Присъда по дело №2110/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 71 от 31.03.2022 год. по НОХД № 2110 по описа за 2021 г. на
Районен съд гр. Варна,45-ти наказателен състав
Варненска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по досъдебно производство №
187/2018 год. по описа на 05 РУ ОД МВР Варна срещу подс. К. Т. Й. /К.Т.J=I/, роден на
08.02.2000 год. в Р Румъния, румънски гражданин, неосъждан, със средно образование, не
работи, живещ в с.Виководежос № 1500а затова, че на 24.05.2018 год. в гр.Варна, КК Златни
пясъци, причинил на полицейски орган – Н.Г. Т. – младши автоконтрольор при 05 РУП
Варна при изпълнение на службата му лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и 129
от НК, изразяваща се в разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и травматичен оток на
вътрешната лигавична повърхност на долната устна, които са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.131,ал.2,предл.4,т.3, във
вр. с чл.130,ал.1 от НК.
Съдебното производство спрямо подсъдимия бе проведено в негово отсъствие и по реда на
чл.269, ал.3, т.3 от НПК. За да пристъпи към разглеждане на делото в хипотезата на тъй
нар.”задочно производство”, съдът съобрази обстоятелството, че подсъдимия е редовно
призован, не се явява и е изпълнена процедурата по чл.247в,ал.1 от НПК,като са му връчени
преведени на румънски език обвинителен акт, разпореждане и съобщение за насрочване на
разпоредително заседание, като е бил уведомен за възможността за приложение на чл.269 от
НПК, което дава основание на съда да приеме, че провеждането на тъй нар. „задочно
производство”, в отсъствие на предаденото за съд лице, няма да попречи за разкриване на
обективната истина по делото.
С оглед разглеждане на делото по реда на „задочно производство” , подс. Й. в съдебно
заседание се представлява от адв.Г. Г.,ВАК, назначен за служебен защитник.
До даване ход на съдебното следствие е предявен граждански иск от пострадалия Н. Г. Т.,
който съдът е допуснал за съвместно разглеждане с протоколно определение.Пострадалия
Т. по реда на чл.76 от НПК е конституиран като частен обвинител и граждански ищци в
наказателния процес и е встъпил в същия, упражнявайки своите права чрез повереника си
адвокат А.Д., ВАК.
Представителят на ВРП в хода на делото по същество поддържа обвинението, като сочи, че
същото е доказано. Моли подсъдимия да бъде признат за виновен по него като му се наложи
наказание „ лишаване от свобода” към минимума предвиден в закона, което да бъде
отложено с изпитателен срок от три години. Намира, че гражданския иск следва да бъде
уважен в пълен размер и разноските по делото да бъдат възложени на подсъдимия.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител адв.Д., ВАК поддържа
обвинението,като намира, че същото е доказано по несъмнен начин, поради което пледира за
признаване на подс. Й. за виновен в извършването на престъплението за което е привлечен
като обвиняем, както да бъде уважен предявения граждански иск. Пледира за налагане на
подсъдимия на наказание към минимума предвиден в закона, което да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок.
В хода на съдебното следствие, подсъдимия Й. се представлява от адв.Ат. Д., ВАК надлежно
упълномощен, който намира, че от събраните доказателства не се установява подзащитния
му да е извършил вмененото му престъпление. Твърди, че не е доказано, че подзащитния му
е имал умисъл за нанасяне на телесната повреда на пострадалия, тъй като е бил алкохолно
повлиян и е нямал спомен. Навежда доводи, че престъплението е извършено по
непредпазливост.На следващо място намира, че липсва квалифициращия елемент „ при
изпълнение на службата му”, което аргументира с факта, че пострадалия не е бил на служба
когато му е нанесено нараняването, а е ползвал тоалета на хотела.
Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
1

Св. Н. Г. Т. бил полицейски служител - младши автоконтрольор I -степен в група
„Охранителна полиция" към 05 РУ-ОДМВР гр.Варна. На 24.05.2018г. за времето от 08,00ч.
до 20,00ч. св.Т. бил назначен наряд в екип с ИЛ. ЗЛ. ЯН. като автопатрул с позивна „574".
Около 16,50ч. на същата дата /24.05.2018г./,св.Т. и Я. се намирали в района на хотел
„Примасол Сънлайт Сънрайз" със служебен автопатрулен автомобил „Опел Астра" с рег.№
В 8604 РА, където осъществявали служебните си задължения по обход на маршрута. Св. Т.
влязъл във фоайето на обекта. Бил облечен с лятно бойно облекло на пътна полиция, със
светоотразителни кантове и светлоотразителна жилетка с надпис на гърба „TRAFFIC
POLICE", а отпред в дясно поставен идентификационен бадж със снимка с име и фамилия, и
номер.
По същото време около 16,30ч. подс. К. Т. Й. /С.Т.J., роден на 08.02.2000г. в Р.Румъния се
намирал също в хотел „Примасол Сънлайт Сънрайз", находящ се в КК „Златни пясъци",
заедно със своите съученици и преподаватели, с които празнувал абитуриентския си бал.
Обслужването в хотела за гостите било олинклузив за храни и напитки, като сервирането на
алкохол било в часовия диапазон от 11,00 часа до 23,00 часа. Й. консумирал неустановено в
хода на разследването количество алкохол, и към 16,30ч. на 24.05.2018г. същият вече бил
видимо бил повлиян от него. В този час подсъдимия и негови съученици седели на
дървените масички в близост до страничния вход на хотела. Същите били усилили звука на
музиката, говорели на висок глас, смеели се силно и продължавали да консумират алкохол,
като се закачали се с преминаващите покрай хотела туристи. Св.М. Н. М., която работела
като управител на хотел „Примасол Сънлайт Сънрайз" няколко пъти им направила
забележка, тъй като хотела бил „Примасол", семейно ориентиран, предполагащ спазване на
тишина. Вместо да спрат музиката и да намалят шума, който издават, лицата се изсмели на
М., коментирали нещо на румънски език и продължили да се забавляват. Св.Т. СТ. Б., който
на същата дата бил на работа за времето от 07,30ч.до 19,30ч. като пиколо в хотела, също им
направил забележка, което не довело до положителен резултат, тъй като и св.Б. също бил
наруган на английски език. Докато седял на рецепцията, около 16,50 часа на 24.05.2018г.,
св.Б. видял,че от тоалетната излиза униформен полицай, облечен в полицейска униформа и
електрикова светлоотразителна жилетка с надпис „Traffic police" с пагони и
светлоотразителни кантове по панталоните. Същият бил именно св.Н. Г. Т.. Св.Б. се
приближил до Т., и решил да го изпрати до входната врата. Двамата тръгнали към изхода на
хотела и в този момент зад масите до басейна на хотела подс. К. Т. Й. /С.Т.J. се провикнал
на английски език : „хей стоп полицай!". Св.Т. се обърнал по посока на шума и видял как
подс. К. Т. Й. /С.Т.J. се приближавал към него с бърза крачка. Същият бил във видимо
нетрезво състояние, гол до кръстта, облечен с къси дънкови панталони. Когато И. се
доближил до св.Т., без да му каже нищо, му нанесъл удар силен удар с глава в областта на
лицето. Веднага след това му нанесъл два удара с длан в областта на лицето, последователно
с лява и дясна ръка. Св.Т. усетил силна болка в лявата долна част на устата, от където
потекла кръв. Веднага след това Т. приложил физическа сила по отношение на
подсъдимия,c цел задържане и поставяне на белезници. В това време към него се
присъединил и колегата му Я., като двамата заедно успели да задържат Й. и да му поставят
белезници. През цялото време К. Т. Й. /С.Т.J. крещял нещо на чужд език. Подсъдимия бил
съпроводен от органите на реда до 05 РУ-ОДМВР гр.Варна за изясняване на случая. В 05
РУ-ОДМВР гр.Варна Йонени бил изпробван с алкотест дрегер, чийто цифров индикатор
отчел 2,79 промила алкохол в издишания въздух. По случая било образувано досъдебно
производство
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно медицинска експертиза. Видно
от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на св.Н. Г. Т. е
получил разкъсно контузна рана и кръвонасядане и травматичен оток по вътрешната
лигавична повърхност на долната устна. Описаните травматични увреждания са резултат на
удари с или върху твърд тъп предмет и биха могли да се получат по указаните време и
2

начин от удар с глава. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Изслушан в съдебно заседание вещото лице посочва, че така констатираните телесни
увреждания са нанесени минимум с един удар, силата с която е нанесен удара не е била
голяма. Вещото лице посочва, че не може да се конкретизира дали удара е бил с ръка, юмрук
или глава,тъй като няма характерни травми.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно психиатрична
експертиза на К. Т. Й. /С.Т.J., като видно от заключението на същата осв. К. Т. Й. /С.Т.J. не
страда от психично разстройство.Според приложените по делото писмени данни няма
сведения осв.да страда от заболявания, които да му пречат да разбира свойството и
значението на извършеното от него деяние и да ръководи постъпките си.Към момента на
извършване на деянието на 24.05.2018г. осв. К.Т. И. /С.Т.J. бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване - тежка степен амнестичен вариант и е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.Физическото и психическото
състояние на осв.му позволява да възприема правилно фактите, които имат значение по
делото и да дава достоверни показания за тях.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно. Съдът
кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Н. Г. Т. / прочетени и
по реда на чл.281,ал.4,вр.ал.1,т.2 от НПК / , ИЛ. ЗЛ. ЯН. / прочетени и по реда на
чл.281,ал.3,вр.ал.1,т.2 от НПК / ,Т.С. Булгурски / прочетени и по реда на чл.281,ал.3, вр.
ал.1,т.2 от НПК/, М. Н. М., Е.Ц..
В свидетелските си показания пострадалия Т. подробно описва началото,
последователността и развитието на инцидента с подс. Й..Посочва, че на излизане от
хотела имало група от румънски момчета, които подвикнали " полицай", той спрял, обърнал
се и в същия момент момче от тази група се приближило към него и го ударило с юмрук в
лицето.Хванал го и му сложил белезници. При удара имал кръв по устата и
цепнато.Освидетелствал се в " Съдебна медицина". При отвеждане на момчето в районното
управление било тествано за алкохол, като пробата била висока над 1,2 промила.
По отношение констатираните противоречия в показанията му дадени в хода на
досъдебното производство заявява, че се дължат изминалия дълъг период от време.Съдът
кредитира като логични и относими към останалите доказателства показанията на св.Б.,
дадени пред съдебния състав и прочетените и приобщени показания по реда на чл.281,
ал.3,вр.ал.1, т.2 от НПК в тяхната съвкупност, относно заявените от него правно релевантни
факти и обстоятелства:че в хотела, в който към него момент работил като пиколо дошли
румънци, които още с пристигането си започнали да употребяват алкохол, като следобеда
вече били в нетрезво състояние.Били вулгарни. Твърди, че св.Т. им направил забележки, при
което подсъдимия го наругал и го ударил с юмрук в лицето. След което подсъдимия бил
задържан.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите М.М. и Е.Ц., които допринасят за
изясняване на обстоятелствата преди инцидента и поведението на групата от румънски
граждани, част от които бил и подсъдимия.
На основание чл.279 ал.2, вр. ал.1 т.2 от НПК съдът прочете обясненията на подсъдимия
дадени на досъдебното производство в присъствието на защитника му в протоколи за разпит
от 25 май 2018 год.. В тях той потвърждава, че е употребил алкохол 4-5 водки по 100 грама
и е бил пиян. Твърди, че не си спомня нищо от инцидента.Съдът кредитира обясненията на
подсъдимия в частта, в която потвърждава, че е употребил алкохол, а в останалата им част
не ги кредитира, като намира, че в тази им част имат характер на защитна версия срещу
обвинението. Твърдението, че не си спомня нищо противоречи на заключението на СПЕ,
3

според което към момента на извършване на деянието 24.05.2018 год. е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване – тежка степен. Според експерта са налице данни за
амнестичен вариант на обикновено алкохолно опиване, но не и за патологично алкохолно
опиване. При амнестичния вариант основния признак на състоянието по време на
алкохолната интоксикация е амнезията / липса на спомен за извършени действия по време на
опиването/.При патологичното алкохолно опиване при поемане на незначително количество
алкохол съзнанието се променя психотично, действията са в грубо несъответствие с
околната среда, обусловени от налудни и халюцинартни изживявания и целия период е
покрит от амнезията. При освидетелствания според експерта липсват симптомите,
характерни за амнестичен вариант и за патологично алкохолно опиване. Експерта посочва и,
че амнезията представлява удобна защита, с която личността реагира срещу преживяването
на собствената вина. Състоянието, което експерта приема и което базира на показанията на
свидетелите, отговаря на обикновеното алкохолно опиване, при което често е налице
освобождаване от задръжки, агресивност, загуба на дистанция,
себенадценяване,безкритичност.
Съдът кредитира в пълнота и заключенията на назначените и изслушани в съдебно
заседание съдебно медицинска експертиза и съдебно психиатрична експертиза, предвид
тяхната обективност, точност,пълнота и изготвянето им в съответствие с изискванията за
това.
Съдът счита, че следва да кредитира и писмените доказателствени материали, приобщени
чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК..
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Подсъдимия К. Т. Й. (С.Т.J.) е предаден на съд за извършено престъпление по
чл.131,ал.2,предл.4,т.3, във вр. с чл.130,ал.1 от НК, затова, че на 24.05.2018 год. в гр.Варна,
КК Златни пясъци, причинил на полицейски орган – Н.Г. Т. – младши автоконтрольор при
05 РУП Варна при изпълнение на службата му лека телесна повреда, извън случаите на
чл.128 и 129 от НК, изразяваща се в разкъсно-контузна рана, кръвонасядане и травматичен
оток на вътрешната лигавична повърхност на долната устна, които са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
Телесната повреда се определя като противоправно и виновно увреждане на здравето на
друг човек посредством нарушаване на анатомичната цялост или физиологичните функции
на тъканите, органите или системите на човешкия организъм, а също и причиняването на
болка или страдание другиму.
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние от състава на
престъплението телесна повреда, като е ударил в областта на долната устна полицейски
орган – св. Т. , при което последния е получил разкъсно контузна рана и кръвонасядане и
травматичен оток по вътрешната лигавична повърхност на долната устна,обусловило
разстройство на здравето неопасно за живота.
Предвид установените по делото факти настоящия съд счита, че е налице причинно-
следствена връзка между нанесения удар в областта на долната устна на св. Т. от страна на
подсъдимия Й. и причинените му травматични увреждания.
Квалифицираният състав по чл. 131, ал. 2, предл.4, т. 3 от НК предвижда, че леката телесна
повреда следва да е причинена на полицейски орган при или по повод изпълнение на
службата или функцията му. Предвид заеманата от свидетеля Т. длъжност, следва да се
приеме, че същият отговаря на критериите за "полицейски орган". Към момента на
извършване на инкриминираното деяние същият е изпълнявал своите служебни
задължения,за което свидетелства и фактът, че е бил със служебната си униформа, движел се
е със служебен автомобил и работното му време е обхващало периода на извършване на
4

деянието.
От субективна страна подсъдимият Й. е действал при условията на пряк умисъл, като е
предвиждал и целял причиненото на свидетеля Т. разстройство на здравето. Предвид
облеклото, с което пострадалия е бил облечен - лятно бойно облекло на пътна полиция, със
светоотразителни кантове и светлоотразителна жилетка с надпис на гърба „TRAFFIC
POLICE", а отпред в дясно поставен идентификационен бадж със снимка с име и фамилия, и
номер., подсъдимият Й. е съзнавал качеството му на полицейски орган.
По отношение твърдението на защитата, че не е налице втория квалифициращ елемент на
престъплението „ при изпълнение на службата му“, тъй като пострадалият Т. не се е
намирал на мястото на инцидента по служба, а за да полза тоалетната, съдът намира довода
за неоснователен.
Безспорно пострадалия Т. по време на деянието е изпълнявал служебните си задължения
като полицейски служител. Бил е облечен с униформа и е изпълнявал задълженията си
свързани с опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Бил е
възприет като полицай от подсъдимия, който според показанията на св.Б. му е извикал на
английски език „ хей стоп полиция“. Следователно искането за преквалифициране на
деянието в по- леко наказуем състав от НК се явява неоснователно.
По изложените съображения подсъдимият Й. съгласно чл. 303, ал.2 от НПК е признат за
виновен за извършеното от него престъпление съответно по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. чл.
130, ал. 1 от НК.
По наказанието
За престъплението по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК законът предвижда
наказание от една до пет години лишаване от свобода. При определяне размера на
наказанието съдът не констатира оттегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи
вината обстоятелства намира липсата на съдимост.
Предвид изложеното, съдът намира, че на подс. Й. следва да бъде наложено наказание при
условията на чл. 54, ал.1 от НК, в размер към минималния, предвиден за това престъпление,
а именно „ лишаване от свобода“ за срок от една година.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът прецени, че наказанието следва да бъде отложено с
изпитателен срок от три години. При наличие на законовите предпоставки за това, с оглед
невисоката лична опасност на подсъдимата и предвид потенциалната възможност за
активизиране на наказанието, условната санкция се явява адекватна и способна да изпълни
целите на закона.
По отношение на гражданския иск
При този изход на делото предявеният от гражданския ищец Н. Г. Т. граждански иск е
доказан по основание. С деянието по чл. 131, ал. 2, пр. 4, т. 3, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК
подсъдимия Й. е осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от
ЗЗД като виновно е причинил на пострадалия травматични увреждания, от които той е
претърпял неимуществени вреди - болки и страдания.
При определяне на същия на основание чл. 52 от ЗЗД - по справедливост - съдът взе предвид
следните обстоятелства: вида и естеството на причинените здравословни увреждания,
възникналите неудобства и причинения дискомфорт.
Въз основа на гореизложените обстоятелства, по справедливост, съдът прие, че на
гражданския ищец Т. се дължи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер
на 5200,00 лв.,дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на деянието –
24.05.2018 г., както и разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв..
По разноските
5

Предвид установената вина на подс. Й. в извършване на престълението, за което е обвинена
и на основание чл. 189, ал.3 от НПК същият следва да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на РС Варна държавна такса за предявения граждански иск в размер на 208,00 лв. и
сумата от 176,96 лв. разноски по делото, както и сумата от 164,90 лв. по сметка на ОД на
МВР- гр. Варна, представляващи възнаграждение за вещи лица от досъдебното
производство.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	71
Дата:	31 март 2022 г. (в сила от 16 април 2022 г.)
Съдия:	Стояна Илиева

Дело:	20213110202110
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 юни 2021 г.

Присъда по дело №2110/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите