Р Е Ш Е Н И Е
…/3.11.2017 г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 14 състав
в открито
съдебно заседание на 03.10.2017 г., в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова разгледа докладваното от съдията гр.дело №
6097 по описа за 2017 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба с пр.осн.чл.128 СК на Е. К. Н. с
ЕГН **********, с адрес *** срещу В.Д.Н. ЕГН ********** адрес *** и М.Р.П. ЕГН ********** адрес *** с искане
съдът да постанови решение с което на ищцата се определи режим на лични
отношения с нейната внучка Нина Мартинова Памукчиева,
с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Варна, както следва: всяка втора седмица
от месеца от 10.00 часа в събота до 17 часа в неделя с приспиване в дома й, на
рождения й ден 17.12. от 17.00 часа до 07.30 часа на 18.12. ако е работен ден,
а ако е почивен ден до 17.00 часа на 18.12., през Коледната ваканция от 10.00
часа на 27.12. до 18.00 часа на 28.12. и
през лятната ваканция на детето от 10.00 ч. на 10.07. до 18.00 ч. на
20.07. Ищцата моли за уважаване на
молбата и за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски за производството.
Ищцата основават исковата си претенция на следните
фактически твърдения от които черпи права в производството:
Излага, че е баба по майчина
линия на детето Нина Мартинова Памукчиева
с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Варна от съжителството на дъщеря й В.Н.
и ответникът М.П.. С времето отношенията между родителите на детето се влошили
и същите към момента са във фактическа
раздяла. Детето останало да живее при
майка си. Не твърди да е възпрепятствана от родителите да контактува с внучката си, но я обича много и желае да присъства
в нейния живот, поради което желае да има определен режим за контакти, какъвто имат бабата и
дядото на детето по бащина линия.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника М. Р. П. с който оспорва предявеният
иск по отношение
на него. Сочи, че той има определен със съдебно
решение режим на лични отношения
с дъщеря му, който спазва. През
останалото време детето живее заедно
с майката при неговата баба по майчина линия
– ищцата Е.Н.. Между страните са водени
граждански дела за определяне на родителските
права и режима на лични отношения
на бащата с детето в които са събрани доказателства,
че именно бащата е настоявал детето да контактува
с баба си по майчина линия
и че той не пречи на
тези контакти. Противопоставя се дъщеря му да
остава насаме и без надзор от
родител с нейния братовчед, тъй като същият е осъществявал
физическо насилие над детето, както
и опити за блудствени действия от негова страна. Предвид факта, че не
възпрепятства режима на лични отношения
на детето с неговата баба по
майчина линия, в чийто дом живее
детето, ответникът моли при уважаване
на иска разноските
за производството да се възложат
на ищцата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата В.Д.Н. с който тя признава
изцяло предявеният иск. Не оспорва
твърденията в молбата и моли за постановяване на решение по отношение на нея
при условията на чл.237, ал.1 ГПК.
Контролиращата страна Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Варна не изпращат представител и не
изразяват становище по молбата.
Съдът като взе
предвид представените по делото доказателства, както поотделно, така и в
тяхната съвкупност, становищата на
страните и въз основа на закона, намира
за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно между
страните, а и се установява от представеното
по делото удостоверение за раждане, издадено от Община Варна въз основа на акт
за раждане № І-1557/13.7.2009 г. и от представеното удостоверение за родствени
връзки, издадено от Община Варна, район „Одесос”, че ответниците са
родители, а ищцата е баба на детето Нина Мартинова Памукчиева.
С определение
от съдебно заседание по реда на чл.146 ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните твърдението в молбата, че детето Нина и ищцата Е.Н., негова баба по майчина
линия имат силна емоционална връзка помежду си.
Същото се потвърждава и от представения
социален доклад, който е бил изготвен за целите на друго производство – това по
гр.д.№ 1417/17 г. на РС Варна, ХІ състав.
От извършена служебна справка в САС на РС
Варна се установи, че с решение от 30.6.2017 г. по същото гр.д.№ 1417/17 г. на
РС Варна, ХІ състав е определен режим на
лични отношения на РУМЕН ДИМИТРОВ П. ЕГН
********** и НИНА МАРКОВА КОЕВА- ПАМУКЧИЕВА ЕГН **********, двамата с адрес:
гр. Варна, к.к. „Св.Св. Константин и Елена", Комплекс „Романс", ап.2,
в качеството им на баба и дядо и
тяхната внучка Нина
Мартинова Памукчиева ЕГН **********, родена на ***г.
в гр.Варна като дава
възможност на същите да я виждат и взимат при себе си , както следва:
- всяка втора седмица от месеца от 17,00 часа в петък с преспиване в дома на
ищците до 18,00 часа в събота, като ищците или един от тях ще вземат детето
от училище след учебните занятия и ще го връщат в дома, където се отглежда;
- за рождения ден на ищцата НИНА МАРКОВА КОЕВА-ПАМУКЧИЕВА от 17:30 часа на
16.09. (шестнадесети септември) до 7:30 часа на 17.09. (седемнадесети
септември), когато ищците ще вземат детето след училище и ще имат ангажимент на
следващият ден да го заведат на училище;
- за рождения ден на ищеца РУМЕН ДИМИТРОВ П. от 17:30 часа на
15.06. (петнадесети юни) до 7:30 часа на 16.06. (шестнадесети юни), когато
ищците ще вземат детето след училище и ще имат ангажимент на следващият ден да
го заведат на училище;
- десет дни
през лятната ваканция от 10:00
часа на първия ден с преспиване в дома на ищците до 10:00 часа на десетия ден,
като ищците или един от тях ще вземат детето от дома, в който се отглежда и ще
го връщат обратно, по време което не съвпада с платения годишен отпуск на
майката и не съвпада с определения на бащата режим на лични контакти с детето
през лятото, на основание чл.128 ал.1 от СК. Решението не е влязло в сила.
С решение от
31.3.2017 г., постановено по гр.д.№
9407/16 г. на РС Варна, на бащата М.Р.П., ЕГН: **********, с адрес: *** е
определен режим на лични отношения с детето Нина Мартинова Памукчиева,
род. на *** год., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца, за времето от 16.00 часа в петък до 08.00 часа в понеделник, с
преспиване на детето при бащата, със задължение на последния да вземе детето от
училище в петък, съответно и да го заведе в понеделник; всяка втора и четвърта
седмица от месеца, за времето от 16. 00 часа в сряда до 08, 00 часа в петък, с
преспиване на детото при бащата, със задължение на последния да взима
и води детето на училище; на коледните празници: през четните години -
за времето от 17.00 часа на 24- ти декември до 13.00 часа на 25- ти декември, с
приспиване в дома на бащата, а през нечетните години – за времето от 13.00 часа
на 25 – ти декември до 17.00 часа на 26- ти декември; през новогодишните
празници: през четните години - за времето от 17.00 часа на 31- ви декември до
13.00 часа на 1- ви януари, с приспиване в дома на бащата, а през нечетните
години – за времето от 13.00 часа на 1 – ви януари до 17.00 часа на 2- ри
януари, с приспиване в дома на бащата; през великденските празници: в
четни години –за времето от 09.00 часа в събота /Велика събота/ до 13.00 часа в
неделя /Великден/, с преспиване на детето при бащата, а в нечетни години – за
времето от 13.00 часа в неделя /Великден/ до 18.00 часа в понеделник
/Великден/, с преспиване в дома на бащата; на рожденния
ден на на детето - /девети юли/ за времето от
15.00 часа до 19.00 часа, независимо от ежемесечния режим; 30 /тридесет/ дни
през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Решението не
е влязло в сила.
При така установената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 128, ал.1 от СК бабата и дядото могат да поискат от
районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки за лични
отношения със своето внуче като в този случай те упражняват правото си на лични
контакти с детето в рамките на определения им в качеството на негови баба и
дядо режим.
По въпроса за
критериите, от които съдът следва да се ръководи при определяне мерките на
лични отношения между внуци и баба и дядо е налице задължителна съдебна
практика обективирана в ПП на ВС № 1 от 12.11.1974г.
по гр. д. № 3/1974 г. и Решение № 525 от 29.06.2010г. на ВКС по гр.д. №
1325/2009г., III ГО, ГК. Съгласно дадените разрешения, при решаване на спора,
съдът следва да се ръководи в най-голяма
степен от интереса на детето. При преценката относно определянето на
лични отношения между бабата на детето и нейната внучка водещи в най-голяма степен са интересите на
детето. Установяването на това право е продиктувано от обичайните и традиционни
отношения в българското семейство. Нормата цели утвърдените родови отношения да
не бъдат прекъсвани при развод или при раздяла между родителите на децата,
тоест да не бъдат прекъсвани в случаите, в които родителските права се
упражняват от единия само родител. За осъществяването на тази правна възможност обаче следва да се установи категорично, че личните
отношения са в интерес на детето като конкретно приложение на принципа за
всестранната му защита.
В настоящия случай,
от събраните в хода на производството доказателства и обясненията на страните,
както и фактите, които се признават от тях
се установи по безспорен и категоричен начин, че между детето Нина и
неговата баба по майчина линия – ищцата Е.Н.
съществува изградена силна емоционална връзка, което обстоятелство се
признава и от двамата ответници по делото в
качеството им на родители на детето. Представения социален доклад е изготвен за
целите на друго производство и не следва да се взема предвид от съда при
формиране на вътрешното му убеждение, но доколкото същият е в подкрепа на
твърденията и признанията на страните, съдът го цени като доказателство, кореспондиращо със същите
обяснения и признания.
В конкретния случай
интересът на детето налага то да поддържа пълноценна връзка с неговата баба по майчина линия, тъй като интересите на всяко дете е да
расте в нормална семейна среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от
роднините си и да поддържа отношения с него.
Настоящият състав намира, че е в интерес на детето
то да поддържа лични отношения и преки
контакти с неговата баба по майчина линия,
да осъществява своето право да знае и да запази своята самоличност, включително своето
гражданство, име и семейни връзки, така, както са признати от Закона. Съгласно
Конвенция за правата на детето приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., обн. ДВ,
бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. държавите страни по Конвенцията
са длъжни да зачитат тези права на детето. Не са налице основания по Семейния
кодекс и по Конвенцията за ограничаване правата на ищцата като баба на детето и
макар от доказателствата по делото да се установи, че никой от двамата родители
на детето не възпрепятства ищцата да контактува с нейната внучка, предвид
влошените отношения между родителите от една страна и от друга между майката и
бабата и дядото на детето по бащина линия, което се установява от мотивите на
посочените съдебни решения, съдът намира, че
молбата е допустима и следва да се уважи като се определи посочения в
нея режим. Съдът не следва да ревизира същия
предвид липсата на оспорвания от страна на ответниците.
Безспорно в случая е, че поддържането на лични
контакти между бабата по майчина линия на детето е в негов интерес, за който съдът следи
служебно. По делото се установи наличието на необходимите качества у ищцата за адекватно възпитание и отглеждане на
детето, същата е в състояние да полага адекватни грижи и да задоволява в
пълнота потребностите на малолетната й внучка. Възраженията на ответника в
отговора и нежеланието му детето да контактува с негов братовчед в дома на баба
му не се подкрепят от доказателствата по делото, поради което същите са
недоказани в настоящото производство.
За детето, лишено
от нормална семейна среда след раздялата на родителите му е от съществена
важност да поддържа контакти със своите възходящи, присъствали и до момента в
живота му, които да му оказват морална подкрепа и грижа. Интересът на детето
налага то да поддържа връзка с баба си по майчина линия с оглед психологичното му здраве,
пълноценно развитие и възпитание.
С оглед установената специфика на отношенията
между страните и най-добрият интерес за детето съгласно дефиницията му в § 1,
т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, при определяне на мерките съдът
отчита възрастта на детето, което към момента е
на 8 години, влошените отношения между неговите родители, определения режим на лични отношения на бащата и детето Нина като решението към
момента не е влязло в сила. От друга
страна, съдът отчита и обстоятелството, че майката не живее в едно домакинство с ищцата, видно
от представеното удостоверение за постоянен адрес, както и че на бабата и дядото на детето по бащина линия също
е определен режим на лични отношения, като към момента решението не е влязло в сила.
При
определяне режима на лични отношения по чл. 128 СК съдът не е обвързан с посочения режим, тъй като от първостепенно
значение е интересът на детето, основан на общите принципи за всестранна
закрила правата и интересите на детето /в този см. Решение № 525 от 29.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1325/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.
290 ГПК/. Както се посочи по-горе доколкото липсват конкретни оспорвания от
страна на ответника П., а ответницата В. Н. признава изцяло молбата, както и че
към момента не е налице влязло в сила решение по посочените по-горе граждански
дела, които са с различен предмет и между различни страни, съдът намира, че молбата е допустима и следва да се уважи като
се определи посочения в нея режим. Съдът не следва да ревизира същия предвид липсата на оспорвания от страна на ответниците. Режима на лични отношения на бабата на детето
следва да се изпълнява при условия, че същият не съвпада с определения със съдебно
решение режим на лични отношения на бащата М.Р.П. с детето Нина Мартинова Памукчиева, тъй като режима на бащата с неговата дъщеря е
гарантирано от законодателя право на родителя, който не упражнява родителските
права.
По въпроса за
разноските:
Разрешение по
въпроса за разноските по делата, образувани по молби с пр.осн.
чл. 127, ал. 2 и чл. 128 СК е дадено от ВКС в Определение №385/25.08.2015 по
дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о. и други.
В тази хипотеза не се прилага разпоредбата на чл.78 ГПК,
предвид характера на
производството, което е такова на спорна съдебна администрация.
За разлика от
исковото производство, в него не се решава със сила на присъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на родителските права и режима на
лични контакти, признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за
исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на малолетното или непълнолетното дете, ползва и двете страни и
затова в производството всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила, независимо от изхода на спора.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на Е. К. Н. с
ЕГН **********, с адрес ***, баба
по майчина линия на детето Нина Мартинова Памукчиева,
с ЕГН **********, като същата има възможност да вижда и взема детето всяка втора седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване в дома й; всяка
година на рождения ден на Е.Н. от
17.00 часа на 17.12. до 07.30 часа на 18.12. ако е работен ден, а ако е почивен
ден до 17.00 часа на 18.12.; през
Коледната ваканция на детето от 10.00 часа на 27.12. до 18.00 часа на 28.12.; през лятната ваканция на детето от 10.00 ч. на
10.07. до 18.00 ч. на 20.07., когато майката
не ползва платен годишен отпуск, при условие, че определеният по това решение режим на лични
отношения на Е. Н. не съвпада с
определения със съдебно решение режим на лични отношения на бащата М.Р.П. с
детето Нина Мартинова Памукчиева, на осн. чл.128 ал.1 от СК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: