Решение по дело №590/2020 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260178
Дата: 21 септември 2021 г. (в сила от 21 септември 2021 г.)
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20201870100590
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№…183

Самоков, 21.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първата година, в състав:    

      РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ        

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 590 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

“Т. Б.” ЕАД, гр. София е предявило срещу Й.К.С. ***, иск за установяване съществуването на свои вземания срещу ответника в общ размер 569,91 лв., представляващ сбор от дължими по сключено между страните на 31.08.2017 г. допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +.. и договор за лизинг от 31.08.2017 г. неплатени месечни абонаментни такси и цена на ползвани услуги за отчетен период общо от 05.12.2017 г. до 04.02.2018 г.; неустойка за вреди от прекратяване на споразумението вследствие на неизпълнение от ответника; лизингови вноски, начислени в период общо от 05.12.2017 г. до 04.03.2018 г. за мобилно устройство „H..”; лизингови вноски, начислени накуп на основание чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг във фактура за отчетен период от 05.03.2018 г. до 04.04.2018 г. поради неплащане на предходните такива; разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, за които суми са издадени фактури №№ **********/05.01.2018 г., **********/05.02.2018 г., **********/05.03.2018 г. и **********/05.04.2018 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сборна сума от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 94/2020 г. по описа на РС – Самоков до окончателното й изплащане.

Твърдения за основанието и размера на вземанията, формиращи по гореописания начин общия сбор от 569,91 лв., са изложени в исковата молба. Ищецът претендира и разноските в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.

В писмена молба, постъпила в съда на 11.01.2021 г. адв. В. Н., пълномощник на ищеца, моли исковете да бъдат уважени с неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това.

Пред съда ответникът не се явява, не се представлява и не прави искане за разглеждане на делото в отсъствието му.

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Искът е допустим, а по същество следва да бъде уважен с неприсъствено решение поради наличието на всички предпоставки по чл. 238 и чл. 239 от ГПК за постановяването му.

На ответника е изпратено съобщение с препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, ведно с разпореждането на съда от 03.09.2020 г., в което са му указани възможността да подаде писмен отговор на исковата молба в едномесечен срок от връчване на съобщението с горепосочените съдебни книжа, изискванията към формата, съдържанието и приложенията на отговора, последиците от неподаване на отговор на исковата молба, както и предпоставките, при които е възможно да бъде постановено неприсъствено решение по исковете. Съобщението с горепосочените съдебни книжа е връчено лично на ответника на 27.10.2020 г. в канцеларията на РС – Самоков в двуседмичния срок от залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК по постоянния и настоящ адрес на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Същият е редовно призован за насроченото по делото открито съдебно заседание – призовката му е връчена лично на 22.12.2020 г., но не се е явил и не е представляван в това съдебно заседание, както и не е отправил искане за разглеждане на делото в отсъствието му.

Искът е вероятно основателен с оглед неоспорените от ответника обстоятелства, посочени в исковата молба, както и с оглед представените доказателства.

По разноските:

С оглед направеното от ищеца искане и предвид изхода на делото, в съответствие с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 710 лв. за разноски, от които сумата 385 лв. представлява общ размер на присъдените разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 94/2020 г. на РС – Самоков, а сумата 325 лв. представлява разноски в настоящото производство, в това число 25 лв. дължима и довнесена държавна такса за разглеждане на исковете и 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от гореизложеното и без да се мотивира по същество, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземания на „Т. Б. ” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. .. срещу Й.К.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** в общ размер 569,91 лв., представляващ сбор от дължими на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД въз основа на сключено между страните на 31.08.2017 г. допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +и договор за лизинг от 31.08.2017 г. неплатени месечни абонаментни такси и цена на ползвани услуги за отчетен период общо от 05.12.2017 г. до 04.02.2018 г.; неустойка за вреди от прекратяване на споразумението вследствие на неизпълнение от Й.К.С.;  лизингови вноски, начислени в период общо от 05.12.2017 г. до 04.03.2018 г. за мобилно устройство „H. .”; лизингови вноски, начислени накуп на основание чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг във фактура за отчетен период от 05.03.2018 г. до 04.04.2018 г. поради неплащане на предходните такива; разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, за които суми са издадени фактури №№ **********/05.01.2018 г., **********/05.02.2018 г., **********/05.03.2018 г. и **********/05.04.2018 г., ведно със законната лихва върху посочената по-горе сборна сума от 569,91 лв., считано от 03.02.2020 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 94/2020 г. по описа на РС – Самоков до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Й.К.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** да заплати на „Т. Б. ” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. .., сумата 710,00 лв. за разноски, от които 385 лв. представляват разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 94/2020 г. по  описа на РС – Самоков и 325 лв. представляват разноски в настоящото производство за довнесена държавна такса по иска и за платено адвокатско възнаграждение, като присъдената сума следва да бъде внесена по сметка с IBAN: ***, BIC: *** „Ситибанк Европа“ АД.

РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 4 от ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: