Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260117
гр. ВРАЦА, 30.09.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 23.09.2021 г. в
състав:
Председател:М. Аджемова
Членове:
в присъствието на:
прокурора секретар Галина Емилова
като разгледа докладваното от съдията
т.
дело N` 21 по
описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
К.Б.Х. твърди чрез, че на 01.07.2020 г. в резултат на настъпило ПТП в село
Гложене, обл. гр. Враца, в 04.00 часа на ул. "Ленин" пред дом № 8, по вина на водача на самокатастрофиралия
автомобил марка "Опел Астра", с рег. № ***, деликтната отговорност на
който е застрахована при ответника по застраховка Гражданска отговорност, като
пътник в автомобила, му е причинено телесно увреждане, изразяващо се в
сътресение на мозъка; сублокация на лява раменна става; разкъсно контузна рана
в областта на лява вежда; хематом в областта на лявото око с охлузване на
слепоочна област; охлузвания на подбедриците и на двата крака. Поддържа
претърпени от него болки и страдания, неудобства и стрес, справедливото обезщетяване
на които възлиза на 40 000 лева и
неизплатено от застрахователя по задължителна застраховка Гражданска
отговорност обезщетение в срок, след отправена до него писмена претенция на
21.09.2020 г. Ищецът претендира посочената сума, заедно със законната лихва за
забава върху нея от 21.12.20 г. – датата на изтичане на тримесечния срок за
произнасяне по доброволната претенция, до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендират се и съдебни разноски по производството.
Ответникът ЗК "Лев Инс" АД гр. София, в законоустановения срок
оспорва така предявените искове, възразявайки че механизмът на процесното ПТП
не е описания от ищцеца, а и за настъпването му липсвало виновно поведение на
застрахования при него водач, не е налице причиняване на заавените вреди и
причинна връзка с произшествието. Навежда евентуални възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат, без да посочва в какви точно действия се
изразява съпричиняването от страна на ищеца. Навеждат се възражения и за
прекомерност на претендирания размер на обезщетението. Ответникът претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК на
разноските за адвокат на насрещната страна.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От
представените по делото с придружително писмо на РУ на МВР "АЕЦ Козлодуй
вх. № 261831/02.03.21 г., стр. 27, заверени копия от всички документи съдържащи
се в АНП образувани въз основа на АУ АН сер "Д" с № 039896 и №
039897, включително и протокол за ПТП № 1519119 от 01.07.20 г., стр. 46, се
установява, че на 01.07.2020 г., около 04.00 часа, в село Гложене, на ул.
"Ленин" № 8, с посока на движение от село Бутан към село Гложене,
водачът на л. а. "Опел Астра" с рег. № ***, след употреба на алкохол
установено с техническо средство в размер на 1.17 промила и преди да е
преминало въздействието му, се движел с несъобразена скорост и при ляв завой е
загубил контрол на управляваното от него МПС, като се блъснал в бетонната
ограда на дом № 8. От произшествието е пострадал пътник в автомобила - ищецът К.Б.Х., който факт не се оспорва от ответното
застрахователно дружество. Ищецът Х. получил описаните по-горе наранявания. По
делото не се оспорва също, че с водача на автомобил "Опер Астра",
рег. № *** е била сключена с ответника-застраховател задължителна застраховка
Гражданска отговорност по полица № BG /22/120001681594, със срок на
застрахователно покритие от 18.06.2020 г. до 18.06.2021 г.
От
заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът възприема за
достоверно като обективно и компетентно изготвено от вещото лице, се
установява, че ПТП е настъпило при движение на процесния автомобил в село Гложене,
по ул. "Ленин", в посока село Бутан, като при ляв завой водачът на
автомобила е загубил контрол и автомобилът се е блъснал в оградата на дом № 8. Вещото лице изяснява, че причина за
настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на автомобил "Опел
Астра", чийто действия свързани с употребата на алкохол с над 1.17 промила
и избора на скорост са довели до отклоняване на превозното средство и удар в
оградата на дом № 8 на ул. "Ленин" в село Гложене. Автомобилът
фабрично е бил снабден с два триточкови колана на предни седалки и три
триточкови колана на задни седалки, които имат функцията да фиксират тялото на
водача и пътниците към облегалката и седалката, да ограничат движението им
напред при рязко спиране и да предотвратят контакт с детайли от вътрешността на
купето.
По
делото са представени също медицински документи, издадени през релевантния
период, които са били предмет на изследване от приетото заключение на
съдебномедицинската експертиза и съответно са послужили на вещото лице д-р К.
за достигане на крайните му заключения, които съдът възприема за достоверно
дадени. Според вещото лице д-р К., в резултат от настъпилото ПТП ищецът К.Х. е
получил сътресение на мозъка, лека степен; не пълна сублокация на лява ключично-лопатъчна
става /непълно изкълчване/; разкъсно контузни рани на лицето и лява китка,
които са били обработени хирургически; охлузвания в дясна слепоочна област,
охлузвания на двете подбедрици; кръвонасядания на крепачите на ляво око. Раните
на ищеца на слепоочието и китката са били обработени хирургически /зашити/,
като не се е налагало ищецът да бъде опериран, съответно да престои в болница.
Лечението му е било амбулаторно. Общо за всички наранявания, лечебният и
възстановителен период на ищеца е приключил за срок около 30 дни, през който
период той е изпитвал болки и страдания - интензивни през първите 7-8 дни след
произшествието с тенденция на затихване. Експерта намира, че към настоящия
момент общото здравословно състояние на ищеца е напълно възстановено – функцията
на раменната става също е напълно възстановена, само с лека болка при крайно
положение на крайника. Ищецът имал белег
от рана в дясното слепоочие /2-3 см./, който има непроменим характер. Според
експерта д-р К., получените от ищеца увреждания са от удар върху тъп предмет
или травма от предмети в купето на автомобила, при реализиране на ПТП на
01.07.20 г. Вещото лице твърди, че ищецът е пътувал в автомобила без поставен
предпазен колан, тъй като травмата на раменната става е от страничен удар.
Според него, травма от този вид не би се получила, ако предпазният колан е
поставен, тъй като коланът фиксира тялото. При поставен предпазен колан,
вероятните травми, според д-р К., биха били от друг характер. Експерта твърди
още, че травмите леко сътресение на мозъка и разкъсно-контузни рани и
охлузвания в областта на лицето и главата, също не биха се получили, ако предпазният колан е бил поставен, тъй като
при удар той фиксира тялото в една позиция.
Пред
настоящата съдебна инстанция е разпитан и св. Б. Х. баща на ищеца К.Б.. От
показанията на свидетеля се установява, че той няма впечатления как се е
случило ПТП на 01.07.20 г. в село Гложене. Едва сутринта разбрал за
произшествието със сина си, когато негов приятел го докарал в дома им в село Бутан,
след оказана първа помощ на ищеца в болницата в гр. Козлодуй и разпит от
служители на КАТ. Според свидетеля, в
болницата в гр. Козлодуй ищецът не е получил необходимата медицинска помощ.
Синът му бил целия в кръв, с незашита рана на главата. Много го боляла и
ръката, тъй като имал извадена ключица, изобщо състоянието му било тежко. По
преценка на свидетеля, той откарал сина си в болницата в гр. Враца, където
раните му били зашити и му били дадени лекарства. Лекарите преценили, че не е
нужно да се прави операция на ръката на ищеца, като травмата ще отмине, тъй
като той е млад. Свидетелят твърди, че синът му не е престоявал в болница, след
оказаната медицинска помощ в болницата в гр. Враца. Превръзките на раните му
били сменяни в здравната служба в село Бутан. Превръзките били сменяни около
7-8 дни, след което махнали и конците, също в здравната служба в село Бутан. Според
свидетеля, синът му има ограничено движение на ръката си и към момента, а освен
това ръката го болял, можел да носи само леки предмети. След инцидента, за
ищеца се грижели свидетеля и съпругата му, майка на ищеца. Той се оплаквал от
болки в главата, които болки отшумявали
постепенно и към момента на разпита, ищецът се оплаквал рядко от болки в
главата. След ПТП, ищецът имал лонгета на ръката, цялото тяло го боляло и имал
рани. Притеснявал се да се обажда и да общува с приятелите си. Тези болки и
притеснения отшумели за около месец и половина и ищецът постепенно започнал
отново за излиза с приятелите си. Според свидетеля, синът му е долу-горе възстановен,
но не е както преди. Съдът цени показанията на свидетеля Б. Х. при съобразяване
нормата на чл. 172 от ГПК и с оглед на всички данни по делото. Доколкото
изложеното от свидетеля почива на непосредствените му и трайни възприятия и не
се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да му
откаже вяра.
Други
относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон
преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна
страна следното:
По
иска с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За
възникване на имуществена отговорност на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, каквато искова претенция е заявена в настоящото производство и е
процесуално допустима поради наличието на проведено производство пред
застрахователя по чл. 380 и във вр. с чл. 496 от КЗ, за който факт по делото са
представени доказателства и не се оспорва от страните, трябва да бъде
осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и
наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност
между делинквента и ответника.
В
разглеждания случай се установи по делото, че при настъпилото на 01.07.2020 г.
в село Гложене, обл. гр. Враца, на ул. "Ленин" до дом № 8
пътнотранспортно произшествие застрахованият при ответника водач на автомобил "Опел
Астра" С. С. С., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата по
чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП относно подходящата скорост на
движение на пътното превозно средство, осигуряваща възможност за непрекъснато
контролиране на управляваното превозно средство и осуетяваща създаването на
опасност и управление на автомобла след употреба на алкохол установено с
технически средства в размера на 1.17 промила, отклонил управлявания от него автомобил,
напуснал пътното платно и при опит да реализира на ляв завой самокатастрофирал
блъскайки се в неподвижно препятствие – ограда на дом № 8 на ул.
"Ленин" в село Гложене. В резултат на което причинил на ищеца К.Х. –
пътник в автомобила, телесни увреждания описани по-горе от вещото лице д-р К..
Нанесените на ищеца физически травми са причина за изпитваните от него болки и
страдания, които са били по-интензивни веднага след ПТП, за около 7-8 дни, като
възстановителния период е продължил около месец и половина. Ищецът изпитвал
страх от случилото се, неудобство, поради травмите, да общува с приятелите си,
освен това имал козметичен дефект /белег от рана около 2-3 см. в дясното
слепоочие / и остатъчни леки болки в лява раменна става при крайно движения на
ръката, при възстановена напълно функция на крайника. От съвкупната преценка на
събраните и обсъдени допустими доказателствени средства по делото се установява
по несъмнен начин, че причина за претърпяното от ищеца К.Х. увреждане е в
причинно-следствена връзка с противоправно поведение на водача на процесното
МПС, извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 5,
ал. 1, т. 1 и чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП и след употреба на алкохол, като
виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и
тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване
от ответника-застраховател. Следователно са налице всички елементи от
фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност,
вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на
исковете, предявени пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Неоснователно е възражението на ответника във връзка с обстоятелствата, при
които е настъпило процесното ПТП и отразени в констативен протокол за ПТП №
1519119/01.07.20 г. От констативния протокол, който по правната си същност
представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на ПТП-то, причините за
неговото настъпване и наличието на задължителна застраховка Гражданска
отговорност за участниците в ПТП-то, се установяват по несъмнен начин по делото
обстоятелствата, при които същото е настъпило, а и те не се опровергават в
процеса от други насрещни доказателства.
Доказа
се по делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във
фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищцата К.Х. срещу ответния
застнаховател, а именно съществуването на валидно застрахователно
правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор
за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът
съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната
отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на
автомобил "Опел Астра", с рег. № ***. Този правнорелевантен факт е
безспорен между страните, а и се доказа от представения констативен протокол.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени,
поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо
и се определя съобразно критериите по чл. 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление №
4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства
- вид и обем на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност
на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото. Настоящият състав на съда, при
преценка на всички събрани по делото доказателства счита, че с оглед на вида на
уврежданията, довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота,
интензивните болки и страдания при настъпване на уврежданията и през време на
7-8 дни след произшествието, стихващите такива след този период и до края на
възстановителния сравнително кратък период от месец и половина, наличието на
козметичен дефект /белег с дължина около
2-3 см на слепоочието, който е пожизнен), леката болка в дясна раменна става,
при крайно положение на ръката, независимо, че функцията на ръката е
възстановена, психологическите неудобства от преживяното и младата възраст на ищеца към момента на настъпване на
увреждането – 19 години, както и като взе предвид, че уврежданията на ищеца не
са наложили извършване на операция и престой в болница, а същият е бил лекуван
амбулаторно и манипулациите по смяна на превръзките и конците на раните, в
рамките на 7-8 дни, са извършвани в здравната служба на село Бутан, намира, че
на ищеца следва да бъде определено заместващо обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лева. При тези съображения,
съдът счита, че така определеното обезщетение е съобразено с характера и
степента на засягане на ищеца К.Х., а също и с принципа на справедливостта,
залегнал в чл. 52 от ЗЗД.
Настоящият
състав на съда намира за основателно направеното от ответника възражение за
съпричиняване на причинените от процесното ПТП вреди. Ищецът Х. е пълнолетно
лице към момента на настъпване на процесното ПТП, а съпричиняването на
вредоносния резултат е поведение на самия пострадал, с което той обективно е
допринесъл за неговото настъпване, създавайки предпоставки или улеснявайки
настъпването му, без да е необходимо да е действал виновно. Ответникът, който в
разглеждания случай има доказателствена тежест по правилата на чл. 154, ал. 1
от ГПК, е установил, чрез д-р К. изготвил приетата медицинска експертиза, че ищецът
К.Х., като пътник в автомобил "Опел Астра", със своите действия е
нарушила правилото за движение по пътищата относно използването на
обезопасителни колани по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП с непоставянето на такъв през
време на движението на автомобила, като с това си бездействие /непоставянето на
предпазен колан/ той е съпричинил настъпването на вредоносния резултат. Според
окръжен съд, ищецът е съпричинил вредоносния резултат и с действията си,
качвайки се в автомобил шофиран от лице, което е под въздействието на алкохола,
доколкото количеството алкохол установено в кръвта на водача на процесния
автомобил Славчо Славчев, налага житейски предвидимия извод, че той е бил във
видимо нетрезво състояние. По тези съображения съдът приема, че в случая е налице
съпричиняване от ищеца К.Х. на процесните вреди, което е основание за
намаляване на размера на отговорността на застрахователя съгласно разпоредбата
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с 50%.
Предвид
изложеното, искът следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лева, а за
разликата над нея до пълния предявен размер от 40 000 лева – отхвърлен, като
неоснователен.
По
акцесорната претенция за лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл.
429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В
случая основателността на главния иск в посочения размер води до основателност
и на акцесорната претенция. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от
страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или
увреденото лице за настъпването на процесното застрахователно събитие а също и
се съобрази безспорния по делото факт, че ответникът-застраховател е определил
застрахователно обезщетение, но същото не е изплатено на пострадалия Х., настоящият съдебен състав намира, че лихвата за забава се дължи от
предявяването на застрахователната претенция от ищеца Х. – 21.09.2020 г. /виж
искане на стр. 14/ до окончателното изплащане на дължимото обезщетение.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца Х. сумата 175 лв. лева, представляваща сбора на
реално заплатените по производството разходи за възнаграждения за вещи лица /700 лв./
съразмерно уважената част от иска.
На на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. И.Ж. от
САК сумата 830 лева за предоставената на ищеца безплатна правна помощ, определена съразмерно
на уважената част на иска и при съобразяване възнаграждение определено от Наредба № 1/04 г.
за минималните адв. възнаграждения
На
основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата
900 лева, представляваща направени разноски по производството за възнаграждение
за вещи лица /200 лв./ и за адв. възнаграждение от 1 000 лв., определена
съразмерно на отхвърлената част на иска.
Ответникът
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и на окръжен
съд гр. Враца сумата 400 лева, представляваща дължимата държавна такса по
производството.
По
изложените съображения окръжен съд гр. Враца
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
да заплати на К.Б.Х., ЕГН ********** ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
сумата 10 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди от причиненото му травматични увреждания в резултат
от осъществено на 01.07.2020 г. в гр. Гложене, обл. гр. Враца, ул.
"Ленин" до дом № 8 пътнотранспортно произшествие по вина на водача на
автомобил "Опел Астра" с рег. № *** С. С. С., чиято деликтна
отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със
ЗК "Лев Инс" АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 21.09.2020
г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 175
лева - разноски по производството /възнаграждение за вещи лица/ по съразмерност.
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над уважения размер от 10 000 лева до
пълния предявен размер от 40 000 лева.
ОСЪЖДА
ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***,
да заплати на адвокат И.Н.Ж. от САК, с адрес ***, на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв сумата 830 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на ищеца К.Б.Х.
безплатна правна помощ по производството.
ОСЪЖДА
К.Б.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати на ЗК "Лев Инс" АД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. ***, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 900 лева, представляваща съдебни разноски в производството, съразмерно
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, да заплати на Окръжен съд гр. Враца на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК сумата 400 лева - държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Окръжен съдия .....