Р Е Ш Е Н
И Е
№ 2855/25.06.2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на
секретаря Ивелина Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 17206 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано предявен от Х.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния
ѝ представител адв. Й.
А., срещу ЗАД „О. – З.е“
,ЕИК *, със седалище *** иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за
заплащане на сумата 333,61 лв. представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за настъпило на 23.02.2016 г. застрахователно събитие по
застрахователна полица № *г., за лек автомобил
Ф. Г., с ДК № *,
изразяващо се в увреждане на капак преден, калник преден десен, таван купе,
рамка зад дясна врата, задна багажна врата, задна лява врата и праг ляв, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в периода 14.08.2015
г. до 13.08.2016 г.
ответникът ЗАД „О. – З.“ е
осигурявал застрахователно покритие по имуществена застраховка „Пълно Каско“ спрямо личния му автомобил Ф.Г.,
с ДК № *, за сумата от 6000,00 лв., по
силата на застрахователна полица № № *г. Сочи,
че на 23.02.2016 г. уведомил ответника за настъпило застрахователно събитие на
паркинг. След оглед на автомобила, застрахователят изготвил опис на следните
щети: капак преден, калник преден десен, таван купе, рамка зад дясна врата,
задна багажна врата, задна лява врата и праг ляв, като впоследствие на
12.03.2016 г. изплатил застрахователно обезщетение от 469,96 лв. След проучване
в няколко сервиза ищцата установила, че сумата необходима за възстановяване на
автомобила е в размер на 803,57 лв. В тази връзка претендира от ответника да
ѝ зааплати разликата в размер на 333,61 лв.
Позовава се на специалната подсъдност по чл. 115, ал.2 от ГПК. По изложените
съображения моли за уважаване на иска. Претендират
се и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор ЗАД „О. – З.“, чрез процесуалния му представител – адв. Т. Ст., с който
искът се оспорва по основание и размер. Не оспорва наличието между страните на
валидно застрахователно отношение по застраховка „П.К." към *г., настъпването на процесните вреди съобразно
посоченото в уведомлението от ищцата. Счита, че с плащането на сумата от 469,96
лв. застрахователят е изпълнил задълженията си по договора за застраховка.
Поддържа, че ищецът е обвързан от ОУ на дружеството, а дължимото
застрахователно обезщетение е изчислено въз основа на тях и съгласно вътрешните
правила на ЗАД „О. З." АД за извършване на ликвидационна дейност по застраховка „Каско" и „Гражданска отговорност", одобрени от
Комисията по финансов надзор. Твърди, че с оглед изразеното от застрахования както
в договора, така и в уведомлението за щета, желание за определяне на оценка на
щетите по експертна оценка, прилагането на Методиката за определяне на
застрахователни обезщетения на застрахователя е задължително. Поддържа, че при частични
щети като процесните застрахователят определя размера
на обезщетението по един от избраните от застрахования начини: по експертна
оценка и съгласно методиката; в доверен сервиз или по представени оригинални
разходни документи. Предвид горното, след настъпване на застрахователното събитие,
ищецът не може да се отклонява от вече постигнатото съгласие относно метода на
оценка и обезщетяване и да претендира щетите да бъдат оценени по различен от
договорения начин. Оспорва се и претенцията за присъждане на законна лихва. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и
разноски.
В о.с.з. страните
поддържат изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ответникът по делото не
спори, че е осигурявал застрахователното покритие по сключен договор за
застраховка „П.К.“ при
ОУ със срок на действие 14.08.2015 г. до 13.08.2016 г. за собствения на
ищеца лек автомобил „Ф.Г.“,
с ДК № *, което се установява и от приложените на л. 4 полица № * г., валидна към датата на
ПТП - 23.02.2016
г.
Страните не спорят също,
а и от представените доказателства - уведомление за щета от 23.02.2016 г. по
полица № * (л. 28), и двустранно подписан
без възражения опис-заключение по щета № * (л. 30), се установява,
че на 26.09.2018 г. неизвестно лице е увредило собствения на ищеца лек
автомобил „Ф.
Г.“, с ДК № *, като е надраскало капак преден, калник преден десен,
таван купе, рамка зад дясна врата, задна багажна врата, задна лява врата и праг
ляв.
Безспорно е също, а и от
приложения към доказателствата доклад по щета № 1 от дата 01.03.2016 г. (л.32).
се установява, че по процесната щета застрахователят
е определил обезщетение в размер от 469,96 лв., а обстоятелството, че то е
изплатено на ищеца е обявено за безспорно с доклада по делото.
Видно от заключението на неоспорената от страните САТЕ, което съдът приема
като обективно, мотивирано и компетентно дадено, стойността за възстановяване на установените увреждания по автомобила
към датата на настъпване на
събитието, по средна пазарна цена на труд
като се използват
сервизи сертифицирани по ISO, е в общ размер на 1344,11 лв. При съобразяване на средната стойност на труда и материалите
извън автосервизите притежаващи европейски сертификат за качество
ISO 9001:2008 експертът е посочил
възстановителна стойност от 975,42 лв., а съгласно
действащата Методика на застрахователя размерът на обезщетението
възлиза на 496,96 лв.
По така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Основателността на предявения иск с правно основание
чл.405, ал.1 от КЗ се предпоставя от доказване наличието на 1) валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен
договор за застраховка, с включено покритие на осъществения риск, със срок на
действие, покриващ датата на застрахователното събитие; 2) обстоятелството, че
на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че вследствие на
събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; 3) наличието
на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и 4)
че ищецът е изправна страна в правоотношението със застрахователя, като е
заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си по
договора за уведомяване за настъпилото застрахователно събитие.
По делото е установено безспорно наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по имуществена застраховка „П.К.“ за собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Голф“, по която застрахователят е изплатил на ищеца обезщетение от
469,96 лв. по щета от 23.02.2016
г.
Спорен обаче е размерът на застрахователното обезщетение, като ответникът сочи, че съгласно ОУ към полицата той
следва да се определи по методиката на застрахователя, спрямо която претендираният от ищеца размер се явява завишен. Така релевираното възражение съдът намира за неоснователно по
следните съображения:
Видно от клаузата на чл.
19, ал.1 от ОУ, след извършване на опис на увредените детайли от застрахователя,
един от начините за обезщетяване при частични щети е като застрахователят
определи парично обезщетение по експертна оценка, съгласно собствената му методика за определяне на обезщетения. Същевременно от последната страница
на уведомлението за щета (л. 29) се установява, че ищцата действително е избрала
именно този начин за възстановяване на застрахованото имущество от вредите
настъпили от процесното събитие. Т.е. застрахованият
изрично е избрал начин на обезщетяване за вреди - по експертна оценка, както
сочи правилно сочи застрахователя в отговора на исковата молба. Това
обстоятелство обаче не препятства възможността застрахованият да оспорва
оценката на застрахователя, включително по съдебен ред, когато се съобразяват
правилата на КЗ и по-конкретно императивните разпоредби относно размера на
дължимото обезщетение. Относимата в случая императивна норма на
чл. 386, ал. 2 от КЗ сочи, че застрахователното обезщетение се определя по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Респективно приложението на тази норма не може да бъде
дерогирано от страните по застрахователното
правоотношение просредством клаузата на чл. 19, ал.1
от ОУ, нито с изрично волеизявление на застрахования като това в уведомлението
за щетата.
Следователно остойностяването на дейностите по отстраняване на вредите не следва да се извършва
по едностранно изготвената методика на застрахователя, а да се се съобрази с константната съдебна практика по приложението на чл.386, ал.2 от КЗ (чл.208, ал.3 от КЗ отм.), според която стойността
на ремонта (разходи за материали
и труд) следва да бъде възможно най-близка до пазарните условия
(в този смисъл Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 209/30.01.2012 г.
по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на
ВКС, Решение № 165/24.10.2013 г. по
т.д. № 469/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС). Поради
това за действителен
следва да се приеме размерът
на обезщетението за вредите от
ПТП съобразен със средните пазарни цена на труда.
Критерият средна пазарна цена е включен при определянето
на два от
вариантите на приетото по делото и
неоспорено заключение на САТЕ - 1344,11 лв. за автосервизи
притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и 975,42 лв. - в сервизи без
този сертификат. Доколкото и според двата приложими варианта от заключението на вещото лице
остатъкът от дължимото обезщетение след приспадане на заплатената сума от
469,96 лв. възлиза над претендирания от ищеца размер
от 333,61 лв., искът се явява
доказан и по размер и с оглед диспозитивното
начало тази сума следва да бъде
присъдена на ищеца. Основателна в тази връзка е и претенцията за присъждане на законната
лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 14.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
С оглед изхода на спора и направеното
искане от ищeца, ответникът следва да бъде
осъден да му заплати сторените разноски в цялост. По делото са
доказани действително направени разноски от 50,00 лв. за държавна такса, 150,00 лв. депозит за
вещо лице и 360,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Или съгласно изхода на делото на
ищеца следва да се присъдят
разноски от общо 560,00 лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „О. – З.“, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.К.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 333,61 лв. (триста
тридесет и три лева и шестдесет и една стотинки) представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за настъпило на 23.02.2016 г. застрахователно
събитие по застрахователна полица № *г., за лек автомобил
Ф.Г., с ДК № *,
изразяващо се в увреждане на капак преден, калник преден десен, таван купе,
рамка зад дясна врата, задна багажна врата, задна лява врата и праг ляв, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 14.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ
ОСЪЖДА „О. – З.“, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Х.К.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 560,00 лв. (петстотин и шестдесет
лева), представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: