№ 1165
гр. Б., 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120204012 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. С. Д. с ЕГН ********** от село Р., ул.... и
съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.А.А. АК-Б. против наказателно
постановление №22-0769-001741 от 25.08.2022г. на началник група към ОД
МВР-Б., сектор „Пътна полиция“–Б., с което за нарушение на чл.174 ал.3
предложение първо и чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер от 2000 (две
хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и
четири) месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са му били отнети
12 контролни точки. За нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер от 10 лева.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност
поради нарушение на процедурата по съставянето на акта и вписване на
задължителните му реквизити. Навеждат се твърдения за невръчване на
талона за кръвна проба. На последно място се протестира срещу връчването
на нечетливо копие на акта, което е довело до накърняване правото на защита
на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява и се
1
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата,
ангажира гласни доказателства и излага подробни и обосновани съображения
за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител -ЮК,
както и депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага
съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на
наказателното постановление.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището
на процесуалния представител на жалбоподателя и на въззиваемата страна и
прецени събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване на разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът приема за установено
следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 26.06.2022г, около 02,15
часа, в село Р., община К., обл.Б., по ул...., управлявал МПС –лек автомобил
марка „БМВ 318 ИС“ с рег.№ ..., собственост на М. Н. Д. с ЕГН **********
като при проверка отказал да бъде изпробван с техническо средство „Дрегер
Алкотест“ 7510 с фабричен номер №ARРМ-0780 за употреба на алкохол.
Издаден му бил талон за изследване с №136565/26.06.2022г със седем броя
стикери №.... Водачът не носел в себе си свидетелство за управление на МПС.
Отведен бил в Спешен център на УМБАЛ-Б. АД, където отказал да изпълни
предписанието в талона за изследване и не дал кръв за химическо изследване.
За да установи по несъмнен и безспорен начин обективната истина съдът
разпита в качеството на свидетели актосъставителя и съпругата на
жалбоподателя –Т. И. Д.а.
От техните показания съдът установи следната фактическа обстановка:
На 26.06.2022г, около 02,00 часа, свидетелят П. П. в качеството си на
мл.автоконтрольор заедно с колегата си А. Т. полицай към РУ-К. били на
работа в село Р. на ул.“Ц. Р.“ в центъра на селото, когато към 02,15 часа
забелязали приближаващ се лек автомобил в посока от село Л.. На около 100
метра от тях автомобилът спрял и от дясната му страна слязъл човек, който
отворил портала на имота за да влезе автомобилът. След две-три неуспешни
маневри да влезе в двора на имота, като се форсирал двигателят, лекият
автомобил най-накрая влязъл в имота. Свидетелите полицаи се усетили, че се
2
случва нещо нередно и веднага се насочили с включени светлини и подали
звуков сигнал за да спрат автомобила. Въпреки тези действия автомобилът
влязъл в двора на имота, а свидетелят П. застанал до шофьорската врата.
Представил се на водача и му поискал документите за самоличност и
документите на автомобила. Водачът излизайки от автомобила избутал с ръка
свидетеля П. и заявил, че не той е карал автомобила и че няма да даде
никакви документи. Свидетелят П. поканил водача да отиде до служебния
автомобил, но вторият се държал агресивно и продължил да го бута, като се
опитвал да се прибере в дома си. Свидетелят Т. разпоредил на водача да спре
с агресивното си поведение и да се даде документите, но той отново отказал и
тогава му поставили белезници и го задържали. На място, но извън
автомобила стояла и сведителката Т. Д. –съпруга на водача Д., като същата
умолява съпруга си да спре да се държи агресивно и да съдейства на
полицаите, а Д. й заповядвал да не дава документите на автомобила, както и
неговите лични документи и да си мълчи. През цялото време докато водачът
Д. оказвал съпротива при ареста миришел силно на алкохол и говорел
заваляно. Чрез ОДЧ С. и РСОД водачът бил установен с трите имена –Н. С.
Д.. Помолен бил да даде проба за алкохол с техническо средство, но същият
отказал. Бил му издаден талон за изследване №1366565 (лист 7 от делото),
който бил подписан от Д.. Последният бил съпроводен до Спешния център на
УМБАЛ-Б. АД където дежурния лекар попълнил протокола за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (лист 8 от
делото). Д. вписал собственоръчно, че отказва да даде кръв за алкохол. За
отказа му бил съставен АУАН серия АД и бланков №287279 (лист 6 от
делото). В акта не били вписани възражения. Д. подписал акта и му бил
връчен екземпляр.
За извършените от Д. нарушения на ЗДвП свидетелят П. му съставил на
26.06.2022г АУАН. Правната квалификация на нарушенията в акта били по
чл.чл.174 ал.3 предложение първо и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН жалбоподателят входирал писмени
възражения по акта (лист 12 и 13 от делото).
Въз основа на АУАН и представените с него писмени доказателства,
адимнистративнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, което било връчено лично на жалбоподателя на 13.10.2022г
3
(лист 5 от делото), а жалбата срещу него била подадена до Началника на
сектор ПП–Б. на 13.10.2022г, поради което е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на наказателното
постановление пред материално и териториално компетентен съд. В НП е
идентична с акта фактическа обстановка и е направена същата правна
квалификация на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. На основание чл.174
ал.3 предложение първо от ЗДвП на Д. са наложени двете кумулативните
наказания глоба в размер от 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца. На основание чл.183 ал.1 т.1 предложение първо
от ЗДвП на Д. била наложена глоба в размер на 10 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът прие въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетеля П. като ги намира за безпристрастни и логически последователни.
Не кредитира показанията на свидетелката Д.а, в частта им, в която описва
мотива мъжа й да се качи в автомобила и подробностите около ареста му. В
останалата част, по отношение на извършените нарушения и нейните
показания потвърждават, че съпругът и същата нощ отказал да даде проба за
алкохол и СУМПС.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на
наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от
НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС ), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
4
закон.
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Р. П. – Началник група към Сектор „ПП”
към ОДМВР-гр.Б., която към дата 11.02.2020г. е бил оправомощена да издава
НП, видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно
(териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който
безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и
който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за
нарушения по ЗДвП. Административнонаказателното производство е
образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП,
тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното
производство.
Критерият за същественост на процесуалното нарушение е
обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането, на
които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая в акта Е
ПОСОЧЕНО, а и от разпита на свидетелите пред съда, категорично се
изяснява, че П. и Т. са свидетели-очевидци на нарушението, поради което и
не са допуснати твърдените пороци. Дори обаче в АУАН качеството на
свидетеля да не беше посочено – то това по никакъв начин не би могло да
накърни правата на санкционирания, нито съдебната проверка за
законосъобразност, поради което и дори в този случай нарушението би било
несъществено.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за нарушение
свързано с това, че преписът от АУАН, връчен на същия е нечетлив, което е
5
довело до невъзможност да организира защитата си. Дори да се приеме, че
преписът, връчен на жалбоподателя действително е нечетлив - то това не
променя факта, че същият представлява копие на първия четливо попълнен
екземпляр от съставения АУАН, който е предявен на жалбоподателя и който с
положения си подпис е удостоверил, че е запознат със съдържанието му.
Поради това и съдът приема, че твърдяното връчване на нечетлив препис от
АУАН, не представлява нарушение на правото на защита на жалбоподателя,
доколкото в конкретния случай не са създадени пречки за жалбоподателя да
се запознае със съдържанието на съставения АУАН и да разбере в какво е
„обвинен”. В този смисъл е и практиката на съдилищата – Решение №
1141/26.06.2015г по к.н.а.х.д. № 859/2015г. по описа на АдмС-Б. , Решение
№ 104/17.02.2012г. по к.н.а.х.д. № 14/2012 г. по описа на АдмС-Плевен и
много други. Изрично следва да се посочи, че в горния смисъл е и актуалната
практика на касационната инстанция, като например – Решение №
1960/18.11.2019г. по к.н.а.х.д. № 2238/2019год. на АдмС-Б. , където се
допълва, че: „… дори да се приеме за вярно, че връченият препис от АУАН да
е бил изцяло нечетлив за Д., той е разполагал с възможност да впише
възражение в този смисъл, както и да подаде писмени такива в 3-дневен
срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, което не е сторено. Освен това, до
нечетливост на акта може да се достигне и в случай на неподходящо
съхраняване. В случая, няма съмнение, че на ответника по касация са
известни фактите, съставляващи основание за образуване на
административно-наказателното производство и за налагане на санкцията,
доколкото му е предявен АУАН в оригинал и той се е запознал със
съдържанието му, което е удостоверил с полагане на подписа си. В този
смисъл не е било ограничено правото му да узнае обстоятелствата,
съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и да
организира защитата си, поради което не е налице соченото от районния
съд процесуално нарушение от категорията на съществените.“
Тук е мястото да се посочи, че горните изводи на съда намира подкрепа
и в разясненията, дадени още с Постановление № 5/1968г. на Пленума на
ВС, където е застъпено, че въпросът дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с
оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи,
6
че деянието е извършено и деецът е известен.
По същество, съдът следва да посочи следното:
Разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП предвижда, забрана на водач на
МПС да управлява с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда
и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП водач, който управлява ППС след употреба на
алкохол в количества от 0,5-0,8 на хиляда се наказва с глоба от 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Съгласно § 6, т. 25
от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или
води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и
да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.3 предложение първо от
ЗДвП наказания, следва да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение
на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа две
нарушения. В конкретния случай от показанията на актосъставителя и от
приложения по делото талон за медицинско изследване се установява, че е
бил поканен и жалбоподателят не е бил изпробван с техническо средство за
употреба на наличие на алкохол. Издаден и връчен му бил талон за
медицинско изследване и водачът Д. се е явил в УМБАЛ-Б. АД в предвидения
срок, но там писмено отразил в протокола отказа да даде кръв за химически
анализ. Съдът намира, че както в АУАН, така и в описателната част на
наказателното постановление, отправено „обвинение” е индивидуализирано в
степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като
поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение,
поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана
правилно.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 174, ал.3 предложение първо от ЗДвП – „Глоба“ в размер
на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за
намаляване му.
7
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил
санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду
си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28
ЗАНН би било незаконосъобразно. Отделно от това, видно от приложена
Справка за водач (л.20-21), се установява, че процесното нарушение далеч не
е първо такова на Д., а тъкмо напротив - до датата на нарушението същият е
бил санкциониран за нарушения на правилата за движение по пътищата с
общо четири влезли в сила НП и 4 фиша–т.е. неговата лична обществена
опасност също е висока.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като наложените му наказания е правилни и законосъобразно
индивидуализирани, поради което и атакуваното наказателно постановление
следва да се потвърди изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.
63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към
чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането
им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане
на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя
страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
8
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, Б.кият районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0769-001741 от
25.08.2022г. на Началник група към ОД МВР-Б., сектор „Пътна полиция“–Б.,
с което за нарушение на чл.174 ал.3 предложение първо и чл.100 ал.1 т.1 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на Н. С. Д. с ЕГН ********** от село
Р., ул.... и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.А.А. АК-Б. са наложени
наказания глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На основание
Наредба №Із-2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки и на
основание чл.183 ал.1 т.1 предложение първо от ЗДвП му е наложена глоба в
размер от 10 лева.
ОСЪЖДА Н. С. Д. с ЕГН ********** от село Р., ул.... да заплати на
ОДМВР-Б. сторените разноски за ЮК възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
9