Р А
З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 289/8.2.2021г.
гр. Пазарджик, 08.02.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ІІІ - административен състав, в закрито
съдебно заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и първата година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 126 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от АПК и е образувано по жалбата на Н.Д.К. с
ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. А. – АК гр. Пазарджик против
неоснователни действия на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Пазарджик, за задържане на издадено свидетелство за управление на МПС, поради
неплатени глоби.
В жалбата се твърди, че се обжалват
незаконосъобразни действия на началника на ПП Пазарджик по задържане на
издаденото свидетелство за управление на МПС, с които на жалбоподателя се
увреждат правата и законните интереси, които следва да се защитят по реда на
чл. 250 и следващите от АПК чрез издаване на разпореждане за преустановяването
им. Моли да бъде извършена обстойна и комплексна проверка на всички
правно-релевантни факти, имащи значение за правилното изясняване на случая от
фактическа и правна страна, и преустановяването на незаконосъобразните действия
с цел получаване на подмененото СУМПС. Представят се доказателства в подкрепа
на твърденията и се претендират направените по делото разноски.
Ответникът – Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно уведомен за подадената жалба, не
взема становище по искането.
Административен съд – Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
През месец октомври 2020 г. в РУ
Велинград, жалбоподателят е подал заявление за подмяна на СУМПС, поради
изтичане на срока на валидност. При получаването на новоиздаденото СУМПС през
месец ноември, служителката на паспортно гише е поискала документ за заплатена
глоба по издаден електронен фиш.
Установи се по делото, че на Н.Д.К.,
като законен представител на фирма „КИГ-Авангард“ ООД, гр. Велинград, е издаден
Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2090469 на 14.05.2018 г., с който
на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 100 лева за управление на МПС ***** с рег. № РА******,
с превишена скорост от 22 км/ч.
Във връзка с издадения електронен фиш е
подадено възражение вх. № 312000-2248/14.02.2019 г. до Директора на ОД на МВР
Пазарджик, с което управителят на дружеството е заявил, че на посочената дата и
час лекият автомобил е управляван от друго лице, на което е било предоставено
временно ползването на автомобила, а именно И. И. В. с ЕГН ********** от гр.
Велинград. Предвид на това моли да бъде анулиран издадения електронен фиш като
незаконосъобразен и да бъде издаден електронен фиш на лицето, което действително
е извършило нарушението.
От административния орган, Началник
Сектор ПП, е изпратено писмо с рег. № 100600-3789/25.02.2019 г. до управителя
на „КИГ-Авангард“ ООД, гр. Велинград, с което му е указано, че съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП, в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш,
собственикът предоставя в съответната структура на МВР писмена декларация
(Приложение № 6) с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на МПС, за да се инициира процедура по
анулирането на електронния фиш. Посочено е също така, че при несъгласие от
страна на адресата на фиша, същият има възможност за обжалването му по реда на
ЗАНН.
От представена по делото разписка се
установява, че Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2090469 на
14.05.2018 г. е редовно връчен на жалбоподателя на 29.01.2019 г. на адрес гр.
Велинград, ул. „**** № ***.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Искането, с което Н.К. е сезирал
съда, е искане за прекратяване на действие, извършвано от административен орган
– задържане от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Пазарджик на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство, чрез което се търси защита срещу
неоснователно действие на орган по чл. 250, ал. 1 АПК, както сам и
жалбоподателят е определил същото в подадената от него жалба.
За целите на съдебното
производство по чл. 250 – 254 АПК законодателят е дефинирал съдържанието на
понятието неоснователни действия. Това са действия, които не се основават на
административен акт или на закона. Така даденото определение сочи, че защитата
по чл. 250, ал. 1 АПК е защита от неюридически действия на административен
орган, т.е. защита само срещу фактически действия, които се извършват извън
определените по закон правомощия на органа.
От доказателствата по
делото е безспорно, че фактическото действие, което Н.К. иска да бъде
прекратено, е задържането на издаденото му свидетелство за управление на
моторно превозно средство. Безспорно е също, че органът е отказал получаването
му, поради незаплащането на дължими глоби. Така твърдяното от органа основание
за непредоставяне на издаденото свидетелство е мотивирано с разпоредбата на чл.
159, ал. 2 ЗДвП. Тя оправомощава органа да не издава свидетелство за управление
на моторно превозно средство или негов дубликат, както и отнето свидетелство не
се връща до заплащане изцяло на дължимите глоби. Следователно извършеното от
органа задържане на издаденото свидетелство за управление на моторно превозно
средство не е действие, което не се основава на закона. Напротив. Налице е
правна норма, която оправомощава органа да извърши именно това действие – да не
издаде свидетелството за управление на моторно превозно средство. Този факт –
наличието на правна норма, която оправомощава органа да извърши действието,
чието прекратяване се иска по реда на чл. 250, ал. 1 АПК, е достатъчен, за да
обоснове неприложимост на производството по раздел I, глава петнадесета на
Административнопроцесуалния кодекс.
С оглед на установяването
на този единствен релевантен за основателността на търсената от лицето съдебна
защита юридически факт и с оглед на неговото наличие, съдът намира, че искането
по чл. 250 от АПК следва да се отхвърли като неоснователно. Дали действията на
органа по неиздаване на свидетелството въз основа на чл. 159, ал. 2 ЗДвП са
законосъобразни, или не са законосъобразни не е предмет на съдебното
производство по чл. 250, ал. 1 АПК. Производството по чл. 250, ал. 1 АПК е
средство за защита само срещу фактически действия, които не се основават на
закон.
В случая, от
доказателствата по делото е безспорно, че ЕФ серия „К“ с бл. № 2090469, с който
е наложена глоба, е връчен на адресата на 29.01.2019 г. Дали посоченият
електронен фиш е влязъл в законна сила и дали наложената с него глоба е
платена, не може да бъде установявано от съда в производството по чл. 250, ал.
1 АПК. За производството по чл. 250, ал. 1 АПК е важно да не е налице закон или
акт, който да дава право на органа да извърши съответното действие, а не дали
законосъобразно е упражнено възложено със закон правомощие на органа.
Проверката за неговата законосъобразност се извършва или по реда на глава десета,
или по реда на дял V, когато е годно изпълнително основание по смисъла на чл.
268, т. 1 и 2 АПК. В производството по чл. 250 АПК съдът само установява
наличието на основание – закон или акт. Липсата на основание прави действието
неоснователно и следователно предмет на закрила по чл. 250, ал. 1 АПК.
Наличието на основание – закон или административен акт, значи, че за търпящия
действието е налице възможност по реда на глава десета или дял пети да защити
субективните си права и законни интереси. Тази възможност изключва приложението
на защита по глава петнадесета.
С оглед на гореизложеното
съдът намира, че искането на жалбоподателя за прекратяване на действията на Началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пазарджик, по задържане на издаденото
свидетелство за управление на моторно превозно средство е неоснователно –
производството по чл. 250, ал. 1 АПК не е средството за решаване на спора му,
поради което следва да бъде отхвърлено. В тази насока е и практиката на ВАС
(Определение № 13244 от 05.11.2014 г. на ВАС, постановено по адм. д. №
12120/2014 г., VII отделение).
От ответната страна не е
направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в частта за разноските.
Водим от горното и на
основание чл. 253, ал. 2, предложение последно от АПК Административен съд гр.
Пазарджик
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Д.К.
с ЕГН ********** ***, подадено чрез адв. А. – АК гр. Пазарджик против
неоснователни действия на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Пазарджик, за задържане на издадено свидетелство за управление на моторно
превозно средство.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 3-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /П/