ПРОТОКОЛ
№ 163
гр. Пловдив , 16.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – Пловдив, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
и прокурора Николай Стоилов Божилов (АП-П.)
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно
дело за възобновяване № 20215000600334 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:05 часа се явиха:
Осъдената В. Г. Ш. – лично и с адв. К. Д. с пълномощно от днес.
ПРОКУРОРЪТ – да се даде ход на делото, няма процесуални пречки, с
оглед и преупълномощаването на адв. К. Д..
Адв. Д. – да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясниха правата по чл. 274 НПК.
Отводи по делото не постъпиха.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
ПРОКУРОРЪТ – нямам искания.
Адв. Д. – нямаме искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Д. – Уважаеми апелативни съдии, изцяло поддържам молбата за
възобновяване, в която колегата Й. Д. е развил подробно доводите за това. Ще
маркирам само накратко.
Посочени са всички касационни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1, 2 и 3
НПК и именно такива са оплакванията в молбата. По развитите съображения
е нарушен материалният закон и при постановяването на съдебните актове на
РС и ОС са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Наложеното наказание с присъдата, която е потвърдена с решението на
ОС П., е явно несправедливо.
Накратко, и двете съдебни инстанции неправилно, в противоречие на
съдебната практика, за да обосноват тезата, че подзащитната ми В.Ш. е
осъществила деянието по чл. 343б ал. 2 НК се е позовал на показанията на
полицейските служители – Б. Т. и К. ЦВ., които в своите показания третират
извън процесуални показания на подз. ми Ш.. Основният факт, свързан с това
дали тя е управлявала въпросното МПС, вечерта, когато е станало това ПТП,
те не са го възприели лично, тъй като са пристигнали на място поне 30 мин.
след като автомобилът е спрял след настъпилото ПТП. Съдебната практика в
последно време на българските съдилища е категорична, че по този начин с
тези показания е абсолютно неправилно да се закрепят извън процесуални
показания на лице, което е нямало процесуално качество към момента, когато
са проведени разговорите между него и полицейските служители. Поради
тази причина считам, че съдилищата разглеждали делото е следвало да
изключат от доказателствената съвкупност показанията на тези полицейски
служители, тъй като позовавайки се на тях на практика се заобикаля закона,
според който всички доказателства трябва да бъдат събрани по съответния
2
ред, предвиден в НПК и със способите по НПК.
Посочена е и практика и решения на ВС и на съдилищата в П., и на
ЕСЗПЧ. Няма да ги повтарям.
В този смисъл и неправилно съдебните състави са игнорирали
обясненията на подзащитната ми Ш. и на св. К. П., които са единственото
гласно доказателство относно обстоятелството кой въпросната вечер е
управлявал автомобила, а именно св. К. П.. Както първоинстанционният съд,
така и въззивният съд е приел, че има доказателствен дефицит за авторството,
а е приел, че показанията на полицейските служители се явяват
доказателство, макар и не пряко, но всъщност те биха могли да са достатъчни
да изградят извод за виновността на Ш., който мотив считам за
незаконосъобразен. В крайна сметка съдът е изградил извода за авторството
на деянието единствено и само на предположението, че щом тя е била на
мястото на събитието и е констатирано наличие на алкохол в кръвта й, то тя е
управлявала въпросното МПС.
Считам, че в този смисъл е налице и противоречие в мотивите, в които
от една страна съдът е констатирал недостиг на доказателствен материал, а от
друга страна - че от производните доказателства, а именно от свидетелските
показания на полицейските служители, би могло да се стигне до извода, че тя
е извършител на деянието.
Не са спазени принципите на чл. 13, 14 и 107 НПК и доказателственият
материал не е обсъден обективно, пълно и всестранно. Въобще в мотивите
към присъдата РС и решението на ОС не са обсъдени показанията на св. АТ.
В. и св. В. С. и в този смисъл, предвид тези съображения, е нарушен и
материалният закон, тъй като поради липса на доказателства считам, че Ш. е
призната за виновна в извършване на деяние по чл. 343б ал. 2 НК, при което
материалният закон е приложен неправилно.
Тези съображения водят и до извода, че се касае за един несправедлив
съдебен акт и наложеното наказание е явно несправедливо.
С оглед тези съображения ще Ви моля да приемете, уважаеми
апелативни съдии, че са допуснати визираните нарушения, да възобновите
3
делото и с оглед липсата на доказателства за авторство на извършеното
деяние, с оглед това, че не са изпълнени критериите на чл. 303 НПК, а именно
обвинението да е доказано по несъмнен начин, да отмените присъдата на ПРС
и решението на ПОС и оправдаете изцяло В. Г. Ш..
В.Ш. ЗА ЗАЩИТА – Поддържам казаното от адвокат Д..
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми съдии, ще Ви моля да оставите искането без
уважение.
Безспорно колегата е прав и основният извод, който трябва да се
направи е дали осъденото лице е автор на деянието. Колегата избяга от анализ
на фактите, но Вие сте се запознали с материалите по делото и сте видели, че
след ПТП-то не е уведомен тел. 112, а е потърсена Пътна помощ, за да се
отстрани МПС-то и деянието, шофиране в нетрезво състояние от осъденото
лице, да остане неконстатирано и ненаказано.
Безспорно е, че показанията на свидетелите, които се обсъждат от
защитата, са пристигнали на мястото с давност от 20 мин., но не мога да се
съглася с практиката, посочена на българския съд, така и решението, което е
посочено, че не могат да се ползват показанията на св. Т., П. и ЦВ.. Същите
са логични и последователни. Колегата беше прав, че в момента, когато е
провеждан разговор със Ш. тя не е била в каквото и да е процесуално
качество и е споделила с тях, че именно тя е била водач на МПС-то. Общо
взето това, което се каза е по обосноваността на съдебните актове както на
РС, така и на въззивния съд, но с оглед, както и колегата каза, разпоредбите на
чл. 13, 14 и 107 НПК следва да бъдат обсъдени и като довод за евентуално
процесуално нарушение, неправилният анализ на доказателствения материал
от съдилищата.
Намирам, че абсолютно коректно са подходили съдилищата – и РС,
ОС, при анализ на събраните доказателства и абсолютно обосновано са
стигнали до извода, че именно осъдената е автор на вмененото й
престъпление.
За наложеното наказание считам, че същото е съобразено с целите на
чл. 36 НК и е справедливо такова.
4
В този смисъл моля да оставите искането без уважение.
Адв. Д. – реплика – уважаеми апелативни съдии, не мога да се съглася с
доводите, развити от прокурора, тъй като фактът, че не е имало позвъняване
към тел. 112, това въобще не е включено като елемент в състава на чл. 343б
НК. Може да е само едно нарушение, което се санкционира по
административно наказателен ред, така че няма как да се прави извод въз
основа на това обстоятелство за авторството на извършеното деяние. Този
период от време 20-30 мин. след събитието, когато са пристигнали
полицейските служители, е в подкрепа защитната теза повече отколкото на
обвинението, защото те категорично не са били на място по време на
инцидента и не са възприели лично кой е управлявал въпросния автомобил.
За техните показания съображенията ни са не да се изключат изцяло от
доказателствения материал, а относно обстоятелството, за което
възпроизвеждат извън процесуални признания на подзащитната ми, която не
е имала каквото и да е процесуално качество.
На последно място ми се струва, че никой не се е занимавал с въпроса
относно времето, евентуално, когато Ш. е употребила въпросния алкохол,
установен с дрегер и после с изследване на кръвта, тъй като извън защитната
ни позиция, защото тя не е управлявала МПС-то, като остава неясно кога е
употребила въпросния алкохол, защото има много хипотези и възможности
вкл. и след самото събитие, при положение че и полицейските служители
идват след него, след 20-30 мин. Така или иначе основният ни довод е да се
приеме, че липсват доказателства за авторство и да я оправдаете изцяло.
ОСЪДЕНАТА ЗА ЗАЩИТА:
Не съм управлявала автомобила наистина. След това изпих едно кенче.
При полицаите, когато дойдоха аз бях много притеснена, там какво съм
казала даже нямам и спомен, там им говорих много неща за тези 10 - 15
мин., които даже не бяха свързани със случилото се. Той и след това си
призна, че е управлявал, К..
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМАТА:
В. Г. Ш. – Искам от съда да ме оправдаете, да си управлявам колата и да
5
не съм в затвора, защото аз не съм виновна, за да стоя при тези убийци ли
там, незнам, при строг, с тази присъда ми е много, незнам, изобщо не съм
управлявала, той караше колата и незнам друго.
Съдът, след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе със съдебен акт в срок.
Заседанието се закри в 09:22 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6