Р Е Ш Е Н И Е № 260029
гр. Шумен, 15.06.2021 г
Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на два- десет и шести май две хиляди двадесет и първа година в състав:
Окръжен съдия: Константин Моллов
при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 9 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по депозирана искова молба от „Телепол“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Универси- тетска“, № 13, представлявано от управителя В.В.В.чрез пълномощника адвокат П. ***, съдебен адрес ***, кантора № 10 против Държавно предприятие „Кабиюк“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, кв. Макак, представлявано от изп. директор П.М.П.. Ищецът твърди, че резултат на проведена обществена поръчка, между него и ответника на 21.01.2019 г. е сключен договор № 25 за осигуряване на денонощна, физическа, не- въоръжена охрана на имуществото на ответника, включително и охрана, осъществена със сигнално охранителна техника и система за видеонаблюдение. Въз основа на до- говора е осъществена охраната на пет обекта, собственост на ответника. Изпълнението на договора е започнало на 21.01.2019 г. и е продължило до 20.01.2020 г. Договорената цена за охрана е в размер на 28 754.88 лв. месечно, платима в срок от 15 календарни дни, считано от представянето на фактурата от страна на ищеца. От началото на м. юни, ответникът е преустановил заплащането на дължимите парични суми по договора., като задължението му е общ размер на 219 835.68 лв. То е обективирано в осем фактури, издадени от ищеца в периода 02.07.2019 г. – 21.01.2020 г. Въпреки отправените многобройни покани и разговори, до настоящия момент ответникът не е погасил задължението си към ищеца. С исковата молба е предявена претенция ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 219 835.68 лв. представляваща дължимо, но неизплатено възнаграждение за осъществена охрана на имуществото на ответника за периода от 01.06.2019 г. до 20.01.2020 г. въз основа на сключен между страните договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане.
Ответникът в отговора на исковата молба признава, че между страните са налице договорни отношения, основаващи се на представения по делото договор, сключен след провеждане на процедура по Закона за обществените поръчки, но ос- порва предявения иск.
От събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:
Между страните е сключен договор за осигуряване на денонощна, физиче- ска, невъоръжена охрана на имуществото на ответника от 21.01.2019 г. по силата на който ответникът в качеството му на възложител е възложил, а ищецът в качество- то му на изпълнител е приел да организира и осъществява денонощна физическа, невъоръжена охрана и охрана осъществена със СОТ и система за видеонаблюде- ние на имуществото на възложителя в пет обособени обекта посочени в чл.1 от договора. договорът е сключен за срок от една година и е влязъл в сила от 21.01.20 19 г. Уговореното между страните възнаграждение за извършваната охранителна дейност е в размер на 28 754.88 лв. месечно, с вкл. ДДС, платима в срок от 15 календарни дни, считано от представянето на фактурата от страна на ищеца – чл.3 и чл.4 от договора. От приложените по делото 8 бр. фактури и 8 бр. протоколи, подписани от страните, съставени в периода от 01.07.2019 г. до 21.01.2020 г., се установява, че в процесния период от 01.06.2019 г. до 20.01.2020 г., възложената на ищеца работа е изпълнена и приета от ответника без възражения.
От заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно – счето- водна експертиза, неоспорено от страните, се установява, че търговските им книги са оформени и заведени, съобразно изискванията на българското счетоводно и данъчно законодателство. Търговските книги на страните са оформени и водени редовно съгласно принципите на счетоводната отчетност. Процесните 8 бр.фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника, включени са в счетоводните му регистри, както и в дневниците за покупки, и справките-декларации за данъчния период, за който се отнасят. Начисленият ДДС по фактурите е посочен с право на пълен данъчен кредит в дневник покупки към съответната месечна справка-декла- рация за същия месец. Ответникът е ползвал данъчен кредит по реда на ЗДДС за процесните фактури през месеца, в който са издадени от ответника. След издава- нето на фактурите и протоколите за приемане на извършената работа, ответникът не е извършвал плащания в срока по чл.4 от договора. Общия размер на задълже- нието по процесните 8 бр. фактури към датата на изготвянето на ССЕ е в размер 219 835.68 лв.
С оглед така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че налице е правен спор относно изпълнение задължението на поръчващия да заплати стойно- стта на възложената от него и изпълнена от изпълнителя работа. Налице е и акце- сорна претенция за законната лихва върху претендираната от ищеца сума за перио- да от датата на която е депозирана исковата молба до окончателното й изплащане. Предявените обективно и комулативно съединени искове са с правно основание чл. 258 във вр. с чл.266 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 ГПК от 02.04.2021 г. Разгледани по същество искови претенции на „Телепол“ ЕООД са основателни, поради следните съображения:
Налице е валидно сключен между страните договор за изработка по смисъла на чл.258 и следв. от ЗЗД. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора и е изпълнил възложената му с него работа в процесния период от 01.06.2019 г. до 20. 01.2020 г. Работата е приета от ответника без възражения за неправилно изпълне- ние.
Съгласно чл.266, ал.1 от ЗЗД, поръчващият трябва да заплати възнаграж- дението за извършената и приета работа. Следователно с приемането на работата вземането на изпълнителя за възнаграждение става изискуемо и може да го търси от възложителя. В конкретния случай е налице приемане на работата. Т.е. задълже- нието на ответника, за заплащане на възнаграждението е възникнало и следва да бъде изпълнено. Видно от договора размерът на дължимото възнаграждение с включен ДДС е 219 835.68 лв. Ответникът не е ангажирал доказателства за запла- щането му, като размерът му не се оспорва от него. С оглед на това съдът, счита, че предявения на основание чл.258 във вр с чл.266, ал. 1 от ЗЗД иск е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло, така както е предявен.
Предвид
основателността на главната претенция, основателна е и предяве- ната акцесорна
такава за заплащане на законна
лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 27.01.2021 г. до окончателното й заплащане, поради наличие на
виновно неизпълнение на
парично задължение от ответника, по сключения между страните договор за
изработка.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, представените писмени доказателства за направени разноски по делото и искането на ищeца следва да му се присъдят направените по делото разноски в размер на 15 993.43 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Държавно предприятие „Кабиюк“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, кв. Макак, представлявано от изп. директор П.М.П. да заплати на „Телепол“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Университетска“, № 13, представлявано от управителя В.В.В.сумата от 219 835.68 (двеста и деветнадесет хиляди осемстотин тридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки) лв., представляваща дължимо, но неизплатено възнаграждение за извършена охрана на имуществото на ДП „Кабиюк“ в периода от 01.06.2019 г. до 20.01.2020 г. по договор за охрана от 21.01.2019 г., ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяването на исковата молба 27.01.2021 г. до окончателното й заплащане и сумата от 15 993.43 (петнадесет хиляди деветстотин деветдесет и три лева и четиридесет и три стотинки) лв., представляваща направените от ищеца разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двусед- мичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: