№ 1510
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000502017 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 260922/15.03.2022 г. по гр.д. № 1049/2021 г. на СГС, I-2 състав е
осъдена А. С. Н. да заплати на Г. Д. Г. следните суми: 200 лева на основание чл. 45, ал.
1 ЗЗД – обезщетение за неимуществени вреди и 18.30 лева разноски по делото, като
искът е отхвърлен за разликата над 200 лева до претендираните 30 000 лева.
Ищецът Г. Д. Г. е депозирал въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част. Жалбоподателят
поддържа, че решението на СГС е неправилно, постановено е в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, и събраните по делото доказателства.
Поддържа, че съдът неправилно приел, че ищецът е претърпял вреди единствено
вследствие сигнала на А. Н. срещу него, е отглеждал пчели без съответните
разрешения. Поддържа, че при всичките 14 сигнала срещу него били извършвани
фактически и правни действия по разследване, които завършили с констатации, че не
са налице неправомерни действия на Г. Г.. Съдът пренебрегнал свидетелските
показания на свидетелката К. относно това, как той е понесъл разследванията по
всички сигнали срещу него, подадени от А. Н.. От всички събрани доказателства се
установявала злоупотребата с права от страна на ответницата по всички сигнали и
било крайно необосновано да се приеме противоправно поведение само при
подаването на един от тях. Излага доводи и за силно занижаване размера на
справедливото обезщетение, което се следва на ищеца от неправомерното поведение на
ответницата. Абсурдно било приетото от съда, че щом страните са подавали редица
сигнали един срещу друг, то те са развили устойчивост към тези си действия. Предвид
горното моли да бъде отменено обжалваното решение в съответната част и искът му да
бъде уважен изцяло.
1
Ответницата А. С. Н. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който излага
доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Г. Г. е твърдял в исковата си молба, че той и ответницата А. Н. са
бивши съпрузи. След прекратяването на брака им, в периода 26.01.2016 г. – 25.01.2021
г. А. Н. подавала жалби срещу него до различни институции (прокуратура, НАП, МВР
и др.), общо 14 на брой, подробно описани, които са приключили успешно за ищеца.
Твърди, че ответницата предприемала тези действия единствено, за да му навреди.
Ищецът е твърдял също, че вследствие производствата, образувани по подадените
жалби започнал да не се чувства добре, изтощен е психически, трудно заспива,
появило се е напрежение между него и жената, с която живее, уронено било доброто
му имен сред колегите и съгражданите му. Тези действия на А. Н. се отразили и на
професионалното развитие на Г. Г.. Той получил хиперТ.я, а съседите и колегите му
говорели зад гърба му. Предвид посоченото ищецът е искал ответницата да бъде
осъдена да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
причинени вследствие неправомерното поведение на ответницата, която
злоупотребила с правата си при завеждането на описаните от него 14 сигнала, в размер
на 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
А. Н. е депозирала отговор на исковата молба, с който е оспорила иска.
Твърдяла е, че е упражнявала своето право на сигнали и жалби и не е имала за цел да
увреди ищеца. Искала е искът му да бъде отхвърлен.
Пред първата инстанция са събрани писмени доказателства и са изслушани са
свидетели, а пред въззивната инстанция са приети писмени доказателства, от които се
установява следното:
На 26.01.2016 г. А. Н. е подала жалба до 06 РУ-СДВР за това, че Г. Г. не е
спазил съдебно решене по гр. д. № 3165/2015 г. На 28.03.2016 г. материалите по
преписката са били присъединени към пр. пр. 554/2016 г. на СРП (л. 134).
На 09.04.2016 г. СРС е постановил решение по гр. д. 3165/2015 г., с което е
прекратил брака между А. Н. и Г. Г.. Съдът е предоставил родителските права на А. Н.
и е определил режим на лични контакти на бащата с децата от 09:00 часа в събота до
19:00 часа в неделя, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване (л. 11-
19).
На 03.09.2016 г., събота, А. Н. е подала второ заявление/сигнал в 06 РУ-СДВР
срещу Г. Г.. В него тя е заявила, че той е взел децата в 9:00 часа, но не ги е върнал до
19:00 часа в същия ден, както е било постановено в решението на СРС за допускане на
развода (л. 134 и л. 137). На 13.09.2016 г. Г. Г. е дал сведение за случилото се, като е
посочил, че в решението си СРС е приел, че децата следва да преспиват при него (л.
2
139). В същия ден на Г. Г. е бил връчен протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1-2
от Закона за МВР (ЗМВР), след което преписката е била прекратена (л. 141и л. 142).
На 15.11.2016 г. А. Н. е подала трети сигнал срещу Г. Г., но този път до
Областна дирекция „Земеделие“ – София област. В него тя е заявила, че в имота си в
село Елин Пелин Г. Г. е отглеждал кошери с пчели, които са били опасни за съседите
му и малките деца, като нейното дете е било ужилено от пчели, докато е минавало
покрай адреса. В сигнала си А. Н. е твърдяла още, че така Г. Г. е нарушавал разпоредби
на Закона за пчеларството, произвеждал е и е продавал мед без да е имал сертификат за
това и без да е плащал данъци (л. 265). На 22.11.2016 г. органите на ОС „Земеделие“ –
Елин Пелин са извършили проверка в имота на Г. Г. и не са открили кошери за пчели.
Затова те са приели, че не е било извършено нарушение (л. 268). На 02.12.2016 г. А. Н.
е била уведомена за това (л. 270-271).
На 05.12.2016 г. А. Н. е подала четвърти сигнал срещу Г. Г.. Тя го е подала в
НАП, като отново е заявила, че в имота си в село Елин Пелин Г. Г. е отглеждал над 20
кошера с пчели, като за извършването на пчеларска дейност не е бил регистриран и не
е плащал данъци и такси. В сигнала си тя е заявила още, че в същия имот той е
съхранявал алкохол без бандерол с цел продажба (л. 164). Липсват доказателства какво
е направила НАП по сигнала.
На 17.01.2017 г. служители на Агенция „Митници“ са извършили проверка и са
установили, че в имота на Г. Г. не е имало акцизни стоки (л. 251-252).
От съдържанието на представения пред въззивната инстанция Протокол от
проверка от 29.08.2017 г., извършена в периода 26.01.2017 г. до 29.08.2017 г. се
установява, че тази проверка е извършена по подадения от А. Н. сигнал до НАП от
05.12.2016 г., като нарушения не са открити.
На 30.01.2018 г. А. Н. е подала сигнал до НАП срещу Т. Г.а, майка на Г. Г.. В
сигнала А. Н. е заявила, че на 01.06.2016 г. майката на Г. Г. му е дарила 4 000
британски лири и е поискала от органите на НАП да проверят произхода на тези пари,
защото майката е била безработна и инвалидизирана (л. 167). Липсват доказателства
какво е направила НАП по сигнала.
На 02.02.2018 г. А. Н. е подала пети сигнал срещу Г. Г. до НАП и е поискала да
се провери имало ли е несъответствие между доходите и реалното имущество на Г. Г. и
Г. К., с която той е живеел на семейни начала (л. 177). От представения пред
въззивната инстанция Протокол от проверка от 12.11.2018 г., извършена в периода
2303.2018 г. до 12.11.2018 г. се установява, че не са открити данъчни нарушения на Г.
Г..
На 25.07.2018 г. А. Н. е подала жалба до началника на 06 РУ-СДВР. Тя е заявила,
че на 21.07.2018 г. Г. Г. е отишъл до дома заедно с двама полицаи от 06 РУ-СДВР.
През това време тя е била на работа, не е била предупредена, че той ще идва и, че е
искал да вземе децата им. А. Н. е поискала от началника на 06 РУ-СДВР: да потърси
служебна отговорност на полицаите за злоупотреба с власт; да задължи Г. Г. да
подпише предупредителен протокол за това, че повече няма да се саморазправя с нея и
децата им (л. 144-145). На 31.07.2018 г. Г. Г. е дал сведение по жалбата. В него той е
заявил, че в 9:00 часа е позвънил на А. Н. няколко пъти по телефона, но тя не му е
отговорила. Понеже той е нямал достъп до стаите, е позвънил на тел. 112 за съдействие
от полицията (л. 146). В същия ден на Г. Г. е бил връчен протокол за предупреждение
по чл. 65, ал. 1-2 от ЗМВР да не влиза в конфликти и пререкания с А. Н., да разрешава
спорните въпроси с нея по законния ред и да спазва режима на виждане с децата (л.
147). След това преписката е била прекратена (л. 148).
На 12.12.2018 г. А. Н. е подала сигнал до НАП, в който е заявила, че още не е
3
била получила отговор на предходните сигнали. Тя също е заявила, че Г. Г. и Г. К. са
получавали доходи от отдаване под наем на апартамент и ателие, които не са
декларирали. Тя също е заявила, че Г. Г. е търгувал с мед и пчелни продукти без
необходимите разрешителни, и е работил като строител без съответните документи (л.
181-182). Липсват доказателства какъв е бил резултата от подадения сигнал.
На 17.07.2019 г. СРП е отказала да образува досъдебно производство по
преписки, образувани по жалби на А. Н. срещу Г. Г. за това, че той е набедявал А. Н. в
извършването на престъпления. СРП е установила, че Г. Г. е подавал жалби до
прокуратурата срещу А. Н., но е приела, че това не съставлявало престъпление (л. 274-
276). На 01.11.2019 г. СРП е отказала да образува досъдебно производство по преписка,
образувана по жалба на А. Н. срещу Г. Г. за това, че той се е явил да вземе детето им в
ден, в който е нямал право, и е имал непристойно поведение. СРП е приела, че това не
е съставлявало престъпление (л. 272-273).
На 25.11.2019 г. А. Н. е подала молба в СРС против Г. Г., по която е било
образувано гр. д. № 67643/2019 г. С нея тя е искала от съда да наложи на Г. Г. мярка за
защита от домашно насилие, защото той е подавал жалби и сигнали срещу нея (л. 63-
66). На 17.03.2020 г. СРС е постановил решение, с което е отхвърлил молбата на А. Н.
(л. 80).
На 08.06.2020 г. СРС е постановил присъда по н. ч. х. д. № 4 582/2019 г., с
която е признал Г. Г. за виновен за това, че на 16.09.2019 г. е обидил и наклеветил А. Н.
в телевизионното предаване „Съдебен спор“ по Нова ТВ (л. 81-82).
На 24.08.2020 г. А. Н. е подала сигнал до дирекция „Вътрешна сигурност“ на
МВР, с който тя е уведомявала, че Г. Г. е бил признат за виновен за престъпление по
чл. 148, ал. 2 (обида), връзка с чл. 147, ал. 1 от НК (клевета). А. Н. е уведомявала също,
че Г. Г. е бил осъден по друго дело за злоупотреба с права, защото е подавал жалби и
сигнали. Тя е питала, дали е било допустимо осъдени лица да работят като служители
на МВР и в съгласие с Етичния кодекс ли е било поведението на Г. Г.. А. Н. е искала да
се провери и психическото и здравословното състояние на Г. Г. (заявлението, л. 186-
187). По този сигнал е било образувано дисциплинарно производство срещу Г. Г., в
което е било изискано сведение от Г. Г. и той е дал такова (л. 192; л. 214-215). В
дисциплинарното производство не са били установени дисциплинарни нарушения,
извършени от Г. Г., и то е било прекратено (л. 223-226; л. 227-229).
На 07.04.2021 г. СГС е постановил присъда, с която е отменил присъдата на
СРС, с която Г. Г. е бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 148,
ал. 2 от НК (л. 91-104).
По делото е разпитана като свидетел Г. Ц. К., с която ищецът живее на
съпружески начала. Тя е заявила, че по всички подавани срещу Г. жалби и сигнали се
налагало той да дава обяснения пред различни органи и пред работодателя си. Те
живеели в гр. Елин Пелин, малък град, като всички съдебни книжа се връчвали там
чрез кметството и се оказало после, че много техни съграждани са наясно с тяхната
лична драма. Сигналите и заявленията, които А. Н. е подавала срещу Г. Г., са го
разстройвали, напрягали и са разваляли настроението му, не можел да спи и се поболял
от хиперТ.я. Не можел вече да се радва на обикновените неща в нормалния живот.
Отделял времето за семейството в това да ходи да дава обяснения и да събира
документи.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
Предявеният иск е такъв по чл. 45 ЗЗД с твърдения, че ответникът С. М. е
злоупотребил в качеството си на адвокат със своето субективно право като
4
процесуален представителя да извършва правни действия от името на
представлявания, а именно използвал е неистински (неавтентични) договор и
пълномощно от Г. К. в негова полза, за да образува исково производство против Р. П.
като е знаел, че Г. К. вече не е член-кооператор и въпреки това е предявил иск с
твърдения че той е такъв и е поискал Р. П. да бъде изваден от процесния имот – ап.
114. В причинна връзка с това поведение и след като Р. П. бил изваден от имота по
образувано изпълнително дело на 01.07.2010 г., той бил увреден, тъй като пропуснал
да получава наемна цена за посочения апартамент. Искал е ответникът да му заплати
обезщетение за пропуснатата полза за периода 01.07.2010 г. – 01.07.2019 г.
За да бъде основателен иска по чл. 45 ЗЗД следва да са налице кумулативно
всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45,
ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са
настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в
търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на
чл.45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумция.
В случая се твърди от ищеца, че противоправното поведение на ответницата А.
Н. се изразява в злоупотреба с нейни права за подаване на сигнали и жалби, като
описаните в исковата молба такива тя подавала с единствената цел да навреди.
В съдебната практика се приема, че упражняването на материално и
процесуално право поначало е правомерно. Това, обаче, не изключва възможността за
злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна; тя е налице, когато
правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни
интереси на други (чл.57 ал.2 от Конституцията), но също и в противоречие с
интересите на обществото (чл.8 ал.2 ЗЗД). Подаването на сигнал или жалба до
съответния компетентен орган съставлява упражняване на законоустановена
възможност - гражданите имат право да се обръщат към надлежните органи и да
излагат обстоятелства, които са им известни. Жалбоподателят е добросъвестен и когато
посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право (т.е.
противоправно поведение) е налице, когато жалбата не е отправена с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато
жалбоподателят знае, че те са неверни, и подава жалбата, за да навреди другиму или за
да накърни друг обществен интерес. В този смисъл е налице и практика на ВКС
(решение №.758/11.02.11 по гр.д. №.1243/09, IV ГО, решение №.245/05.11.14 по г.д.
№.1734/14, ІІІ ГО и Решение № 53/04.04.2018 г. по гр.д. № 1913/2017 г. на ВКС, III г.о.,
Решение № 53/04.04.2018 г. по гр.д. № 1913/2017 г. на ВКС, III г.о. и др.)
В случая по делото се установява, че страните са бивши съпрузи, които след
развода си през 2014 г. са поддържали лоши отношения помежду си. Същите са имали
често спорове във връзка с упражняване правото на бащата да вижда общите от брака
деца, като в тази връзка ответницата е подавала неколкократно сигнали до полицията и
прокуратурата, че ищецът не изпълнява съдебното решение за развод в частта му, с
която са определени правилата за свиждане с децата. По отношение на тези сигнали
настоящият съдебен състав намира, че не се установява ищцата да е действала
недобросъвестно. Същата в защита на предоставените й родителски права е
упражнявала правото си на жалба срещу ищеца в случаите, когато е смятала, че той
нарушава мерките относно децата. Както бе посочено, дори и тези жалби да са се
оказвали неоснователни (така напр. сигнал от 03.09.2016 г.), това обстоятелство само
по себе си не води непременно до извод, че жалбоподателят действа недобросъвестно.
Негова е била доказателствената тежест да установи такава недобросъвестност, но
същата не се доказва.
Не така обаче стои въпросът с останалите жалби според настоящия съдебен
5
състав, поради което и оплакването на ищеца за необоснованост на
първоинстанционното решение като приема, че неправомерно е поведението на
ответницата само във връзка със сигнала й за неправомерно отглеждане на пчели.
Сигналите относно дейността на ищеца по отглеждане на пчели, извършване на
строителна дейност, продажба на алкохол, наличието на постановена срещу него
невлязла в сила присъда, исканията за проверки на доходите и имуществото му,
адресирани до НАП, Министерство на земеделието, Агенция Митници и МВР – всички
те касаят въпроси, които по никакъв начин не засягат ответницата, поради което и не
може да се приеме, че подавайки ги, тя е целяла да защити някакви свои права и
интереси. Не може да се твърди и че тя е подавала тези жалби в защита на обществения
интерес, доколкото не се твърди, нито установява по делото тя да е подавала жалби и
срещу други лица, нарушаващи по някакъв начин закона, в защита на този интерес.
Напротив, всички подавани в процесния период жалби и сигнали са били срещу
ищеца, неговата майка и жената, с която живее. Очевидно целта не е да се защитят
нейни права и интереси или тези на обществото, а да бъдат разрешени по този начин
междуличностни спорове и/или да бъда тормозен ищеца (за обратното също има данни
– ищецът също е подавал множество жалби срещу бившата си съпруга в контекста на
водената между бившите съпрузи „война“). Особено показателни в тази връзка са
искането до НАП за пълна проверка доходите и имуществото на ищеца и сигналът до
работодателя на ищеца, че последният е осъден с невлязла в сила присъда за
престъпление по чл. 148 НК. Същите дори не съдържат сведения за конкретно
неправомерно поведение на ищеца, а очевидно целят образуването на проверки срещу
него и създаване на свързаните с тези проверки неудобства и дискредитиране за ищеца.
Посоченото противоправно поведение е виновно, доколкото не е оборена
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
По делото се установяват и търпени от ищеца неимуществени вреди във връзка
с посочените сигнали и жалби – същият е станал неспокоен, не можел да спи, бил в
лошо настроение, не можел да се радва на живота. Създадени му били неудобства,
свързани с честата необходимост да дава обяснения пред различни органи и пред
работодателя му. Съседите и колегите му говорели зад гърба му, което също му е
създавало душевен дискомфорт.
Настоящият съдебен състав не намира за доказана причинна връзка между
диагностицирано заболяване хиперТ.я, развито от ищеца и поведението на ищцата.
Налице са всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност,
по отношение посоченото по-горе поведение на ответницата, поради което същата
дължи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в рамките, в
които същите са доказани.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. В
константната съдебна практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда
на чл.290 от ГПК – напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение
№130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) също се
приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото
конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането,
интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и
6
страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на
увреждането. В мотивите на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите
обстоятелства и да обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
В случая в продължение на пет години ответницата периодично е
злоупотребявала с правото си на сигнали и жалби, като от това е последвал посочените
по-горе страдания и дискомфорт за ищеца. Имайки предвид конкретно доказаните
негови страдания, икономическото развитие на обществото в процесния период, както
и съдебната практика, настоящият съдебен състав намира, че справедливото
обезщетение, което пълно ще репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди е
в размер на 5000 лева, които следва да му бъдат присъдени ведно със законната лихва
от датата на исковата молба – 26.01.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Ето защо е основателно оплакването за твърде занижено и
несправедливо обезщетение, определено от първата инстанция.
Поради достигане от въззивната инстанция до извод, частично различен от
извода на първата инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с която искът на Г. Г. е отхвърлен за сума над 200 лева до 5000 лева и на ищеца следва
да бъдат присъдени още 4800 лева, ведно със законната лихва. В останалата част
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: при този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски имат и двете страни според защитения материален интерес.
Жалбоподателят е доказал разноски в размер на 2096 лева, от които му се
следват 337.67 лева.
Въззиваемата не е доказала разноски, поради което такива не й се следват.
За първата инстанция на ищеца се дължат още 431.79 лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която на А.
Н. са присъдени разноски над 1249.95 лева д оприсъдените 1 490 лева.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260922/15.03.2022 г. по гр.д. № 1049/2021 г. на СГС, I-2
състав в частта, с която искът на Г. Д. Г.он против А. С. Н. с правно основание чл. 45
ЗЗД е отхвърлен за сума над 200 лева до 5000 лева и вместо това постановява:
ОСЪЖДА А. С. Н. да заплати на Г. Д. Г. още 4 800 лева – допълнително
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от злоупотреба с право от
страна на ответницата при подаване на сигнали и жалби срещу ищеца в периода
26.01.2016 г. до 25.01.2021 г., на основание чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба – 26.01.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението
ОТМЕНЯ решение № 260922/15.03.2022 г. по гр.д. № 1049/2021 г. на СГС, I-2
състав в частта, с която на А. С. Н. са присъдени разноски пред СГС над 1249.95 лева
до присъдените 1 490 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260922/15.03.2022 г. по гр.д. № 1049/2021 г. на
СГС, I-2 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА А. С. Н. да заплати на Г. Д. Г., сумата 337.67 лева – разноски пред
САС и 431.79 лева – допълнително разноски пред СГС.
7
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8