затичали в тази посока и стигайки на
мястото видели трактора, подпрян на дърветата, с неработещ двигател, със
счупено стъкло на вратата, а в близост до него на земята лежал П. П..
Свидетелите К. и Д. видели, че П. не дишал и нямал други признаци на живот.
Веднага подали сигнал за случилото се на спешния телефонен номер 112.
Свидетелят Д. слязъл към селото, за да посрещне линейката, а свидетеля К.
останал при тялото на П.. Пристигналият на мястото на инцидента, медицински
екип констатирал смъртта на П. П.. На същият ден бил извършен оглед на
местопроизшествието от следовател при ОСлО при СОП, резултатите от който били
обективирани в съставен протокол /л.32-37 от т.1 ДП/.
Видно
от извършените от съдебно-медицинската експертиза оглед и аутопсия на трупа на
пострадалия П. П. са установени следните увреждания: тежка открита
черепно-мозъчна и лицева травма, изразяваща се в деформация на главата и лицето,
двустранни охлузвания на лицето, разкъсно-контузна рана в областта на лявото
ухо, достигаща до тилната кост в ляво, счупване на костите на лицето,
многофрагментно счупване на горната и долната челюст, кървонасядане по
вътрешната половина на меката черепна покривка, многофрагментно счупване на
черепния покрив, напречно разделечено счупване на черепната основа и
раздробяване на предната част на черепната основа, разкъсване и размазване на
мозъка, кръвоизлив под менингитите в областта на мозъчния ствол; обезкървяване
на трупа и вдишана кръв в белите дробове. Според вещото лице, тези травматични
увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети по механизма на
силно двустранно притискане в областта на главата - в странично направление,
могат да бъдат реализирани в условията на ПТП. В обобщение експертът е посочил,
че настъпването на смъртта на П. П. е в непосредствена причинно-следствена
връзка с получените травматични увреждания, настъпила е с бърз темп и е била
неизбежна.
Съгласно
заключението на изготвената по делото съдебнохимическа експертиза №
522/20.10.2015 г., в изследваните проби кръв и урина, взети от трупа на П. Н. П.,
не се доказва наличие на алкалоиди /синтетични и опиеви наркотични вещества/,
барбитурати, салицилати, фенотиазинови, имипраминови лекарствени средства.
Видно
от заключението на съдебнохимическа експертиза № А-589/01.10.2015 г., в
изследваните проби кръв и урина от трупа на П. П., не се доказва наличие на
алкохол и на други летливи редуциращи вещества.
Изслушана
е и приета от настоящият съдебен състав на СОС комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, която е дала заключение за механизма на настъпилата трудова
злополука, непосредствената причина за настъпването, възможността за
предотвратяването й. В частност – от заключението по тази експертиза се
установява, че към момента на злополуката с пострадалия П., колесен трактор
марка „Джон Диар”, модел 6900, с рег. № ****** е бил технически изправен,
същият е и бил пригоден за работа по наклонен терен. За управлението на този
колесен трактор, неговия водач следва да притежава свидетелство за управление
на МПС категория Ткт – колесни трактори , а за работа с този трактор - правоспособност категория Твк,
съгласно Наредба № 12/22.04.2009 г. за условията и реда за придобиване и
отнемане на правоспособност за работа със земеделска и горска техника. Според
експертите, непосредствената причина за настъпване на произшествието е загубата
на контрол върху управлението на трактора от страна на неговия водач и
самопотеглянето на трактора по наклона, в резултат на липса на свидетелство на
водача му за управлението му; загасване на двигателя, поради неумело действие с
органите за управление или съзнателно и едновременно с това изключване от
скорост; подценяване на опасностите свързани със загасването на двигателя на
стръмни терени. В заключението е посочено още, че в „С. г.”ЕООД е разработена
Инструкция за безопасна експлоатация на колесен трактор, която обхваща общи
изисквания за предназначението на колесния трактор, условията за използване на
работното оборудване и общи правила за безопасно използване. Според вещите
лица, тази Инструкция не се отнася до конкретна марка и модел на колесен
трактор, в нея не се съдържат изисквания за правоспособност, както и конкретни
правила за работа при различни видове дейности. Експертизата е изследвала още и
въпроса за това, дали в ЕООД „С. г.” са провеждани инструктажи по безопасност
на труда, като е установила съгласно заповед № 7/26.10.2014 г. провеждането на
начален, периодичен и извънреден инструктаж. Установени са от експертизата,
налични в дружеството книги за вписване на начален, периодичен инструктаж и
инструктаж на работното място, проведени на пострадалия П. П..
Гореизложената фактическа обстановка, съдът
прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателствени материали, а именно:
- гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите М.Г.Г. – П., Д.М.Д., К.Н.К.,
С.З.Й., А.П.Г., М.Т.З., В.Д.М., В. К. Р., Р. С. Г., И.И.И.;
- писмените
доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие /л.32-40, т.1 от ДП/, протокол за оглед на веществени
доказателства /л.91-106 т.1 от ДП/, справка от КТИ /л.2, т.2 от ДП/, справка от
НОИ /л.7-9, т.2 от ДП/, протокол № 15/15.10.2015 г. на ТП С. област /л.11-13,
т.2 от ДП/, трудов договор и длъжностна характеристика /л.16, т.2 от ДП/,
ксерокопия на диплома и свидетелство за правоспособност /л.18-20, т.2 от ДП/,
Правилник за вътрешния ред и трудовата дисциплина в „С. г.”ЕООД, удостоверения
/л.31,32 от т.2 от ДП/, ксерокопие на начален инструктаж, договор № 27/2013 г.
/л.41-46, т.2 от ДП/, договор за извършена услуга /л.47, т.2 от ДП/, протокол
за извършена проверка от Главна инспекция по труда, акт за установяване на
административно нарушение /л.59, т.2 от ДП/, удостоверение за наследници /л.75,
т.2 от ДП/, справка от ПГТМ”Х. Б.” – гр.Б. /л.83 т.2 от ДП/, справка от КАТ
/л.89, т.2 от ДП/, свидетелство за съдимост на подсъдимата;
-
способите за доказване - заключение на
съдебно медицинската експертиза на труп; заключения на съдебнохимически
експертизи № 522/20.10.2015 г. и № А-589/01.10.2015 г., както и частично от
заключението на комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
Изложените по-горе релевантни
фактически констатации, настоящият състав на СОС прие за безспорно установени,
доверявайки се изцяло на показанията на свидетелите Д.Д., К.К., В.М., С.Й., М.Г.-П.. Между
събраните гласни доказателства чрез разпита на посочените свидетели и останалия
доказателствен обем по делото, съдът не намери съществени противоречия, които
следва да бъдат обсъждани. Противоречия от такъв характер /съществени за
относимите по делото обстоятелства/ съдът не откри и между отделните показания
на така посочените свидетели. На първо място, съдът даде вяра изцяло на показанията на свидетелите Д.Д.
и К.К., тъй като същите са обективни, последователни, детайлни,
незаинтересовани, непротиворечиви, като в тях правдиво са пресъздадени непосредствените
възприятия на тези свидетели за случилото се. Обсъжданите показания са от
съществено значение за изясняване на фактическата обстановка досежно времето и
мястото на настъпилия трудов инцидент с пострадалия П., начина на реализирането
му, поведението на пострадалия /естеството на изпълняваната от него трудова
дейност и конкретните действия по изпълнението й/. В показанията си,
свидетелите К. и Д. дават сведения за следните значими факти: че на
инкриминираната дата пострадалия П. е изпълнявал трудовите си задължения,
произтичащи от сключения от него с управляваното от подсъдимата търговско
дружество, трудов договор; че на въпросната дата, тези трудови задължения на
пострадалия се свеждали в извършване на работа със земеделска техника –
почистване на пасище, находящо се в землището на с.Г. М., с колесен трактор с
прикачен към него инвентар /шредер/; че в процеса на така извършваната от
пострадалия работа, същият реализирал произшествие с управлявания от него
трактор, в резултат на което починал на място; че трудовите функции на
пострадалия П., възложени му от подсъдимата, като управител на „С. г.”ЕООД,
основно се изразявали в работа с посочената земеделска техника – колесен
трактор. Относно тези факти, показанията на свидетелите К. и Д. намират пълна
подкрепа в приетите по делото писмени доказателствени средства – трудов
договор, сключен между пострадалия и „С. г.”ЕООД, представлявано от подсъдимата
С., установяващ, че последната възложила на П. да изпълнява длъжността
„животновъд”, за която задълженията му включвали управлението на
селскостопанска техника; протоколите за извършена от ИА „Главна инспекция по
труда” проверка и съставения акт за установяване на административно нарушение
на „С. г.”ЕООД сочещи на трудовия характер на настъпилата с пострадалия П.
злополука; протокола за оглед на местопроизшествието, съдържащ данни за
констатираните обективни находки на мястото на същото; от показанията на
свидетелите В.М., С.Й., М.Г.-П., които носят информация, че от постъпването си
на работа в дружеството на подсъдимата, трудовите функции на П. се изразявали
единствено в работа с посочената земеделска техника – колесен трактор.
От показанията на свидетелите М.Г.-П.,
В.М. и С.Й., настоящият състав на СОС приема за установени по несъмнен начин
обстоятелствата, че както на процесната дата, така и преди това /от момента на
сключване на трудовия договор с подсъдимата/ трудовите задължения на
пострадалия П. се изразявали основно в работа със земеделска техника -
почистване на земеделски земи с управляван от него колесен трактор. Така при
разпита си в хода на съдебното следствие, свидетелят М. работещ като
управител-транспорт в „С. г.”ЕООД, цитиран дословно заявява: „ ..От три години
и половина, четири, П. се занимава с това - животновъдство и през цялото това
време е карал трактор. Марката на този трактор е Джон Диър. С трактора тегли
ремаркета, храни животните, чисти поляни”. В подобен смисъл са и показанията на
свидетелката Й., която твърди: „Познавам лицата, които са трактористи във
фирмата на госпожа С. – Д.Д., П. П. и К.…те почистваха ливадите с трактор или
шредер. От както работя с г-жа С. само тези лица извършват тази дейност”. В
същата насока са и сведенията, дадени от съпругата на пострадалия –
свидетелката М.Г.-П., която при разпита си заявява: „При подсъдимата, П.
работеше само като тракторист…управляваше трактор и почистваше местности от
тръни с шредер”. Доколкото досежно тези, относими към предмета на делото
обстоятелства, коментираните свидетелски показания са съответни на останалия
кредитиран доказателствен материал, обективни, последователни, логични и
безпристрастни са, съдът счете, че следва да им се довери.
Относно показанията на свидетелите
М.З. и А.Г., съдът счита, че същите не допринасят за изясняване на фактологията
по делото, доколкото не са източник на конкретни фактически данни, свързани с
релевантните по делото обстоятелства. Чрез тези показания се потвърждават безспорно
установените по делото факти за реализираната при осъществяване на трудовите
функции в ЕООД”С. г.” на пострадалия П. П., злополука със същия; за настъпилата
в резултат на тази злополука смърт на пострадалия; трудовия характер на
злополуката. Ето защо, тези свидетелски показания нямат съществено
значение за изясняване на относимите към предмета на делото обстоятелства,
поради които съдът не намери за необходимо да ги обсъжда подробно. От подобно
естество са и показанията на свидетелите Р.Г. и И.И.. При
разпита си в хода на проведеното от настоящата инстанция съдебно следствие, тези
свидетели дават сведения за това, че при предишния управител на ЕООД „С. г.”,
пострадалия П. П. също е бил назначен и съответно е полагал труд като
тракторист.
Този съд прие, че на депозираните
в хода на съдебното следствие, обяснения на подсъдимата В.С. принципно следва да се даде
вяра, доколкото кореспондират с другите събрани по делото доказателства,
досежно значимите факти, които установяват – назначаването на пострадалия на
трудов договор в управляваното от подсъдимата дружество; характера на
изпълняваната от него работа – работа с трактор и друг вид селскостопанска
техника. В останалата им част, обясненията на подсъдимата нямат практическо
отношение в установяването на интересуващите настоящия процес факти и
обстоятелства.
Съдът кредитира
и съответно възприе заключението на комплексната съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза единствено в частта й, в която са дадени отговори на
въпросите относно техническото състояние на колесен трактор с рег. № *******,
пригодността му за работа на наклонен терен, наличието в „С. г.”ЕООД на
разработени правила за работа с посочения трактор, наличието на документи в
дружеството за провеждани на работниците и служителите инструктажи по
безопасност и здраве, техническите причини за настъпване на злополуката с
пострадалия, нейния механизъм. Съгласно разпоредбата на чл.144 ал.1 от НПК
необходимост от назначаване на експертиза в наказателното производство,
възниква когато за изясняване на някои обстоятелства по делото са нужни
специални знания от областта на науката, изкуството или техниката. В случая,
обаче в обсъжданото заключение и в частност – в отговорите
му на въпросите по точки трета, седма, девета, не са изведени само
експертни изводи на вещите лица, а
същите съдържат отговори на въпроси и сторени изводи, които касаят
съществото на делото /правни изводи/, по които въпроси се дължи произнасяне
единствено от решаващия съд с постановения от него краен съдебен акт. Предвид
на това, СОС в настоящия му състав категорично изключи от
съществуващата доказателствена основа по делото, това експертно заключение в
частта му по точки трета, седма и девета.
Съдът
възприе изцяло заключенията на приетите по делото съдебно-медицинска експертиза
на труп № 691/2015 г., съдебно-химическа експертиза № 522 и съдебно-химическа
експертиза № А-589, тъй като същите са компетентно изготвени, пълни, ясни,
обосновани са и с оглед на останалите доказателства по делото не пораждат
съмнение относно правдивостта на съдържащите се в нея данни.
При
така възприетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи
от правна страна:
Въз основа на
анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и във взаимната им връзка, се установява по един несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимата В.С.С. на датата 24.09.2015 г., около 11,00 ч.,
на пасище, съставляващо имот № 015003 по КВС в местността „Таблата“, в
землището на с.Г. М., област Софийска, в
качеството си на управител на „С.“ЕООД – гр.Б., поради немарливо изпълнение на
правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност –
работа със земеделска и горска техника, като е възложила извършването на такава
работа на П. Н.П. - управлението на
колесен трактор марка „Джон Диар“ с рег. № ******, категория Твк, за което управление
същия нямал издадено свидетелство за правоспособност за работа със земеделска и
горска техника, съгласно Наредба № 12/22.04.2009 г. на Министерство на
земеделието и храните, за условията и реда за придобиване и отнемане на
правоспособност за работа със земеделска и горска техника, е нарушила
разпоредбата на чл.16 ал.1, т.7 от Закон за здравословни и безопасни условия на
труд, а именно: „При осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд, работодателят е длъжен да не допуска до местата,
където съществува сериозна опасност или специфична опасност за здравето и
живота, лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани“ и
разпоредбата на чл.210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване
на работно оборудване – „Самоходното работно оборудване се управлява от
упълномощени и притежаващи изискващата се квалификация работещи“, с което е
причинила смъртта на П. Н.П.. По този начин подсъдимата е осъществила от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.123 ал.1 пр.2 от НК.
Настоящият
състав на СОС не се съгласи с обвинителната теза, касателно оценката на
престъпната деятелност на подсъдимата В.С. – правно квалифицирана по чл.123
ал.2, вр. ал.1, пр.2 от НК. Този съдебен състав прие,
че по конкретното дело няма процесуална пречка да признае подсъдимата С. за
виновна в това, че е причинила смъртта на пострадалия, поради немарливо
изпълнение на занятие, намерило израз в несъобразяване с установените правила
за упражняване на инкриминираната дейност /възлагане извършването на същата от
лице, което не притежава правоспособност за това/, тъй като описаните в
обвинителния акт факти, сочат именно на тези признаци от състава на
престъплението по чл.123 ал.1 от НК. Правното квалифициране на престъпното деяние е
правен извод, изводим на базата на описаните в обвинителния акт факти и след
като същите сочат на деяние, което по своето обективно и субективно проявление,
разкрива признаците на друго престъпление – в случая такова по чл.123 ал.1,
пр.2 от НК /различно от квалифицираното в обвинителния акт/, без да е налице
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението и става въпрос за
по-леко наказуемо престъпление, по мнение на настоящият състав не съществува
пречка, корекцията да бъде извършена от съда с присъдата, като подсъдимата бъда
призната за виновна за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК и бъде
оправдана по въведеното й с обвинителния акт обвинение за престъпление по
чл.123 ал.2, вр. ал.1 от НК. По този начин правото на защита на подсъдимата С.
не може да се счита за нарушено, доколкото приетите фактически обстоятелства,
че е причинила смъртта на пострадалия, поради нарушение на правилата за
осъществяване на правно регламентираната дейност /немарливо изпълнение на
занятие/ се съдържат
в обстоятелствената част на обвинителния акт, което означава, че по тези факти
е упражнено правото й на защита. За да приеме, че подсъдимата С.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.123 ал.1, пр.2 от НК, съдът съобрази следните обстоятелства:
Безспорно
и категорично се установи, че подсъдимата В.С. е била едноличен собственик на капитала,
управляващ и представляващ ЕООД „С. г.”, с основен предмет на дейност
извършване на селскостопанска дейност. Именно в това й качество, подсъдимата е
осъществявала изцяло ръководството и управлението на търговското дружество,
сключвала е трудовите договори с работниците и служителите, разпределяла е
работата на последните, правела инструктаж за начина на изпълнението й и с оглед
безопасността на труда им. По естеството си дейността на подсъдимата С. е била
на организатор и ръководител на осъществяваната от търговското дружество
предимно земеделска дейност, т.е. тя е имала качеството на работодател. В нейна
тежест по силата на чл.14 от ЗЗБУТ е било задължението да осигури здравословни
и безопасни условия на труд „във всички случаи, свързани с работата, както на
работниците, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във
или в близост до работните помещения, площадки или места”.
Установено
е също, че на датата 23.09.2015 г. подсъдимата сключила договор за извършване
на услуга в областта на земеделието, по силата на който поела задължение
управляваното от нея дружество да извърши почистване с шредер, на земеделски
земи, находящи се в землището на с.Г. К.. Фактически изпълнението на тази
дейност било възложено на пострадалия П. П., който с управляван от него колесен
трактор марка „Джон Диър” с рег. № ********,
с прикачен към него инвентар /шредер/ извършвал почистването на земите, като на
инкриминираната дата работел на пасище, съставляващо имот № 015003 в землището
на с.Г. К.. Пострадалият П. бил в трудово правоотношение с подсъдимата за
длъжността „работник – животновъд”, задълженията му на която включвали и
управлението на селскостопанска техника /трактор, багер, бобкат/.
В
качеството й на работодател, както и на ръководител/организатор на работата по
почистване на имотите със земеделска техника /колесен трактор/, пряко
изпълнявана от пострадалия П., подсъдимата С. е осъществявала
правнорегламентирана дейност, която е източник на повишена опасност. Това е
така, доколкото работата със земеделска и горска техника и машини за земни
работи е детайлно правно регламентирана в Наредба № 12/22.04.2009 г. за
условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със
земеделска и горска техника – по отношение на лицата, които имат право да я
упражняват, изискванията за правоспособност, условията и реда за нейното
придобиване и удостоверяване, отчета на лицата, придобили правоспособност за
работа с техниката. В същото време и най-малкото отклонение от регламента за
извършване на тази дейност крие риск за здравето и живота на осъществяващите
фактическите действия по дейността, което я прави и източник на повишена
опасност. Като работодател и лице, което има задължения по организирането,
ръководенето и контролирането на тази дейност за нейното правилно и безаварийно
изпълнение, за подсъдимата С. произтича нормативното й задължение да осигури на
работниците здравословни и безопасни условия на труда им. В частност,
подсъдимата е имала задълженията „да възлага на работещите задачи, съобразени с
техните компетентности, опит и възможности” /чл.16, ал.1, т.2а от ЗЗБУТ/, „да
не допуска до местата, където съществува сериозна опасност или специфична
опасност за здравето и живота, лица които не са подходящо обучени,
инструктирани и екипирани” /чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ/, както и да съблюдава
правилото на чл.210 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работно оборудване, съгласно което „Самоходното работно оборудване се управлява
от упълномощени и притежаващи изискващата се квалификация работещи”. В
обвинителният акт, на подсъдимата В.С. са й били инкриминирани извършени от нея
нарушения имено на разпоредбите на чл.16 ал.1, т.7 от ЗЗБУТ и чл.210 от Наредба
№ 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работно оборудване, при
ръководенето, организацията и контрола на правно регламентираната дейност –
извършване на работа /почистване на земеделски земи/ със земеделска и горска
техника /колесен трактор/. В частност – фактически е обвинена, че не се е
съобразила с установените нормативни правила за осъществяване на тази дейност,
като е възложила изпълнението й на лице /допуснала го е до работа/ –
пострадалия П., което няма необходимата правоспособност за извършването й
/категория Твк – правоспособност за работа с колесни и верижни трактори и
агрегатирани към тях работни машини/, с което пък е нарушила горепосочените
изисквания за осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд. Въз
основа на доказателствата по делото несъмнено се установи, че подсъдимата В.С. действително
не се е съобразила с тези изисквания за правилното и безопасно провеждане на
дейността, като я е извършвала въпреки липсата на изискуемите от нормативните
актове предпоставки за осигурена безопасност на труда на работещите, в резултат
на което съдът прие, че изпълнението на дейността от нея се е оказало
„немарливо”. В частност – като е възложила в обхвата на трудовите задължения на
пострадалия П. и фактически - на процесната дата, извършването на работа със
земеделска техника – почистване на земеделски земи с колесен трактор, за
осъществяването на която работа, П. не е имал правоспособност, подсъдимата С.
не се съобразила с изискванията за безопасното осъществяване на тази
дейност. Вън от това, следва да се
отбележи, че за да е налице „незнание на занятие” по смисъла на чл.123 ал.1 от НК е необходимо да се изведат факти за това, че подсъдимата не притежава
достатъчно познания и опит за упражняване на съответното занятие. Такива факти по отношение на подсъдимата С.,
в доказателствената съвкупност по делото не са налице, а и не са били описани в
обвинителния акт. Установено е по делото, че видно от представеното
удостоверение от Служба „Трудова медицина”- С., подсъдимата В.С. е преминала
задължителното обучение за придобиване на права и задължения на орган за
безопасност и здраве, съгласно Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд. С оглед на това и доколкото подсъдимата С., в качеството си на
работодател е изпълнявала функциите на орган за безопасност и здраве при работа
в „С. г.”ЕООД, включващи организиране и координация на дейността по осигуряване
на ЗБУТ, и контрол за спазване на нормите и изискванията в тази област и
изпълнението на задълженията на работниците и служителите, то същата е имала
съответната квалификация за това. След като въз основа на доказателствата по
делото обективно са установени обстоятелствата, че управляваното от подсъдимата
дружество, е поело договорно задължение за извършване на земеделска услуга –
почистване на недвижими имоти чрез използването на земеделска техника
/извършване на работа със земеделска и горска техника/, то изискването към нея
за познаване на правилата за безопасното осъществяване на тази дейност, съдържа
знанието за това, че дейността има нормативен регламент, свързан с правилата за
нейното осъществяване. Доколкото в случая се касае до отговорност на лице с
ръководни, а не изпълнителски функции по упражняване на самата правно
регламентирана дейност, което носи общата отговорност да осигури безопасни и
здравословни условия на труд, не следва да се счита, че подсъдимата не е имала
право да упражнява инкриминираната дейност, т.е. да носи отговорност по чл.123
ал.2, вр.ал.1 от НК, каквато биха носили преките изпълнители на дейността и за
каквато отговорност подсъдимата е подведена с обвинителния акт. Съдът прие, че
отговорността на подсъдимата С. в случая следва да е по чл.123 ал.1, пр.2 от НК, тъй като тя е имала задължение като ръководител на осъществяваната работа
по почистване на земите със земеделска техника, и съответно работодател, да осигури безопасните условия на
упражняване на тази правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност, но които подсъдимата е подценила и игнорирала, т.е. отнесла
се е немарливо.
Предвид
горното, съдът намери, че подсъдимата В.С. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.123 ал.1, пр.2 от НК, тъй като
на датата 24.09.2015 г., около 11,00 ч., на пасище, съставляващо имот № 015003
по КВС в местността „Таблата“, в землището
на с.Г. М., област Софийска, в качеството си на управител на „С.“ЕООД –
гр.Б., поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност – работа със земеделска и горска
техника, като е възложила извършването на такава работа на П. Н.П. - управлението на колесен трактор марка „Джон
Диар“ с рег. № *******, категория Твк, за което управление същия нямал издадено
свидетелство за правоспособност за работа със земеделска и горска техника,
съгласно Наредба № 12/22.04.2009 г. на Министерство на земеделието и храните,
за условията и реда за придобиване и отнемане на правоспособност за работа със
земеделска и горска техника, е нарушила разпоредбата на чл.16 ал.1, т.7 от
Закон за здравословни и безопасни условия на труд, а именно: „При осъществяване
на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд,
работодателят е длъжен да не допуска до местата, където съществува сериозна
опасност или специфична опасност за здравето и живота, лица, които не са
подходящо обучени, инструктирани и екипирани“ и разпоредбата на чл.210 от Наредба
№ 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работно оборудване –
„Самоходното работно оборудване се управлява от упълномощени и притежаващи
изискващата се квалификация работещи“, с което е причинила смъртта на П. Н.П..
Вследствие
именно на извършените нарушения на посочените правила за безопасно и
здравословно осъществяване на дейността, описани по-горе, подсъдимата е
причинила смъртта на П. П.. От събраните по делото доказателства безспорно и
категорично се установява, че непосредствената причина за настъпването на
смъртта на пострадалия П. се явяват именно получените от него травматични увреждания
вследствие на реализираната от него катастрофа при работата /управлението/ на
колесния трактор „Джон Диар” с рег. № *******. От обективна страна, е налице и
пряка причинна връзка между описаните по-горе нарушения на правилата за безопасност
и здраве на труда от страна на подсъдимата С. и настъпилия вредоносен резултат
– смъртта на пострадалия. В тази насока съдът взе предвид и установеното по
експертен път относно техническата причина за настъпилата злополука, а именно загасването
на двигателя на управлявания от пострадалия колесен трактор, поради неумело
действие от страна същия с органите за управление на техниката /газ и спирачка/
и едновременно с това – изключване от скорост; подценяването на опасностите
свързани със загасването на двигателя на стръмни терени. Следователно, ако подсъдимата
беше спазила правилата, съгласно които не следва да допуска до работа с
посочената техника лица, непритежаващи изискващата се квалификация и съответно
на места, на които съществува сериозна опасност за тяхното здраве и живот, с
оглед на това, че не са подходящо обучени, то същата обективно е могла да
предотврати настъпването на вредоносния резултат.
Поведението
на пострадалия П. П., също е в причинна връзка с настъпване на този резултат,
тъй като и той е допуснал нарушение на изискванията за безопасност при
осъществяваната от него работа, визирани в разпоредбите на чл.126 т.5 и т.6 от КТ и чл.33 от ЗЗБУТ. Изводът за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат се налага с оглед на безспорно установените обстоятелства, че пострадалия
П. се е съгласил да изпълнява трудова дейност /управление и работа с колесен
трактор/, за извършването на която същия не е притежавал правоспособност,
съгласно нормативните изисквания. Този извод съдът направи и въз основа на
заключението на приетата по делото комплексна медико и автотехническа
експертиза, съгласно която конкретната техническа причина за настъпилата
злополука с пострадалия, е неумелото боравене от негова страна с органите на
управление на техниката /управлявания от него колесен трактор/, както и
несъобразяване от негова страна с особеностите на терена. Т.е. конкретните
действия на пострадалия П., станали непосредствена причина за настъпване на
произшествието с него, са били резултат именно от липсата на придобита от него
квалификация за работа с посочената техника. По този начин пострадалия не е
спазил изискванията на чл. 126 т.5 и т.6 от КТ при изпълнение на работата си и
по-конкретно задължението си по чл.33 от ЗЗБУТ, да се грижи за собственото си
здраве и безопасност при осъществяване на трудовите си функции. Ето защо съдът
прие, че пострадалия П. с действията си, с който е нарушил визираните в
цитираните разпоредби правила за безопасни и здравословни условия на труд, е
допринесъл за настъпването на вредните последици. Обстоятелството, че пострадалият е допринесъл за настъпването на общественоопасните
последици, като не е изпълнил задължението си да се грижи за собствената си безопасност и здраве,
от своя страна пък не изключва
отговорността на подсъдимата. Това е така, тъй като същата е нарушила разпоредбите на чл.16
ал.1, т.7 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд и чл.210 от
Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване, като
е възложила управлението на самоходно работно оборудване /процесния колесен
трактор/ на пострадалия, който не е притежавал изискващата се квалификация за
това, както и е допуснал същия да работи с тази техника на място, на което съществувала
специфична опасност за здравето и живота му – да работи с трактора на стръмен
терен.
От
субективна страна подсъдимата В.С. е извършила посоченото деяние при форма на
вината небрежност по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като същата не е
предвиждала настъпването на обещественоопасните последици от деянието, но е била
длъжна и е могла да ги предвиди. Субективно подсъдимата е била длъжна като
лице, което и имало ръководни и организаторски функции при осъществяване на
правно-регламентираната дейност – работа със земеделска техника, както и
работодател, да осигури безопасни и здравословни условия на упражняването на
тази дейност, представляваща източник на повишена опасност. В частност, същата
е могла да знае и да не нарушава правилата на чл.16 ал.1, т.7 от Закон за
здравословни и безопасни условия на труд и чл.210 от Наредба № 7/23.09.1999 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване, като не е трябвало да допуска
пострадалия П. да извършва работа с посочената техника, без да има съответната
квалификация за това. За подсъдимата е съществувало и задължение, а същата е
могла при ангажиране на интелектуалния си капацитет и психични възможности, и
да предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици от
нарушаването на правилата за безопасност и здраве на пряко осъществяваната от
пострадалия П. правно регламентирана дейност – причиняването на смърт на същия, и е могла
да спазва такова поведение, което да предотврати настъпването им.
С оглед
на всичко гореизложено, съдът намери, че подсъдимата В.С.С. с деянието си е
осъществила състава на престъплението по чл.123 ал.1, пр.2 от НК, както от
обективна, така и от субективна страна и я призна за виновна в извършването на
това престъпление, като на основание тази разпоредба от НК, приложена във
връзка с разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК й наложи наказание лишаване от
свобода за срок от 1 /една/ година. Същевременно съставът на СОС счете, че
подсъдимата С. следва да бъде призната за невиновна и съответно на основание
чл.304 НПК я оправда по въведеното й с обвинителния акт обвинение за
престъпление по чл.123 ал.2, вр. ал.1 от НК.
За да индивидуализира така наложеното на
подсъдимата В.С. наказание лишаване от свобода в посочения
размер, съдът отчете като смекчаващи вината и
отговорността й обстоятелства, чистото й съдебно минало, добрата професионална и обществена
реализация на подсъдимата, изразеното от нея съжаление за случилото се, приносът на
пострадалия за настъпване на вредните последици. Съдът не намери отегчаващи вината и отговорността
обстоятелства по отношение на подсъдимата С.. При
определяне размера на наложеното на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода
съдът взе в предвид и степента на обществена опасност на деянието – сравнително
завишена, с оглед вида и характера на обществените отношения, които се засягат
с извършването му, и предвид настъпилия от него общественоопасен резултат –
смъртта на пострадалия, както от друга страна - ниската степен на обществена
опасност на самата подсъдима.
След като анализира горепосочените, значими за
наказателно правното положение на подсъдимата С.
обстоятелства, степента й на обществена опасност и тази на извършеното от нея деяние, с оглед относителната тежест на всяко едно от
тях и в тяхната съвкупност, съдът определи размерът на наложеното наказание лишаване от
свобода при наличието единствено на смекчаващи отговорността й обстоятелства
- в минималния размер от една година,
предвиден в особената част на НК за конкретното престъпление.
Съдът прецени, че
в случая са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1
от НК, тъй като наложеното на подсъдимата В.С. наказание една
година лишаване от свобода, по вид и размер съответства на изискванията на
цитираната разпоредба, подсъдимата не е осъждана, а и предвид приетите и
изложени по-горе от съда смекчаващи отговорността обстоятелства, същата не представлява
голяма обществена опасност и целите на наказанието по отношение на нея могат да се
постигнат и без ефективното му изтърпяване. Наличните смекчаващи
обстоятелства, техния брой, относителна тежест и значение, липсата на
утежняващи отговорността на подсъдимата С. обстоятелства, обуславят извод
относно възможността за успешно постигане на целите по чл.36 от НК с приложение
на института на условното осъждане. Принудителното изолиране на подсъдимата от
обществото и семейството й, в случая не е необходимо и обществено оправдано,
като с нищо не би допринесло за поправянето й. Поради това съдът отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимата С. наказание
лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане
на присъдата в сила. С така посочения размер на изпитателния срок, по
мнение на настоящият съд ще бъде постигнат необходимия баланс между поправянето
и превъзпитанието на осъденото лице, и общопревантивната функция на
наказанието.
Съдът
призна подсъдимата В.С. за невиновна и
на основание чл.304 от НПК я оправда по повдигнатото й обвинение да е извършила
деянието /да е причинила смъртта на пострадалия/ вследствие на нарушаване на разпоредбите
на чл.16 ал.1, т.2 и 6 от ЗЗБУТ. Последните вменяват задължения на подсъдимата,
в качеството й на работодател, при
осъществяване на дейността за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд, да оценява рисковете за безопасността и здравето на работещите в
управляваното от нея търговско дружество, като обхване избора на работно
оборудване, използването на химични вещества, организацията на работните места.
В съответствие с тази оценка на риска и при необходимост, подсъдимата е
следвало да планира и прилага превантивни мерки и м. на работа за
предотвратяване и намаляване на риска. С неизпълнението на тези задължения на
подсъдимата, като работодател, същата е нарушила посочените норми, но макара и
допуснати от нея, тези нарушения не са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Последният е настъпил не поради това, че подсъдимата не е
оценила риска за безопасността и здравето на пострадалия П. при работа със
самоходното работно оборудване, а защото изобщо го е допуснала да извършва
работа с посочената техника, без същия да притежава изискващата се
квалификация. С тези аргументи, съдът призна подсъдимата С. за невиновна и я
оправда по повдигнатото й обвинение да е извършила деянието /да е причинила
смъртта на пострадалия/ вследствие на нарушаване на разпоредбите на чл.16 ал.1,
т.2 и 6 от ЗЗБУТ.
Съдът
постанови след влизане на присъдата в сила, иззетите по делото като веществени
доказателства – колесен трактор марка „Джон Диар“ с рег. № ******, да бъде
върнат на собственика му – „С. г.“ЕООД, а свидетелство за управление на МПС и
приложен контролен талон към него, да бъдат предадени на ОД на МВР гр.С..
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимата В.С. С. да заплати в полза на държавата – по
сметка на ВСС, направените във фазата на досъдебното производство разноски в
размер на 867,41 лева, както и тези, направени във фазата на съдебното
производство - в размер на 360 лева. В тежест на подсъдимата бяха възложени
направените от частните обвинители Д.Д.П.
и Н.П.П. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, възлизащи на сумата
от 4 000 лева /четири хиляди лева/.
По тези
съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
Председател: