Р Е Ш Е Н И Е № 260145/21.5.2021 г.
гр.Ямбол, 21.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря Ж.Ч., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 90 по описа за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на Тодор Иванов Тодоров, ЕГН **********
– управител на „***, със седалище и адрес на управление: *** против Наказателно постановление № 496006-F534662/19.02.2020 г. на Началника на Отдел „Оперативни
дейности“-Бургас в ЦУ на НАП,
с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно, тъй като при постановяването му
са нарушени процесуалните и материално-правни норми и се излагат доводи за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяната му. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложената
имуществена санкция към минималния.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от
процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Раданова от АК-Ямбол, който пледира за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
Алтернативно се прави искане за намаляване на наложената административна
санкция.
Въззиваемата
страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител – ст. юрисконсулт Егов
оспорва жалбата, като изразява становище, че нарушението, осъществено от
жалбоподателят е безспорно установено и се пледира за потвърждаване на
издаденото наказателно постановление като законосъобразно и обосновано.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнагареждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 11.01.2020 год. в 16.45 часа свидетелите Г. и А. - инспектори по
приходите в
ЦУ на НАП извършили проверка в стопанисван от жалбоподателя търговски
обект – кафе-аперитив
„Ти амо“, намиращ се в гр***. В хода на проверката се установило, че в обекта има монтирано фискално
устройство
модел Dateks DP – 150 KL, с ИН на ФУ DT 467247 и ИН на ФП № 02681948, което притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми. В началото на проверката бил изведен служебен
дневен финансов отчет „Х“ с № 0145972, по който била засечена касовата
наличност, регистрирана във фискалното устройство, а именно 244,90 лв. След
това в присъствието на сервитьора в обекта – свид. Е.Х. било извършено
преброяване на наличните парични средства в касата, резултатите от които били
обективирани в опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката. Установено било, че фактическата наличност възлиза на 483,30 лв.,
както и че е налице положителна разлика в размер на 238,40 лв. тази промяна на
касовата наличност не била регистрирана във фискалното устройство чрез
операцията „служебно въведени“ суми. Проверката приключила със съставяне на протокол № 0363426/11.01.2020 г. На 19.01.2020 г. в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател
е съставен АУАН № *** същата дата за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. На 19.02.2020 г. въз основа на акта, при идентично фактическо и
юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което е санкциониран с налагане на
имуществена санкция в размер на 2000 лв., на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1
от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се установява
от свидетелските показания на актосъставителя Г. и
на свидетелите А. и Х., дадени в съдебно заседание и приобщените
към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява частично основателна по следните
съображения:
При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна
на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията на чл.42 от ЗАНН
относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към съдържанието
на този вид актове съгласно чл.57 от ЗАНН, издадено е от материално и
териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице припокриване на
установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
По
отношение правилността на наказателното постановление съдът намира, че от
събраните доказателствени материали се установява по категоричен начин
жалбоподателят „Ти Амо 73“ ЕООД да е осъществил административното нарушение, за
което е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Същият, в
качеството си на лице по чл.3 от Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на 11.01.2020 г. не
е регистрирал чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата
наличност на ФУ в размер на 238.40 лв. Датата и мястото на извършване на
нарушението – на 11.01.2020 г. в 16.45 ч. в кафе-аперитив, намиращ се в гр.***
се установиха по несъмнен начин по делото от показанията на свидетелите Г. и А.,
които са били очевидци на проверката, а така също и от писмените доказателства.
Безспорно установено е и авторството на деянието от стана на жалбоподателя,
който е стопанисвал проверявания обект. Той е и годен субект на
административното нарушение по чл.33, ал.1 от Н-18/13.12.2006 г. на МФ. От
обективна страна съдът приема за доказано от протокола за проверка и от
свидетелските показания фактът на налично в обекта фискално устройство, което е
било въведено в експлоатация и функционално е притежавало възможността да се
извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установи
се на следващо място и фактът на съществуващата разлика между фактическата и
касовата наличност на процесното фискално устройство, както и нейния размер от
238.40 лв. От обективна страна преди извършване на проверката е бил изведен
служебен дневен финансов „Х“ отчет с № 0145972, по който е била засечена
касовата наличност от фискалното устройство от 244.90 лв. Фактическата
наличност от 483.30 лв. е била установена чрез извършения опис на паричните
средства в касата, които са били преброени от служителя на дружеството, работещ
в обекта. При тяхната съпоставка се установява положителна разлика в размер на
238.40 лв. От показанията на свид. Х. се изясни и произхода на тази разлика, а
именно, че са нейни лични пари. По тези съображения съдът намира, че
констатираната промяна в касовата наличност е следвало да бъде регистрирана във
ФУ по предвидения за това ред. От изведения дневен отчет, протокол за проверка,
както и от показанията на свид. Г. се изяснява обаче, че тази разлика не е била
регистрирана чрез операцията „служебно въведени суми“. По този начин от страна
на жалбоподателя е било осъществено съставомерно бездействие по чл.33, ал.1 от
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр.с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
За
така извършеното административно нарушение от жалбоподателя – юридическо лице,
съгласно разпоредбата на чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е предвидена имуществена
санкция в размер от 500 до 2 000 лв. В конкретния случай
административнонаказващият орган е отмерил имуществена санкция в размер на 2000
лв. В същото време обаче съдът счита, че административнонаказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е имуществена санкция в
максималния размер, предвиден в закона без да изложи никакви конкретни
съображения и мотиви в тази насока. Следвало е административнонаказващият орган
да изложи конкретните си съображения, поради които е решил да наложи именно
тази санкция, като е следвало да прецени тежестта на извършеното нарушение и
степента на обществената му опасност, което не е било сторено. Отделно от това
в случая съдът намира, че не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да
налагат определяне на санкция в максималния размер. В тази връзка, съдът като
взе предвид липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока,
намира за справедливо санкцията на нарушителя за това деяние да бъде намалена
до минималния, предвиден в закона размер, а именно имуществена санкция в размер
на 500 лв.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че процесното деяние не
представлява хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. По
делото не се доказаха такива обстоятелства, съгласно които деянието на
жалбоподателя да представлява по-ниска степен на обществена опасност спрямо
обикновените нарушения от този вид. Напротив, съдът намира, че то разкрива типичния
интензитет на обществена опасност за този вид нарушения.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 496006-F534662/19.02.2020 г., издадено от Началник на Отдел
„Оперативни дейности“-Бургас в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на основание чл.185, ал.2, изр.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС на Ти Амо 73 ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр***,
представлявано от Т. И.Т., ЕГН ********** е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лв. (две хиляди лева), като намалява размера на наложената имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: