Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр.Харманли, 13.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Производството е по глава III раздел V, чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Обжалвано е НП №6544 / 06.11.2019 г. на началник отдел „Контрол по РПМ", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, бул. „***, оправомощена със Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, с което на жалбоподателя на основание чл. 53, ал. 1, вр.  чл. 26, ал. 2 от ЗП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което обжалва НП в срок. Твърди се, че НП е незаконосъобразно, неправилно и при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалният закон. Според жалбоподателят неправилно административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.26, ал.2,т.1, б.”а” от Закона за пътищата, като се излагат подробни аргументи в тази насока. В съдебно заседание не се явява жалбоподателя, за него се явява адв.  Е.Х. ***. Последният поддържа жалбата на изнесените в нея основания, развива подробно в становище нови такива. Иска отмяна на НП.

Ответникът по жалбата, редовно призовани, се представляват от гл. юрисконсулт Р.Б. в Областно пътно управление. Тя моли съдът да отхвърли жалбата и да потвърди НП. счита, че нарушението е безспорно доказано, глобата била правилно определена и нямало допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

 

На 10.10.2019 г., в 10.25 ч. на път 1-8, км. 323 в посока гр. Хасково-гр. Харманли, жалбоподателя Б.Ю.Х. е управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „Мерцедес " модел „Актрос 1835Л" с per. №*** и полуремарке с три оси с per. № ****. На горният път той бил спрян за проверка от св.Г.П.Г. и свид.П.Г.Д., и двамата служители на Агенция "Пътна инфрасктруктура". В процеса на проверката било направено измерване, при което било констатирано, че разстояние между осите е 1. 32 м. Сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето била 25. 770, т., при допустимо максимално натоварване 24, т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква "Б" от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Така контролният орган стигнал до извода, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, и че управляваното от жалбоподателя ППС с пет оси е тежко съгласно чл. 3, т. 2 на Наредбата. Измерването било извършено с техническо средство ел. везна DFW-KR №118844 и ролетка 1302/18 (5м.). С оглед така измерените параметри от водача не било представено валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритното пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата. За това нарушение на водача бил съставен АУАН в който нарушението е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а", вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Акта е предявен подписан от жалбоподателя и му е връчен екземпляр от акта.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, в което е възприета изцяло същата фактическа обстановка от страна на АНО. Видно от приложената разписка НП е връчено на жалбоподателя наф12.11.2019 г.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите св.Г.П.Г. и свид.П.Г.Д., които подробно описват извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е констатирано. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и настоящият състав ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на св.Г.П.Г. и свид.П.Г.Д. , които са последователни, без вътрешни противоречия, взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира превратно или недостоверно да пресъздадат обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират, съотнесени и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – свид.П.Г.Д., е и свидетел, участвал при проверката и присъствал при установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията П. К.. Ето защо, настоящият състав намира, че показанията на посочените свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че жалбоподателят Б.Ю.Х., като водач осъществява движение на тежко и извънгабаритно ППС без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено от администрацията, управляваща пътя. Поради това съдът ги кредитира изцяло за достоверни, като пълни и еднопосочни с останалите писмени доказателства по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "А" от ЗП – (2) (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: т. 1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: б. а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

Определението за тежко ППС е дадено в чл. 3 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства – Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: т. 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; т. 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства - Чл. 6. (1) Допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за: т. 2. (изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) състав от ППС с пет, шест и повече оси, както следва: а) (изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) моторно превозно средство с две оси с ремарке с три и повече оси - 40 t.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба  № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства - Чл. 7, ал. (1) (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Допустимото максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за: т. 3. сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е: б) над 1, 3 m - 24 t.

Определение за извънгабаритни ППС е дадено и в Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Съгласно § 1. (Нов - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) По смисъла на тази наредба: т.1. "извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или тежките ППС по чл. 3.

Според чл. 37. от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.) Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001 г., изм. и доп., бр. 67 от 17.08.2007 г., бр. 19 от 9.03.2010 г., доп., бр. 7 от 21.01.2011 г. – чл. 37 (Предишен чл. 35, изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г., бр. 19 от 2010 г.) (1) 1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) Във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че: т.1. движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3;

Съгласно чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства - чл. 14. ал. (3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2010 г.) Извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 м, височина - до 4, 30 м, и дължина - до 22 м.

Съгласно § 1. т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗП - (Изм. - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) "Специално ползване на пътищата" е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.

По силата на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 55 от 2011 г.) Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности.

Следователно деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и разгледана по същество е основателна. На първо място, видно от представените по делото доказателства, както АУАН, така и НП изхождат от компетентен орган в кръга на правомощията му. На второ място, съдът счита че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което от своя страна да е основание за отмяна на атакуваното НП, а и такива не се сочат в жалбата. Според настоящият състав съвсем точно в АУАН и НП е описано извършеното и констатирано от контролните органи нарушение, както мястото, датата и обстоятелствата при които то е извършено. В АУАН и НП са посочени законовите разпоредби които са нарушени с оглед посоченото нарушение. Всичко това води на извода, че са спазени разпоредбите на от ЗАНН по отношение на съставянето и издаването на АУАН и НП.

В случая, в съответствие с правомощията си и съобразно чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11 / 2001г. актосъставителят е съставил АУАН на Б.Ю.Х. с ЕГН **********  - водача на тежкото ППС, тъй като е установил, че именно той управлява същото без изискващото се разрешение съобразно чл.14, ал.2, т.1, б.”а” от Наредба №11 / 2001г. и във връзка с чл.5, ал.2, т.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата. В разпоредбата на чл.15, ал.3 от Наредба №11 / 2001г. е указано кои са лицата, длъжни да подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец, като нормата очертава ясно кръга на задължените лица – от собственика на превозното средство до неговия водач, който фактически осъществява превоза. Доколкото Б.Ю.Х. с ЕГН **********  не е представил такова разрешение, нито дори твърди наличието му, безспорно същият е осъществил състава на вмененото му нарушение, като вината на Б.Ю.Х. с ЕГН **********  е налице и обосновава ангажиране на административно-наказателната му отговорност.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е че на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място водачът в лицето на жалбоподателя е управлявал товарен автомобил,  МПС с две оси марка „Мерцедес " модел „Актрос 1835Л" с per. № *** и полуремарке с три оси с per. № ***, извършващ превоз на асфалт, по отношение на който било установено, чрез измерване от контролните органи, на място, с техническо средство – електронна везна модел DFW – KR 118844, че превозното средство е с натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето е 25.770 т., при максимално допустимо натоварване 24 т., когато разстоянието между осите е над 1,3 м, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква Б на Наредбата, което се установява от показанията на свид. Г.П.Г., които са конкретни и безпротиворечиви, подкрепящи се с останалата доказателствена съвкупност и обсъдени по- горе.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1 /а/ от Закона за пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващият орган. Обстоятелство, по отношение на което всъщност не се и възразява от страна на жалбоподателя. За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието и не е определящо само по себе си за съставомерността му. Достатъчно е да налице обективно несъответствие на натоварването на единичната задвижваща ос и на общото тегло на превозното средство с нормативно установените изисквания и конкретно тези на чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б” от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 65 от 24.07.2001г.

Техническите средства, с които са извършени съответните измервания  са преминали последваща периодична проверка конкретно за везната, респ. калибрирани – за ролетката, като при самото измерване не са допуснати нарушения, които да са от естество да разколебаят показанията, а оттам и фактическите изводи на контролните органи. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол  везните с неавтоматично действие се пускат на пазара и/или в действие след оценено и удостоверено съответствие със съществените изисквания, определени по реда на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие, и подлежат на последващи проверки по реда на наредбата, когато се използват за измерване на маса. Почти същото изискване е залегнало и в Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие –Чл. 2. Наредбата се прилага за всички везни с неавтоматично действие, наричани по-нататък "везни", които се разделят на две групи в зависимост от целта на тяхното използване, като: чл. 3. (1) Везните се предоставят на пазара само когато съответстват на приложимите изисквания на наредбата. Чл. 4. (1) Везните по чл. 2, т. 1 се пускат в действие само когато съответстват на изискванията на наредбата.

Неоснователни са възраженията за техническа неизправност на средството за измерване, с което е извършена проверката – електронна везна DFW –KR № 118844. Административнонаказващият орган не представи  удостоверение за съответствие по делото, но се представи  заверено копие на заявление от 27.03.2008г. за последваща периодична проверка  на средства за измерване, съгласно Наредба за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол /Дв.в.бр.98/2003г./ и регистрация за извършени последващи проверки. Измерването е извършено с техническо средство ел. везна DFW-KR №118844 и ролетка 1302/18 (5м.). В тази връзка моделът на посочената везна е одобрен тип средство за измерване, видно от справка в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване при Български институт по метрология, в който под номер 4603 е вписана везна с неавтоматично действие DFW със срок на валидност 20.07.2013г. Действително съгласно представената регистрация за извършени последващи проверки /л.40/ последваща проверка на везната е направена на 29.03.2019г. и е с валидност до месец март 2020 г. Изложеното обосновава извод за техническа изправност на самата везна към 10.10.2019г. Действително след 20.07.2013 г. по отношение на везната са извършвани последващи проверки и е констатирана техническата й изправност до месец март 2020 г. /л.40/. Следва да се има предвид, че на осн. чл.84б Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, последващата проверка на средствата за измерване се извършва за установяване на съответствието им с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при употреба, освен ако е посочено друго в глава втора. Видно от глава втора на същата Наредба, в частта относно везни с неавтоматично действие, каквато е горепосочената,  друго не е посочено. Но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В случая процесната електронна везна се е намирала в употреба към датата на изтичане на валидността на одобрения тип средство за измерване, това  е видно от заявлението от 27.03.2008г. за последваща периодична проверка  на средства за измерване, съгласно Наредба за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен контрол /Дв.в.бр.98/2003г./ й същата е била обект на последващи проверки от 2008 г. до 2019 г., като последната проверка е важала до месец март 2020г.

Неоснователно е възражението на защитата, че нормата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС, без разрешение, а не без заплатена такса. Жалбоподателят представя квитанция за платени пътни такси в Република България № 125012530012984  от 10.10.2019г. в размер на 82,37 лева, т.е. от датата на проверката 10.10.2019г., но внимателния прочит на писменото доказателство сочи, че тази такса е платена на 10.10.2019г. в 11:29:41 часа, т.е. след извършване на проверката на процесното МПС с рег. №Х1204 КА, тъй като проверката е извършена на 10.10.2019г., но в 10,25 часа. Следователно към момента на проверката жалбоподателят Б.Ю.Х., като водач осъществява движение на тежко и извънгабаритно ППС без разрешение за управление на  ППС с пет оси - МПС с две оси марка „Мерцедес " модел „Актрос 1835Л" с per. № *** и полуремарке с три оси с per. № ****, издадено от администрацията, управляваща пътя, но и без  платени пътни такси, поради което не са налице изключенията на чл.14, ал.3 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

При определяне размера на санкцията, съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН, като е определил наказанието за нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 3 от Закона за пътищата в размер за глобата от 1000 лева, т.е. съобразно установения минимум. Съвкупната преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая – липсата на отегчаващи вината обстоятелства от една страна, а от друга – факта, че вследствие на деянието все пак не са налице настъпили допълнителни вредни последици, че нарушението на водача е негово първо, доколкото не се представят доказателства за предходни такива и липсата на данни за имущественото състояние на жалбоподателя, съдът намира, че индивидуализацията на наказанието правилно е извършена при превес на  смекчаващите обстоятелства и в съответствие с материалния закон и процесуалните правила е наложена в размер, съобразно минималния предвиден в законовата разпоредба на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.         

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №6544/06.11.2019 г. на началник отдел „Контрол по РПМ", Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол", Агенция „Пътна инфраструктура" - гр. София, бул. ****, оправомощена със Заповед № РД-11-1266/17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ, с което на Б.Ю.Х. с ЕГН ********** *** на основание чл. 53, ал. 1, вр.  чл. 26, ал. 2 от ЗП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата, вр. чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба  № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                              СЪДИЯ: