М О
Т И В И
по Присъда № 20/28.05.2013 г.,
постановена по НОХД № 218/2013 г.на КОС
Производството по делото по
искане на подсъдимия протече по реда на глава ХХVІІ НПК.
Кюстендилска окръжна
прокуратура е внесла обвинителен акт против С.В.М., ЕГН **********,*** за престъпление по чл. 199
ал.1 т.4 във вр. с чл.198 ал.1 пр.І-во
във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” НК. Прокурорът поддържа ОА
и при изразеното от подсъдимия признаване на фактите по ОА в хипотезата на
чл.371 .2 НПК пледира за налагане наказание ЛС не по-малко от 4 години,
съобразено с разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК
във вр. с чл.58 а НК и предвид предходните
осъждания на М., спрямо които процесното деяние е
извършено при условията на опасен рецидив. Относно предявените граждански
искове прокурорът пледира за цялостното им уважаване.
Пострадалият Б.И.П. предяви
искове с правно основание чл.45 ЗЗД за претърпени от престъплението имуществени
и неимуществени вреди, както следва:
= за имуществени вреди – за
сумата от 385лв. , представляваща размера на отнетата му с грабежа парична
сума;
= за неимуществени вреди – за
сумата от 1000 лв., представляваща претърпените болки, стрес и силна уплаха от
престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
В о.с.з. подсъдимият призна всички факти по ОА и изрази
съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като отказа да даде
обяснения.
Защитникът на подсъдимия адв.Д. пледира за налагане наказание при усл.на чл.58 а НК в минималния размер за престъплението по
чл.199 ал.1 т.4 НК и за цялостно отхвърляне поради недоказаност на гражданските
искове- както размера на пенсията, така и какви болки, страдания и стрес е
преживял пострадалия.
В последната си дума
подсъдимият се призна за виновен и помоли за налагане на по-малко наказание.
Кюстендилският окръжен съд,
след преценяване на доказателствения материал по
делото при условията на диференцираната процедура по чл. 372,373 ал.2 и 3 и 374 НПК, прие следното от фактическа и правна страна:
1. По фактическата обстановка.
Обвиняемият
С.В.М. е роден на ***г. в гр.Р. К. област, ***
гражданин от ***, с *** образование, ***,
***, ***.
На 15.02.2013г.
около 09,30часа гражданският ищец св.Б.И.П., ЕГН ********** получил от пощальон
пенсия от 385лева пред дома си на ул."С." № * в гр.Д.. Поставил парите в задния джоб на
панталона си и се прибрал в къщи, където след около половин час бил нападнат от
подсъдимия. Той му нанесъл юмручни удари в областта на лицето и стомаха,
повалил го и издърпал паричната сума от 385/триста осемдесет и пет/лева
от задния джоб на панталона на Б.П., след което
подсъдимият избягал от местопрестъплението.
Свидетелката В.Н. чула
сутринта при разговор между обвиняемия С.М. и брат му, имащ прякор „П.”, да се
изказва на цигански намерение за кражба, респ. грабеж от св.Б.И.П., като репликата била със значение – „***********”. След това св. В.Н. забелязала обвиняемият и брат му
да влизат в къщата на пострадалия – св. Б.П., чула св. Б.П. да вика – „…помощ,
помогнете ми…ограбиха ме…”, и видяла обвиняемият С.М. и брат
му да излизат от къщата на св. Б.П. и да побягват към кв.„Г.” в
гр.Д.
След описаното нападение св.Б.П. излязъл пред дома си
и се оплакал на св.В.Н. и св.Б.Л., че е ограбен и му е взета пенсията, съставляваща
паричната сума от 385лв.
При разпознаването на 25.02.2013г. потърпевшият св. Б.П.
разпознал обвиняемият С.В.М. като лицето, което го е ограбило по
гореописания начин.
Видно е от Справката
за съдимост от 25.02.2013г. и от Служебната бележка с адм.№
214/01.03.2013г., издадени от Районен съд – гр.Дупница, че С.В.М. ,ЕГН-**********
е многократно осъждан, вкл. с
влязла в сила на 27.07.2004год. присъда по дело НОХД № ***/2001год. на Районен
съд Дупница - за тежко умишлено престъпление по чл. 152, ал.3, т.l, пр. 1, във вр. с ал.1,
т.2, пр. 1 и 2, във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 54 от му е наложено наказание "Лишаване
от свобода" за срок от 10/десет години/; За престъпление по чл.129, ал.1
във вр. с ал.2, пр.2, чл.20, ал.2 и чл.54 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от З/три/години и 6/шест/
месеца, като на осн. чл.23 и чл.24 от НК му е
определено за тези две престъпления общо наказание „Лишаване от свобода"за
срок от 11/единадесет/ години и 8/осем/месеца, което С.В.М. е изтърпял на
12.10.2012година., и не е изтекъл петгодишният срок съгласно чл. 30, ал.1
от НК от изтърпяване на наложеното наказание с посочената присъда по дело НОХД
№ ***/2001год. на Районен съд-гр.Дупница.
Изложената фактическа
обстановка и правни изводи се потвърждават от материалите по Досъдебно
производство № 24/2013г. по описа на
ОП-гр.К., заведено като Досъдебно производство № ***/2013г. на
РПУ-Дупница, вкл. показанията на свидетелите – Б.П./л.17-18, 23, 26/, Б.Л./л.19-20/,
В.Н./л.21-22,24-25/; протокол за оглед на местопроизшествие/л.10-12/; протокол
за разпознаване на лица и предмети, заедно с фотоалбум към него/л.27-30/;
справката за съдимост/л.32-36/; служебна бележка/л.38/.
Тези доказателства са
абсолютно безпротиворечиви. Свидетелските показания относно
авторството на деянието се допълват от извършеното разпознаване от пострадалия
на извършителя на грабежа - подс.М. и фотоалбума.
Именно поради това и предвид пълното признаване на фактите по ОА от подсъдимия съдът
кредитира като обективни и достоверни всички събрани по делото доказателствени средства, които установяват изложената
фактическа обстановка.
2. По правната квалификация.
Престъплението”грабеж” е свързано с
посегателство върху собствеността. Този
вид престъпления се характеризират с висока степен на обществена опасност.
Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин както от
показанията на св.Н., така и от извършеното разпознаване от гр.ищец Б.П..
Предвид многобройните
осъждания на подсъдимия, вкл. и осъждането му по посоченото дело НОХД №***/2001год. на Районен съд-гр.Дупница,
преди извършване на инкриминираното деяние - то е извършено само 3
месеца, след като на 12.10.2012 г. е изтърпял наказание ЛС ефективно по
предходна присъда, съдът приема степента на обществена опасност на деянието и
дееца за висока.
От обективна страна с действията си подсъдимият М. е осъществил
всички елементи от фактическия състав на престъплението”грабеж” – кражба и
употреба на сила.
От гореизложеното се налага
извода, че на 15.02.2013год. около 10,00часа в гр. Д., ул."С."
№** С.В.М. е отнел чужди движими вещи- парична сума в размер на 385лв от
владението на Б.И.П., живущ на същия адрес с намерение противозаконно да ги
присвои като е употребил за това сила /нанесъл му юмручни удари в областта на
лицето и стомаха и след като го повалил, издърпал парите от заден джоб на
панталона му/, което деяние е осъществено от С.В.М. в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.„а" от НК - след като С.В.М. е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, а именно - На С.В.М. с влязла в сила на 27.07.2004год. присъда по дело НОХД № ***/2001год.
на Районен съд Дупница: За тежко умишлено престъпление по чл. 152, ал.З, m.l, пр. 1, във вр. с
ал.1, т.2, пр. 1 и 2, във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 54
от НК му е наложено наказание
"Лишаване от свобода" за срок от 10/десет години/; За престъпление по
чл.129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.2, чл.20, ал.2 и
чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от
З/три/години и 6/шест/ месеца, като на осн. чл.23 и
чл.24 от НК му е определено за тези две престъпления общо наказание „Лишаване
от свобода" за срок от 11/единадесет/ години и 8/осем/месеца, което С.В.М.
е изтърпял на 12.10.2012година., и не е изтекъл петгодишният срок съгласно чл.
30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложеното наказание с посочената присъда по
дело НОХД № ***/2001год. на Районен съд-гр.Дупница, с което С.В.М. с ЕГН **********
е извършил престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, във вр.
с чл. 198, ал.1, пр 1-во, вр.
с чл. 29, ал.1, б. „а" от НК.
За
отнемането на обсъжданата парична сума от 385лева обвиняемият противозаконно е
упражнил физическа сила над собственика на паричната сума – св.Б.П., като му нанесъл юмручни удари в областта на лицето
и стомаха и след като го повалил на земята, издърпал парите от задния джоб на
панталона му.
Подсъдимият С.В.М. е
отнел горепосочените пари с намерение
противозаконно да ги присвои, доколкото след като прекъснал физическото
владение на Б.П. върху парите, съставляващи 385лв, издърпвайки ги от задния
джоб на панталона му, подсъдимият
установил свое собственическо владение върху паричната сума от 385лева, което
недвусмислено се доказва от факта, че избягал с нея от местопрестъплението по
посока на кв.”Г.” в гр.Д..
От субективна страна обвиняемият е извършил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването
на обществено-опасните последици.
Обвиняемият е действал с престъпен
умисъл и характерните за него престъпна последователност и целенасоченост,
което е видно от последователността от следните факти: 1./ преди да извърши
инкриминираното деяние обвиняемият е участвал в диалог, в който видно от
показанията на св. В.Н., е изказано намерение за престъпно посегателство над
потърпевшия св.Б.П.; 2/ обвиняемият е влязъл неканен в дома на св.Б.П., нанесъл
е удари на последния, за да преодолее
съпротивата му; 3/ след като преодолял съпротивата на св.Б.П. и го повалил, обвиняемият взел парите от
385лева от задния джоб на св.П. и избягал с тях от къщата на пострадалия.
3. По наказанието.
Предвид провеждане на съдебното
следствие по диференцираната процедура на глава ХХVІІ НПК, съдът при определяне
на наказанието е длъжен да спази разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК. Последната препраща
при определяне на наказанието към материалноправната
норма на чл.58 а НК. Тя пък от своя страна въвежда две възможности:
= чл.58 ал.1 НК - определяне
на наказанието чрез намаляването му с 1/3;
= чл.58 а
ал.4 НК – определяне на наказанието при условията на чл.55 НК, т.е. при наличие
на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
За обвиняемия С.В.М. смекчаващи
отговорността му обстоятелства няма, а отегчаващи отговорността му и индиция за високата му степен на обществена опасност са
многобройните му осъждания, вкл. и осъждането му по посоченото дело НОХД №**/2001год. на Районен съд-гр.Дупница.
Съдът, ръководен от
разпоредбата на препращащата норма на чл.373 ал.2 НПК, определи наказанието ЛС
на подсъдимия при условията на чл.58 а ал.1 НК. Редакцията на чл. 58а, ал. 1 НК/изм.
ДВ, бр. 27 от 27 април 2010 г.
в сила от 28 май 2010 г./
дава възможност за определяне на наказанието по механизъм, съгласно който то се определя по реда на чл.
54 НК, след което това наказание се намалява с една трета. Съдът определи
вида и размера на наказанието именно съгласно чл.54 НК при превес на отегчаващи
обстоятелства. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие хладнокръвния начин на извършване на деянието от подсъдимия,
неговата последователност на действията -
избор на мястото за извършване на
грабежа-в дома на пострадалия, след като пострадалият известно време е бил
следен. Отегчаващо обстоятелство са многобройните осъждания на подсъдимия М..
Като
единствено смекчаващо отговорността
обстоятелства съдът прие изразеното от него лаконично съжаление за извършеното, което само по себе си не може да обоснове приложението на чл.55 НК,
доколкото не са налице нито
изключителни, нито многобройни такива. Съгласно правилата на чл.373 ал.2 НПК самопризнанието не бива да се третира
като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, когато то не е
спомогнало за своевременното разкриване на престъплението. То в случая е
направено при вече безспорната доказаност
на деянието – както на авторството, така и на извършване на самото изпълнително
деяние. Съобразно съдебната практика със задължителен характер - ТР 1/2009 г. ОСНК - самопризнанието се
отчита като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство само и единствено тогава, когато обективно е
допринесло за разкриване на
обстоятелствата на престъплението. В случая това изобщо не е така. Престъплението
е разкрито благодарение оказаното съдействие и добронамереност на св.Н..
Вследствие изложеното съдът заключава, че
по отношение на подсъдимия не са налице нито многобройни, нито изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го мотивират да приеме, че и
най-лекото предвидено от закона наказание би било несъразмерно тежко за него.
Напротив – налагане на едно наказание ЛС под законовия минимум от 5 години би
било несправедливо леко наказание за извършеното деяние. Същото освен подробно
описаните обстоятелства, при които е извършено, осъществява и квалифициращия
признак на т.4 от ал.1 на чл.199 НК – опасен рецидив. Този факт, доколкото е
отразен в квалификацията на престъплението, не представлява отегчаващо
обстоятелство, но допълва тежестта на извършеното престъпление и степента на
обществената опасност на подсъдимия.
При индивидуализиране на наказанието в
рамките на чл.54 НК съдът прецени, че
най-адекватно предвид тежестта на извършеното престъпление и предвид целите на
специалната и генерална превенции би било налагане на наказанието ЛС за срок от
6 години /в размер малко над минималния
и малко под средния/, което с цел постигане целите както на специалната, така и
на генералната превенции следва да се изтърпи ефективно.
Но доколкото подсъдимият се ползва от
привилегията на чл.58 а ал.1 НК, съдът намали с 1/3 така определеното при усл.на чл.54 НК наказание”лишаване от свобода” за срок от 6
години и с присъдата си му наложи наказание ЛС в редуциран размер - за срок от 4 години. Това наказание следва да
се изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип съгласно чл.61 ЗИНЗС и при първоначален „строг”режим.
Междувременно, доколкото с влязло в сила
Споразумение 26.04.2013 г. по НОХД № ***/2013 г. на ДРС за извършено в периода 18.12.2012-31.01.2013
г. престъпление по чл.196 ал.1 т.23 НК на
подс.М. е било наложено наказание ЛС за срок
от 1 година, съдът приложи разпоредбата на чл.25 ал.1 във вр.
с чл.23 ал.1 НК и определи измежду това наказание и наложеното му с настоящата
присъда такова едно общо наказание и това е най-тежкото измежду тях, а именно: „лишаване
от свобода” за срок от 4 години, което да се изтърпи в затвор при първоначален
строг режим. Съдът счете, че не следва да налага второто алтернативно
предвидено наказание-„конфискация до ½ от имуществото”, изхождайки от
размера на ограбената сума.
4. По
гражданските искове.
От доказателствата по делото се
установи наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл.45 ЗЗД. Установи се, че от грабежа са причинени на пострадалия -
граждански ищец Б.П. както имуществени
вреди - размера на откраднатата му
парична сума от 385 лв., така и неимуществени вреди, изразяващи се в болка от
нанесените му от подсъдимия удари, уплаха и стрес. Налице е следователно
непозволено увреждане, изразило се в причиняване на два вида вреди: имуществени
и неимуществени. И двата вида вреди са пряка и непосредствена последица от
грабежа. Налице е и причинна връзка между престъплението и причинените с него всеки
един от двата вида вреди, както и виновно поведение - действие при пряк умисъл
на подсъдимия, при която форма на вина той е извършил престъплението, довело до
посочените два вида щети.
Имуществените вреди са
безспорно доказани от показанията на пострадалия-св.П., които се подкрепят и от
признаването на фактите по ОА от подсъдимия при усл.на
чл.371 т.2 НПК, в който е посочен размера на откраднатата при грабежа парична
сума на пострадалия от 385 лв., поради което съдът уважи изцяло предявения в
устна форма граждански иск за сумата от 385 лв.
Неимуществените вреди - т.е.
преживените от пострадалия болка от внезапното нападение в дома му от нанесените
удари, уплаха и стрес, предвид и напредналата възраст на пострадалия - ** години, се доказаха безспорно от показанията на
св.Н., посетила дома му непосредствено
след извършване на престъплението и видяла бягащия подсъдим, както и от
показанията на самия пострадал - гр.ищец П.. Когато св.Н. отишла в дома му, го
заварила на земята, с червенини по шията като следи от душене и с червенини по
корема. * и св. Л. му помогнали да стане и „след като се освестил”,
пострадалият отишъл да извика племенника си. Поради тези съображения съдът не
споделя довода на защитата за недоказаност на гражданските искове.
Предвид така установеното досежно неимуществените вреди – претърпените от пострадалия
болка, уплаха и стрес, при спазване на принципа за справедливото им
възмездяване, прогласен в чл.52 ЗЗД,
съдът дори счита за недостатъчна сумата от 1000 лв., която да ги
репарира напълно. Но, доколкото пострадалият бе категоричен в размера на
поисканата сума като обезщетение за неимуществени вреди, съдът изцяло уважи и
този граждански иск, като присъди върху сумата от 1000 лв. и законната лихва,
считано от деня на увреждането – 15.02.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
На осн.чл.301
ал.1 т.12 НПК подсъдимия беше осъден с присъдата да заплати д.т. по сметка на
КОС в размер на 40 лв. съразмерно уважената част на гражданския иск за
неимуществени вреди.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът постанови присъдата си.
1.07.2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр. Кюстендил 1.07.2013 г.
Кюстендилският окръжен съд в закрито заседание на първи юли две хиляди и
тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
СЪД. ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.М.
И.М.
Като разгледа докладваното от съдия Цекова
НОХД № 218/2013 г. по описа на КОС и ,за да се произнесе, взе предвид:
Определението се постановява на основание
чл.306 ал.1 т.4 НПК.
С
постановената на 28.05.2013 г. присъда по посоченото дело съдът е пропуснал да
присъди д.т. съразмерно уважената част на гражданския иск за имуществени вреди
за сумата от 385 лв., която съгласно т.2
от Тарифа за държавните такси, които се събират по реда на ГПК/приета с
ПМС № 38/27.02.2008 г./, не може да бъде по-малка от 50 лв., което съдът ще
стори с настоящото определение.
Предвид изискването на посочената норма подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати и д.т. още 10 лв. върху уважения иск за неимуществени вреди в
размер на 1000 лв./съдът го осъди с присъдата си да заплати д.т. в размер на 40
лв./, или подсъдимият следва да заплати още общо 60 лв. д.т. по сметка на КОС
за двата уважени граждански иска на пострадалия.
Водим от изложеното и на ос.чл.306 ал.1 т.4 във вр.
с чл.189 ал.1 и 3 НПК, Кюстендилският
окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСЪЖДА С.В.М., ЕГН **********,
понастоящем в затвора в гр.Бобов дол, да заплати д.т. по сметка на КОС в размер
на общо 60 лв., представляваща:
=
50 лв. д.т. върху уважения иск за имуществени вреди в размер на 385 лв.
=
още 10 лв. д.т. върху уважения иск за неимуществени вреди в размер на 1000 лв.
Определението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на глава ХХІІІ НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: