Решение по дело №169/2020 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 165
Дата: 23 юни 2020 г. (в сила от 21 юли 2020 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20202150200169
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№165

гр. Несебър, 23.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Красимира Любенова, като разгледа АНД № 169 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от В.К.” ООД, срещу наказателно постановление № 02-0002285 от 18.04.2019г. на директора на д. „И.п.т.”***, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от КТ за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лв. Жалбоподателят развива съображения в насока, че в случая става въпрос за гражданско-правен спор, поради което не е следвало да му се дават предписания за изплащане на обезщетение. Счита наложената санкция за прекалено висока. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.

Ответната страна в производството - директора на д. „И.п.т.”***, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Развива съображения в насока, че нарушението е доказано от събраните доказателства. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

По повод извършена проверка на „В.К.” ООД за спазване на трудовото законодателство бил издаден протокол № ПР 1901657 от 17.01.2019г. за извършена проверка (на л. 21 – л. 23 от първоначално образуваното АНД № 7671/2019г. по описа на Софийски районен съд). При проверката било установено, че със заявление от 11.11.2018г. М.Т.Д.изрично поискал да му бъде изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ за периода 17.09.2018г. – 17.10.2018г. за това, че не е започнал работа през този период (на л. 16 от цитираното дело). В т. 13 от протокола било констатирано, че жалбоподателят е начислил във ведомост за работна заплата, но не е изплатил обезщетение поради уволнение поради намаляване обема на работа в размер на едно брутно възнаграждение, за времето, през което е останал без работа, на работника М.Т.Д.. Делиатанасов изпълнявал служебните си задължения в жилищен комплекс „Р..”, находящ се в с. Равда, община Несебър, ул. „К.” № ... Видно от разчетно-платежна ведомост за месец октомври 2018г. в полза на Делиатанасов било начислено обезщетение в размер на 242,13 лв. (на л. 18 от делото пред Софийски районен съд). С протокола от 17.01.2019г. на жалбоподателя било дадено предписание да изплати дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ на работника М.Д.(т. 3 от протокола). Бил даден и срок за изпълнение на предписанието – 25.01.2019г. На 25.03.2019г. била извършена нова проверка на В.К.” ООД, с участието на св. Р. ***). За резултатите от проверката бил съставен протокол № ПР 1909548 от 25.03.2019г. (на л. 24 – л. 25 от делото пред Софийски районен съд). С протокола било констатирано, че към 25.03.2019г. жалбоподателят не бил изпълнил т. 3 от предписанието от 17.01.2019г. Това обстоятелство било декларирано изрично и от управителя на дружеството (с декларация на л. 20 от делото пред Софиийски районен съд). Не се твърди, а и няма данни предписанията от 17.01.2019г. и 25.03.2019г. да са обжалвани от В.К.” ООД. При тези данни св. Р. съставила на жалбоподателя АУАН № 02-0002285 от 25.03.2019г. за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 02-0002285 от 25.03.2019г., протокол № ПР 1901657 от 17.01.2019г. за извършена проверка, заявление от М.Д., извадка от трудовата книжка на М.Д., разчетно-платежна ведомост на В.К.” ООД за месец октомври 2018г., декларация от управителя на дружеството, призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, протокол № ПР 1909548 от 25.03.2019г., заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, показанията на свидетелката Р.. От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. Възраженията на жалбоподателя са насочени към правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Делото е разгледано в Районен съд Несебър с оглед мястото, на което е следвало да се изплати обезщетението – с. Равда, община Несебър (в подобен смисъл Определение № 137 от 06.12.2019г. по ч.д. № 1133/2019г. по описа на II н.о. на ВКС).

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения и на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, съгласно която разпоредба който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв. По арг. от чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ контролните органи на инспекция по труда имат право да дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. В случая такива предписания изрично са дадени на В.К.” ООД с протокол № ПР 1901657 от 17.01.2019г. за извършена проверка, като му е указано да изплати дължимото обезщетение на М.Д. в срок до 25.01.2019г. Ето защо контролните органи са действали изцяло в рамките на правомощията си и доводите на жалбоподателят, че нямат право да дават такива предписания, не се приемат от съда. Още повече, че жалбоподателят не твърди, респ. не представя доказателства, да е обжалвал протокол № ПР 1901657 от 17.01.2019г. за извършена проверка. Изложените от него доводи в жалбата биха имали значение при обжалването на протокол № ПР 1901657 от 17.01.2019г. за извършена проверка, но след като същият не е обжалван и е влязъл в сила следва да се кредитира като стабилен административен акт, породил правните си последици, който е следвало да се изпълни от жалбоподателя. В такава насока е практиката на касационната инстанция – Решение № ..4 от 15.03.2019г. по КНАХД № 326/2019г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1988 от 24.11.2014г. по КНАХД № 1610/2014г. по описа на Административен съд Бургас, Решение № 1942/14.11.2019г. по КНАХД № 1910/2019г. по описа на Административен съд Бургас.

Впрочем в случая дори не е налице правен спор между работодателя и работника, тъй като самият работодател е начислил обезщетението за заплащане на работника (видно от разчетно-платежна ведомост) и в декларация пред органите на инспекция по труда не е оспорил, че го дължи, а само е посочил, че не е заплатено. Следователно и на това основание доводите в жалбата са неоснователни. След като по делото се доказа, че даденото от контролните органи предписание не е изпълнено, то жалбоподателят безспорно е осъществил нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ.

За извършеното нарушение в чл. 415, ал. 1 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 10 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 10 000 лв. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната норма - 1500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо, поради което наложената санкция от 10 000 лв. следва да бъде намалена до минимално предвидения в чл. 414, ал. 1 от КТ размер от 1500 лв. С така наложеното наказание в размер на 1500 лв. ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна на търговеца, в достатъчна степен ще отговори на целите на административното наказание.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се намали от 10 000 лв. на 1500 лв.   

При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на ДИТ Бургас и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските се определят по реда на АПК. По смисъла на чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли оспорването страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. В Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 120 лв. Като се вземе предвид изменението на НП и намаляването на наложената санкция от 10 000 на 1500 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 18 лв. (арг. от чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК). Присъждането на част от претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите за разноски преди измененията в чл. 63 от ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020г. по адм. дело № 607/2018г. на ВАС. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар. 1, т. 6  от ДР на АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И   :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0002285 от 18.04.2019г. на директора на д. „И.п.т.”***, с което на „В.К.” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1 от КТ за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 10 000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 10 000 лв. на 1500 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

ОСЪЖДА В.К.” ООД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на основание чл. 63, ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, сумата от 18 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: