О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1670
гр. Пловдив, 09.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXV състав в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 2 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба
на „АРКОНТ-ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ****с
адрес за кореспонденция и по чл. 8 от ДОПК гр. Пловдив, ул. „В.
Априлов“ ****,
представлявано от управителя В.С.С., против Ревизионен акт /РА/ №
Р-16001619002293-091-001/13.09.2019 г., издаден от Н.
Ж. К.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.
С. Ц.
на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № 685/03.12.2019 г. на изпълняващ правомощията Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - Пловдив, с който на
дружеството не е признат данъчен кредит в размер на 11 300,00 лв.,
определени са лихви за забава в размер на 1619,80 лв. и допълнително е
установен корпоративен данък за 2018 г. в размер на 5650,00 лв., ведно с
прилежащи лихви в размер на 260,55 лв.
Според жалбоподателя РА
е необоснован и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна на съда.
Претендират се сторените разноски, съгласно представен списък. Подробни
съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът – Директор
на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив оспорва така подадената жалба и се иска да бъде
отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
алтернативно, при уважаване на жалбата - прилагане разпоредбата на чл. 161, ал.
3 от ДОПК. Допълнителни съображения са развити в депозирана по делото писмена
защита, в т.ч. е направено възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар, което обаче е след приключване на последното съдебно
заседание.
След като прецени
наведените в жалбата доводи, възраженията на ответника и въз основа на
служебната проверка съгласно чл. 151, ал. 1 от ДОПК за допустимостта на
жалбата, с която е сезиран в аспекта на подаването й в срока по чл. 156, ал. 1
от ДОПК, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 03.01.2020
г. съдът е оставил без движение подадената жалба, като е указал на
жалбоподателя, че следва да внесе държавна такса в размер на 50,00 лв. по
сметка на Административен съд – Пловдив и същия срок да представи платежния
документ в деловодството на съда, както и да представи доказателства за
спазване на 14-дневния срок за обжалване. Със същото определение на
жалбоподателя е указано също така, че при неотстраняване на нередовностите,
на основание чл. 151, ал. 2 от ДОПК жалбата ще бъде оставена без разглеждане и
производството по делото ще бъде прекратено.
Съобщението за оставяне
жалбата без движение е връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК чрез залепване
на уведомление и пускане на такова в пощенската кутия на дружеството, като в
дадения срок нередовностите не са били отстранени,
поради което и с определение № 295/12.02.2020 г., жалбата е оставена без
разглеждане и е прекратено образуваното производство.
Това определение е
отменено с Определение № 4164/13.04.2020 г., постановено по адм.
дело № 2888/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, в което ВАС е приел, че
доколкото в жалбата е посочен адресът на управление /на който адрес връчителят не е успял да открие лице, на което да връчи
съобщението/, съдът е следвало: „…да
прояви изискуемата се процесуална активност и да приложи разпоредбата на чл.
137, ал. 1 от АПК, изр. второ, като връчи съобщението на представения в
административното производство електронен адрес. Видно от приложената по
делото административна преписка именно на посочения от дружеството електронен
адрес е връчено електронното съобщение за постановеното решение на директора на
Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, за издадения РА и РД. Вместо да съобрази това и да
разпореди изпращане на съобщението на електронния адрес на дружеството съдът
неправилно е приложил реда за уведомяване регламентиран в чл. 18а, ал. 9 АПК“. При
това положение е прието, че изводът за наличие на условията по чл. 158, ал. 3
от АПК за прекратяване на делото, е незаконосъобразен и доколкото с частната
жалба е представено платежно нареждане за внесена държавна такса в размер на
50,00 лв. от жалбоподателя, делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Тук е мястото да се
посочи, че действително с частната жалба от страна на жалбоподателя са
изпълнени дадените от съда указания с определението от 03.01.2020 г., а именно:
приложено е платежно нареждане за внесена държавна такса, а по повод срочността на жалбата до съда, изрично е заявено, че не е
налице надлежно връчване на решението на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив.
Твърди се в тази насока, че жалбата срещу РА до директора на дирекция „ОДОП“
Пловдив е подадена чрез адв. А.
като пълномощник на дружеството с пълномощно, приложено към жалбата, съобразно
което пълномощникът има правото да получи решението на директора на дирекция
„ОДОП“ Пловдив, но няма данни по делото това решение да е изпратено за връчване
на посочения пълномощник, който е подал жалбата и който е имал право да получи
решението по повод административното обжалване на РА. На следващо място се
сочи, че приложената по делото разпечатка за осъществено електронно връчване не
е адресирана до пълномощника и не удостоверява надлежно връчване по смисъла на
чл. 29, ал. 6 от ДОПК, който изрично указва, че връчването се извършва на
пълномощник на лицето, какъвто в случая се явява упълномощеният адвокат за
подаване на жалбата и за получаване на решението на директора на дирекция
„ОДОП“ Пловдив. Други доказателства за срочността на
подадената пред съда жалба не са представени, въпреки дадените нарочни указания
в тази връзка, които указания няма спор, че са достигнали до знанието на
жалбоподателя.
Видно от приложената по
делото административна преписка, решение № 685/03.12.2019 г. на и.п. директор
на дирекция „ОДОП“ Пловдив е връчено на 04.12.2019 г. на декларирания
електронен адрес ****@abv.bg
/така удостоверение за извършено връчване по електронен път на лист 11 от
делото/, а жалбата срещу потвърдения с това решение РА е изпратена с лицензиран
пощенски оператор на 19.12.2019 г., видно от представените в тази връзка
доказателства на лист 10 по делото.
Спор по така
установените факти не се формира между страните.
Съгласно разпоредбата
на чл. 156, ал. 1 от ДОПК обаче, ревизионният акт в неотменената му с решението
по чл. 155 част може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от
получаването на решението. Или, при връчено на 04.12.2019 г. решение, жалба,
подадена на 19.12.2019 г., би била просрочена.
Спор по това
обстоятелство също не се формира между страните.
Спорен е въпросът
налице ли е редовно връчване на решението на административния орган по реда на
чл. 29 от ДОПК, а оттам и депозирана ли е в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК
жалбата до съда.
За пълнота следва да се
посочи, че довод за недопустимост на жалбата, не е заявен от ответника по
делото. В съответствие с принципа на
служебното начало и произтичащите от това задължения за съда, формулирани
изрично в чл. 9, ал. 4 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК обаче, съдът е дал
нарочни указания на жалбоподателя да представи доказателства за срочността на подадената до съда жалба, в т.ч. и че при
непредставяне на такива, жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а
производството - прекратено. В изпълнение именно на така дадените от съда
указания и от страна на жалбоподателя е изразено становище, че не е налице
надлежно връчване по смисъла на чл. 29, ал. 6 от ДОПК, или иначе казано, презюмира се срочност на жалбата,
поради което не са ангажирани доказателства.
За разрешаването на
този правен спор на първо място следва да бъде съобразена относимата
правна уредба, която в случая е регламентирана в Глава шеста „Съобщения“ от Дял
първи на ДОПК.
Така, съгласно чл. 29,
ал. 1 от ДОПК връчването на съобщенията в административното производство се
извършва на адреса за кореспонденция на субекта, който субект в случая няма
спор, че е местно юридическо лице.
Общото положение по чл.
28, ал. 1, т. 2 от ДОПК е, че при местните юридически лица, това е техният
адрес на управление, освен ако в регистър БУЛСТАТ не е вписан друг адрес за
кореспонденция, съответно в търговския регистър не е вписан друг адрес на
управление. В конкретния случай не е спорно, че както адресът на управление,
така и адресът за кореспонденция на дружеството-жалбоподател са в гр. Пловдив,
ул. „В. Априлов“
****.
Съгласно чл. 28, ал. 2 от ДОПК обаче, всяко лице разполага с правото да посочи пред органите по приходите
електронен адрес за получаване на съобщенията, какъвто адрес безспорно се явява
****@abv.bg
и на който адрес, съгласно чл. 29, ал. 4, предл.
второ от ДОПК са връчвани всички съобщения и документи в хода на ревизията, в
т.ч. и в хода на извършена ПУФО. На този електронен адрес е извършено и
връчването на решение № 685/03.12.2019 г. на и.п. директор на дирекция „ОДОП“ –
Пловдив, с което е потвърден процесният РА. Впрочем,
непротиворечиви в тази насока са и констатациите на ВАС в отменителното
определение от 13.04.2020 г.
На следващо място
следва да се посочи, че по делото липсват представени доказателства този посочен
от ревизираното лице електронен адрес за кореспонденция /****@abv.bg/
да е променен, съобразно изискванията на чл. 28, ал. 3 от ДОПК. До извод в
обратната насока не води твърдението на жалбоподателя, чрез неговия пълномощник
– адв. А., че тъй като жалбата срещу РА по
административен ред е подадена чрез пълномощник, надлежно снабден с
правомощията както да подава, така и да получава актове на ТД на НАП – Пловдив,
включително да получи решението на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, то и
постановеното решение в хода на административното обжалване, е следвало да бъде
връчено на този пълномощник.
Това е така, защото,
съгласно чл. 145, ал. 1, т. 1 от ДОПК, жалбата при административно обжалване
трябва да съдържа наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя,
съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за
кореспонденция, а видно от подадената жалба по административен ред с вх. № 70-00-11736/27.09.2019 г., находяща се на лист 20 по делото, същата изхожда от: „АРКОНТ-ИНВЕСТ“ ЕООД, с ЕИК ****, с адрес на
управление – град Пловдив, бул. В. Априлов
****, представлявано от В.С.С.
– чрез адвокат Н.А.
– пълномощник.“, т.е. липсва посочен
друг адрес за кореспонденция, различен от адреса на управление на дружеството,
който съгласно чл. 28, ал. 1, т. 2 от ДОПК, е и адрес за кореспонденция.
Действително, в
приложеното към жалбата пълномощно на адв. А.
е посочен нейният адрес, но никъде в същата тази жалба или в друг документ няма
изрично посочване всички /или конкретно посочени/ актове и съобщения да бъдат
връчвани на адреса на упълномощения адвокат, а не на адреса за кореспонденция
на ревизираното лице. В подкрепа на изложеното по-горе е и фактът, че така
представеното пълномощно касае не само подаването на жалба срещу РА, но и
подаването на възражение срещу РД, към което възражение е представено копие на същото
пълномощно и издаденият РА /след подадено възражение чрез пълномощник адв. А./
е връчен по същия начин, по който е връчено и решението на и.п. директор на
дирекция „ОДОП“ – Пловдив, а именно на електронен адрес ****@abv.bg,
като липсват каквито и да било възражения относно така стореното връчване.
За пълнота, и с оглед
наведените възражения от страна на жалбоподателя, че съобщенията трябва да се
връчват на неговия пълномощник, съгласно чл. 29, ал. 6 от ДОПК, следва да се
посочи, че действително, в чл. 29, ал. 6 от ДОПК се предвижда, че съобщенията
се връчват на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на
управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения, но
това връчване следва да бъде извършено на адреса за кореспонденция, т.е. връчителят няма да издирва къде се намира всяко едно от
така посочените лица, а ще връчи съобщението на което и да е от тях на адреса
за кореспонденция и съобщението ще се счита за редовно връчено. Разбира се, законодателят
е предвидил и възможност за връчване на всяко друго място, когато съобщението
се получава лично от лицето или от негов представител /така чл. 29, ал. 9 от ДОПК/, но тази хипотеза позволява отклонение от правилото, а не е
правило. С други думи казано, в случай, че на посочения адрес за кореспонденция
по една или друга причина е невъзможно получаването на съобщенията, ако
ревизираното лице или неговия пълномощник се уговори с връчителя,
връчването може да стане и на друго място, в т.ч. и в ТД на НАП и то ще се счита
за редовно връчено съобщение, какъвто очевидно не е настоящият случай.
И най-сетне, съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ДОПК, електронното съобщение се счита за
връчено, когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно
електронно съобщение, активиране на електронна препратка или изтеглянето му от
информационната система на компетентната администрация. В случая електронното
съобщение за решение № 685/03.12.2019 г. е връчено на адресата „АРКОНТ-ИНВЕСТ“
ЕООД чрез активиране на електронна препратка на датата 04.12.2019 г. При това положение и при условията на чл. 22, ал.
6 от ДОПК, 14-дневният срок за оспорване на ревизионния акт в потвърдената му
част започва да тече от 05.12.2019 г. и изтича на 18.12.2019 г., сряда,
присъствен ден. Жалбата до Административен съд – Пловдив е подадена чрез
лицензиран пощенски оператор на 19.12.2019 г. /така л. 10 по делото, където е
приложен транспортен етикет/ и се явява просрочена по смисъла на чл. 156, ал. 1
от ДОПК, поради което и на основание чл. 151, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл.
159, т. 5 от АПК и § 2 от ДР на ДОПК, следва да бъде оставена без разглеждане,
а образуваното производство – прекратено.
Изложеното налага и
отмяна на протоколното определение от 28.09.2020 г., с което е даден ход на
делото по същество.
При този изход на спора,
и на основание чл. 161, ал. 1, предл. трето от ДОПК,
на НАП се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения те се
констатираха в размер на 1094,91 лв.
Видим от изложеното,
Съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 28.09.2020 г., постановено по настоящото дело, с
което е даден ход на делото по същество.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
„АРКОНТ-ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ****с адрес за
кореспонденция и по чл. 8 от ДОПК гр. Пловдив, ул. „В.
Априлов“ ****,
представлявано от управителя В.С.С., против Ревизионен акт №
Р-16001619002293-091-001/13.09.2019 г., издаден от Н.
Ж. К.
на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.
С. Ц.
на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден
с Решение № 685/03.12.2019 г. на изпълняващ правомощията Директор на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив, с който на дружеството
не е признат данъчен кредит в размер на 11 300,00 лв., определени са лихви за
забава в размер на 1619,80 лв. и допълнително е установен корпоративен данък за
2018 г. в размер на 5650,00 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 260,55
лв.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 2/2020 г. по описа на
Административен съд - Пловдив, Първо отделение, XXV състав.
ОСЪЖДА
„АРКОНТ-ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК ****с адрес за
кореспонденция и по чл. 8 от ДОПК гр. Пловдив, ул. „В.
Априлов“ ****,
представлявано от управителя В.С.С. да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 1094,91
/хиляда деветдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки/ лева,
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Определението подлежи
на обжалване пред ВАС на РБ в 7 - дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: