РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Петрич, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200833 по описа за 2021 година
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО
Производството е с правно основание чл. 59 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Е. – е.“ ЕООД, с ЕИК: ***, представлявано от А.Б.К., против
Наказателно постановление № 584514-F612803 / 25.06.2021 г. на и.д. Заместник-директор в
ТД на НАП С., с което, на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложено
наказание "имуществена санкция" в размер на 7882.40 /седем хиляди осемстотин осемдесет
и два лева и четиридесет стотинки/ лева.
С депозираната жалба не се оспорват констатираните от приходните органи факти, като
жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, поради неправилно приложение на материалния закон и по-конкретно
недоказаност на настъпване на вредоносен резултат от извършеното деяние, противоречие
със съдебната практика на СЕС за избягване на двойното данъчно облагане, както и
недоказаност на факта на получаване на кредитното известие от страна на дружеството.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява управителят на фирмата с
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и всички
съображения изложени в нея, като моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски
1
за адвокатски хонорар.
За административнонаказващия орган не се явява представител, депозирано е писмено
становище от гл. юрисконсулт М.И.Ц.-З., с което процесуалният представител на ТД на
НАП С. моли съда да отхвърли депозираната жалба като неоснователна и да потвърди
процесното наказателно постановление като напълно правилно и законосъобразно по
подробно изложени съображения, претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Териториално отделение – П. към Районна прокуратура – Б., редовно уведомена, не изпраща
представител.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от с.з. от
16.12.2021 г. В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят С. Г. А. и
свидетелите по съставянето на акта В. П. Л. и З. Н. Л..
ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ
След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа обстановка:
Безспорно се установи по делото, че въз основа на Резолюция № П-22000120214989-0РП-
001/21.12.2020г., в ТД на НАП – С., офис П., е извършена проверка за на „Е. - е.“ ЕООД,
регистрирано по ЗДДС лице. В хода на проверката от дружеството е изискана съответна
информация посредством Искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задълженото лице № П-22000120214989-040-001/04.01.2021г. и № П-22000120214989-040-
002/22.03.2021г.
След извършен анализ на представените документи и направена справка в
информационните масиви на НАП за подадена справка-декларация и отчетни регистри за
месец април 2020г., е констатирано, че за периода 01.04.2020г. - 30.04.2020г. дружеството
жалбоподател е подало справка-декларация с вх.№ 01002727697/14.05.2020 г. като е
декларирало резултат ДДС за внасяне в размер на 442.54 лв., посочен в кл. 50 на СД.
Установено е още, че към Фактура № **********/27.04.2020г. с данъчна основа 39 412.00
лв., по която от страна на дружеството жалбоподател е ползвано право на приспадане на
пълен данъчен кредит в размер на 7 882.40 лв. през данъчен период м.04.2020г., е издадено
данъчно кредитно известие № **********/30.04.2020г. с данъчна основа 39 412.00 лв. и
ДДС 7 882.40 лв., издадено на 30.04.2020г. от доставчика „А.С.“ ООД с ЕИК *** като
същото е получено от дружеството жалбоподател на 30.04.2020г., съгласно писмените
обяснения на управителя. Установено е също така, че това данъчно кредитно известие не е
отразено от дружеството в дневника за покупки /регистър по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ за
данъчен период 01.04.2020г. - 30.04.2020г., а същото е отразено в дневника за покупки на
дружеството за данъчен период м.01.2021г.
В резултат на констатираното, на 20.05.2021г. С. Г. А., старши инспектор по приходите в
ТД на НАП С., офис П., съставила АУАН № F612803 срещу „Е. - е.“ ЕООД, ЕИК *** за
нарушение по чл. 124, ал. 5 ЗДДС, във връзка с чл. 182, ал. 1 ЗДДС, затова че на 15.05.2020г.
2
/деня, следващ крайния срок за подаване на регистър покупки и справка-декларация по
ЗДДС за периода месец април 2020г./, дружеството не е отразило ДКИ №
**********/30.04.2020г. в регистър дневник за покупки и в справка – декларация по ЗДДС в
данъчен период м. 04.2020г., което е довело до определяне на данък в по-малък размер – 7
882.40 лв. ДДС през данъчния период м. 04.2020г., доколкото отразяването на КИ в този
период би довело до резултат ДДС за внасяне в размер на 8 324.94 лв. за данъчен период
м.04.2020г., представляващ сбора между ДДС за внасяне – 442.54 лв., деклариран от
дружеството за този период и ДДС за внасяне – 7 882.40 лв., при правилното отразяване на
кредитното известие от дружеството в регистър дневник за покупки и в справка-декларация
по ЗДДС за съответния период.
АУАН е връчен на 20.05.2021 г. на управителя на дружеството жалбоподател - А.Б.К..
Депозирано е писмено възражение с вх. № ИТ-00-2477/26.05.2021г.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление
№ 584514-F612803 / 25.06.2021 г. на и.д. Заместник-директор в ТД на НАП С., в което
административнонаказващият орган е възприел изцяло залегналата в акта фактическа
обстановка, като се е обосновал с приложените доказателства, и след като е приел, че е
налице нарушение на чл. 124, ал. 5, във връзка с чл. 182, ал. 1 ЗДДС от страна на „Е. - е."
ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС е наложил на дружеството имуществена
санкция в размер на 7 882.40 /седем хиляди осемстотин осемдесет и два лева и четиридесет
стотинки/ лева.
НП е връчено на 21.09.2021 г., видно от приложената разписка, а разглежданата в
настоящото производство жалба е депозирана в законоустановения срок на 30.09.2021 г. с
писмо с пощенско клеймо от 28.09.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода
на делото доказателства и доказателствени средства.
ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ
Имайки предвид направените фактически констатации и становищата на страните,
районната инстанция намира за установено от правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице,
което има интерес от провеждането на настоящото производство, и срещу акт, подлежащ на
оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 7-дневен срок, считано от датата на
връчване на препис от НП.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следното:
Нормата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС задължава регистрираното лице да отрази получените от
него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.
В изпълнение на тази разпоредба „Е. - е.“ ЕООД, в качеството си на регистрирано по ЗДДС
лице, е било длъжно да отрази полученото от него кредитно известие №
3
**********/30.04.2020г., издадено към Фактура № **********/27.04.2020г. в дневника за
покупки за данъчния период, през който е издадено – м.април 2020г., но посоченото не е
сторено и кредитното известие е отразено за данъчен период м.януари 2021г.
Съгласно чл.125, ал. 5 ЗДДС, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 на
същия член се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за
който се отнасят. Видно от приложената по административната преписка декларация /л.14
от делото/, управителят на дружеството жалбоподател е депозирал писмени обяснения,
съгласно които, процесното кредитно известие е получено от дружеството на датата на
издаването му - 30.04.2020г., т.е. преди крайния срок за подаване на посочените декларации
и отчетни регистри. Касае се за нарушение, довършено с факта на неотразяване на получен
документ в отчетните регистри, в разглеждания казус – неотразяване на кредитното
известие в дневника за покупките, за относимия данъчен период - м.април 2020г., което е
следвало да се отрази в законоустановения срок - до 14.05.2020г.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция на
регистрирано лице, което не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните
регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък
размер. От обективна страна, изискването на закона относно фактическата обстановка на
нарушението, визирано в чл. 182, ал. 1 ЗДДС, се свежда до неизпълнение на задължение за
отразяване на получен данъчен документ – в случая кредитно известие в дневника за
покупки и СД за съответния данъчен период, в резултат на което се определя данък в по-
малък размер. Видно от справка-декларация с вх.№ 01002727697/14.05.2020г. за периода
01.04.2020г. - 30.04.2020г. дружеството жалбоподател е декларирало резултат ДДС за
внасяне в размер на 442.54 лв. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че по
Фактура № **********/27.04.2020г. с данъчна основа 39 412.00 лв. от страна на
дружеството жалбоподател е ползвано право на приспадане на пълен данъчен кредит в
размер на 7 882.40 лв. Правилното отразяване на кредитно известие №
**********/30.04.2020г. с данъчна основа – 39 412.00 лв. и ДДС – 7 882.40 лв., издадено
към посочената фактура, би довело до определяне на данък в размер на 8 324.94 лв. за
данъчен период м.04.2020г., представляващ сбора между декларирания от дружеството ДДС
за внасяне – 442.54 лв. и ДДС за внасяне 7 882.40 лв., при правилното отразяване на
кредитното известие от дружеството в регистър дневник за покупки и в справка-декларация
по ЗДДС за съответния период. Тъй като неотразяването на кредитното известие в дневника
за покупки за м.април 2020г. е довело до определяне на ДДС в размер по-нисък със 7 882.40
лв., то от обективна страна жалбоподателят е извършил нарушението, за което е ангажирана
отговорността му.
От посоченото следва, че е осъществен състава на нарушение по чл. 124, ал. 5 ЗДДС във
връзка с чл. 182, ал. 1 ЗДДС. Наказващият орган е приложил правилната материалноправна
норма и съответната й санкционна такава - чл. 182, ал. 1 ЗДДС, точно индивидуализирайки
наказанието.
Възраженията на жалбоподателя, че не е приложен правилно материалния закон и не е
4
настъпил вредоносен резултат от извършеното деяние са неоснователни.
На първо място, жалбоподателят с депозираната жалба не оспорва констатираните от
приходните органи факти и обстоятелства, и се съгласява с описаната фактическа
обстановка в АУАН и възпроизведена в обжалваното НП. Т.е. напълно признава
извършеното деяние.
На следващо място, жалбоподателят твърди, че чрез отразяването на процесното кредитно
известие през данъчен период м.януари 2021г. е преодоляно несъответствието в дължимия
ДДС от страна на дружеството, като дължимия ДДС в по-голям размер за данъчен период
м.април 2020г. е платен по-късно – за данъчен период м.януари 2021г. и по този начин е
заличен вредоносния резултат, поради което извършеното не съставлява административно
нарушение. Следва да се отбележи обаче, че корекции в данъчния резултат за съответния
данъчен период могат да се извършват при съблюдаване на реда, заложен в разпоредбата на
чл. 126, ал. 1 ЗДДС, като допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2
вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл.
124 следва да се коригират при точно установен ред. В случая, задълженото лице е
включило кредитното известие в по-късен данъчен период, по свое усмотрение и без да
спази законовия ред, поради което е налице извършено нарушение на чл. 124, ал. 5 ЗДДС.
По отношение на позоваването в жалбата на решение на СЕС, следва да се има предвид, че
директивата за ДДС не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на
предвидените с нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват. (т.
31 от Решение на СЕС по дело С-259/12). В практиката си Съдът възприема, че държавите-
членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи, но при
спазване на правото на ЕС и неговите общи принципи. Българската държава в санкционните
разпоредби на ЗДДС и в частност тази на чл. 182, ал. 1 е избрала своя санкционен подход
посредством предвиденото налагане на наказание за неизпълнение на вмененото на
данъчнозадължените лица задължение (чл. 124, ал. 2 от ЗДДС) да отразят счетоводно и да
декларират в определен срок обстоятелства обуславящи начисляването на ДДС, като
наказанието е в размер на неначисления, съответно невнесен в посочения срок данък, дори в
случай на отстраняване на това нарушение. В тази връзка Съдът, с решението си по дело С-
259/12 постановява, че „принципът на данъчен неутралитет допуска данъчната
администрация на държава членка да наложи на данъчнозадължено лице, което не е
изпълнило в предвидения в националното законодателство срок задължението си да отрази
счетоводно и да декларира обстоятелства от значение за начисляване на дължимия от него
ДДС, имуществена санкция в размера на невнесения в посочения срок данък, когато
впоследствие това данъчнозадължено лице е отстранило нарушението и е внесло дължимия
данък в пълен размер и съответните лихви“ (т. 43). Такъв е и настоящият случай. Наказано е
данъчно задължено лице, регистрирано по ЗДДС, което не е изпълнило в предвидения в
ЗДДС срок задължението си да отрази в ДП за съответния данъчен период обстоятелство, от
значение за начисляване на дължимия от това лице ДДС, като наказанието, в размер на
невнесения за този период данък, е наложено независимо, че дружеството е отстранило
5
нарушението.
С оглед посоченото, настоящият състав намира, че по отношение целите и съобразно вида и
тежестта на нарушението не се установява с наложеното административно наказание да са
надхвърлени целите на ЗДДС за правилно събиране на данъка и предотвратяване
избягването на данъчното облагане, като се вземат предвид тежестта и характерът на
нарушението. Изложеното мотивира съда да приеме, че така издаденото наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход на спора, следва да се уважи искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева и дружеството жалбоподател
да бъде осъдено на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК да
заплати на ТД на НАП С., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 /сто/ лева.
Водим от горното, Петричкият районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 584514-F612803 / 25.06.2021 г. на и.д.
Заместник-директор в ТД на НАП С., с което за извършено административно нарушение по
чл. 124, ал. 5, във връзка с чл. 182, ал. 1 ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 1 от същия закон на
„Е. - е.“ ЕООД, с ЕИК: ***, с адрес за кореспонденция гр. П., ул. „П.“ № ***, ет. ***,
представлявано от А. Б. К., е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 7
882.40 /седем хиляди осемстотин осемдесет и два лева и четиридесет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА „Е. - е.“ ЕООД, с ЕИК: ***, с адрес за кореспонденция гр. П., ул. „П.“ № ***,
ет.***, представлявано от А.Б.К., да заплати на ТД на НАП С. сумата в размер на 100.00
/сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Б. в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
6