Р Е Ш Е Н И Е
№ 1847/22.10.2020г.
Град Пловдив, 22.10.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ
касационен състав, в открито заседание на
двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Стоил Ботев
Георги Пасков
при секретар Севдалина Дункова и с участието на
прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1495 по описа на съда
за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във
връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Лаптоп
сервиз Пловдив” ЕООД против решение № 579 от 10.04.2020 г., постановено по
а.н.д. № 6939 по описа на Пловдивския районен съд за 2019 година, с което е
потвърдено наказателно постановление № 455151-F496564 от 02.08.2019 г.
на директора на Дирекция „Обслужване” при ТД Пловдив на НАП, с което на „Лаптоп
сервиз Пловдив” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Брезовска“ № 34, представлявано от управителя Б.Г.Б., на
основание чл.276, пр.1 ЗКПО е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева
за нарушение по чл.92, ал.3, вр. ал.1 ЗКПО.
Според касатора решението е неправилно и необосновано.
Правилни са изводи за липса на основание за прилагане на чл.28 ЗАНН. Иска се
отмяна на решението и на обжалваното наказателно постановление. Претендира
разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в
допълнителна молба.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК,
от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на
чл.42 и чл.57 ЗАНН, като са изложени всички обстоятелства на нарушението и е
налице припокриване на установените факти и правните изводи между акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление, спазени
са и сроковете по чл.34 ЗАНН. Като неоснователно е преценено възражението за
допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на последователно
изброяване в отделен абзац на доказателствата, от които е установена
фактическата обстановка, защото доказателствата не са останали скрити за
нарушителя, посочени са в наказателното постановление, като при всеки нов факт,
приет за установен, е посочено и доказателството, което го установява.
Районният съд не споделя също възражението за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като не следва да се поставят по-високи изисквания към описанието на
нарушението в производството по ЗАНН спрямо обвинителния акт, с който се
повдига обвинение за извършено престъпление – деяние с многократно по-висока
степен на обществена опасност спрямо административното нарушение. В случая при
описанието на процесното нарушение в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление се съдържат твърденията на актосъставителя
и фактическите изводи на административнонаказващия орган за това, че дружеството като данъчно
задължено лице съгласно чл.2, ал.1 ЗКПО не е подало в ТД Пловдив на НАП годишен
отчет за дейността си през 2018 г. в срок до 01.04.2019 г. включително. Според
районния съд това е необходимия набор от фактически твърдения с оглед на
правната квалификация на нарушението, които обуславят съставомерността на
деянието и участието на наказаното дружество в осъществяването му, съответно
обуславят редовността на описанието на нарушението. Съдът се е позовал на т.4.2
от ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, че всякакви други обстоятелства, които не са
част от състава на престъплението (в случая на нарушението), могат да се
установяват и в хода на съдебното следствие. Дружеството е запознато с
вмененото му нарушение и е могло адекватно да се защити. Конкретният размер на
отчетените през 2018 г. приходи и разходи не е елемент от състава на
нарушението, спада към т.нар. други обстоятелства, които могат да бъдат
установяване в хода на съдебното следствие и не засягат редовността на
описанието на нарушението. Според районния съд неописването на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства не е съществено процесуално нарушение и не влече
нередовност на обвинителния акт, на акта за установяване на административно
нарушение и на наказателното постановление поради правомощието на съда за
извършва самостоятелна преценка на тези обстоятелства. В конкретния случай
според съда конкретният размер на приходите и разходите не съставлява нито
смекчаващо, нито отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като няма
отношение към причините за липсата на срочно изпълнение на задължението за
подаване на годишен отчет. Правилно според съда е определена датата на
извършване на нарушението – 02.04.2018 г., първият ден след изтичане на
последния ден за изпълнение на задължението. Правилно е определено също мястото
на извършване на нарушението – ТД Пловдив на НАП. Безспорно доказано е също
осъществяването на изпълнителното деяние – съставомерно бездействие от страна
на дружеството, което е формално нарушение и с осъществяването на
изпълнителното деяние е довършено от обективна страна, като не е необходимо
настъпването на вредоносен резултат. Доказано е също авторството на
нарушението. Според районния съд процесното деяние не съставлява маловажен
случай, защото липсата на вредни последици не води до маловажност, тъй като и
обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена
опасност. Обстоятелството, че е първо нарушение, също не налага извод за
маловажност според районния съд, защото това би противоречало на принципа на
чл.6 ЗАНН, че административното нарушение е наказуемо. Настоящият случай не е
маловажен според съда също с оглед на значителния период от време, изминал след
изтичане на срока за подаване на годишен отчет преди фактическото изпълнение на
това задължение, което повишава степента на обществена опасност на конкретното
деяние и тя не може да се определи като по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Относно размера на имуществената санкция
районният съд е приел, че той е минималният, предвиден от законодателя по
чл.276 ЗКПО, който напълно съответства на степента на обществена опасност на
конкретното деяние с оглед установените смекчаващи обстоятелства.
Решението е правилно. Въз основа на установените факти
районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят
напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
На всички възражения на
касатора са дадени ясни, подробни и мотивирани отговори, включително по
приложението на чл.28 ЗАНН, поради което и на основание чл.221, ал.2 АПК
настоящата инстанция препраща
към мотивите на първоинстанционния съд.
Предвид всичко изложеното
касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания по чл.348,
ал.1 НК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо,
обосновано и правилно. На ответника не се дължат разноски, тъй като не е бил
представляван от юрисконсулт и не е изразено становище относно основателността
на касационната жалба поне в писмен вид. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с
чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 579
от 10.04.2020 г., постановено по а.н.д. № 6939 по описа на Пловдивския районен
съд за 2019 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.