№ 3088
гр. София, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20251110205401 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Обжалван е Електронен Фиш (ЕФ) № 4770186, издаден от СДВР, с който
на Фрий Медиа Груп ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 189, ал. 4, във
вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата жалбоподателят посочва, че е изтекъл срокът по чл. 80, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, тъй като ЕФ му е връчен на 27.03.2025г. Моли за отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител, в
писмени бележки моли за потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от
лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
На 22.04.2021 г. в 19: 17 часа в гр. София, на бул. Пейо К. Яворов № 28, с
посока на движение от бул. Цариградско шосе към бул. Черни връх при
ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, с мобилно
автотехническо средство ATCC ARH CAM S1 , изпитано с протокол за
проверка от БИМ, е установено, че МПС – лек автомобил "Фолксваген пасат“
1
с рег. № *******, собственост на жалбоподателя се е движело със скорост от
63 км/ч, след приспадане от 3 км/ч толеранс или с превишена скорост над
разрешената от 13 км/ч. По делото не е установено лицето, управлявало
автомобила.
След заснемане на нарушението на собственика на автомобила бил
издаден и връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е
жалбоподателят, обстоятелство, което не се оспорва.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, протокол за използване на АТСС, протокол
от проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за
одобрен тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на
автомобила, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районният съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е спазен
давностния срок, който е четири години и шест месеца / в този смисъл
решение № 14759/29.04.2025г. на АССГ, решение № 10830/28.03.2025г. на
АССГ, решение № 10808/28.03.2025г. на АССГ и др./.Датата на връчване на
ЕФ касае единствено срока за неговото обжалване, не и давностният срок.
2
От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
22.04.2021 г. в 19:17 ч. жалбоподателят е управлявал автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег. № *******, бул. Пейо К. Яворов № 28, с посока на движение от
бул. Цариградско шосе към бул. Черни връх със 63км./ч., при ограничение 50
км./ч.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било в
изправност, а лицето, което е боравило с него при установяване на
нарушението е било надлежно обучено за работа с АТСС.
Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е описано
достатъчно подробно в обжалвания фиш - посочено е на кой път и точно къде
е извършено същото, в каква посока на движението е установено
нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени,
поради което съдът намира, че същото е описано напълно и в достатъчна
конкретика.
Нарушението е извършено на 22.04.2021 г. С изменението на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19
от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е
предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на
извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в
частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и
нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл
издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява
в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №
1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване,
за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС.
На следващо място, съдът отбелязва, че е в сила новата наредба (№ 8121з-
3
532/12.05.2015 г – обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 г.), която регламентира
използването на технически средства за установяването на нарушения,
изразяващи се в движение с по-висока от позволената скорост, като
тълкувателното решение на ВАС вече е неактуално по въпроса за това, че само
със стационарна камера могат да се установяват такива нарушения. Наредбата
работи с понятието автоматизирани технически средства и системи (АТСС), в
което понятие се включват както мобилните такива, така и стационарните,
което е видно и от чл. 2 на Наредбата.
Съдът обаче намира, че с издадения и връчен санкционен акт е
ангажирана отговорността на собственика на превозното средство –
юридическо лице, противно на правилото на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП и при
отсъствие на легално основание за това, с което по същество е допуснато
нарушение на материалния закон.
Видно от текстовата част на електронния фиш, връчен на жалбоподателя
административнонаказателна отговорност е потърсена именно от "Фрий
Медиа Груп "ЕООД, с ЕИК *********, като за нарушение на правилата за
скоростта на дружеството е наложена "Глоба" в размер на 50, 00 лева.
В разпоредбата на чл. 12 ЗАНН изчерпателно и лимитативно са посочени
административните наказания, които могат да се налагат за извършено
административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Така предвидените
административни наказания могат да се налагат единствено по отношение на
физически лица, доколкото съгласно чл. 24, ал. 1 ЗАНН
административнонаказателната отговорност е лична, а чл. 6 от ЗАНН
предвижда като елемент от състава на всяко административно нарушение и
наличието на вина. За да не бъде изключена възможността за ангажиране
отговорността на юридически лица и едноличните търговци за извършени от
тях нарушения на произтичащи от нормативен акт задължения, законодателят
е предвидил в чл. 83, ал. 1 ЗАНН възможността при неизпълнение от страна на
посочените субекти да се налага "имуществена санкция", при това само в
случаите предвидени в съответния нормативен акт. По същество се касае за
ангажиране на имуществена, а не на административнонаказателна
отговорност, която каза се е лична. В тази връзка следва да се отбележи, че не
съществува спор в доктрината и съдебната практика, че
4
административнонаказателна отговорност могат да носят само физически
лица, които могат да осъществяват от субективна страна състава на
предвидените в закона административни нарушения, изразявайки психическо
отношение към собственото си противоправно поведение, поради което само
физически лица могат да бъдат адресати на административното наказание
"Глоба".
Разпоредбите на Закона за движение по пътищата предвиждат
отговорност единствено за физически лица – водачи на пътни превозни
средства. Изводът се налага, както от вида на наказанието, предвидено в
съответните санкционни норми (включително приложената в случая - чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП), а именно "Глоба", така и от разпоредбата на чл. 188, ал. 2
от ЗДвП, съгласно която: "Когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство. ". В конкретния случай СДВР
е издала обжалвания електронен фиш срещу дружеството, собственик на
моторното превозно средство, при управлението на което са нарушение
правилата за движение по пътищата, довело до неправилна индивидуализация
на субекта на отговорност, предвид отсъствието на предвидена в закона
възможност да се ангажира отговорност на юридическо лице. По този начин е
допуснато драстично нарушение на материалния закон, което не може да бъде
отстранено на този етап от производството.
Налице са два съществено различаващи се помежду си, като съдържание,
електронни фиша. Към жалбата, инициирала настоящото производство, е
приложен електронен фиш, в който като субект на административното
нарушение е вписано дружеството - жалбоподател, на което е наложено и
наказание "Глоба". Именно този документ е връчен на жалбоподателя. След
постъпване на административната преписка в съда обаче, към нея се открива
електронен фиш със същия номер, чието съдържание обаче се различава от
това на връчения на представляващия дружеството. В съдържателната му
част, срещу графата "Собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател: "
вече се чете: "Т. Д. И. – законен представител на фирма „Фрий Медиа Груп"
ЕООД ЕИК ********* ЕГН/ЛНЧ **********". Ето защо съдът намира, че
съдържанието на документа, представен на вниманието на съда от СДВР с
5
преписката, е недопустимо променено след неговото генериране и изпращане
на жалбоподателя, което се явява и престъпление по смисъла на НК. Следва да
се приеме, че именно с представения ЕФ от жалбоподателят на него му е
предявено административното обвинение (това е смисълът на изискуемото от
ЗАНН връчване на санкционния акт) и спрямо него той е реализирал правото
си на защита.
Следва да се отбележи, че в специалната процедура по издаване на
атакувания санкционен акт нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН не намира
приложение, още повече че тя касае правомощията единствено на наказващия
орган. При констатация на неправилна индивидуализация на нарушителя
издателят на фиша е следвало да прекрати производството по същия и да
пристъпи към съставянето на нов фиш, който именно да връчи на нарушителя,
а не да манипулира по недопустим начин съдържанието на вече
компрометирания акт.
Ето защо, този съдебен състав намира, че издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен и като такъв същият следва да бъде отменен изцяло.
Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото право на разноски има жалбоподателят, но
доколкото такива не се претендират, не се и дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № 4770186, издаден от СДВР, с който на
Фрий Медиа Груп, ООД, с ЕИК *********, на основание чл. 189, ал. 4, във вр.
чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 50 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7