Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На тридесети
септември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Валентина Батешкова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 1580 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.С.М., с ЕГН: **********, с
адрес: *** срещу Наказателно постановление № 20 – 0433 – 000065 от 13.03.2020 г.,
издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на
жалбоподателя М., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30
лева (тридесет лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата.
Жалбоподателят Т.С.М. намира издаденото
наказателно постановление за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна, като
се аргументира, че пътната отсечка, на която е спрял личния си автомобил се
регулира от пътен знак Б – 27 и прекъсната осева линия, като на това място е
спрял, за да занесе касов апарат за бракуване. Подчертава, че разпоредбата на
чл. 50, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата му
позволява да спре автомобила си на конкретното място, но предполага, че
полицейския служител, който го е санкционирал или не е видял знака за
инвалидност в автомобила му, или не познава закона.
В съдебно заседание жалбоподателят Т.С.М. се
явява лично и посочва, че моли съда да уважи написаното от него във въззивната жалба.
Въззиваемата
страна не изпраща нито законен, нито процесуален представител, който да изрази
позицията й в дадения ход на делото по същество. В депозирани писмени бележки,
изготвени от ст. юрисконсулт К. Л. – А., въззиваемата
страна изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и моли за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
От
фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 12.02.2020г. жалбоподателят Т.С.М.
паркирал личния си автомобил „Ауди А4“ с рег. № В 7747 РХ на пътното платно за
движение в гр. Варна, на ул. „Дрин“ до номер 15, в
посока бул. „Владислав Варненчик“
Около 10:11 часа покрай мястото, където бил
паркиран личния автомобил на жалбоподателя, преминал Д.Г.С.– полицейски
служител към Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна.
Полицейският служител С. преценил, че лек
автомобил с рег. № В 7747 РХ е паркиран по начин, по който създава пречки за
останалите участници в движението, тъй като автомобилът бил спрян около
пешеходна пътека, препятствайки движението на пешеходците и затруднявайки
видимостта на останалите участници в движението към случващото се на
пешеходната пътека, поради което на същата тази дата 14.09.2019 г. В. съставил
фиш на жалбоподателя М. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за
движение по пътищата.
Впоследствие, поради оспорване от страна на
жалбоподателя на 14.02.2020 г. св. Д.Г.С. – мл. автоконтрольор
в Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя М. за извършено
нарушение на разпоредбата на 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал.
1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на
13.03.2020 г. Началникът на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки
идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на
АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 180, ал. 1, т.
1 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя М. административно
наказание „глоба“ в размер на 30 лева за извършено нарушение на разпоредбата на
чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
По делото не е
спорно, че жалбоподателят М. е лице с трайно намалена работоспособност, на
името на което е издадена карта за паркиране на хора с трайни увреждания,
валидна до 31.12.2022г.
Гореизложената
фактическа обстановка се установи по категоричен начин от приложените по
преписката писмени доказателства, както и от разпита на актосъставителя
С..
При така
установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени при спазване и правилно
приложение на материалния закон. По отношение спазването на процесуалните
правила - и при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички
срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение
и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно
наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил
единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДвП, като след
разследване на спорните обстоятелства е дал правна квалификация на извършеното
от въззивника нарушение.
При служебната
проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени нарушения на
закона. Анализът на доказателствения материал по
делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с
наказателното постановление.
Видно от показанията
на св. Спосов е, че автомобилът е бил паркиран, с
изгасен двигател и то на място, където е създавал обективни пречки за
движението както на пешеходци, така и на водачи на МПС, участващи в движението,
да възприемат навлизащ на пешеходна пътека гражданин.
Следва да се
отбележи, че безспорно установеното обстоятелство, че въззивникът
е лице с трайно намалена работоспособност по никакъв начин не го освобождава от
задължението, като правоспособен водач на МПС, да спазва задължителните
предписания на пътните знаци, поставени в тази зона.
Действително
разпоредбата на чл. 50, ал.2, т.3 от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата посочва, че забраните въведени с пътни знаци В2, В3, В14,
В27 по отношение на престоя и В 28 – не се отнасят за ППС, обслужващи лица,
притежаващи документ за инвалидност, но тази предвидена с подзаконов нормативен
акт възможност в никакъв случай не следва да освобождава водачите от
задължението им да спазват общите правила за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП в това число забраната да се паркира, на места, на които
това пречи на безпрепятственото осъществяване на движението, какъвто очевидно
се явява настоящият случай.
Съдът не намери
основания да коригира размера на наложената глоба, който намери за съответен на
тежестта на нарушението и на цялостното поведение на водача.
Поради изложеното и
след проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено.
С оглед изхода на производството и предвид
заявеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съдът намери, че следва да присъди такива в минималния
предвиден в Наредбата размер, а именно 80 лева, тъй като делото не се отличава със значителна правна и фактическа
сложност, протече в едно заседание, в което АНО не изпрати процесуален
представител, като същият е депозирал единствено писмени бележки.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0433 – 000065 от
13.03.2020 г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР – гр. Варна, с
което на жалбоподателя Т.С.М., е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 30 лева (тридесет лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал.
1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.
ОСЪЖДА Т.С.М., с ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: