№ 4515
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мая Й. Михайлова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело №
20231100102491 по описа за 2023 година
Ищецът А. Г. П. е предявил срещу ответника ЮРЪПИАН ТРЕЙДИНГ
ГЛОБАЛ /ЕТГ/СА осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 3 от ГПК за сумата от 26 000.00 лв., представляваща част от обезщетение
за претърпени имуществени вреди, цялото в размер на сумата от 130 000.00
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение от ответника по т.д.№170/2020 г.,
по описа на СГС, VI – 13 състав.
В исковата молба се твърди, че А. Г. П. на 05.12.2019 г. е сключил
договор за цесия с „БАКБ” АД, с който е придобил вземането на банката
срещу длъжника „Силистра ленд” АД, произтичащо от договор за кредит и
обезпечено със залог на търговско предприятие и ипотеки на недвижими
имоти. Със заявление от 08.01.2020 г. длъжникът „Силистра ленд” АД е
заявил отбелязването на ищеца като заложен кредитор, което обаче е било
спряно в резултат на допуснато обезпечение на предявен от ЮРЪПИАН
ТРЕЙДИНГ ГЛОБАЛ /ЕТГ/СА иск по т. дело № 170/2020 г. на СГС, VI-13
състав, с който е поискано да бъде признато за установено по отношение на А.
Г. П., „БАКБ” АД и „Силистра ленд” АД, че договорът за цесия от 05.12.2019
г. е нищожен като симулативен, прикриващ погасяване на дълга от А. Г. П.
като солидарен длъжник по кредита. Ищецът навежда доводи, че спирането на
охранителното производство му е попречило да се легитимира като заложен
кредитор по ЗОЗ, с което са препятствани възможностите му да продаде
1
вземането на трето лице, както и да се ползва от всички права по ЗОЗ - да
поднови вписването на залога, да назначи управител на дружеството по реда
на ЗОЗ, който да пази интересите му, да пристъпи към изпълнение върху
заложеното имущество. Поддържа, че ответникът със завеждането на т. дело
№ 170/2020 г. по описа на СГС, VI-13 състав, е злоупотребил с правото си на
иск, целейки единствено да осуети или забави отбелязването на особения
залог, тъй като необосновано е поискал освобождаване от заплащане на
държавна такса, без да представи надлежни доказателства за имущественото
си състояние и неоснователно е обжалвал отказа на съда да уважи това негово
искане, както и прекратяването на търговското дело.
Настоящият ответник ЮРЪПИАН ТРЕЙДИНГ ГЛОБАЛ /ЕТГ/СА не е
имал интерес от уважаването на предявения иск, тъй като дори и при
положителен за него изход положението му на хирографарен кредитор не би
се изменило, доколкото заложен кредитор би останал „БАКБ” АД. Твърди, че
адвокатът на ответното дружество е споделял пред трети лица, че целта на
делото била единствено да се поддържа неговата висящност, знаейки че няма
да се стигне до разглеждането му по същество. В допълнение сочи, че след
прекратяване на т. дело № 170/2020 г. по описа на СГС ЮРЪПИАН
ТРЕЙДИНГ ГЛОБАЛ /ЕТГ/СА отново е предявило същия иск, по който е
образувано т. дело 2206/2022 г. по описа на СГС, VI-8 състав, а
производството по вписване отново е спряно.
Същевременно делото е оставено без движение поради същата
нередовност на исковата молба - не е внесена държавната такса за исковата
молба. Това поведение също индицирало за действителните намерения на
настоящия ответник. Твърди, че злоупотребата с процесуални права по т. дело
№ 170/2020 г. по описа на СГС, VI-13 състав, е довела до значително забавяне
на самото дело, което е мотивирало А. Г. П. да подаде на 05.10.2020 г. молба, с
която искането за освобождаване от държавна такса да бъде оставено без
уважение, като за оказаното му процесуално представително по делото е
заплатил адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 130 000.00 лв. Тези
разноски било отказано да му бъдат присъдени при прекратяване на т. дело №
170/2020 г. по описа на СГС, VI-13 състав, с мотива, че е упражнил правото си
на защита преди да му бъде връчен препис от исковата молба.
Предвид изложеното счита, че сторените разходи за адвокат съставляват
2
нанесена му имуществена вреда от ответника и която иска ответникът да бъде
осъден да му възстанови, предявявайки частичен иск за сумата от 26 000.00
лв. от общо дължимото обезщетение в размер на сумата от 130 000.00 лв.
Претендира разноски.
Ответникът ЮРЪПИАН ТРЕЙДИНГ ГЛОБАЛ /ЕТГ/СА в
законоустановения едномесечен срок, е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер, възразявайки, че:
липсвала причинна връзка между поведението му и заплатения от ищеца
адвокатски хонорар, тъй като последният изобщо не е бил страна в т. дело №
170/2020 г. на СГС, VI-13 състав, нито е изчерпал средствата си защита на
сторените разноски, доколкото не е обжалвал определението по чл. 248, ал. 1
ГПК; реално не е бил представляван в производството, тъй като от негово име
е била подадена една молба от една страница, и чието съдържание не
обосновава толкова висок размер на адвокатско възнаграждение от 130 000
лв.; отрича поведението му, което е довело до спиране вписването на особения
залог, да е противоправно, тъй като е упражнявал правото си на иск в защита
на вземанията си като хирографарен кредитор; искът му по същество бил
основателен, а искането за освобождаване от държавна такса било съобразено
с практиката на ЕСПЧ и на СЕС. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
С определение от 27.03.2024 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
на 05.12.2019 г. ищецът е сключил договор за цесия с „БАКБ” АД, с който е
придобил вземането на банката срещу длъжника „Силистра ленд” АД,
произтичащо от договор за кредит и обезпечено със залог на търговско
предприятие и ипотеки на недвижими имоти; подаденото заявление от
08.01.2020 г. е било спряно във връзка с допуснато обезпечение на предявен
иск от ЮРЪПИАН ТРЕЙДИНГ ГЛОБАЛ /ЕТГ/СА, по т. д. №170/2020 г. на
СГС, VI-13 състав.
Т. дело № 170/2020 г. на СГС, VI-13 състав е образувано по искова
молба на ЮРЪПИАН ТРЕЙДИНГ ГЛОБАЛ /ЕТГ/СА, регистрирано в
Република Панама, с която срещу А. Г. П., „Българо-американска кредитна
3
банка“ АД и „Силистра Ленд“ АД е предявен иск за установяване
нищожността на договор за прехвърляне на вземания от 5.12.2019 г., сключен
между първите двама ответници. В исковата молба се твърди, че ищецът е
кредитор на „Силистра Ленд“ АД за вземане в размер на 4 160 834.94 лв. по
чл. 125, ал. 3 ТЗ, представляващо полагащия се ликвидационен дял като бивш
съдружник в дружеството, което вземане било предмет на висящото търг. дело
№ 7753/2016 г. на СГС, който иск бил обезпечен с възбрани върху 666
недвижими имота, наложени с обезпечителни заповеди от 25.04.2019 г.
Ипотекарен и заложен кредитор на „Силистра Ленд“ АД била „БАКБ“
АД по договор за банков кредит от 18.12.2015 г., по който солидарни
съдлъжници били ответникът А. П. и „Профидел“ ЕООД, кредитът бил
обезпечен с ипотеки върху същите 666 недвижими имота и с особен залог
върху цялото търговско предприятие на главния длъжник, както и с особен
залог върху вземания. Твърди се, че с процесния договор за цесия от 5.12.2019
г. „БАКБ“ АД прехвърлила на А. П., който бил скрития собственик на
„Силистра Ленд“ АД, остатъка от вземането си за главница по посочения
договор за банков кредит в размер на 3 930 636.00 лв., заедно с лихвите и
разноските. Сочи се, че този договор за цесия бил нищожен като привиден и
прикриващ съглашение между един от солидарните длъжници и кредитора за
погасяване на цялото обезпечено вземане чрез плащане.
С разпореждане от 31.01.2020 г. исковата молба е оставена без
движение, като е указано на ищеца в 1-седмичен срок от съобщението да
представи доказателство за внесена държавна такса в размер на 159 043.36 лв.,
както и да обоснове интереса от участие на „Силистра Ленд“ АД в спор,
касаещ установяване несъществуване на оспореното правоотношение между
останалите ответници и установяване на действителното му съдържание.
С молба от 19.02.2020 г. ищецът е посочил в какво се изразява интереса
му от иск спрямо „Силистра Ленд“ АД, но е направено и алтернативно искане
за привличане на същото като трето лице помагач на ответниците. Заявено е
искане по чл. 83 ГПК за освобождаване от дължимата по иска държавна такса.
С определение от 20.03.2020 г. съдът е върнал исковата молба в частта
по иска срещу „Силистра Ленд“ АД, като е оставено и без уважение искането
за привличането му като помагач на ответниците. Във връзка с искането за
освобождаване от държавна такса е указано на ищеца да представи
4
декларация, в който да декларира имущественото си състояние, както и да
представи документ, отразяващ актуалното му имуществено състояние.
Определението от 20.03.2020 г. на СГС в прекратителната част е
потвърдено с определение от 15.06.2020 г. постановено по ч.гр.д. № 1622/2020
г. на САС, но е отменено с определение № 294/3.09.2020 г. по ч.т.д. №
1198/2020 г. на ВКС, I т.о., в което е прието, че е налице правен интерес за
предявения иск и срещу „Силистра Ленд“ АД.
Във връзка с останалите указания по определението от 20.03.2020 г.
ищецът с молба от 15.06.2020 г. е представил декларация за имущественото си
състояние и други писмени доказателства, за установяване на твърденията си.
С определение от 18.09.2020 г. СГС е указал на ищеца в 1-седмичен срок
от съобщението да представи препис от книгата на акционерите със заверка от
представляващия, отразяващ самоличността на акционерите, а ако такава
книга не съществува - декларация от представляващия за персоналния състав
на акционерите, както и декларации за имуществено състояние от всички
акционери.
С молба от 05.10.2020 г. адв. В.В. като пълномощник на ответника А. Г.
П. е поискала делото да бъде прекратено, тъй като между същите страни и със
същия предмет е заведено по-ранно дело - т.д. № 46/2020 г. по описа на СГС.
Поискано е присъждане на разноските за настоящото производство в размер
на 9 000 лв. - за заплатен адвокатски хонорар по приложения договор за
правна помощ от 05.10.2020 г.
С молба от 07.10.2020 г. ищецът е оспорил исканията по молбата от
05.10.2020 г. С молба от 06.10.2020 г. ищецът е представил нотариално
заверена декларация от 24.09.2020 г. от представляващия го директор за това,
че единствен негов акционер е фондация „Фаундейшън Фор Планс Енд
Реализейшън“. От същото лице, но в качеството на учредител на същата
фондация, е представена декларация от 24.09.2020 г., че фондацията не
притежава други активи, извън акциите от ищцовото дружеството.
С молба от 03.11.2020 г. адв. В.В. като пълномощник на ответника А. П.
е взела отношение по молбата от 06.10.2020 г. на ищеца, като е навела
твърдението, че действителен собственик на ищеца е физическото лице Х.Т.,
който бил съуправител на ответника „Силистра Ленд“ ООД заедно с
ответника П..
5
С определение от 23.12.2020 г. съдът е указал на ищеца в 1-месечен срок
от съобщението да представи: 1) документ, отразяващ актуалното
имуществено състояние на „Фаундейшън Фор Планс Енд Реализейшън“; 2)
препис от актуалния устройствен акт на същата фондация; 3) извлечение от
регистъра досежно лицата, осъществяващи контрол над дейността на
фондацията; 4) в случай, че такъв списък не се поддържа от институцията,
администрираща съответния регистър, да бъде представена декларация от
вписания представител на фондацията за лицата, осъществяващи контрол над
дейността на фондацията; 5) декларации, попълнени от всяко лице,
осъществяващо контрол върху дейността на фондацията за личното му
имуществено състояние.
В изпълнение на горните указания ищецът е представил молба от
11.02.2021 г. с приложени документи. Посочил е, че лицето, което контролира
фондацията е нидерландския гражданин А.Б. Б., от чието име е представена
декларация за имуществено състояние.
С разпореждане от 02.03.2021 г. са дадени нови указания на ищеца да
представи: 1) заверен препис от книгата на акционерите, ако такъв документ
се поддържа от дружеството, а в противен случай да декларира
обстоятелствата, при които учредената през 2014 г. фондация е придобила
права върху акциите на дружеството, в това число и датата, когато е станало;
2) декларация от учредителя на фондацията - М.Л.М., че е действителния
учредител, а ако не е - да декларира лицето, по чието възлагане е учредила
фондацията; 3) декларация от действителния учредител на фондацията за
притежаваното от него имущество.
В изпълнение на тези указания ищецът е депозирал молба от 24.03.2021
г. с приложени документи.
С определение от 30.03.2021 г. СГС е оставил без уважение искането на
ищеца за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса по
исковата молба, като е дадена нова възможност на ищеца в 1-седмичен срок от
съобщението да внесе таксата от 159 043,36 лв. Определението на СГС е
потвърдено с определение от 16.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1484/2021 г. на САС,
което е оставено в сила с определение № 60431/1.12.2021 г. по ч.т.д. №
1786/2021 г. на ВКС, I т.о.
С молби от 21.09.2021 г. адв. С. Г. като пълномощник на ответниците
6
„Силистра Ленд“ АД и А. П. е поискала присъждане на разноски за
производството по представени списъци - по 130 000.00 лв. за всеки ответник
за адвокатско възнаграждение. Посочено е, че съдебното производство
представлявало злоупотреба с право, като се водело единствено с цел
осуетяване вписването на договора за цесия за обезпеченията на основния
дълг, като искът е предявен единствено за спиране на регистърните
производства по отбелязване на цесията по договор за особен залог на
търговското предприятие. Твърди се, че с производството се нанасяли вреди в
огромни размери, а незаплащането на такса от ищеца се прави с цел умишлено
забавяне на решението по делото.
С разпореждане от 15.12.2021 г. СГС е дал нова възможност на ищеца в 1-
седмичен срок от съобщението да докаже внасянето на таксата от 159 043.36
лв.
С ново искане от 10.01.2022 г. ищецът е поискал отново освобождаване от
заплащането на таксата поради новонастъпили обстоятелства във връзка с
даденото тълкуване от ВКС.
С определение от 17.01.2022 г. съдът е върнал исковата молба и е
оставил без уважение искането на ответника А. П. за присъждане на разноски.
Приел е, че липсват основания за преразглеждане на въпроса за
освобождаването от такса, като следва да се приложат последиците по чл. 64
ГПК. Приел е, че преценката на съда за връщане на исковата молба се
извършва преди ответникът П. да бъде въвлечен в правния спор, а
предварителното ангажиране на адвокат е извършено поради
предпочитанието на ответника, поради което липсва причинно-следствена
връзка с необоснования правен спор.
Определението от 17.01.2022 г. на СГС е потвърдено с определение от
17.06.2022 г. по ч.гр.д. № 1566/2022 г. на САС, което не е допуснато до
касационно обжалване с определение № 50457/1.11.2022 г. по ч.т.д. №
2156/2022 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 3 от ГПК
Претендираното от ищеца право произтича от установяването на
7
противоправно деяние на ответника, изразяващо се в превратно упражняване
на процесуални права по завеждане и поддържане висящността по т. дело №
170/2020 г. на СГС, VI-13 състав, както и причинноследствена връзка между
това поведение и заплатените от ищеца разходи за адвокатска защита в
производството, в размер на 130 000.00 лв. (от която частично се претендират
26 000.00 лв.).
В тежест на ответника е да установи твърденията си, че с воденето на
процесното търговско дело и допуснатото по него обезпечение цели да
защити свои легитимни интереси.
Съдът намира, че в конкретния случай не са налице предпоставките по
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 3 от ГПК за ангажиране на отговорността на
ответника по предявения иск по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на
присъждане на разноски при прекратяване на делото, които разноски следва
да бъдат реално направени - т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. на ОСГТК - ВКС. За
придобиване качеството „ответник“ обаче не е достатъчно простото подаване
на искова молба или друго искане за защита, а е необходимо и наличието на
още едно допълнително условие - връчването от съда на препис от същите на
насрещната страна. Едва след осъществяване на първото връчване възниква
процесуалното правоотношение с лицето, по което то става страна по делото,
макар и с ретроактивно действие - от момента на подаване на исковата молба.
Следователно, условие за конституиране на едно лице като ответник по
делото е наличието на редовно връчване от съда на първото съобщение по
делото. При липса на такова връчване лицето няма такова качество и няма
право на присъждане на разноски.
В настоящия случай в производството по образуваното по подадената
искова молба от ЮРЪПИАН ТРЕЙДИНГ ГЛОБАЛ /ЕТГ/СА т. дело №
170/2020 г. на СГС, VI-13 състав на нито един от ответниците, вкл. на А. Г. П.
(ищец в производството по настоящето дело), в първоинстанционното
производство не е извършвано връчване на препис от исковата молба или на
друго искане за защита. По тази причина те не са придобили качеството
„страна“ в процеса, независимо дали са узнали за производството чрез
собствени действия. Ето защо те нямат право на присъждане на разноски по
реда на чл. 78, ал. 4 ГПК за исковото производство по т. дело № 170/2020 г. на
8
СГС, VI-13 състав.
Следва да се има предвид и, че в производството по настоящето дело не
се претендират вреди от неоснователно наложената мярка по чл. 19, ал. 6
ЗТРРЮЛНЦ.
За пълнота следва да се посочи и, че в конкретния случай по делото не се
събраха никакви доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца,
изложени в исковата молба за това, че във връзка с осъщественото от адв. С. Г.
Д. процесуално представителство по т. дело № 170/2020 г. по описа на СГС,
VI-13 състав, й е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
130 000.00 лв.
Напротив от ищеца са представени единствено договор за правно
обслужване от 03.11.2020 г. сключен между Д.Е.Т. – изпълнителен директор на
„Силистра Ленд“ АД и адв. С. Г. Д., на която е възложено да осъществява
процесуалното представителство на дружеството по т. дело № 170/2020 г. по
описа на СГС, VI-13 състав (лист 72 от делото) и платежно нареждане от
16.09.2021 г., видно от което наредителят „АЯ Трейдинг 2000“ ЕООД е
заплатил на адв. С. Г. Д. сумата от 130 000.00 лв., с посочено основание за
превода – “дело № 170/2020 г. на VI-13, СГС“ (лист 73 от делото).
Недоказаните факти съдът приема за неосъществени. Настъпването на
недоказани факти не може да се предполага, както и не може конкретен факт
да бъде приет за осъществен само въз основа на твърденията на ищеца. По
тази причина ищецът е този, който носи тежестта да докаже – при условията
на пълно главно доказване, тоест извън всякакво съмнение, настъпване на
фактите, които според него пораждат правото му да търси обезщетение от
ответника. При липсата на такива доказателства, съдът е длъжен да отхвърли
исковата претенция като неоснователна.
При съвкупната преценка на събраните по делото и анализирани
доказателства съдът приема, че не се установява противоправно поведение на
ответника, което да се намира в причинна връзка с твърдените имуществени
вреди.
Следва да се посочи и, че ищецът не ангажира никакви доказателства да
е претърпял твърдените имуществени вреди, които се намират в причинна
връзка с противоправното поведение на ответника.
9
Ищецът, комуто съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК принадлежи
доказателствената тежест, не установи при условията на пълно и главно
доказване по предявения иск нито един от елементите от фактическия състав
по чл. 45 ЗЗД, а именно - деяние, вреда (имуществена), причинна връзка
между деянието и вредата, противоправност и вина.
Предвид липсата на елементите от фактическия състав за възникване на
отговорността на ответника за обезщетяване на вреди от твърдения деликт,
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските по производството.
При този изход на делото ищецът дължи на ответника на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сторените разноски в размер на 5 000.00 USD (заплатено
адвокатско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „********* адв. С. Г. Д., срещу „ЮРЪПИАН
ТРЕЙДИНГ ГЛОБАЛ /ЕТГ/СА, със съдебен адрес: гр. София, бул.
*********8, адв. В. В., осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 3 от ГПК за заплащане на сумата от 26 000.00 лв., представляваща част
от обезщетение за претърпени имуществени вреди, цялото в размер на сумата
от 130 000.00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от
ответника по т.д.№170/2020 г., по описа на СГС, VI – 13 състав, като
неоснователен.
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„********* адв. С. Г. Д., да заплати на „ЮРЪПИАН ТРЕЙДИНГ ГЛОБАЛ
/ЕТГ/СА, със съдебен адрес: гр. София, бул. *********8, адв. В. В., сумата от
5 000.00 USD – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
10
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11