№ 2270
гр. София, 15.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 20 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Руси Алексиев
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
и прокурора Г. Люб. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Руси Алексиев Частно наказателно
дело № 20221100201668 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ С. ХР. П. – редовно призован, явява се, доведен от
служители на РД „Охрана -София”q от затвора в гр. София.
Адв. Г.Т., САК, упълномощен защитник - редовно призован, не се
явява.
В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА адв. П.В., САК.
АДВ.В. : Представям пълномощно от адв. Т., САК, който ме
преупълномощава с правата и задълженията на защитник на осъдения С. ХР.
П. по настоящото делово
НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА в гр. София - редовно призован, не се
явява, изпраща представител.
В ЗАЛАТА СЕ ЯВЯВА инсп. Т.Г.Г..
ИНСПЕКТОР Г. : Представям заверено електрофотографско
(ксерографско) копие на заповед № Л-353/18.10.2021 г., с която съм
упълномощена от началника на затвора в гр. София да го представлявам по
всички дела, по които той е страна и предметът им е свързан с дейността на
затвора в гр. София.
За СГП – прокурор М..
СТРАНИТЕ (поотделно) : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните и служебно отчитайки,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
1
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ПРОВЕРКА самоличността на осъдения
С. ХР. П., по формуляр за досие със снимка от затворническото му (лично)
досие № 991/2019 г.
С. ХР. П. – роден на **** г., в гр. Казанлък, българин, български
гражданин, осъждан, с основно образование, неженен, живущ с. Горно
Черковище, общ. Казанлък, ул. ****, ЕГН **********, понастоящем в затвора
в гр. София.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъденото лице в настоящото
производство, както и правото му на отвод на съда, прокурора и съдебния
секретар.
ОСЪДЕНИЯТ П. : Разбрах правата си. Нямам претенции да правя
отводи. Съгласен съм този състав да води съдебното заседание.
ПРОКУРОРЪТ : Нямам искания по доказателствата и няма да соча нови
доказателства.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
Г. : Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ, отчитайки липсата на отводи и на такива по реда на съдебното
следствие,
ОПРЕДЕЛИ :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДОКЛАДВА делото чрез прочитане на молба от упълномощен
защитник на осъдения и лишен от свобода С. ХР. П., за постановяване на
условно предсрочно освобождаване от оставащото му за изтърпяване
наказание.
/Прочете се./
ПРОКУРОРЪТ : Нямам доказателствени искания. Считам делото за
изяснено от фактическа и правна страна.
2
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
Г. : Моля да приемете изисканата от вас справка, актуална към днешна дата,
за остатъка на изтърпяване на наказание на лишения от свобода С. ХР. П.,
както и становище от НС ЗОСТ „Кремиковци“ към 13.06.2022 г. и експертна
оценка на актуалното психично и емоционално състояние на осъдения и
лишения от свобода С. ХР. П., изготвено на 13.06.2022 г. от инспектор-
психолог Л. Ц..
ПРОКУРОРЪТ : Запознат съм с представените писмени доказателства
от затворническата администрация, същите са относими и следва да бъдат
приети и приобщени по делото.
АДВ.В. : Да се приемат.
СЪДЪТ, съобразявайки направеното искане по доказателствата от
представителя на началника на затвора в гр. София, както и становищата на
другите, участващи в процеса страни, и обстоятелството, че представените
писмени източници на информация са всъщност изисканите от съда, с
неговото разпореждане за насрочване на делото в открито съдебно заседание,
намира последните за относими към предмета на доказване в настоящата
съдебна процедура, поради което на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ :
ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към материалите по делото:
- Актуална към днешна дата справка за изтърпяно и оставащо за
изтърпяване наказание ЛОС на осъдения С. ХР. П. по НОХД № 689/2019 г.
по описа на СОС
- Становище от НС ЗОЗТ „Казичене“ от 13.06.2022 г. и
- Експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние
на осъдения и лишения от свобода С. ХР. П. от 13.06.2022 г., изготвено от
инспектор-психолог при затвора в гр. София
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата.
СЪДЪТ, с оглед липсата на други искания по доказателствата, освен
вече направеното, по които се произнесе и съобразявайки процесуалната
позиция на страните, а именно такава, характеризираща се с липса на искания
за попълване на доказателствената маса с други доказателствени източници,
освен вече представените на съда и след като сам служебно не е намерил за
необходимо извършването на съдебноследствени действия в тази насока,
намира фактическата обстановка по делото за обективно, всестранно и пълно
изяснена, поради което и на основание чл. 283, чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от
НПК
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства и писмени
доказателствени средства, приложени по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. В.: Всичко, което мога да кажа се съдържа в представените и
приети писмени доказателства. Само ми позволете да отбележа, че моят
подзащитен е имал и има добро поведение, поправил се е и се е превъзпитал.
При изпълнение на присъдата е участвал в различни трудови дейности,
награждаван е. Със заповед на началника на затвора в гр. София е заменен
режима му на първоначално изтърпяване, получавал е награди.
Считам, че може да бъде предсрочно освободен.
ПРОКУРОРЪТ : Намирам за основателно отрицателното становище на
специализираната администрация и намирам за неоснователна молбата на
осъдения С. ХР. П. за УПО, тъй като не са налице и двете кумулативно
изискуеми от закона предпоставки по чл. 70 от НК.
Безспорно е установено, че същият е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание ЛОС в размер на 5 години. Но от доклада на
специализираната администрация е видно, че не са налице безспорни и
категорични доказателства за поправяне на лицето. Не са постигнати целите
на наказанието по чл. 36 от НК, не са изпълнени в своята цялост целите и
задачите, заложени в плана на присъдата. Оценката на риск от рецидив все
още е в средни стойности и не е изпълнена докрай прогресивната
пенитенциарна система. Не е заменен режима от ОБЩ на ЛЕК, както и
същият не е прекатегоризиран в затворническо общежитие от открит тип.
Видно от препланирания план на присъдата все още са налице дефицитни
зони, по които корекционната работа с лицето следва да продължи. Планът е
изготвен на 08.03.2022 г. с времева продължителност за срок от 1 година, като
са отчетени дефицити в начина на живот и обкръжение, трудова заетост и
умение за мислене.
Вярно е, че корекционната работа до настоящия момент е дала известни
положителни резултати и С. ХР. П. е награждаван общо 3 пъти до настоящия
момент, като първата награда е със Заповед № 284/07.12.2020 г. с „писмена
похвала“. За цялата 2021 г. също има награда със Заповед № 91/11.03.2021 г. с
„удължено свиждане за срок от 4 часа“ и през следващата година - 2022 г.,
също има една награда със Заповед № 55/09.03.2022 г. – „свиждане с близки
извън затворническо общежитие“ за срок от 8 часа. Но тези награди са
сравнително леки по вид, съгласно разпоредбата на чл. 78 от ЗИНЗС. Това са
награди по т. 1, т. 5 и т. 6. Липсват по-сериозни награди като „домашен
отпуск“ до 2 денонощия по т. 7, както „домашен отпуск“ до 5 денонощия по т.
8.
4
С оглед преодоляване на констатираните дефицити следва
корекционната работа с лицето да продължи с оглед изпълнение в цялост на
целите и задачите, заложени в препланирания план на присъдата.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР
Г. : Началника на затвора - гр. София изразява отрицателно становище по
повод условно предсрочно освобождаване на осъдения С. ХР. П., тъй като не
са налице достатъчно убедителни и трайни доказателства за неговото
поправяне, които биха настъпили в следствие на корекционния процес.
Корекционният процес в момента върви добре, говорим за започнат такъв, но
категорично не е завършен. Видно е, че в препланираният план на присъдата
все още са заложени работа по няколко дефицитни зони. Предстои при
спазване на добрата линия на поведение прекатегоризиране в открит тип,
което ще даде шанс за плавната ресоциализация на лицето в обществото,
евентуално в бъдеще време и наградите, които спомена прокуратурата за по-
дълъг престой в обществото. Към момента лицето е с добра линия на
поведение, но тя е изискуема от всяко едно осъдено лице и с нищо не
надхвърля обичайното изискващо и дължимо поведение от тях.
Целите на наказанието не са постигнати до момента и моля да оставите
без уважение молбата.
СЪДЪТ, на основание чл. 439, ал. 6 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на осъденото лице да се изкаже
последно.
ОСЪДЕНИЯТ П. : Моля да ми бъде уважена молбата и да бъда
предсрочно освободен.
СЪДЪТ се оттегля, за да постанови определението си.
СЪДЪТ, след проведеното обсъждане, съобразявайки становищата на
страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доводите в
инициирала настояща съдебна процедура молба за УПО от упълномощен
защитник на осъдения С. ХР. П., събраните по делото писмени доказателства
и писмени доказателствени средства, и след като ги съотнесе към
приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 437 и следващите от НПК.
Същото е инициирано от молба на упълномощения защитник на
осъдения и лишен от свобода С. ХР. П., с която се желае УПО от изтърпяване
на наказанието му, което макар и да не е визирано в молбата, е такова по
НОХД № 689/2019 г. по описа на СОС. Последното е приведено в
изпълнение за ефективно изтърпяване, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, с
протоколно определение на СОС - НО, 7 състав, от 27.12.2019 г., по НОХД
№ 689/2019 г. по описа на СОС. Наказанието ЛОС, за което се желае УПО, е
5
в размер на 5 години.
Към настоящия момент, изводимо от представената днес актуална към
датата на съдебното заседание справка за изтърпяното и оставащото за
изтърпяване време от наказанието ЛОС по НОХД № 689/2019 г. по описа на
СОС, рег. № 133/15.06.2022 г. /в писмото погрешно е посочена дата
15.05.2022 г./, изтърпени от наказанието ЛОС са 3 години, 6 месеца и 11 дни,
от които 10 месеца и 1 ден зачетени от работа, като оставащото време за
изтърпяване от горевизираното наказание е в размер на 1 година, 5 месеца и
19 дни.
Към молбата на осъденото лице са приложени личното затворническо
досие № 991/2019 г., справка за изтърпяно и оставащо за изтърпяване
наказание на осъдения и лишен от свобода С. ХР. П., актуална към 03.05.2022
г., становище от началник на затвора в гр. София /инкорпорирано на
материален, хартиен носител на горепосочената справка/, доклад по реда на
чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, с рег. № 93/28.04.2022 г. на ИСДВР, и незаверено
електрофотографско (ксерографско) копие на препланиран план на присъдата
от 08.03.2022 г.
Допълнително, по изискване на съда, в днешното съдебно заседание са
представени актуална към днешна дата справка за изтърпяното и оставащото
за изтърпяване време от наказанието ЛОС на осъдения по НОХД № 689/2019
г. по описа на СОС С. ХР. П., експертна оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на осъдения и лишения от свобода от 13.06.2022 г. и
становище от НС ЗОЗТ „Казичене“, отново от 13.06.2022 г., с изх. №
124/13.06.2022 г.
В изпълнение на задълженията си по визираните в закона процесуални
разпоредби, Съдът в настоящото съдебно производство следва да установи
наличие или липсата на кумулативните предпоставки за УПО, посочени в чл.
70 от НК.
На първо място, Съдът констатира, че е налице първата от тях, визирана
в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 т. 1 от НК. Конкретно, осъденото лице е
изтърпяло не по малко от ½ от наложеното му по НОХД № 689/2019 г. по
описа на СОС наказание ЛОС, в размер на 5 години. В частност, както вече бе
посочено по-горе, към 15.06.2022 г. той е изтърпял 2 години, 8 месеца и 10
дни фактически, към които се прибавят от работа 10 месеца и 1 ден или общо
всичко 3 години, 6 месеца и 11 дни. Оставащи за изтърпяване към днешна
дата са 1 година, 5 месеца и 19 дни.
Гореизложеното сочи, че действително осъденото лице е изтърпяло не
по-малко от ½ от наложеното му с влязъл в сила съдебен акт, имащ силата на
влязла в сила присъда по НОХД № 689/2019 г. по описа на СОС наказание.
Впрочем, по този въпрос липсва какъвто да е спор между страните, поради
което Съдът не намира за необходимо да го обсъжда по-детайлно.
На второ място, Съдът намира, че е налице и другата кумулативно
изискуема се предпоставка, а именно наличието на достатъчно доказателства
за поправяне на осъдения или в случая за необратим процес в тази насока.
Съдът се солидаризира с изтъкнатите във всичките представени пред
6
него становища на пенитенциарната администрация, включително и под
формата на доклад по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, фактически
обстоятелства, като се разграничава единствено и само от крайните изводи в
тях, поради противоречие на така визираните изложени фактически
обстоятелства и направени крайни заключения.
В този смисъл, единствено изключение от горепосоченото прави
становището на началника на затвора в гр. София, което според този съдебен
състав се явява немотивирано и необосновано, поради което и Съдът не го взе
предвид при изграждане на оценката си, касаеща изхода на настоящото
съдебно производство. Това е така, тъй като в него бланкетно е посочено, че
доказателства за поправяне на осъдения С. ХР. П. в рамките на
пенитенциарното заведение не са налице и целите на наложеното наказание,
визирани в чл. 36 от НК не са изпълнени в своята цялост. Липсва обаче
каквато да е изтъкната мотивировка на горепосочените заключения, поради
което Съдът не би могъл да проследи начина на тяхното формиране,
респективно да им се довери. Изтъкнато е бланкетно, че заложените в плана
на присъдата цели и задачи не са изпълни, оценката на рискът от рецидив е в
средни стойности и прогресивната система не е изпълнена, както и че има
актуална проблемна зона, по която трябва да продължи да се работи. Не е
ясно обаче кои цели и задачи, заложени в плана на присъдата не са изпълнени
докрай. Не е отбелязано кои цели на наложеното наказание по смисъла на чл.
36 от НК не са изпълнени в цялост и как точно прогресивната система не е
изпълнена. Действително, вярно се явява обстоятелството, че рискът от
рецидив все още е в средните стойности, но този факт сам по себе си, без
преценката му в съвкупност с всички останали, налични по делото
фактически обстоятелства, включително и проследяване на намаляването от
първоначално регистрираните стойности на рискът от рецидив до сегашната
му такава, не би могъл да се яви единствен мотив за горепосочените изводи
на началник на затвора в гр. София.
Използваната формулировка в „своята цялост“, също така по никакъв
начин отново не изяснява кои цели на чл. 36 от НК са изпълнени и кои - не.
Т.е. докъде не са изпълнени и докъде са, според началника на затвора в гр.
София. Не е посочена и актуалната проблемна зона, по която, отново според
становището на началника на затвора в гр. София, следва да продължи
работата с осъденото лице.
Поради всичко така визирано, Съдът не кредитира становището на
началника на затвора в гр. София, което, както се изтъкна по-горе, се явява
необосновано и немотивирано.
На тази плоскост, Съдът намира за необходимо да отбележи, че не по-
малко важно е обстоятелството, че същото е в противоречие и с другите
писмени доказателствени средства. Конкретно, в дисонанс със съдържащите
се в личното затворническо досие на осъдения № 991/2019 г. заповеди за
награди и текущи доклади за осъдения и лишен от свобода С. ХР. П. за
замяна на режима за изтърпяване на наказанието му от „СТРОГ“ на „ОБЩ“. В
тази връзка, Съдът се съгласява с изнесеното от представителя на
прокуратурата в днешното съдебно заседание, че в досието на осъденото лице
7
са налични единствено и само заповеди за награди, но не и такива за
наказание.
Така, наличната Заповед № 284/07.12.2020 г., е издадена по-малко от 4
месеца от началото на изтърпяване на наказанието ЛОС по НОХД №
689/2019 г. по описа на СОС от осъденото лице. Следващата такава заповед е
№ 91/ 13.05.2012 г. и последващата - № 55/09.03.2022 г. Изложеното
действително сочи, че осъденото лице е единствено награждавано, но не и
наказвано, като за съда е от значение обстоятелството, че в затворническото
му лично досие не са налични дори и заповед за наказание, чийто срок да е
изтекъл по реда на чл. 109, ал. 1 от ЗИНЗС, което е показателно за константно
поддържаното добро поведение, в рамките на тези 3 години, 6 месеца и 11
дни или всъщност фактически 2 години, 8 месеца и 10 дни, от осъденото
лице, в режимните условия на пенитенциарното заведение и недопускането
на нито едно нарушение на дисциплината или каквито да са други негови
задължения като такъв. Констатираното сочи на липса на данни на каквито
да е провинения и дори за прояви, несъвместими с процеса на поправяне на
осъденото лице.
Горевизираните заповеди за награди Съдът спомена и изброи подробно,
за да илюстрира становището си и фактологичната основа, на която то е
изградено, че поправянето на осъденото лице към настоящия момент е във
фазата на устойчивост и необратимост и в противоречие на изтъкнатото в
становището на началника на затвора в гр. София, че не са налице
доказателства за поправянето му. Впрочем, последната налична заповед в
затворническото досие на осъдения П., както вече се спомена, от м. март 2022
г., е за свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 8
часа, при което не е констатирано каквото да е забавяне или нарушение на
времето за прибиране на осъденото лице в рамките на пенитенциарното
заведение.
По отношение на кредитираните фактически обстоятелства в
останалите становища, включително и доклада по реда на чл. 155, ал. 1 от
ЗИНЗС, с рег. № 93/28.04.2022 г., за които Съдът изтъкна, че се солидаризира
изцяло с изложеното в тях от фактическа страна, с изключение единствено на
направените крайни изводи, е необходимо да се посочи, че неизменно
застъпват, че осъденият е емоционално стабилен, фрустрационно устойчив,
добронамерен, неконфликтен и толерантен спрямо останалите лишени от
свобода. Важно е отбелязаното, че разполага с лидерски ресурс, който обаче
не реализира в затвора и страни от конфликтни ситуации. Неизменно е
виждането на всеки един от изготвилите становищата, най-пълно изразено
обаче в доклада по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, че осъденият П. приема
отговорността за криминалното си поведение и смята присъдата си за
справедлива. В този смисъл, Съдът се позова не само на горевизираното
последно становище по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, но и на преходните
такива, находящи се в затворническото му лично досие, в частност текущия
доклад от 05.07.2021 г., а и последващия го такъв от 09.07.2021 г., с който се
препоръчва замяна на първоначално определения „СТРОГ“ режим на
изтърпяване на наказанието на лишения от свобода на „ОБЩ“. Във всеки от
8
тези три доклада се визира, също така, че през периода на изтърпяване на
наложеното наказание осъденият и лишен от свобода не е нарушавал
режимните изисквания и съзнателно спазва реда и дисциплината в
пенитенциарното заведение. Нещо повече, освен липсата на допуснати
процесуални нарушения, липсват и данни за импулсивни и агресивни
състояния, както и не са осъществявани каквито да е кризисни интервенции
с лишения от свобода.
За съда е необяснимо, обаче, при положение, че е признато за лишения
от свобода от органите на пенитенциарната администрация, че той се
съобразява и признава правата на останалите от общността, че изразява
готовност да бъде част от обществото, съгласно изтъкнатото в последния
доклад, съставен за целта на настоящата съдебна процедура по реда на чл.
155, ал. 1 от ЗИНЗС, че приема отговорността за криминалното си поведение
и смята присъдата за справедлива - защо се счита, че проблемната зона
„отношение към извършеното правонарушение“ е намалена от 6
първоначално дадени точки само на 5 такива. Недоумение буди какво повече
би могло да покаже осъденото лице в тази първоначално квалифицирана
проблемна зона, за да бъде отчетена като коригирана или най-малкото
чувствително намалена, не само с 1 точка, след като е приел наложеното му
наказание, признал е правата на останалите в общността, изразил е готовност
да бъде част от обществото и е приел за справедлива наложената присъда.
Поради така изложеното, Съдът намира, че тази проблемна зона
първоначално със сигурност е съществувала, но към настоящият момент вече
не би следвало да се счита за проблемна, следствие проведената корекционна
и възпитателна работа от пенитенциарната администрация на затвора в гр.
София.
По същият начин, Съдът изгради извода си за изтъкната проблемна зона
„умения за мислене“, която от 10 точки, идентифицирани в началото, е
претърпяла изменение в положителна посока, а именно намаление, едва на 6
точки, а актуалната констатацията за нея е, че осъденият е осъзнал в пълнота
последствието от собствените действия и разбира вижданията на останалите
лица. Неясно за съда остава какво отразяват тези 6 точки като проблем в
уменията за мисленето на осъденото лице. Поради това и не би могло да се
довери на изложеното заключение в гореобсъждания последен доклад по реда
на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, че гранична зона се явява „умение за мислене“ и
там трябва да продължи работата с лишения от свобода.
Важно обстоятелство, на което стъпва Съдът, за да изгради извода си за
наличие на необратим процес в насока поправяне на осъденото лице, е
обстоятелството, че същото от началото на пребиваването си в затвора в гр.
София е трудово ангажирано, като до настоящия момент, както се изтъква
отново във всички депозирани по делото становища, а и тези, изготвени в
рамките на проследяване процеса на поправяне на осъдения доклади,
находящи се в кориците на личното му затворническо досие, е че лишеният
от свобода не е допускал каквито да е нарушения на трудовата дисциплина
и дори в изпълнение на работата си е предлаган за награда от прекия си
ръководител – готвач от външната кухня в ЗОЗТ „Кремиковци“. Това сочи на
9
честно отношение към труда и на позитивна промяна в желаната от
законодателя степен на лишения от свобода, което е изводимо от това, че
изпълнява не само съвестно, а и над изискуемите се очаквания работата си
като работещ в рамките на пенитенциарното заведение, изводимо от
предложението за награда за това.
Подкрепящи гореизложените доводи на съда се явяват и
обстоятелствата, изтъкнатия в експертната оценка на актуалното психично и
емоционално състояние на лишения от свобода и осъден С. ХР. П., изготвена
на 13.06.2022 г. от инспектор-психолог към затвора в гр. София. Същият е
констатирал, че изследваното лице е с добри социално комуникативни
умения, не е отчел поведенчески характеристики на антисоциално или
психопатно личностово разстройство, нито индикация за сериозна
психопатология. Отбелязал е, че осъденото лице е адаптирано към
пенитенциарната среда и е устойчиво на монотония. Констатирани са слаб
стремеж към манипулация на събеседника, с цел изграждане на социално по-
приемлив образ.
Съдът приема за обоснова оценката на инспектор-психолог въз основа
на горепосочено. Впрочем и след попълване на въпросник ВОКМ, че общата
оценка на криминогенните потребности е ниска, а прогнозата е
благоприятна.
Съдът се съгласява със заключението в последния изготвен за целите на
настоящата съдебна процедура доклад по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, че
действително проблемна зона се явява „управление на финанси и доходи“, по
която трябва да се работи. Също така обстоятелството, което подлежи на
много внимателна преценка, е все още средната стойност на риска от
рецидив, в размер на 49 точки, по която следва да продължи корекционната
дейност, провеждана с лишения от свобода и осъден С.П..
Тези обстоятелства, обаче, този съдебен състав намира, че биха могли
да се коригират и да се работи върху тях и без да се продължава ефективното
изтърпяване на наказанието ЛОС на осъденото лице. Това е така най-малкото
защото няма начин в такава контролирана среда да се направи преценка какъв
е напредъкът на осъдения П. в насока „управление на финанси и доходите“
след като той там получава трудовото си възнаграждение, но липсват
обективни възможности за преценка доколко оправдано, разумно и
целесъобразно се разпорежда с тези доходи, в законосъобразна насока.
Относно стойността на риска от рецидив, действително този съдебен
състав е изключително предпазлив при постановяване на УПО, когато рискът
от рецидив все още е в средни стойности, но този път, преценявайки това
обстоятелство в съвкупност с всички останали посочени, отчитайки също така
факта, че това настоящо ефективно търпене на наказание ЛОС е първо такова
в живота на осъдения П. и показаните до този момент резултати, а именно
снижаване на стойността на риска от рецидив от първоначалните му
стойности в рамките на 63 точки до настоящите 49, намира че и тази
„проблемна зона“ би могла да бъде коригирана в законосъобразна и желана
насока, по време на оставащия срок за изтърпяване наказанието ЛОС, в
10
рамките на липса на ограничение за свободно придвижване и
местоопределение на осъдения, а именно под формата на изпитателен срок.
Поради всичко гореизложено, Съдът приема, че са налице обективно
съществуващи, социално приемливи положителни резултати на осъдения и
лишен от свобода, който безпроблемно, според този съдебен състав, в
условията на свобода, а не само на засилен контрол и надзор в рамките на
пенитенциарното заведение, би се адаптирал и ресоциализирал, в
противоречие на изразеното от пенитенциарната администрация становище,
че това следва да бъде извършено единствено и само в условията на режим и
надзор, макар и смекчен такъв, при една евентуална прекатегоризация на
режима, по който изтърпява наказание ЛОС осъденият П..
В заключение, може да се обобщи, че лишеният от свобода и осъден С.
ХР. П. е демонстрирал подчертано добро поведение, надхвърлящо
нормативноизискуемото се такова, с ясно изразена дисциплинираност,
извършвал е трудова дейност, като не е осъществявал каквото да е
нарушение на правилата и редът за пребиваване в местата за изтърпяване на
лишаване от свобода, разкаял се е и се е поправил, видно от констатацията на
затворническата администрация, че е приел за справедливи не просто
формално, но и реално, присъдата и наложеното му наказание и е осъзнал в
пълнота последствието от собствените му действия и разбира вижданията на
останалите лица.
От всичко дотук изложено Съдът извежда, че вследствие на полаганите
от администрацията на затвора в гр. София, в частност ЗОЗТ „Кремиковци“,
усилия и предвидените в ЗИНЗС мерки за въздействие спрямо осъденото
лице, към настоящия момент са налице достатъчно убедителни доказателства
за константност и необратимост на процеса на поправяне на осъденото лице,
в рамките на изтеклия срок за изтърпяване на наказанието ЛОС, както и за
неговото поправяне в необходимите за целите на настоящата съдебна
процедура степен.
Съгласно и гореизложеното си становище, Съдът приема, че следва да
бъде определена пробационна мярка на осъдения П., в рамките на оставащия
му срок за изтърпяване на наказанието ЛОС. Именно поради изтъкнатото в
становищата, които вече бяха подробно коментирани по-горе, включително и
в доклад по реда на чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС, съставен за целите на настоящата
съдебна процедура, за евентуално предстоящо прекатегоризиране на режима
за изтърпяване на наказанието на лишения от свобода от „ОБЩ“ на „ЛЕК“,
респективно преместването му в ЗООТ „Казичене“, Съдът намира, че целите
на такава прекатегоризация успешно биха се изпълнили и от работата с
осъденото лице от пробационен служител, в условията на свобода.
Независимо от извода си за необратим процес на поправяне на лишеното от
свобода лице, съдебният състав прецени, че би способствало и
благоприятствало успешната му ресоциализация в обществото мярка на
въздействие върху него от пенитенциарната администрация, в частност
пробационната такава, чрез прилагане на мярка за пробация, при
постановяване на УПО. Удачна и законосъобразна такава, според този съд, се
явява мярката по реда на чл. 42а, ал. 2, т.2 от НК, а именно „задължителни
11
периодични срещи с пробационен служител“, в рамките на оставащия срок за
изтърпяване на наказанието ЛОС, който в случая ще се яви изпитателен
такъв.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК и чл. 70,
ал. 1 и ал. 6, вр. чл. 42а, ал. 2 т. 2 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА условно предсрочно освобождаване на лишения от
свобода С. ХР. П., ЕГН **********2, по отношение на остатъка от
наложеното му с влязъл в сила съдебен акт, имащ силата на влязла в сила
присъда, наказание по НОХД № 689/2019 г. по описа на СОС, в размер на 5
години.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок, в размер на остатъка за изтърпяване на
наказанието, а именно 1 година, 5 месеца и 19 дни .
НАЛАГА за този период пробационна мярка „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“, на основание чл. 70, ал. 6, вр.
чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или протест в 7-дневен
срок от днес, пред Апелативен съд – гр. София, по реда на Глава XXII НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се изпълни незабавно след изтичане на срока за
обжалване и/или протестиране, освен ако не е подаден частен протест и/или
жалба, който/които не е/са в полза на осъдения.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:30
часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
12