Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 13.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно
заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа
търговско дело № 1036 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. чл. 694 ТЗ.
Образувано
е по искова молба, вх. № 49425/08.06.2020 г. на „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК *******за
установяване несъществуването на прието с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ
вземане на „А.К.“ ЕООД, ЕИК *******, в размер на 130866,76 лева, формирано от главница,
обезщетение за забава и разноски, принудително събирани в рамките на изпълнително
дело № 2017867040056 на ЧСИ Д.Д., които вземания кредиторът придобил с договор
за цесия, сключен на 09.09.2016 г..
Ищецът
твърди, че с определение от 28.04.2020 г. по търг. дело № 6789/2013 г. на СГС,
съдът включил в списъка на приетите вземания тези, предявени от „А.К.“ ЕООД,
след депозирано от този кредитор възражение. Вземанията произтичали от издаден
по т. д. № 903/2011 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив въз основа на влязло в сила
съдебно решение изпълнителен лист в полза на „С.-С“ ООД (Н), което ги цедирало
с разрешение на съда по несъстоятелността на „А.К.“ ЕООД с договор, сключен на
09.09.2016 г.. Твърди, че прехвърлянето на вземанията не било съобщено на
длъжника, отделно от това вземанията били погасени по давност, тъй като
изпълнителният лист бил издаден през 2013 г. и по същия не били извършвани
изпълнителни действия.
Ответникът
„А.К.“ ЕООД в депозиран отговор счита предявеният иск за допустим, но
неоснователен. Вземането на праводателя му било послужило като основание за
откриване на производството по несъстоятелност спрямо „Г.У.С.И В.“ ЕАД и в
рамките на производството длъжникът в нито един момент не оспорвал това
вземане, включително и в рамките на изпълнително дело № 2017867040056 на ЧСИ Д.Д..
Цесията била съобщена на длъжника, като уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД било
приложено по търг. дело № 6789/2013 г. в оригинал. Вземането не било погасено
по давност, като по изпълнителните дела били налице множество изпълнителни
действия, прекъсващи давността. От друга страна, с подаването на молбата по чл.
625 ТЗ, давността относно вземането, на което същата се основавала, се прекъсвала
и спирала да тече. Молбата била депозирана на 30.10.2013 г., поради което
давността не е изтекла, без значение на предприеманите изпълнителни действия.
С
определение от 09.06.2020 г. съдът е конституирал, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ, като страна в производството М.Г.Ш., в качеството й на синдик на „Г.У.С.И В.“
ЕАД, ЕИК *******. Синдикът не изразява становище по предявената искова молба.
Допълнителната
искова молба ищецът не е депозирал.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и
правна страна следното:
В
производството длъжникът твърди, че с влязло в сила решение по търг. дело №
903/2011 г. на Пловдивски окръжен съд е осъден да върне в масата на несъстоятелността
на „С.-С“ ООД (н) сумата 67619,61 лева, заедно със законната лихва от
30.11.2011 г. до окончателното изплащане на главното вземане, сумата 6738,62
лева – обезщетение за забава и сумата 175 лева – разноски за производството,
като за вземанията е издаден изпълнителен лист на 24.06.2013 г..
В
настоящото производство длъжникът оспорва факта да му е съобщена цесията на
вземането от „С.-С“ ООД (н) в полза на „А.К.“ ЕООД и твърди погасяване на
вземането по давност, като в рамките на образуваното изпълнително дело №
2017867040056 на ЧСИ Д.Д. изпълнителни действия не били извършвани, включително
по предходно, образувано през 2013 г. производство по описа на ЧСИ Д.М..
Страните
не спорят и видно от представения договор за цесия, сключен на 09.09.2016 г. „С.-С“
ООД (н), представлявано от синдик С.Ж., в резултат на проведена продажба по
реда на чл. 718 ТЗ, в полза на „А.К.“ ЕООД, са прехвърлени вземанията, обективирани
в издадения на 24.06.2013 г. изпълнителния лист. Длъжникът „Г.У.С.И В.“ ЕАД е
уведомено за извършената цесия от цедента „С.-С“ ООД (н) чрез уведомление, входящ
при адресата № 875/10.09.2016 г., което е представено като доказателство именно
от уведомения ищец, поради което неоснователни са доводите му за липсата на
уведомяване.
Съгласно
удостоверение, изх. № 3533/24.09.2019 г., издадено от ЧСИ Д.Д. по изпълнително
дело № 2017867040056, същото било преобразувано от изпълнително дело №
20138280400835 на ЧСИ Д.М., като в рамките на производствата били извършени и
авансово заплатени разноски в общ размер от 4056,50 лева.
Производството
за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника „Г.У.С.И
В.“ ЕАД, видно от приложената справка от деловодната система на СГС, е
образувано по молба на „С.-С“ ООД (н) от 30.10.2013 г., основана на вземанията,
за които е снабдено с изпълнителния лист от 24.06.2013 г., което се установява
от представеното определение по търг. дело № 6789/2013 г. на СГС, VІ-7 състав,
в което е изготвен доклад на молбата по чл. 625 ТЗ.
С
решение № 1229/04.07.2019 г. по търг. дело № 6789/2013 г. по отношение „Г.У.С.И
В.“ ЕАД е открито производство по несъстоятелност, като с молба от 31.07.2019
г. „А.К.“ ЕООД предявило за удовлетворяване в производството, наред с други и
придобитите от „С.-С“ ООД (н) с договора за цесия вземания в обем от общо
130866,76 лева, които синдикът включил в списъка на неприетите вземания, но с
определение от 28.04.2020 г. съдът по несъстоятелността изменил по възражение,
вх. № 107024/28.08.2019 г. на „А.К.“ ЕООД списъка на приетите вземания, предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и включил в него вземането в размер на сумата от
130 866,76 лева, събирано по изп. д. № 56/2017 г. по описа на ЧСИ Д.Д., с ред
на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Определението е обявено по
партидата на длъжника в търговския регистър на 30.04.2020 г., като с оглед
обявявеното извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г. и предвиденото със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците, обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г. спиране на
процесуалните срокове, преклузивният срок по чл. 694 ТЗ е изтекъл на 04.06.2020
г., с оглед отпадане на мерките от 21.05.2020 г., поради което исковете са
допустими.
С оглед одобряване на списъка на приетите от синдика на „Г.У.С.И
В.“ ЕАД от съда по несъстоятелността, в който списък предявените от „А.К.“ ЕООД
вземания са включени в резултат на уважено негово възражение по чл. 690 ТЗ, за
длъжника е породено правото да оспори вземанията чрез провеждане на
установителни искове по чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ.
Исковете обаче са неоснователни.
Длъжникът не оспорва правопораждащият вземанията в
правната сфера на праводателя на „А.К.“ ЕООД - „С.-С“ ООД (н) фактически
състав, включително твърди тези вземания да са присъдени в негова полза с
влязло в сила съдебно решение. Не оспорва и сключения договор за цесия, с който
кредиторът е придобил вземанията, присъдени на „С.-С“ ООД (н).
Договорът за цесия
транслира субективното право на вземане от правната сфера на неговия носител „С.-С“ ООД (н) в правната сфера на
трето за правоотношението лице - „А.К.“ ЕООД. Тази правна последица настъпва с
постигане на съгласието на страните по цесионния договор. Длъжникът „Г.У.С.И В.“
ЕАД не е страна по същия и затова за да се прояви действието на цесията по
отношение на него, разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД изисква прехвърлянето да
му бъде съобщено. Със съобщаване на сключения договор за цесия, за длъжника
кредитор на вземането по издадения изпълнителен лист е цесионерът „А.К.“
ЕООД.
В
решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на Върховен касационен
съд, Търговска колегия, са разяснени характера и правната природа на договора
за цесия, като е посочено, че договорът за цесия се дефинира като такъв, при
който се осъществява промяна в облигационната връзка, чрез промяна на активната
страна в нея или това е договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния
му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя
още като каузален, неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на
вземане, което следва да съществува към момента на сключване на договора, и да
е прехвърлимо (каквито по принцип са имуществените права). От тези общи правила
се извежда и действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и
спрямо трети лица. Със сключване на договора, т. е. с постигане на съгласие,
вземането преминава от цедента /неговия носител към същия момент/ върху
цесионера /приобретателя на вземането/. Към този момент цедентът престава да
бъде кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно
предмета на договора, цесионерът с постигане на съгласието придобива вземането
в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните
му права - арг. чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Следователно, за да премине вземането върху
цесионера е достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния
носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита за
изпълнен поради изчерпване на предмета му.
По отношение на длъжника, обаче, цесионният
договор няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал.
4 ЗЗД. Този извод произтича не само от посочената норма, но и от това, че
длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него,
поради което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно
валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента
могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера. Или, за да породи
действие спрямо длъжника цесията следва да бъде съобщена от цедента - чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. Съобщението, обаче, не е елемент от фактическия състав, който
поражда действие между страните по договора. Цедираното право преминава върху
цесионера със сключване на договора. Значението на съобщаването е
регламентирано единствено с оглед обвързването на длъжника от договора за цесия
и поради действието му спрямо третите лица - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В хипотеза на
чл. 99 ЗЗД, вземането преминава върху цесионера със самото сключване на
договора за цесия и той става от същия момент негов носител, докато договорът
има действие спрямо цедирания длъжник и трети лица след съобщаването й, което
поражда действие само след осъществяването му от цедента.
В случая, цесията е съобщена с уведомление на цедента - „С.-С“
ООД (н), представлявано от синдика Ж., като това уведомление е достигнало до
длъжника на 10.09.2016 г., заведено във входящата му кореспонденция под № 875. Уведомлението
е приложено и към молба на „А.К.“ ЕООД, депозирана по търг. дело № 6789/2013
г., страна по което е длъжника, затова не може да има спор, че цесията е
съобщена на ищеца, който сам представя уведомлението като доказателство с
исковата молба. След като длъжникът е надлежно нотифициран за цесията, то
кредитор на вземанията, прехвърлени с договора за цесия е „А.К.“ ЕООД. Тези
вземания възлизат на сума в общ размер от 130866,76 лева, тъй като главницата е
присъдена със законната лихва от 30.11.2011 г. до погасяването й, а такова към
предявяване на вземанията с молбата от 31.07.2019 г. не е налице. Затова за
периода 30.11.2011 г. – 04.07.2019 г. (датата на постановяване на решението за
откриване на производството по несъстоятелност) е дължимо обезщетение за забава
в размер на 52277,03 лева,
както са дължими и акцесорни вземания за присъдено обезщетение за забава преди
предявяване на исковата молба (6738,62 лева) и разноски в исковото (175 лева) и
изпълнителните производства (4056,50 лева). Ето защо, кредиторът „А.К.“
ЕООД е носител на вземане в размер на общо 130866,76 лева, което подлежи на
удовлетворяване от масата на несъстоятелността, тъй като съществува.
Възражението
на длъжника това вземане да е погасено по давност, е неоснователно. Погасителната давност е фактически състав,
включващ период от време, през който носителят на едно субективно материално
право бездейства, който състав поражда правото на задълженото лице да се позове
на давността и да откаже изпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящото производство не са събрани доказателства за настъпване
изискуемостта на вземането, предмет на осъдителното решение по търг. дело №
903/2011 г. на ПОС, но това обстоятелство е ирелевантно, тъй като по отношение
на вземането е формирана сила на пресъдено нещо и същото е обективирано в
изпълнителен лист. С предявяването на исковата молба давността по отношение
на вземането е прекъсната, по аргумент от чл. 116, б. „б” ЗЗД, а до
произнасянето на съда е била спряна – чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
Новата
погасителна давност, която е започнала да тече в този случай, има за начало
деня, в който е постановено разпореждането за уважаване на молбата за издаване
на изпълнителен лист, въз основа на съдебното изпълнително основание – 24.06.2013 г.. Така Тълкувателно решение № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 628а ТЗ подаването на молба за откриване на
производство по несъстоятелност от кредитор прекъсва давността относно
вземането, на което е основана молбата и докато трае производството е спряна.
Производството по търг. дело № 6789/2013 г. на СГС, VІ-7 състав е образувано
въз основа на молба на цедента „С.-С“ ООД (н), която молба е депозирана на
30.11.2013 г., съответно е основана именно на вземанията, за които молителят е
бил снабден на 24.06.2013 г. с изпълнителен лист по търг. дело № 903/2011 г. на
ПОС, поради което по отношение на тези вземания давността е прекъсната и докато
трае производството е била спряна. Ефектът на спирането се запазва, включително
и при отхвърляне на молбата – чл. 628а, ал. 3 ТЗ. По аргумент за по-силното
основание действието на спирането следва да бъде запазено и в хипотезата на
прекратяване на производството по молбата, което е осъществено с определение № 1934/24.03.2017 г., поради
заличаване на „С.-С“ ООД (н) като правен субект с
решение № 51/30.01.2017 г., постановено по т. д. № 412/2010 г. на ОС - град
Пловдив, ТО, 12-ти състав. Прекратеният търговец, по отношение на вземането е
имал частен правоприемник („А.К.“ ЕООД), който
въпреки нарочно подадената молба не е конституиран в процесуалните му права. Заличаването
на търговеца е обусловило прекратяване на производството по молбата, но докато
същото е било висящо, давността не е текла (без значение дали е била
прекъсната). Следователно най-малко за периода 30.10.2013 г. – 01.04.2017 г. (предполагаемата най-ранна
дата на влизане в сила на определението) давност по отношение на вземанията не
е текла, съответно с предявяване на вземането от „А.К.“ ЕООД на
31.07.2019 г. давността е прекъсната и не тече докато трае производството по
несъстоятелност, съгласно чл. 685а, ал. 1 ТЗ. За да са погасени вземанията на „А.К.“
ЕООД по давност е необходимо да са изтекли 5 години, през които носителят на
субективното право на вземане да е бездействал, а такъв период от време при
приложение на чл. 628 а и чл. 685а ТЗ обективно не е налице.
Отделно след придобиване на вземането кредиторът е
предприел действия в рамките на изпълнително дело № 2017867040056 на ЧСИ Д.Д.,
които също са породили ефект на прекъсване на давността, така както действието
й е разяснено в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което
в съществената част, се налага да бъде възпроизведено тук.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания (каквито са тези прехвърлени от „С.-С“
ООД (н),) могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат
осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
С оглед удостоверението на ЧСИ Д.Д., в рамките на изп.
дело № 20138280400835 на ЧСИ М., на 19.08.2013 г. върху платежни сметки на
длъжника по изпълнението „Г.У.С.И В.“ ЕАД са наложени запори, които са
прекъснали давността, съответно по изпълнително дело № 2017867040056 на ЧСИ Д.Д.
на 16.05.2017 г. и 21.05.2017 г. са вписани възбрани, с които изпълнителни
действия давността също е прекъсната. В този смисъл, кредиторът -
първоначалният и частният му правоприемник „А.К.“ ЕООД са проявили нужната
процесуална активност и в никой момент след издаването на процесния
изпълнителен лист не е налице бездействие, което да е продължило 5 години, за
да е довело до погасяване на вземанията, които съществуват и подлежат на
удовлетворяване от масата на несъстоятелността на „Г.У.С.И В.“ ЕАД.
С
оглед изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, право на присъждане на
разноските за производството се поражда само за ответника-кредитор, който
доказва извършени разноски в размер на 9900 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие, сключен с
адв. Златков, които разноски следва да се съберат от масата на
несъстоятелността.
Предвид разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ държавната такса се определя върху една четвърт от
вземането, за което е предявен установителният иск и не се внася предварително.
Ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка на ищеца, затова „Г.У.С.И В.“ ЕАД следва
да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на СГС държавна такса от 1 %
върху размера на исковете (130866,76 лева) или сумата 1308,67 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.У.С.И В.“ ЕАД, ЕИК *******,срещу
„А.К.“ ЕООД, ЕИК *******, обективно, кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ за установяване несъществуването на приети
с определението по чл. 692, ал. 4 ТЗ вземания в общ размер от 130866,76 лева,
представляващи главница, обезщетение за забава и разноски, принудително
събирани в производството по изпълнително дело № 2017867040056 на ЧСИ Д.Д.,
които кредиторът придобил с договор за цесия, сключен на 09.09.2016 г..
ОСЪЖДА „Г.У.С.И
В.“ ЕАД, да заплати на „А.К.“
ЕООД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 9900 (девет хиляди и
деветстотин) лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА „Г.У.С.И
В.“ ЕАД, да заплати в полза на
бюджета на Софийски градски съд, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ, сумата 1308,67
лева (хиляда триста и осем лева и шестдесет и седем стотинки) – държавна такса за
производството, която да се събере от масата на несъстоятелността.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на М.Ш. – синдик на „Г.У.С.И
В.“ ЕАД, ЕИК *******.
СЪДИЯ: