№ 12367
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110125844 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. Б. А., ЕГН **********, срещу Т. Б. Г., ЕГН
********** и М. Б. А., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗН, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН за
прогласяване на нищожността на отказа от наследство на Т. Б. А., вписан под №
392/21.02.2023 г. в особената книга на Софийски районен съд по ч. гр. д. № 41866/2022 г. по
описа на СРС, 139 състав, от наследството, оставено след смъртта на Б.Е.А., ЕГН
**********, починал на 09.12.2021 г., поради невъзможен предмет - преди вписването на
отказа е извършено приемане на наследството с конклудентни действия.
Ищцата твърди, че е наследник на Б.Е.А., починал на 09.12.2021 г., такива са и
ответниците. Твърди, че с молба вх. № 189768/13.09.2022 г. „Б.Д.“ АД, в качеството си на
кредитор на Б.А., е направило искане по чл. 51 ЗН, във връзка с което е образувано ч. гр. д.
№ 41866/2022 г. по описа на СРС, 139 състав, като с определение от 01.10.2022 г. съдът е дал
едномесечен срок на страните - страни и в настоящото производство, писмено да заявят
дали приемат или се отказват от наследството на Б.А.. Посочва, че с решение №
2426/18.02.2023 г. по ч. гр. д. № 41866/2022 г. по описа на СРС, 139 състав, съдът е
постановил вписване на мълчалив отказ от наследство по закон по отношение на ищцата Т.
А. на основание чл. 51, ал. 2 ЗН, който отказ от наследство е вписан в особената книга по чл.
49, ал. 1 ЗН при СРС, съгласно съдебно удостоверение от 23.02.2023 г., издадено на „Б.Д.”
АД. Ищцата твърди, че на 01.12.2022 г. е заплатила част от дълга (200 лв.) на починалия си
баща към „Б.Д.” АД, като в платежното нареждане към банката изрично е посочено, че
извършва плащането в качеството си на наследник на починалия длъжник. Според ищцата с
1
това свое действие тя е заявила приемане на наследството с конклудентни действия, което
приемане е извършено преди изтичането на едномесечния срок, даден от СРС, 139 състав в
производството по чл. 51 ЗН. С оглед на това счита, че вписаният отказ от наследство е
нищожен, поради липса на предмет, тъй като отказът е постановен след като наследството
вече е било прието от ищцата. Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищцата притежава качеството наследник на Б.Е.А. и да обяви отказа от
наследство за нищожен поради липса на предмет.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
Установява се от представеното Удостоверение за наследници изх. № РИЛ23-УГ01-
1886/21.04.2023 г., издадено от Столична община, район „И.“, че Б.Е.А., ЕГН **********, е
починал на 09.12.2021 г., като е оставил за свои наследници по закон, призовани към
наследяване, Т. Б. Г., ЕГН ********** (дъщеря) и М. Б. А., ЕГН ********** (дъщеря),
ответници в настоящото производство и Т. Б. А., ЕГН ********** (дъщеря), ищца в
настоящото производство.
От приложеното ч. гр. д. № 41866/2022 г. по описа на СРС, 139 състав се установява,
че същото е образувано по молба вх. № 160804/02.08.2022 г. на „Б.Д.“ АД срещу
наследниците на Б.Е.А. с правно основание чл. 51 ЗН, като по молба вх. №
189768/13.09.2022 г. на „Б.Д.“ АД (кредитор на наследодателя по силата на договор за
кредит от 11.12.2020 г. за сумата от 2000 лв.) е поискано на основание чл. 51 ЗН призоваване
на лицата, които имат право на наследяване на Б.Е.А. и определяне на срок, в който лицата
да заявят дали приемат или се отказват от наследството на починалия.
С определение № 25706/01.10.2022 г. по ч. гр. д. № 41866/2022 г. по описа на СРС,
139 състав, постановено в производство по чл. 51, ал. 1 ЗН, съдът е определил едномесечен
срок на наследниците Т. Б. Г., М. Б. А. и Т. Б. А., считано от получаване на съобщението, в
който изрично писмено да заявят по делото дали приемат или се отказват от наследството на
Б.Е.А., починал на 09.12.2021 г. Указано е, че ако в определения срок не подадат отговор, т.
е. не заявят изрично писмено с нотариална заверка на подписа, дали приемат или се отказват
от оставеното им наследство, губят правото да приемат наследството и отказът им ще бъде
вписан в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН при СРС. Видно от данните по приложеното
частно производство Т. Б. А. е уведомена за определението на 02.12.2022 г. лично срещу
подпис.
По делото е приета и вносна бележка от 01.12.2022 г., видно от която ищцата Т. Б.
А. е наредила в полза на „Б.Д.“ АД с основание „ВН наследник **********“, в полза на
Б.Е.А. по сметка 27626861, Персонален заем, сумата от 200 лв., т. е. заплатила е част от
дълга му към „Б.Д.“ АД.
Прието е и решение № 2426/18.02.2023 г. по гр. д. № 41866/2022 г. по описа на СРС,
2
139 състав, с което съдът е разпоредил да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН,
водена от Софийски районен съд, извършеният от Т. Б. А. мълчалив отказ от наследство по
закон (чл. 51, ал. 2 ЗН) на Б.Е.А., ЕГН **********, починал на 09.12.2021 г., като е приел, че
едномесечният срок е започнал да тече на 02.12.2022 г., а изявлението от ищцата е
направено на 06.01.2023 г., т. е. след този срок, поради което на основание чл. 64, ал. 1 ГПК
същото не следва да се взема предвид. С посочената молба вх. № 3906/06.01.2023 г. ищцата
е заявила, че не се отказва от наследството на Б.Е.А., ЕГН **********.
Не е спорно между страните и от приетите по делото писмени доказателства (съдебно
удостоверение с изх. № 16366/23.02.2023 г.) се установява, че в особената книга на
Софийски районен съд под № 392/21.02.2023 г. е вписан извършеният от Т. Б. А., ЕГН
**********, мълчалив отказ от наследство по закон, оставено след смъртта на Б.Е.А., ЕГН
**********, починал на 09.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим и в самостоятелно
производство, като в тази връзка съобразява и споделя разясненията на определение №
129/19.02.2013 г. по ч. гр. д. № 1084/2013 г. по описа на ВКС, III г. о. и определение №
184/02.11.2017 г. по ч. гр. д. № 3684/2017 г. по описа на ВКС, II г. о., определение №
429/18.10.2019 г. по гр. д. № 2024/2019 г. по описа на ВКС, II г. о., които допускат
отклонение от разрешенията на ППВС № 7/28.11.1973 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, нищожни са договорите, които
имат невъзможен предмет, а според чл. 44 ЗЗД, правилата относно договорите намират
съответно приложение и към едностранните волеизявления в случаите, в които законът
допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права или задължения.
Според разпоредбата на чл. 48 ЗН наследството се придобива с приемането му.
Приемането произвежда действие от откриване на наследството. Нормата на чл. 48 ЗН
представлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриване на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване на приемането на наследството по опис или отказ от наследство. Предпоставка за
отговорността на наследника е приемането на наследството. Последиците от упражненото
право на наследяване, в случаите на изявена воля за приемане, са възникване на
наследственото правоприемство, т. е. преминаването на имуществото (правата, но и
задълженията) на наследодателя към наследника. От момента на приемането наследникът
отговаря за задълженията на наследодателя било изцяло, било ограничено - до размера на
полученото наследство - ако е приел по опис (чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ЗН).
Отказът от наследство е едностранен писмен формален акт, с който призованият
наследник изявява волята си да не приеме наследството. Отказът от наследство е
едностранно волеизявление, за което ЗН предвижда специални, императивни правила за
форма, съдържание, действие и последици - с обективирането му се прекратяват правата и
задълженията на отреклия се наследник и с оглед нормата на чл. 53 ЗН се пораждат права и
3
задължения за останалите наследници, чиито дялове се уголемяват. Приемането и отказът от
наследство произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл. 48 ЗН и 52
ЗН и са безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл. 54 ЗН. След вписването на отказа, за
отказалия се от наследството не съществува възможност да оттегли своя отказ. Касае се за
окончателно волеизявление, след което последвалото приемане е нищожно. Както
приемането на наследството, така и отказът от наследство, изчерпват възможността след
надлежното им изразяване да се извърши обратното действие (така и определение №
143/20.03.2015 г. по т. д. № 1446/2014 г. по описа на ВКС, II т. о.). Второто по ред изявление
няма предмет, поради което и недействителен е отказът от наследство, ако преди това
наследникът е приел наследството изрично или чрез конклудентни действия, показващи по
недвусмислен начин воля за това. Следователно при невъзможен предмет отказът от
наследство е нищожен. Невъзможността на предмета в този случай ще е налице, когато
наследството е вече прието от наследника (определение № 393/21.10.2020 г. по гр. д. №
1605/2020 г. по описа на ВКС, I г. о.).
Приемането на наследството освен с писмено заявление до районния съдия по реда
на чл. 49, ал. 1 ЗН, може да бъде извършено и мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН.
Съгласно посочената разпоредба приемане е налице и когато наследникът извърши
действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.
Действията на мълчаливо приемане на наследство (без изрично словно изявление)
трябва да са недвусмислени, така че да водят до единствен извод за намерение за приемане
на наследството. Тези действия могат да са фактически или правни, да са различни по вид и
във всеки конкретен случай съдът извършва преценка дали са израз на волята на наследника
да приеме наследството (в този смисъл решение № 395/04.11.2010 г. по гр. д. № 309/2010 г.
по описа на ВКС, II г. о. и решение № 535/02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. по описа на
ВКС, II г. о.). Мълчаливо приемане ще има, когато наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би имал
право да извърши, освен в качеството му на наследник. Приемането на наследството следва
да се изрази в активни действия, които водят до промяна в наследственото имущество -
прехвърляне, изменение, ограничаване, погасяване или прекратяване на права и задължения
на наследодателя, т. е. действията трябва пряко да засягат обема и размера на
наследствената маса (Тълкувателно решение № 91/01.10.1974 г. по гр. д. № 63/1974 г. по
описа на ОСГК). Действия, насочени към освобождаване от пасив (задължение),
обременяващ наследството и в този смисъл засягащи пряко обема и размера на
наследствената маса, могат да бъдат приравнени с обратен знак на разпореждане с
наследственото имущество, което представлява приемане на наследството по конклудентен
начин (определение № 429/18.10.2019 г. по гр. д. № 2024/2019 г. по описа на ВКС, II г. о.).
В случая въз основа на представената вносна бележка от 01.12.2022 г. за заплащане
на сумата от 200 лв. за погасяване на задължения на наследодателя към „Б.Д.“ АД по
персонален заем, се доказва, че ищцата е извършила конклудентни действия, с които е
приела наследството на Б.Е.А. - заплащайки част от неговите задължения, което действие
4
несъмнено изразява намерение на ищцата да намали пасива на наследството, поради което
същото представлява мълчаливото му приемане. Погасяването на дълг засяга пряко обема и
размера на наследствената маса и може да бъде приравнено с обратен знак на фактическо
разпореждане с наследствено имущество, което несъмнено е конклудентно действие по
приемане на наследството. Частичното погасяване на дълг се отразява на обема на
наследството и съответно обективира приемането му от наследника. Поради изложеното,
вписаният след приемането на наследството (на 01.12.2022 г.) отказ от същото на 21.02.2023
г. (към която дата видно от мотивите на съда е имало изявление във връзка с приемането на
наследството, но което не е зачетено поради извършването му извън едномесечния срок - по
приобщеното ч. гр. д. № 41886/2022 г. по описа на СРС, 139 състав, е подадена молба от
06.01.2023 г., с която ищцата Т. Б. А. изрично е заявила, че не се отказва от наследството на
Б.Е.А.) е недействителен, съответно обуславя основателност на иска за нищожност на
вписания отказ, поради липса на предмет в хипотезата на чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД.
При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат на
ищцата, но такива не се претендират, поради което съдът не присъжда разноски с решението
си.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Т. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С............,
срещу Т. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Н.И. и М. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр.
Н.И., иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗН, вр. чл. 49, ал. 1
ЗН, нищожността поради невъзможен предмет, на вписания под № 392/21.02.2023 г. в
особената книга на Софийски районен съд, във връзка с ч. гр. д. № 41866/2022 г. по описа на
СРС, 139 състав, мълчалив отказ от Т. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр. С............,
от наследството, оставено след смъртта на Б.Е.А., ЕГН **********, починал на 09.12.2021
г., доколкото вписването на отказа е предшествано от приемането на наследството с
конклудентни действия.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5