Р
Е Ш Е
Н И Е №261
гр.К., 19.04.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К.районен съд, гражданско отделение
в публично заседание на единадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №2265 по описа за 2018 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че „Ф.И.“ ЕАД имало вземане към Н.Р.Г., с ЕГН-********** за
сумата от ***лева, от които:***лева –
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението; ***лв.
– договорна /възнаградителна/ лихва за периода 05.02.2014г. – 05.11.2014г., ***лв.
– договорно обезщетение за забава за периода 06.02.2014г. – 13.04.2018г.
Претендираното вземане произтичало от следните обстоятелства: На 08.05.2013г. между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, с ЕИК:*** и Н.Р.Г., с ЕГН-**********
е бил сключен договор за потребителски паричен кредит с номер ***, въз основа
на който между тях възниквала облигационно-правна връзка. По силата на договора
кредиторът предоставил сумата от ***лева по посочена от кредитополучателя
банкова сметка, ***, ведно с уговорената възнаградителна лихва ( добавка,
съставляваща печалбата на кредитора) на 18 месечни погасителни вноски.
Кредитополучателят удостоверил непосредствено преди полагането на подписа си
върху договора, че е получил заемната сума,с което кредиторът изпълнил
договорните си задължения. Ответникът не изпълнил своите задължения по договора
като преустановил плащанията. Падежът на първата неплатена вноска настъпил на
05.02.2014г. и считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава. Предвид
това и съгласно договора длъжникът дължал договорно обезщетение за забава
(лихва за забава), чийто размер се изчислявал спрямо действащата законна лихва.
Крайният срок за изпълнение на договора настъпил на 05.11.2014г., с което
целият неизплатен остатък от главното задължение - главницата, ставал изискуем,
заедно с със законната лихва за забава (съгласно чл.86 от ЗЗД) от подаване на
заявлението до изплащане на задължението. Дължала се и неизплатената част от
договорната / възнаградителна/ лихва, считано от падежа на първата неплатена
вноска до края на договора. Дължимо било и уговореното обезщетение за забава
(лихва за забава) от момента на изпадането в забава. На 10.01.2017г. „БНП П. П.
Ф.“ ЕАД и „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК:*** сключили договор за прехвърляне на вземания с
Приложение 1 към него, по силата на който и на основание чл.99, ал.2 от ЗЗД
титуляр на вземанията по договора за паричен заем, вкл. вземанията станал „Ф.И.“
ЕАД. Съгласно задължението си по чл.99, ал.3 от ЗЗД, цедентът упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията. В полза на „Ф.И.“
ЕАД имало издадено пълномощно от „БНП П. П. Ф.“ ЕАД, по силата на което новият
кредитор бил изрично упълномощен да уведомява длъжниците, чиито вземания са
прехвърлени. В изпълнение на задължението си за уведомяване било изпратено
писмено уведомление до Н.Р.Г., с ЕГН-**********, но пратката се върнала в
цялост като непотърсена от адресата. Поради неизпълнение
от страна на кредитополучателя на договорните задължения подали заявление по
чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образуваното ч.гр.д.№1009/2018г.по
описа на РС-К. и издадена заповед за изпълнение, препис от която била връчена
на длъжника и същият подал в срок възражение. Това обусловило интереса и
легитимацията на „Ф.И.“ ЕАД да предяви иска за установяване на вземанията си.
Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по отношение на Н.Р.Г., с ЕГН-********** ***, че съществува вземане на „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК:***,
обективирано в заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1009/2018г. по описа
на РС-К., за сумите: ***лв.
главница, ***лв.
договорна/възнаградителна лихва от 05.02.2014г. до
05.11.2014г., ***лв. лихва за забава от 06.02.2014г.
до 13.04.2018г. и законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира съдебни
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, назначеният на
ответника особен представител адвокат М.Д. счита, че исковете за
процесуално допустими, но частично неоснователни. Между ответника и „БНБ П. П.
ф.“ ЕАД бил сключен Договор за потребителски паричен кредит *** на 08.05.2013
год., по силата на който Н.Г. получил сумата от ***лв., от която: *** лв. за
потребителски цели и ***лв. за покупка на застраховка „Защита на плащанията“. В
договора имало наличен погасителен план, че задължението следвало да бъде
изплатено на 18 вноски, всяка от които е с посочена стойност и дата на падеж.
Не оспорва обстоятелството, че „Ф.И.“ ЕАД е встъпило в правата на кредитор,
доколкото били спазени нормативните изисквания за това. С изрично пълномощно
ищецът - цесионер бил упълномощен от цедента и предишен кредитор „БНБ П. П. ф.“
ЕАД от негово име писмено да уведоми длъжника за извършената продажба и
прехвърляне на вземанията по договора за паричен кредит. Ищецът твърдял, че
направил опит да уведоми ответника с писмено уведомление за прехвърленото
вземане и че пратката била върната в цялост като непотърсена от адреса, но не
представил доказателства за това. Уведомяването на длъжника за промяната в
кредиторите настъпило на 07.01.2019 г., когато на особен представител са
връчени съдебните книжа. Не оспорва размера на главницата- ***лв., но оспорва
като неоснователни претендираната договорна възнаградителна лихва и лихва за
забава. Твърди, че по отношение на исковете за установяване задължения за
договорна лихва и обезщетение за забава намира приложение три годишната
погасителна давност по чл.111, б.“б“ и б.“в“ от ЗЗД, която започвала да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо- чл.114 от ЗЗД. Договорна лихва се
претендирала от деня на преустановяване на плащанията-05.02.2014 г. до
05.11.2014 г.- крайния срок на договора, а обезщетението за забава от следващия
ден след забавата - 06.02.2014г. до 13.04.2018 г. Предвид това, че заявлението
по чл.410 от ГПК е депозирано в съда на 25.04.2018 г. и с оглед правилото на
чл. 111, ал. 1, б. „б“ и „в“ от ЗЗД, обезщетението за забава и договорните
лихви се дължали само за времето от три години назад, т.е. от 25.04.2015 г. до
25.04.2018 г. Счита, че претенцията за заплащане на сумата от ***лв.,
представляваща договорна лихва за периода 05.02.2014 г. до 05.11.2014 г. е
погасена по давност, а обезщетение за забава можело да се претендира само за
периода 25.04.2015 г. до 25.04.2018 г. Моли съда да отхвърли искането за
присъждане на разноски в заповедното производство.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№1009/2018 г. по описа
на РС-К. се установява, че по подадено от ищеца заявление е издадена заповед
№566/27.04.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Н.Р.Г., с ЕГН-**********, за сумите: ***лв. главница, ***лв.
договорна лихва от 05.02.2014 г. до
05.11.2014., ***лв. лихва за забава от 06.02.2014 г. до 13.04.2018 г. по договор за потребителски паричен кредит ***/08.05.2013
год. и законната лихва върху главницата от 25.04.2018 г. до изплащане на
вземането, както и ***лв. разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 вр. с
ал.1, т.2 от ГПК
кредиторът е предявил иска за установяване съществуването на вземанията по издадената
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника в
едномесечния срок.
От представеното заверено копие на договор за потребителски паричен кредит ***/08.05.2013 год., неоспорен, двустранно подписан е видно, че е сключен между „БНП П. П. Ф.“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника Н.Р.Г. в качеството на кредитополучател, като по силата на този договор кредиторът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на *** лв. и ***лв. за покупка та застраховка „Защита на плащанията“ или общ размер на кредита ***лв., като съобразно условията по договора за кредит с подписването му кредитополучателят е удостоверил, че е получил посочената в група „Параметри и условия“ заемна сума. Ответникът се е задължил да върне получения заем, при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора- 60.86%, и ГПР- 91.33%, в срок до 05.11.2014 г., на 18 равни месечни погасителни вноски в размер на ***лв. всяка, платими на пето число всеки месец съгласно отразения в договора погасителен план, като е договорен общ размер на плащанията ***лв. / договорна лихва ***лв./
От
представените по делото заверени копия на договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 10.01.2017 г., Приложение №1 към договора за цесия от 10.01.2017
г. и потвърждение за извършена цесия по
чл.99, ал.3 от ЗЗД се установява, че „БНП П. П. Ф.“ ЕАД в качеството си на
продавач /цедент/ продал на „Ф.И.“ ЕАД като купувач /цесионер/ портфолио от потребителски кредити,
сключени с физически лица, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите
принадлежности, които включват, но не се ограничават до: дължима главница, лихва,
просрочени лихви, неустойки, такси и всички разноски, които са дължими от
длъжниците, като под №4514 от приложение №1 е вписан Н.Р.Г. със задължения по
договор ***/08.05.2013 год.
Видно от представеното по делото заверено копие на пълномощно / л.4 от делото/ „БНП П. П. Ф.“ ЕАД упълномощило „Ф.И.“ ЕАД да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на задълженията. Прието по делото е копие на уведомление, изпратено от „Ф.И.“ ЕАД до Н.Р.Г. с което цесионерът известява адресата, че задължението по процесния договор за потребителски паричен кредит е прехвърлено от кредитора „БНП П. П. Ф.“ ЕАД на „Ф.И.“ ЕАД, поради което, считано от датата на получаване на уведомлението, същите са изпълними към цесионера „Ф.И.“ ЕАД.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема. Съгласно заключението по процесния договор за кредит в размер на ***лв. са направени 8 бр. плащания в общ размер *** лв. Първото плащане е на 10.06.2013 г.-*** лв. и последното плащане на 15.01.2014 г.-*** лв. Размерът на дължимото е както следва: ***лв. главница, ***лв. договорна лихва, ***лв. лихва за забава върху главницата от 06.02.2014 г. до 13.04.2018 г.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването
на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в
законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен
интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.№1009/2018 г. по описа на РС-К. е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Ищецът основава активната си
материално-правна легитимация на договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.01.2017 г., ведно с приложение №1 към него, сключен с „Ф.И.“
ЕАД.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът
може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите
се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди
писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително
с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното спрямо трети лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор
намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му
потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо трети
лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от
предишния кредитор. По делото е налице изрично пълномощно, с което ищецът-
цесионер е упълномощен от цедента и предишен кредитор „БНП П. П. Ф.“ ЕАД от
негово име писмено да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията по
договори за кредит. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД / решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г.
на ВКС, III г.о./. Ищецът не е представил доказателства, че приложеното към
исковата молба уведомление е изпратено до длъжника преди иницииране на
заповедното производство.
Длъжникът Н.Р.Г. не е бил намерен нито в хода на заповедното производство, нито в настоящото исковото производство на адреса, по справката в НБДН поради което за да бъдат защитени правата му в настоящото производство му е назначен особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК. Процесуалното представителство произтича от закона /в случаите на изрично уредено законно представителство/ или от договор, а представителството чрез назначаване на особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл.47, ал.6 от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки /т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен представител упражнява процесуални права на страната, която представлява / т.см. т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице / в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, а и след като не е осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита уведомен за цесията. Длъжникът не е валидно уведомен за прехвърлянето на вземанията на нов кредитор – ищеца, поради което правата на последния да търси вземанията си от него са непротивопоставими на длъжника, спрямо който цесията има действие от момента, в който прехвърлянето на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор или от упълномощено от него лице. /в т.см. Определение №567/18.09.2018 г. по т.д.№3153/2017 г. на ВКС, II т.о., Решение от 05.03.2019 г. по в.т.д.№1387/2018 г. на ОС- С., Решение от 22.01.2019 г. по в.т.д.№1342/2018 г. на ОС-С./. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът не се явява кредитор на ответника поради което предявените искове за установяване на вземанията с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1, вр. с чл.240, чл.92 и чл.86 от ЗЗД са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото
претенцията за разноски на ищеца се явява неоснователна.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ф.И.“ ЕАД, с ЕИК:*** със
седалище и адрес на управление *** против Н.Р.Г., с ЕГН-**********
***
искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с
чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумите: ***лв.
главница, ***лв.
договорна/възнаградителна/ лихва от 05.02.2014г. до
05.11.2014г., ***лв. лихва за забава от 06.02.2014г.
до 13.04.2018г., по
договор за потребителски паричен кредит ***/08.05.2013 год., сключен между „БНП
П. П. Ф.“ ЕАД и Н.Р.Г., и законната лихва върху главницата от 25.04.2018 г. до изплащане на
вземането, за което е издадена
заповед №566/27.04.2018
г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1009/2018 г. по описа на PC –К. като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението,
препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1009/2018 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: