Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 24.03.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.....П.М................................и
в присъствието на прокурора....................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 689 по описа за 2013
г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността - втора фаза на делбата.
С влязло в сила решение № 87/24.02.2014 г., постановено по горепосоченото гр.дело по описа на Ловешкия районен съд, е допуснато да се извърши съдебна делба между П.К. ***, Р.К. *** и И.Д.Г. ***, на следния недвижим имот:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
43476.315.1794, находящ се в урбанизираната територия на гр. Летница, обл.
Ловеч, ул. “Никола Петков" № 41, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м/, целият с площ от 962 кв.м., и построените в него СГРАДА
с идентификатор № 43476.315.1794.1, със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи
- един, предназначение - селскостопанска сграда, СГРАДА с идентификатор №
43476.315.1794.2, със застроена площ от 48 кв.м., брой етажи - един,
предназначение - селскостопанска сграда, и СГРАДА с идентификатор №
43476.315.1794.3, със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи - един,
предназначение - селскостопанска сграда, при граници и съседи на поземления
имот: поземлен имот с идентификатор № 43476.315.397, поземлен имот с
идентификатор № 43476.315.409, поземлен имот с идентификатор № 43476.315.400,
поземлен имот с идентификатор № 43476.315.1719 и
поземлен имот с идентификатор № 43476.315.1793, съгласно кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. Летница, одобрени със Заповед РД-18-68/02.06.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК, като от така описания делбен имот
са образувани 16 /шестнадесет/ равни дяла, от които: за П.К.Г. – 7 /седем/
дяла; за Р.К.Г. – 7 /седем/ дяла; а за И.Д.Г. – 2 /два/ дяла.
В първото по делото съдебно заседание
след допускане на делбата ищците П.К.Г. и Р.К.Г., чрез пълномощника си, са предявили
претенция по чл. 349 от ГПК за поставяне в дял на допуснатия до делба имот.
В
същото съдебно заседание, което е проведено на 27.05.2014 г., ответникът, чрез
пълномощника си, е заявил искане на
основание чл. 344 ал. 2, предл. 2 от ГПК, да бъде определена сума, съответна на
притежаваната от него идеална част от правото на собственост, която ищците да
му заплащат месечно като привременна мярка, считано от предявяване на това
искане до окончателното извършване на делбата, тъй като те ползвали
самостоятелно съсобствения имот.
В срока по чл. 346 от ГПК, страните не са предявявали искания за сметки помежду си.
В хода на делото по същество ищците не
се явяват и не се представляват. Не са ангажирали становище по извършването на
делбата.
Ответникът също не се явява и не се
представлява. В писмено становище на пълномощника му адв. Д., се моли делбата
да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, тъй като не са
налице условията на нито една от хипотезите на чл. 349 от ГПК за възлагането му
на ищците. Моли да бъде уважено искането с правно основание чл. 344 ал. 2 от ГПК, за осъждане на ищците да заплащат на ответника сума, съответна на
притежаваната от него идеална част от правото на собственост, която е 8.94 лева
месечно, определена въз основа на заключението на вещото лице за месечния
пазарен наем за имота в размер на 70.00 лева. Претендира присъждане и на
направените в производството по делото разноски, съобразно представен към
становището списък.
Съдът, като разгледа събраните по делото
доказателства във втората фаза и като взе предвид становищата на страните, приема
за установено следното:
По
претенцията на П. и Р. Гашеви за поставяне в дял на
делбения имот:
За
да се уважи тази претенция, необходимо условие и в двете хипотези на чл. 349
ал. 1 и 2 от ГПК, е имотът да е неподеляем.
От
изисканото и приложено становище на Гл. архитект на Община Летница с изх.№
1912/23.06.2014 г. се установява, че процесният поземлен имот е неподеляем,
като от построените в него три сгради не могат да бъдат обособени самостоятелни
обекти без значителни преустройства.
Не
са налице обаче останалите условия на нито една от хипотезите по чл. 349 от ГПК, а именно неподеляемият имот да е жилище, което да е било съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод /ал.
1/ или такова, в което съделителят, искащ възлагане, да е живял при откриване
на наследството и не притежава друго жилище /ал. 2/. Липсата на която и да е от
тези предпоставки обуславя отхвърляне на претенцията.
По
делото безспорно се установи, че процесните сгради в имота са селскостопански,
т.е. нито една от тях не представлява жилище. Това е видно от приложената скица
№ 5103/26.02.2013 г. на СГКК-гр.Ловеч, където е посочено предназначението им
като селскостопански сгради.
Следователно, липсва една от предпоставките за уважаване на
възлагателната претенция, а именно неподеляемият имот да е жилище, при което не
е необходимо да се изследва наличието на останалите, но за пълнота следва да се
отбележи, че същите не са налице. В
случая съсобствеността върху процесния имот е комбинирана /смесена/, тъй като е
възникнала в резултат на повече от един юридически факт - сделка дарение за
част от имота /в полза на ищците/ и наследяване от страна на ответника.
Съгласно
задължителните разяснения по т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г.
по гр.д. № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, при съсобственост, възникнала в резултат на
повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288 ал. З от ГПК /отм./, която разпоредба
е аналогична на чл. 349 ал. 2 от действащия ГПК, е недопустимо. В тези случаи
делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето на неподеляемия имот на
публична продан.
С оглед на изложеното, претенцията на ищците
за поставяне в техен дял на допуснатия до делба поземлен имот, заедно с построените в него сгради, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
По
извършването на делбата:
Предвид
установените по-горе обстоятелства, че имотът е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът счита, че единственият законосъобразен
способ за извършване на делбата, е изнасяне на имота на публична продан по реда
на чл. 348 от ГПК, с пазарна стойност 12 320.00 лева, определена със
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните. По този ред на извършване на делбата интересите на
съделителите ще бъдат защитени с възможността всеки от тях да участва при
наддаването и да изкупи делбения имот или да получи паричната равностойност на
своя дял.
По претенцията на ответника с правно основание
чл. 344 ал. 2, предл. 2 от ГПК:
Съгласно чл. 344 ал. 2 от ГПК, с
решението по допускане на делбата или по-късно, в случай че не всички
съделители използват делбения имот съобразно правата си, съдът по искане на
някой от тях постановява кои от съделителите от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или пък какви суми едните трябва да
заплащат на другите срещу ползването. Цитираната норма регламентира правото на
неползващия съсобственик да бъде възмезден за облагите от имота, от които е
лишен поради ползването му от друг съсобственик. Обезщетението се изчислява на
база средна наемна цена, а по искането съдът се произнася с определение, което
има привременен характер, до приключване на делбата и може да бъде изменяно от
същия съд.
В случая ответникът претендира да бъде
определена сума, съответна на притежаваната от него идеална част от правото на
собственост, която ищците да му заплащат месечно като привременна мярка,
считано от предявяване на това искане /27.05.2014 г./ до окончателното
извършване на делбата, тъй като само те ползвали съсобствения имот. Счита, че
сумата, съответна на неговия дял и която следва да му заплащат ищците на това
основание е в размер на 8.94 лева месечно, определена въз основа на
заключението на вещото лице за месечния пазарен наем за имота в размер на 70.00
лева.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че наемът на делбения имот към 27.05.2014 г. е в
размер на 71.50 лева на месец.
Макар и доказано по размер, искането
обаче е недоказано по основание, тъй като ответникът не ангажира никакви
доказателства, че процесният имот е бил ползван единствено от ищците. Този факт
не е безспорен по делото, тъй като в първото заседание след допускане на делбата,
проведено на 27.05.2014 г., процесуалният представител на ищците е заявил, че
имотът не се ползва от доверителите му и ответникът не е бил лишен от правото
да ползва имота. Ето защо, ответникът следваше да ангажира доказателства относно
ползването на имота, но същият не е сочил такива, въпреки указаната му
доказателствена тежест във връзка с искането му по чл. 344 ал. 2, предл. 2 от ГПК.
С оглед на изложеното, искането на ответника с
правно основание чл. 344 ал. 2, предл. 2 от ГПК, за осъждане на ищците да му
заплащат сума в размер на 8.94 лева месечно, срещу ползването на делбения имот,
считано от предявяване на искането /27.05.2014 г./ до окончателното извършване
на делбата, следва да се отхвърли, като недоказано.
По
разноските:
Ответникът, в представения списък по чл. 80 от ГПК, е заявил следните разноски по делото: 100.00 лева за депозит за СТЕ /съдебно-техническа експертиза/ за определяне на пазарна стойност на делбеното имущество и дяловете, от които 12.50 лева за него и 87.50 лева за сметка на ищците; 50.00 лева – депозит за СТЕ за определяне размера на пазарния наем във връзка с искането по чл. 344 ал. 2 от ГПК; 7.00 лева – банкови комисионни по преводните нареждания на депозитите и 800.00 лева – адвокатски хонорар. От приложените вносни бележки е видно, че тези разноски са направени от ответника, включително той е заплатил частта от депозита в размер на 87.50 лева, дължим от ищците за изготвяне на съдебно-техническата експертиза, съобразно техния дял. От представения договор за правна защита и съдействие от 10.02.2015 г., е видно, че ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение на упълномощения от него адвокат в размер на 800.00 лева.
На
основание чл. 355 от ГПК, ищците следва да заплатят на ответника следните разноски
по делото: 87.50 лева, представляваща тяхната част от депозита за изготвяне на
експертизата, 3.50 лева – банкова такса за превод на депозита, както и сумата
700.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно стойността на дяловете
им, или общо разноски 791.00 лева, която сума следва да заплатят по равно на
ответника, предвид равенството на дяловете им.
С
оглед изхода на процеса относно претенцията по чл. 344 ал. 2, предл. 2 от ГПК,
искането на ответника за присъждане на разноски в размер на сумите 50.00 лева –
депозит за СТЕ за определяне размера на пазарния наем във връзка с
посочената претенция, и 3.50 лева – банкова такса за превод на този депозит,
следва да се отхвърли.
Ищците
също са заявили претенция за разноски още в исковата си молба, но няма данни да
са направили такива, включително и за адвокатско възнаграждение /в приложения
договор за правна защита и съдействие от дата 15.04.2013 г., сключен с техния
процесуален представител, не е договорено възнаграждение/. С оглед на това,
искането на ищците за присъждане на разноски по делото, включително адвокатски
хонорар, следва да се отхвърли.
По
държавните такси:
Съгласно
чл. 8, предл. първо от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка
на Ловешкия районен съд държавна такса от 4 % върху стойността на дяловете си,
а именно: всеки от ищците следва да заплати държавна такса в размер на сумата
215.60 лева, а ответникът следва да заплати държавна такса в размер на сумата
61.60 лева.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
като
неоснователна и недоказана, претенцията
на П.К.Г., ЕГН **********, от гр. Летница, и Р.К.Г., ЕГН **********, от гр.
Летница, двамата със съдебен адрес: гр. Ловеч, ул. “Търговска” № 44, ет. 3,
офис 2, адвокат Б.С.К., за поставяне в техен дял по реда на чл. 349 от ГПК, на допуснатия до делба
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
43476.315.1794, находящ се в урбанизираната територия на гр. Летница, обл.
Ловеч, ул. “Никола Петков" № 41, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м/, целият с площ от 962 кв.м., и построените в него СГРАДА
с идентификатор № 43476.315.1794.1, със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи
- един, предназначение - селскостопанска сграда, СГРАДА с идентификатор №
43476.315.1794.2, със застроена площ от 48 кв.м., брой етажи - един,
предназначение - селскостопанска сграда, и СГРАДА с идентификатор №
43476.315.1794.3, със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи - един,
предназначение - селскостопанска сграда, при граници и съседи на поземления
имот: поземлен имот с идентификатор № 43476.315.397, поземлен имот с
идентификатор № 43476.315.409, поземлен имот с идентификатор № 43476.315.400,
поземлен имот с идентификатор № 43476.315.1719 и
поземлен имот с идентификатор № 43476.315.1793, съгласно кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. Летница, одобрени със Заповед РД-18-68/02.06.2008 г.
на Изпълнителния директор на АГКК.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН,
на основание чл. 348 от ГПК, допуснатият
до делба недвижим имот:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
43476.315.1794, находящ се в урбанизираната територия на гр. Летница, обл.
Ловеч, ул. “Никола Петков" № 41, с начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до 10 м/, целият с площ от 962 кв.м., и построените в него СГРАДА
с идентификатор № 43476.315.1794.1, със застроена площ от 27 кв.м., брой етажи
- един, предназначение - селскостопанска сграда, СГРАДА с идентификатор №
43476.315.1794.2, със застроена площ от 48 кв.м., брой етажи - един,
предназначение - селскостопанска сграда, и СГРАДА с идентификатор №
43476.315.1794.3, със застроена площ от 73 кв.м., брой етажи - един,
предназначение - селскостопанска сграда, при граници и съседи на поземления
имот: поземлен имот с идентификатор № 43476.315.397, поземлен имот с
идентификатор № 43476.315.409, поземлен имот с идентификатор № 43476.315.400,
поземлен имот с идентификатор № 43476.315.1719 и
поземлен имот с идентификатор № 43476.315.1793, съгласно кадастралната карта и
кадастрални регистри на гр. Летница, одобрени със Заповед РД-18-68/02.06.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК, с пазарна стойност на имота
12 320.00 лв. /дванадесет хиляди триста и двадесет лева/, от който имот са образувани 16 /шестнадесет/ равни дяла, от които: за П.К.Г.
– 7 /седем/ дяла, за Р.К.Г. – 7 /седем/ дяла, а за И.Д.Г. – 2 /два/ дяла, като
получената парична сума от продажбата да се разпредели между съделителите
съобразно така посочените техни дялове в съсобствеността.
ОТХВЪРЛЯ искането на
И.Д.Г., ЕГН **********,***, с правно
основание чл. 344 ал. 2, предл. 2 от ГПК, за осъждане на П.К.Г., ЕГН **********, от гр. Летница, и Р.К.Г., ЕГН **********,
от гр. Летница, двамата със съдебен адрес: гр. Ловеч, ул. “Търговска” № 44, ет.
3, офис 2, адвокат Б.С.К., да му заплащат сума в размер на 8.94 лв.
/осем лева и деветдесет и четири стотинки/ месечно, срещу ползването на
описания по-горе делбен имот, считано от предявяване на искането /27.05.2014
г./ до окончателното извършване на делбата, като недоказано.
ОСЪЖДА П.К.Г., ЕГН **********, от гр. Летница, и Р.К.Г., ЕГН **********,
от гр. Летница, двамата със съдебен адрес: гр. Ловеч, ул. “Търговска” № 44, ет.
3, офис 2, адвокат Б.С.К., да заплатят на И.Д.Г., ЕГН **********,***, по равно
сумата 791.00 лв. /седемстотин деветдесет и един лева/, представляваща разноски
по делото, съобразно стойността на дяловете им.
ОТХВЪРЛЯ искането на И.Д.Г., с горните данни, за
присъждане на разноски в размер на сумите 50.00 лв. /петдесет лева/ – депозит
за съдебно-техническа експертиза за определяне размера на пазарния наем
във връзка с претенцията му по чл. 344 ал. 2, предл. 2 от ГПК, и 3.50 лв. /три
лева и петдесет стотинки/ – банкова такса за превод на този депозит.
ОТХВЪРЛЯ искането на П.К.Г. и Р.К.Г., с горните данни,
за присъждане на разноски по делото, включително адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА П.К.Г., ЕГН **********, от гр. Летница, със съдебен адрес: гр. Ловеч,
ул. “Търговска” № 44, ет. 3, офис 2, адвокат Б.С.К., да заплати по сметка на
Ловешкия районен съд сумата 215.60
лв. /двеста и петнадесет лева и
шестдесет стотинки/, представляваща 4 % държавна такса върху стойността на дела
му.
ОСЪЖДА Р.К.Г., ЕГН **********, от гр. Летница, със съдебен адрес: гр. Ловеч,
ул. “Търговска” № 44, ет. 3, офис 2, адвокат Б.С.К., да заплати по сметка на
Ловешкия районен съд сумата 215.60
лв. /двеста и петнадесет лева и
шестдесет стотинки/, представляваща 4 % държавна такса върху стойността на дела
му.
ОСЪЖДА И.Д.Г., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на
Ловешкия районен съд сумата 61.60 лв. /шестдесет и един лева и шестдесет
стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела му.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: