Р Е Ш
Е Н И Е
№ 365
гр. Пловдив, 29.11. 2012г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното
заседание на първи ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:НИНА КУЗМАНОВА
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
при секретаря Е.К. и в
присъствието на прокурора МАРИН ПЕЛТЕКОВ като разгледа докладваното от чл.съдията Нина Кузманова ВНОХД № 1447 по описа за 2012 год., за да се произнесе,
взе предвид следното :
С присъда, постановена по НОХД № 368/2012г., Пловдивският районен съд, ХVІІ наказателен състав, е признал подсъдимия И.В.Ч. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 12.09.2010г. в с.Д.п., обл.Пловдивска е причинил на Ж.И.З. от с.Д.п. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст-пълно закрито счупване на ставния израстък на долната челюст вляво, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, като при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 от ЗИНЗС е постановено така определеното наказание от три години „лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.59 от НК е приспаднато времето, през което подс.Ч. е бил задържан по реда на НПК, считано от 21.06.2011г. до 24.06.2011г. Със същата присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК на подсъдимия Ч. са възложени и направените по делото разноски.
Присъдата е обжалвана от адв. Д.Б., в качеството
му на защитник на подсъдимия И.Ч.. В жалбата се твърди, че присъдата на
районния съд е неправилна и
незаконосъобразна, като се излагат доводи за това, че причина за
възникналия конфликт е провокативно поведение от страна на пострадалия спрямо
подсъдимия, както и че съдът неправилно не е отчел при определяне на
наказанието ниска обществена опасност на подсъдимия и на деянието. В тази
връзка се иска изменение на присъдата, в частта относно наказанието и неговото
намаляване. В допълнение към въззивната жалба се излагат допълнителни доводи за
несправедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция подсъдимият Ч. не се явява, като делото е разгледано в негово
отсъствие при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Упълномощеният му
защитник поддържа жалбата по изложените по-горе съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-
Пловдив намира жалбата за неоснователна и предлага да бъде потвърдена първоинстанционната
присъда.
Пловдивският окръжен съд, след цялостна
проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в
предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира
следното:
На 11.09.2010г. вечерта свидетелите Ж.З.
и С.К. – и двамата от с.Д.п., обл.Пловдивска, били заедно
в
с.К.. Там изпили по 1 -2 бири и
около
полунощ се прибрали в с.Д.п., като шофирал св.З.. Двамата
спрели пред кафе-аперитив „Я.”, което се стопанисвало
от свидетелите П. и Т.Б., за да си купят цигари. Свидетелят К. влезнал вътре и
се насочил към бара, където работела св. Б., а малко след него и св.Ж.З. също
тръгнал да влиза в заведението. По същото време , след полунощ/вече на
12.09.2010г./ в заведението в една компания били подс. И.Ч.,
свидетелите А.С., Е.З. и И. К.. Отпред пред заведението
на друга маса били свидетелите Л.М. и Н. З., брат на св. Ж.З..
Влизайки вътре, на входа на заведението, св. Ж.З.
се засякъл с подсъдимия И.Ч., който в този момент излизал.
Подсъдимият бил пиян и при изпречването на пътя му от страна на св.З. замахнал
и ударил последния с юмрук в областта на лицето. В резултат от силния
удар нанесен от подсъдимия св. Ж.З. паднал на земята, като му била
счупена долната челюст – счупване на ставния й израстък в ляво. Това било
видяно от св. Н. З., който се насочил към подсъдимия Ч., за да защити брат си.
Между тримата настъпило сборичкване, като подсъдимият и братът на пострадалия-Н.
З.
също паднали на земята. Свидетелите С., М. и други лица се намесили и
разтървали биещите се. Свид. Ж.З. потърсил по
телефон помощ от полицията и на мястото на инцидента от дежурния в РУП гр.** бил изпратен
свидетелят Н. Ш. – полицейски инспектор, обслужващ с. Д.п.. При отиването му
св.Ш. видял подсъдимия Ч. да гони св. Н. З., който бягал на разстояние около 30-40 м.
Полицаят хванал подсъдимия и се опитвал да го усмири, като Ч. викал „Пусни ме
да го пребия” спрямо св. Н. З.. И.Ч. бил качен на неговия автомобил и отпратен
да си ходи. Св. Ш. видял и пострадалия свидетел Ж.З. да се мие и от него
разбрал, че при влизането в заведението бил ударен с юмрук от подсъдимия. По
съвет на полицейския служител пострадалият бил закаран за медицински преглед в
гр.Пловдив. На 13.09.2010г. на свидетеля Ж.З. била извършена
оперативна интервенция по отношение на причиненото счупване на долната челюст в
УМБАЛ „Св.Георги” гр.Пловдив. Молба за съдействие до
началника на РУП гр.Х. от страна на пострадалия З. била подадена на
16.09.2010г.
От заключението на изготвената СМЕ се
установява, че на Ж.З. са били причинени травматични
отоци и кръвонасядания в областта на лицето, шията и лявата мишница, пълно
закрито счупване на ставния израстък на долната челюст в ляво, което е наложило оперативно лечение. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време да са възникнали така,
както се съобщава в предварителните сведения – при нанасяне на удари с юмруци и
ритници. Според експерта се касае за счупване на
челюст, което е довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното за срок
от около 45 – 50 дни при обичане ход на оздравителния процес. Останалите
травматични увреждания са причинили болка и страдание.
Установява се от назначена допълнителна СМЕ, че
при инцидента на 11/12.09.2010г. на Ж.И.З. е било причинено пълно закрито
счупване на ставния израстък на долната челюст в ляво, което е наложило
оперативно лечение, травматични отоци и кръвонасядания в областта на лицето,
шията и лявата мишница. Възможностите за получаване на счупване на левия ставен
израстък е при удар в областта на ментума /в средата на долната челюст/, както
и в областта на двата й ъгъла – директно отляво и диагонално. Обсъдена
е версията на
подс.Ч.,
изложена в обясненията му, за получаване на някаква травма при падане на
настилката на двете тела, като е прието, че това не съответства на
обективно установените при прегледа на Ж.З. травматични увреждания. Несъмнено
счупването на левия ставен израстък на долната челюст следва да се прецени като
счупване на челюст, което съвсем естествено е довело до затрудняване на
дъвченето и говоренето.
В приложените по делото справки за съдимост се съдържат
данни за предходни осъждания на подс.Ч. и се установява, че същият е осъждан,
както следва:
С
присъда по НОХД № 225/1997г. по описа на
ПРС,
в сила от 26.10.2001г.,
подсъдимият Ч. е признат за виновен за извършени съответно през
м. август 1994г., на 05/06.1995г. и на 06.08.1995г. престъпления по чл.339 ал.1
от НК, по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК и по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, като му било наложено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода,
чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от 4 години.
С
определение по НОХД № 557/2002г. по описа на РС гр.Пловдив, влязло в сила на
20.01.2003г., за извършени през 1999г. престъпления по чл.325
ал.2 вр. ал.1 от НК, по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК и по чл.216 ал.1 от НК му е било наложено
едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца, чието
изпълнение било отложено с изпитателен срок от 3 години.
С
присъда по НОХД № 172/2002г. по описа на РС гр.Пловдив, влязла в сила на
19.07.2004г., подсъдимият е бил признат за виновен за извършено на
15.08.1999г. престъпление по чл.213 А ал.2 т.3 пр.1 вр. ал.1 от НК, за което му
било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 2 години,
изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66 от НК с
изпитателен срок от 5 години и наказание глоба в размер на 3000 лева.
С
определение по НОХД № 935/2006г. по описа на РС гр.Пловдив, влязло в сила на
23.05.2006г. за извършено на 20.05.2006г. престъпление по чл.343Б ал.1 от НК му
е
наложено наказание пробация в размер на 1 година и 2 месеца и лишаване от право
да се управлява МПС за срок от 1 година.
Последното осъждане е по НОХД № 96/2007г. по
описа на РС гр.Пловдив, влязло в сила на 02.03.2007г., за извършено в периода
м. март 2000г. до м. август 2000 г. престъпление по чл.215 ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК, за което на подсъдимия Ч. е наложено
наказание лишаване от свобода в размер на 10 месеца при първоначален „общ” режим.
Горната фактическа
обстановка се установява от доказателствата по делото. Първоинстанционният съд
е подложил на анализ достоверността на гласните доказателства, като е изложил
съображения относно това кои доказателства кредитира, като те се споделят от
състава на въззивния съд. Правилно съдът е възприел само частично обясненията на
подс.Ч., депозирани в досъдебното производство и приобщени по реда на чл.279,
ал.2 от НПК. Безспорно обясненията, в които твърди, че не е посягал към лицето
на пострадалия и не е нанасял директен удар, противоречат на показанията на
пострадалия Ж.З. и неговия брат Н. З., които са единствените очевидци на този първоначален етап на развитие на
конфликта. Правилно районният съд е отчел показанията на посочените двама
свидетели като обективни и последователни, тъй като и двамата по идентичен
начин описват случилото се и начина, по който пострадалия Ж.З. е бил ударен от Ч..
Тези показания кореспондират и на заключенията на съдебно-медицинските
експертизи, които ясно и категорично приемат, че механизма на получаване на
счупването на левия ставен израстък, е именно чрез директен удар в областта на
средата на долната челюст, като категорично е изключен описания от подсъдимия
механизъм –чрез падане на настилката. Показанията на останалите свидетели Б., С.,
К., З. и С.К., както правилно е приел и първостепенния съд, дават сведения и допринасят за изясняване на
обстоятелствата следващи причинената телесна повреда, а именно настъпилото
сборичкване, намесата на св.Н. З., състоянието на лицата. Вярно е, че в
показанията на свидетелите Н. З. и С.К. има противоречие относно датата и
времето на извършване на деянието, но тези противоречия не са съществени и не
могат да се отразят върху достоверността на показанията. Още повече, че са
налице множество други гласни и писмени доказателства в тази насока. Такива
показанията на св.Ш., който е бил изпратен на местопроизшествието и е възприел
състоянието на пострадалия, като последния се е оплаквал от болки в челюстта, в
резултат на удар с юмрук по лицето от подс.И.Ч.. В показанията си св.Ш. ясно
описва не само състоянието на пострадалия Ж.З., но и поведението на подсъдимия,
който е бил пиян и е било трудно обуздаването му, като е викал „Пусни ме да го пребия”
по адрес на брата на пострадалия-Н. З.. Внимание
в тази връзка заслужават показанията на св.Т.Б., който единствен от разпитаните
свидетели описва случилото се като агресивно поведение от страна на свидетелите Н. и Ж.З.и спрямо
подс.Ч., като последният дори, според показанията на Б. е бил проснат за
земята, пребит и окървавен. Такава интерпретация на случилото се съществува
единствено в показанията на св.Б. и в нито един от другите свидетелски
показания, включително и в обясненията на подсъдимия. Както беше посочено
по-горе, няма спор, че след намесата на св.Н. З. е настъпило сборичкване и то
най-вече между този свидетел и подс.Ч., но никой от разпитаните не свидетелства
за нападателно поведение от страна пострадалия и неговия брат, а за такова от
страна на Ч.. За това ясно и категорично свидетелства Ш., който е напълно
незаинтересован и не е в близки отношения с нито една от страните в
конфликта. Поради противоречие и
несъответствие с другите доказателства, правилно районният съд не е кредитирал
с доверие показанията на св. Т.Б.. Обосновано като пълни, точни и
обстоятелствени са били възприети заключенията на изготвените СМЕ-зи, както и
заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изготвена по отношение на
св.Л.М..
При така очертаната
по-горе фактическа обстановка съвсем обоснован е извода на първостепенния съд,
че с действията си подсъдимия И.В.Ч. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.129, ал.2, вр. ал.1, от НК, тъй като на
12.09.2010г. в с.Д.п., обл.Пловдивска е
причинил на Ж.И.З. от същото село средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст-пълно закрито счупване на ставния израстък на долната челюст
вляво, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Безспорно с действията си, изразяващи се в
нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето,
в точност в областта на долната челюст на пострадалия З., подсъдимия Ч. е причинил описаното увреждане-счупване на
ставния израстък на долната челюст вляво, което е довело до трайно затрудняване
на дъвченето и говоренето. От изготвените СМЕ-зи, както и от показанията на
разпитаните свидетели се установява причинно –следствената връзка между
поведението и действията на подсъдимия и настъпилия за пострадалия Ж.З.
вредоносен резултат. Правилно е прието от състава на районния съд, макар да не
се прави довод в този смисъл пред въззивната инстанция, че в случая не са
налице основания за преквалифициране на извършеното от подсъдимия по по-леко
наказуемия състав на чл.132, ал.1 от НК. Липсват доказателства за това
действията на подсъдимия да са били провокирани от пострадалия чрез насилие или
тежка обида, а още по-малко може да се твърди, че е било възможно да настъпят
тежки последици за подсъдимия или негови ближни. Твърдения за нанесени обиди
„простак” и „селяндур” съществуват единствено в обясненията на подс.Ч.,
прочетени по реда на чл.279, ал.2 от НПК, които обаче не се подкрепят по
никакъв начин от останалите доказателства и затова правилно са възприети като
изцяло защитни твърдения на подсъдимия, с цел да оневини и оправдае действията
си. Дори и да се приеме за вярно така заявеното от подсъдимия, както правилно е
приел първоинстанционния съд, тази обида нито е тежка, нито е било възможно от
нея да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни.
Извършеното от подсъдимия е
съставомерно и от субективна страна- съзнавал е обществената опасност на
извършеното, неговите неблагоприятни последици и е целял тяхното настъпване.
По отношение на наложеното наказание: С оглед приетата
правна квалификация, правилно първоинстанционният съд е определил наказанието
по отношение на подсъдимия при условията на чл.54 от НК- при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Районният съд е
отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства трудовата ангажираност
на лицето и семейното му положение, тъй като подс.Ч. е баща на две деца, едното
от които вече пълнолетно. Същевременно са налице и е отчетено наличието и на
отегчаващи отговорността му обстоятелства, а такива са множеството предходни
осъждания, определящи го като личност с висока степен на обществена опасност и
причиняването на други травматични увреждания, извън това, определящо
настоящата квалификация, които са съпроводени с болка и страдание. Към
отегчаващите обстоятелства следва да се отчете и начина на извършване на
престъплението-абсолютно непровокирано по какъвто и да е начин и на публично
място. Извън посочените по-горе смекчаващи обстоятелства обаче, според
настоящия въззивен състав, не са налице други, които да обуславят определяне на
по-леко наказание. В този смисъл не се споделят доводите във въззивната жалба,
че причинената средна телесна повреда е отшумяла сравнително бързо. Както в
заключението си, така и при изслушване в съдебно заседание вещото лице Спасов е
уточнил, че хода на оздравяване е обичаен- 35-45 дни за да се възстанови
дъвкателната функция, без да се включва в този период болките и страданията от
самата травма. Така че не може да се възприеме довода на защитата за по-бързо
възстановяване от обичайното при конкретната травма. На следващо място,
неприемливи са доводите на защитата, че следва отношенията „пострадал-подсъдим”
да бъдат отнесени към смекчаващите отговорността обстоятелства, предвид факта,
че пострадалият „ е простил” на подсъдимия и не се е конституирал като страна в
процеса. Досъдебното производство е образувано въз основа на молба на
пострадалия Ж.З. до началника на РУП-**. Безспорно установено е извършване на
престъпление, което е общ характер, а не се преследва по тъжба на пострадалия.
За това и подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за извършеното,
независимо от процесуалното поведение на пострадалия, който не е упражнил
правата си на граждански ищец. Това е право на пострадалия от престъплението и
неупражняването на това право, не е основание да се правят изводи в насока за
смекчаване на правното положение на подсъдимия. Неоснователни са твърденията в жалбата, че в
атакувания първоинстанционен съдебен акт, не е вложена правилна оценка на тези
отношения, предвид и на това, че в нито един момент подсъдимия не е изразил
съжаление за стореното. Нещо повече, самият той към момента на образуване на
съдебното производство е напуснал местоживеенето си, а по данни на близките му
и страната. Освен това неприемливи са
твърденията, че двамата –пострадал и подсъдим са били в нетрезво състояние.
Доказателства за това, че подс.Ч. е бил в нетрезво състояние са налице, но не и
такива за пострадалия Ж.З.. Факт е и че подс.Ч. при конфликта с брата на
пострадалия Н. З. е получил леки телесни увреждания, но те като време следват
първоначалната агресивна реакция на Ч. и причиняването на средната телесна
повреда. Конфликта между Ч. и Н. З. е резултат от намесата на последния в
защита на брат си-Ж.З.. Ето защо, въззивната инстанция не приема изложеното от
защитата като обстоятелства, сочещи за по-ниска обществена опасност на
деянието. Вярно е, както се твърди, че инцидента се е развил „пред селската
кръчма”, но не е вярно това, че е останал абсолютно незабелязан, защото в
противен случай не бил се стигнало до намеса на св.Н. З. и на други свидетели в
разтърваване на биещите се, както и до намеса на полицията. Тези обстоятелства,
както беше изложено по-горе не са смекчаващи, а отегчаващи отговорността и не
могат да се възприемат като такива, сочещи на ниска обществена опасност на
деянието.
Според настоящия състав, не са налице и основания, които да
налагат изводи за ниска степен на обществена опасност на самия подсъдим Ч.,
каквито са доводите изложени пред въззивната инстанция. Семейното му положение
и наличието на деца, за които да се грижи, са отчетени като смекчаващи
обстоятелства, но повече от това родителските му задължения са преекспонирани в
жалбата. И към инкриминираната дата-12.09.2010г., подс.Ч. е бил родител и баща,
но това не го е възпряло да извърши деянието. Към настоящия момент, а и към
момента на образуване на съдебно производство пред първата инстанция, Ч. е
нарушил изпълнението на взетата спрямо него мярка за неотклонение, напуснал е
страната, което е наложило изменение на мярката и обявяването му за ОДИ. С това
си поведение подсъдимият не само се е отклонил от наказателно преследване, но и
в един не малък период от време не е полагал грижи за семейството си и децата.
Така че твърденията на защитника за неговите личностни качества като родител и
баща, са напълно несъответни на поведението му и на данните по делото.
С оглед на всичко изложено, въззивният състав не намира
основания за повече снизхождение и определяне на по-леко по размер наказание по отношение на подс.И.Ч.. Не без значение в
случая са множеството му осъждания до момента/ пет на брой/ за различни по вид
престъпления. Определеното от състава на районния съд наказание от ТРИ ГОДИНИ
„лишаване от свобода” се явява правилно и законосъобразно. Това наказание е
напълно съотвестващо на целите на чл.36 от НК и в най-пълна степен ще съдейства
за постигане целите на индивидуалната и генерална превенции-да въздейства
поправително и превъзпитателно, както спрямо подс.Ч., така и спрямо останалите
членове на обществото.
Правилно първата инстанция е определила и режима за
изтърпяване на това наказание, съгласно разпоредбата на чл.61, т.2 вр. чл.60,
ал.1 от НК-„строг” в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Приспаднато
е времето на задържане на подс.Ч. съгласно правилата на чл.59, ал.2 и ал.1 от НК.
С оглед на постановената
присъда, правилно съдът се е произнесъл и по отношение на разноските като ги е
възложил на подсъдимия на основание чл.189,
ал.3 от НПК.
При въззивната проверка
не се констатираха съществени процесуални нарушения и основания за отмяна или
изменение на присъдата, поради което и на основание чл.338
от НПК, Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №
266
от 10.07.2012 год. постановена по НОХД №368/2012 год. по описа на Пловдивски
районен съд, ХVІІ
наказателен състав.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване, като
съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.