Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер: …260107…………………. Година 2021г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 22.03. 2021 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ГАЛИНА МЛАДЕНОВА
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. гр. д. № 21 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
І.
Развитие на съдебното производство .
Районен съд П. е сезиран с искова молба, подадена от А.А.Т., ЕГН **********,*** , против Т.С.С., ЕГН **********,***
и против Л.А.В. – С. , ЕГН **********,***
С Решение № 260146/ 02. 11 .2020г. на районен съд П.,постановено по гр.
д. № 262/2019г. по описа на същия съд, предявения иск е отхвърлен, като
неоснователен. Осъдена е ищцата да
заплати в полза на ответниците сторените съдебно
–деловодни разноски.
Решението на
районния съд се обжалва с въззивна жалба от
ищцата в първоинстанционното производство .
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение, поради нарушение
на материалния закон, необоснованост и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила .Искането
е да се отмени решението на районния съд
и се постанови ново решение от въззивната инстанция по
съществото на спора, с което се уважи предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените
съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.
В срока по чл. 263
ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противните страни по въззивната жалба
. В отговора се оспорва въззивната жалба.
Прави се искане решението на районния
съд , като правилно и законосъобразно да
се остави в сила . Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски във въззивното
производство.
В открито съдебно
заседание страните чрез пълномощниците си поддържат
становищата си.
Пазарджишкият
окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение
, които са посочени във въззивните жалби , като взе предвид становището на страните
и събраните доказателства пред първата
инстанция , при спазване разпоредбата на чл.
235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално
допустима .
Жалбата е подадена
от активно легитимирана страна ( ищец в
производството пред районния съд ).
Жалбата е
подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл.
269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд
при проверка на обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по
валидността на решението . По допустимостта
на решението в обжалваната му част . По
останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от
посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на
обжалваното съдебно решение или за неговата процесуална недопустимост.
Възраженията, които се правят са
свързани с правилността на съдебното решение .
Разгледана по
същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Какво е установено от фактическа страна по делото?
Предмет на
исковата молба е ПИ с идентификатор 56277.503.343.От представената по
делото скица на ПИ ,както и от заключението на приетата по делото СТЕ се
установява ,че имота представлява дворно място с площ от 139 кв. м. , в което има построена двуетажна масивна
жилища сграда с идентификатор 56277.503.343.1.,
със застроена площ около 100 кв. м.
От представените
по делото нот. актове за собственост върху имота,
представените скици на ПИ и от заключението на приетата по
делото СТЕ и приложените към него скици
се установява ,че имота се притежава в съсобственост от следните лица при следните права в съсобствеността:
1/ Ищцата А.А.Т.-
¼ или 2/8 ид. части от
дворното място( нот. акт № 18/2016г.);
2/ Л. А.В.
– С./ сестра на ищцата / - 1/8 ид. част от
дворното място ( нот. акт № 181/2009г.);
3/ Т.С.С. / дъщеря на Л. А.В. – С./-1/4 или 2/8 ид. части от дворното място и втория етаж от жилищната
сграда ( нот. акт № 122/ 1995г.
). ;
4/Албена Борисова Т./ дъщеря на ищцата /-1/8 ид. част от дворното място
и приземния етаж от жилищната сграда ( нот. акт № 81/2006г. и нот.
акт № 45/ 1997г. )
Установено е по
делото ,че имота има наследствен
характер, като произхожда от общите наследодатели А.Г.В.( починал 29. 08. 1974г. ) и А.Х. В. ( починала на 18. 10. 1997г. ), които са родители
на ищцата А.А.Т. и на нейната сестра , ответницата Л.
А.В. – С..Наследодателите на страните се
легитимират като собственици по силата на нот.
акт № 209/ 1968г.
В исковата молба
ищцата твърди ,че след смъртта на общите наследодатели правата на
съсобствениците са променени .
Ищцата е
придобила 1/8 ид.част
от дворното място по наследство от
нейните родители , при което нейните
права в дворното място са станали
общо 3/8 ид. части .
Нейната сестра и
ответница по иска Л. А.В. – С. също е
придобила по наследство 1/8 ид. част от дворното място, при което правата и в
дворното място са станали общо 2/8 ид. части.
В исковата молба и в уточнителните
молби към исковата молба ищцата твърди ,че ответниците
Л. А.В. – С. и Т.С.С.
не живеят постоянно в гр.П.. Живеят постоянно в гр. П. и в гр. А.. Твърди ,че от 1995г. ответниците
се дезинтересирали напълно от имота,не го посещават и не полагат грижи за
неговата поддръжка . Твърди ,че от 1995г. до настоящия момент единствено ищцата
и нейната дъщеря полагат грижи за
поддържането на имота( ремонт и преустройство ) и заплащат
всички необходими разходи за имота ( данъци ,такси ,ток и вода ). Твърди ,че от
1995г. до настоящия момент тя единствено упражнява фактическа власт върху целия
имот, включително и върху идеалните части на ответниците
по иска. Твърди ,че владението е добросъвестно по смисъла на чл. 70 от ЗС.
Искането , което е
направено в исковата молба е на основание чл. 79 от ЗС , ищцата да бъде
призната за собственик по силата на
изтекла в нейна полза придобивна давност( както късата 5- годишна давност ,така и дългата 10
годишна давност ) и върху идеалните части на ответниците Л. А.В.
– С. и нейната дъщеря Т.С.С. , а именно върху 4/8
ид. части от дворното място и върху ½ ид. част от втория
етаж на жилищната сграда.
Въззивната инстанция намира за обоснован
и законосъобразен извода на районния съд за това ,че иска е останал недоказан по своето основание.
Какво
е нужно да се установи в съдебното
производство , когато едно лице се позовава на придобивна давност? Нужно е да се установи
едновременното( кумулативното ) наличие на три
обстоятелства :
-основанието ,на което се упражнява
фактическа власт ,върху имота;
-факта на владението ;
-срокът от време ,за който е
владяно ;
По
отношение на владението следва да се установи следното:
-да
се установят признаците на владението ,посочени в чл. 68 от ЗС(
animus i korpus), а когато страната се позовава на
добросъвестно владение и признаците на чл. 70
и чл. 78 от ЗС;
-непрекъснатост
на владението по смисъла на чл. 79 ал. І от ЗС и чл. 81 от ЗС;
-несъмнителност( сигурност)
на владението ;
-владението
трябва да е спокойно( да не е опорочено ),което означава да не е установено с насилие ;
-владението
трябва да е явно ( да не е установено тайно или по
скрит начин ) ;
Фактът на владението може да се
доказва в съдебното производство с всички допустими по ГПК доказателствени
средства
Според
утвърдената съдебна практика на ВС и
на ВКС(
виж ТР № 1/ 2012г. от 06. 08. 2012г на
ОСГК на ВКС) ,за да се придобият по давност
идеални части от съсобствен недвижим имот трябва съсобственика да владее за себе си и
против волята на другите съсобственици .
Да
владееш за себе си означава :
-да
измениш основанието на владението , като от държател на частите на
съсобствениците се превърнеш в техен
владелец ;
-означава да се промени субективното отношение
на съсобственика към вещта.Освен упражняването на фактическа власт върху вещта(възможността на владелеца да въздейства трайно и непосредствено върху вещта ) трябва да се обективира и променено отношение към вещта-да владееш за
себе си , като че ли си собственик на вещта .
Да
владееш против волята на съсобственика
означава :
- чрез недвусмислени и категорични правни и фактически действия да манифестираш
пред съсобственика промененото си отношение към вещта ;
-
това променено поведение и отношение на съсобственика към вещта трябва да
достигне до знанието на съсобственика ;
-
трябва да се отблъсне владението на съсобственика ;
По
делото липсват доказателства ищцата да е владяла процесния имот самостоятелно,
с намерение за своене на имота и против волята на другите съсобственици .Няма данни по делото за нито един от елементите на
придобивната давност –нито за самостоятелно
упражняване на фактическа власт в определен
период от време(след 1995г.
до настоящия момент, както се твърди в исковата молба ),нито за субективния
признак на владението- намерението да се държи вещта като своя.Няма данни по делото ищцата да е изменила основанието на владението, като от държател на
частите на съсобствениците се е
превърнала в техен
владелец, да е променила
субективното си отношение към имота .По делото липсват доказателства
ищцата чрез недвусмислени и категорични
правни и фактически действия да е
манифестирала пред другите съсобственици промененото си отношение към вещта и това
променено поведение и отношение на съсобственика към вещта да е достигнало до знанието на останалите съсобственици. По делото липсват
доказателства ищцата да е отблъснала владението на останалите съсобственици .
В
подкрепа на тези изводи на съда са следните доказателства :
По
делото е представен препис от искова
молба по чл. 32 ал. 2 от ЗС с дата
27. 12. 2013г. и препис от
протокол № 476/ 25. 11. 2015г. по гр. д. № 1148/2013г. по описа на РС П.
, от които се установява ,че ищцата е иницирала съдебно производство за определяне начин на
реално ползване на спорния съсобствен имот, което в
последствие е прекратено по нейно искане
.В исковата молба по това съдебно
производство ищцата е признала правата на останалите съсобственици в имота,
което опровергава твърденията й за самостоятелно владение и намерение за своене на имота .
По
делото е представен препис от протокол
№ 5 / 11. 03. 2014г. по НОХД № 26/ 2014г. по описа на РС П.
. От съдържанието на този протокол се установява ,че в периода 2011г. -
2012г. ищцата се е опитала по насилствен
начин (чрез премахване на съществуваща
тръба за питейна вода и на вертикална
канализационна тръба , премахване на водомер , смяна на патрона на входната
врата ) да осъществи владение върху втория
етаж от жилищната сграда. Това опорочава
владението върху имота, поради което в полза на владелеца не е текла придобивна давност по време на опороченото владение.
Нито един от разпитаните по делото
7 свидетели ,и на двете страни по спора, не е установил елементите на придобивната
давност в полза на ищцата.
Свидетелите не са установили
твърденията на ищцата в исковата молба за това ,че след 1995г. само тя е владяла
имота,непрекъснато и необезпокоявано, че ответниците
са се дезинтересували от имота след тази дата, не са
го посещавали и не са се грижила за него
.
Св.
А.Н. е обяснила пред съда,че не знае кой
е собственик на имота, като знае ,че А. живее в имота . Не е проличало кой е собственик на имота ;
Св.
Р.Ф. е обяснила пред съда ,че не е
водила разговори с ищцата на кой е имота-дали е неин или не.
Св.
С.К. е обяснила пред съда ,че в имота е виждала само ищцата . Другото семейство не го е виждала
,но знае ,че понякога идват. Не е чувала ищцата да казва ,че само тя владее
имота ,но знае ,че го стопанисва .
Св.
В.И. е обяснила пред съда ,че никога А. не е
показвала отношение ,че е едноличен собственик на имота ,но знае ,че А.
стопанисва имота .
Св.
С.С. е обяснил пред съда ,че до 2008г. и след това до 2012г. са идвали в имота почти всяка ваканция , а
след това по – рядко .
Св.
Ш.Р.а е обяснила пред съда ,че ответницата Л.В. и
нейната дъщеря Т.С. често са идвали в
имота .Двете се грижат за имота .Не са казвали ,че не се интересуват от имота
.Целият квартал знае ,че имота е на двете внучки на баба Атанаска.
Св.
Е.К. е обяснила пред съда ,че с Т.С. е
идвала 8-9 пъти в имота. Т. и майка й не са давали индикации ,че не се
интересуват от имота .
Представените
по делото приходни квитанции за платена
от ищцата такса битови отпадъци за
частта от имота ,собственост на ответниците по спора
, за времето от 30. 06. 2020г. до 02.11. 2020г. , не
доказва твърденията на ищцата за своене на имота ,
тъй като това представлява действие на
обикновено управление и не осъществява субективния елемент на придобивната давност.
По
тези съображения въззивната инстанция счита ,че на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва решението на районния съд
да се потвърди , като правилно и законосъобразно .
С
оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК
ще следва да се осъди жалбоподателката да заплати в
полза на ответниците по въззивната
жалба сумата 1100 лв. ,
представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивната инстанция по
представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1
от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260146/ 02. 11 .2020г. на районен съд П.,постановено
по гр. д. № 262/2019г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А.А.Т., ЕГН **********,***
, да азплати в полза на Т.С.С., ЕГН **********,*** и Л.А.В. – С. , ЕГН **********,***,
сумата
1100 лв. , представляваща адвокатско
възнаграждение за един адвокат пред въззивната
инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната
инстанция подлежи на касационно
обжалване в едномесечен срок от
съобщението на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: