РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. ХАСКОВО, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря С. Г. Д.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20245600500311 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба,
подадена от „Неохим“ АД.
С решение № 17 от 19.01.2024 г., постановено по гр.д. № 67/2023 г. РС -
Димитровград е осъдил „НЕОХИМ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *** ул. ***, представлявано от М.Д.Д. – изп. директор, да заплати на Т. Д. Й.
от гр. ***, ЕГН ********** сумата в размер на 36 917.76 лева – представляваща разлика
между дължимо и изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, ведно със законната лихва от
23.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 3 850 лева – деловодни
разноски. С решението ответникът е осъден да заплати и дължимата държавна такса за
производството и разноски за вещо лице.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът, който го обжалва в
срок с искане същото да бъде отменено изцяло като неправилно поради нарушаване на
материалния закон и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд е направил
материалноправен неправилен и немотивиран извод, че „Евро Ферт“ АД и „Неохим“ АД са
„група предприятия“, като не е обсъдил и анализирал установените по делото факти и
доказателства. Видно от ангажираните от „Неохим“ АД доказателства – извадки от ГФО на
„Неохим“ АД за периода от 2002 г. до 2022 г., в които е посочена структурата и капитала на
„Неохим“ АД към края на всяка от годините в посочения период, „Евро Ферт“ АД е
притежавало най-много 49.31 % от акциите на „Неохим“ АД, като този процент е бил
достигнат само през 2007 г. Всички други години в посочения период притежаваният от
„Евро Ферт“ АД процент акции от капитала на „Неохим“ АД е по-малък. На следващо
място, въззивникът твърди, че за посочения период „Евро Ферт“ АД никога не е
притежавало повече от половината от гласовете в общото събрание на „Неохим“ АД, поради
1
което не е налице възможност за контрол от едното предприятие по отношение на дейността
на другото предприятие. Посочва се, че в периода 2002 – 2022 г. „Евро Ферт“ АД никога не
е притежавало, включително чрез дъщерно дружество или по силата на споразумение с
друго лице над 50 на стой от броя на гласовете в общото събрание на „Неохим“ АД; не е
можело да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния
или контролния орган на „Неохим“ АД; също така не е можело по друг начин да упражнява
решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на „Неохим“ АД.
Като се позовава на данните от консолидираните ГФО, въззивникът изтъква, че
включително и от финансово – счетоводна гледна точка двете дружества не могат да бъдат
разглеждани като „група предприятия“. Притежаваният от „Евро Ферт“ АД дял от акциите
на „Неохим“Д АД също не може да се определи като „преимуществен“, тъй като през
периода 2002 – 2022 г. не му е давало право да упражнява контрол и по смисъла на ЗППЦК,
нито пък му е давал права, с които да може да се определи като акционер със значително
влияние. Въззивникът обобщава, че не дължи на ищцата обезщетение в по-голям размер за
срок от 6 месеца, а дължи само вече изплатеното съгласно заповед № 290/02.12.2022 г. на
Изпълнителния директор на „Неохим“ АД за срок от 2 месеца. Допълнително се поддържа,
че обжалваното решение е неправилно и поради допускане на процесуално нарушениe,
изразяващо се в практическата липса на мотиви, анализ и коментар за наличието на
материалноправната предпоставка за определянето на двете дружества като „група
предприятия“. Липсата на мотиви водела до неправилност на решението поради
необоснованост. Отправя се искане за отмяна на решението и присъждане на разноските за
първата и въззивната инстанция.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. К., пълномощник
на въззиваемата Т. Д. Й. от гр. ***. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел
фактите относно трудовото правоотношение, заеманите длъжности, трудовия стаж,
придобитото право на пенсия и изплатеното обезщетение за два месеца. Излага се теза, че
законодателят е употребил думата „преимуществен“, което означавало най-голям дял в
структурата на капитала, а не мажоритарен дял, т.е. 50 % плюс един. В общите събрания на
акционерите на „Неохим“ АД през процесния период кворума е до 75 % от притежателите
на капитала, което доказвало голямо влияние на „Евро Ферт“ АД върху решенията на
общото събрание. Възразява се срещу доводите за допуснато процесуално нарушение
относно практическата липса на мотиви. Отправя се искане за оставяне без уважение на
въззивната жалба, потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените
разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си юрк. Р. поддържа
подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адв. К. оспорва
подадената въззивна жалба по съображения, изложени в писмения отговор.
Пред въззивната инстанция не са представяни и събирани нови доказателства,
нито са правени доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Т. Й. последователно е служител по трудово правоотношение в
търговските дружества „Неохим“ АД (предишно наименование СХК ИМХП –***/ и „Евро
Ферт“ АД в различни периоди от време. За периода от 16.09.1985 г. до 22.02.2001 г. е
служител в „Неохим“ АД (СХК ИМХП – ***); за периода от 22.02.2001 г. до 15.01.2015 г. е
служител в „Евро Ферт“ АД; за периода от 15.01.2015 г. до 15.01.2016 г. е служител отново в
„Неохим“ АД, както и за периода от 18.01.2016 г. до 30.11.2022 г., като последно заеманата
от нея длъжност е ***. Трудовото й правоотношение е прекратено поради придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със заповед № *** от 30.11.2022 г., издадена
2
от Изпълнителния директор на „Неохим“ АД. Със заповед № 290/02.11.2022 г.
работодателят е наредил да й бъде изплатена сумата от 18 458.88 лв., представляваща
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 2 брутни работни заплати. Обстоятелствата
относно трудовия стаж и прекратяването на трудовото правоотношение се установяват още
от представената трудова книжка; заповед № *** г. на Изпълнителния директор на
„Неохим“ АД; длъжностна характеристика на длъжността *** в „Евро Ферт“ АД;
допълнително споразумение към трудов договор № ***/26.02.2001 г., сключено между
„Евро Ферт“ АД и Т. Д. Й.; справка за осигурителен стаж и доход при пенсиониране.
По делото е прието заключението на съдебно – счетоводна експертиза, изготвено
от вещото лице Е. В. В него е прието, че обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е в размер на
брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работила при същия
работодател през последните 10 години от трудовия му стаж без прекъсване обезщетението
е равно на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Констатирано е, че като
база за изчисляване размера на обезщетението следва да послужи брутното трудово
възнаграждение, което е в размер на 9229.44 лв. Тогава при прилагане на съответна
формула е изчислено, че размерът на евентуално дължимото обезщетение, което се
претендира от ищцата за 4 месеца, е 36 917.76 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с права квалификация чл. 222, ал. 3 КТ, който гласи, че при
прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в
същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. По
делото основният спорен въпрос е дали работодателите, при които ищцата е работила през
последните 20 години преди да й бъде прекратено трудовото правоотношение на 30.11.2022
г. имат качеството на „група предприятия“. Следователно, процесният период, който
подлежи на изследване е за времето от 30.11.2002 г. до 30.11.2022 г. и следва да се даде
отговор дали ищцата за този период е работила при работодатели, които имат качеството на
„група предприятия“. Съдържанието на това понятие се разкрива с нормата на § 1, т. 2 от ДР
на КТ, съгласно която „Група предприятия“ е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.
Нормата е бланкетна, тъй като за запълване на нейното съдържание тя препраща към правна
норма от друг нормативен акт, а именно § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ, която гласи, че „Група от
предприятия“ са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по
отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от
записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете,
свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава
повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на
второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на
предприятието майка.
Районният съд е дал обоснован отговор относно квалифицирането на
работодателите, при които ищцата е полагала труд за процесния период, като такива, които
са „група от предприятия“ по смисъла на закона, и в този смисъл настоящият съдебен състав
препраща изцяло към мотивите на обжалвания акт, съгласно чл. 272 ГПК.
В жалбата е посочено, че дружеството „Евро Ферт“ АД притежавало най-много
акции от „Неохим“ АД само в периода 2002 г. – 2007 г., докато в периода от 2007 г. – 2020 г.
процентът притежавани акции бил по-малък. Така се прави извод, че „Евро Ферт“ АД не е
3
имал преимуществен дял през по-голямата част от времето. Този извод е неправилен. Когато
разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ борави с понятието „преимуществен дял“, се има
предвид, че това е дял от капитала, а не се има предвид периода от време, за който същият се
притежава от друго физическо или юридическо лице. Период от време е въведен единствено
с нормата на чл. 222, ал. 3 КТ – работникът или служителят да е придобил в същата група
предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години. Преимуществеността касае
дела от капитала, а не периода от време. Ето защо в случая не е релевантен факта за какъв
период от време дружеството „Евро Ферт“ АД е притежавало по-голям процент акции от
„Неохим“ АД – достатъчно е да попада в 20-годишния период по смисъла на чл. 222, ал. 3
КТ. На следващо място, понятието „преимуществен дял от капитала“ следва да се разбира в
смисъл, че този дял е преимуществен спрямо дяловете на останалите акционери или
съдружници, а не че това е най-големият дял като абсолютна величина. От друга страна,
представените от ответното дружество извадки от ГФО за периода 2002 г. – 2020 г. показва,
че до 2007 г. „Евро Ферт“ АД притежава 49.31 % от акционерния капитал на „Неохим“ АД.
Впоследствие от 2008 г. „Евро Ферт“ АД притежава 23.83 %, и се появява нов акционер –
„Еко Тех“ АД, който притежава 27.42 %. Макар и „Евро Ферт“ АД да притежава по-малко от
акционерния капитал спрямо първия акционер, разликата е под 4 процента, при което
запазва качеството си на втори акционер след „Еко Тех“ АД с най-много гласове записани
акции. Впоследствие от 2011 г. до 2015 г. тази разлика между първия и втория акционер
намалява още повече – „Евро Ферт“ Ад притежава 24.03 %, а „Еко Тех“ АД притежава 24.37
%, т.е. разликата е 0.34 %, или под един процент. В периода 2016 г. – 2022 г. „Евро Ферт“
АД притежава 24.03 %, а „Еко Тех“ АД притежава 24.28 %, т.е. разликата вече е 0.25 %. Тези
данни не променят изводите, направени от районния съд в мотивите на обжалваното
решение, и са достатъчни, за да се приеме, че е изпълнено изискването за „преимуществен
дял от записания капитал“ и дружествата „Евро Ферт“ АД и „Неохим“ АД могат да бъдат
определени като „група предприятия“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ.
Следва да се подчертае, че цитираната от жалбоподателя норма на § 1в от ДР на
ТЗ относно понятието „контрол“ намира приложение за регламентиране на специфични
форми на взаимодействие при уреждане на вътрешнодружествените отношения, както са
описани в Част втора „Видове търговци“ от Търговския закон. Например, такива
правоотношения са описани в чл. 187е, ал. 1, т. 2, чл. 260, ал. 4 и чл. 260ъ, ал. 5 и ал. 6 ТЗ. В
разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ няма позоваване на § 1в от ДР на ТЗ относно
понятието „контрол“. Същото важи и за посоченото от жалбоподателя относно легалната
дефиниция в § 1, т. 14 от ДР на ЗППЦК, която важи именно за приложното поле на този
специален закон, както е описано в чл. 1 от същия. Въпреки това за пълнота на изложението,
следва да се подчертае, че между двете дружества „Евро Ферт“ АД и „Неохим“ АД
съществува тясна връзка, по-конкретно относно субектния състав на техните управителни
органи. Това обстоятелство се установява от обстоятелствата, вписани по съответните
партиди в Търговския регистър. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ търговският регистър и
регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични. След служебно
извършена справка в ТР се установява, че Д.С.Д., който в периода 2005 – 2020 г. е член на
Съвета на директорите на „Неохим“ АД, а в периода 2021 – 2022 г. е член на Надзорния
съвет, същевременно е вписан като действителен собственик по партидата на дружеството
„Евро Ферт“ АД към 17.12.2021 г., а освен това в периода 04.07.2014 г. – 07.12.2021 г. е
вписан и като член на Съвета на директорите на „Евро Ферт“ АД. Установява се, че Д.С.Г.,
който в периода 2005 – 2020 г. е председател на Съвета на директорите на „Неохим“ АД, а в
периода 2021 – 2022 г. е член на Надзорния съвет, същевременно е вписан и като член на
Съвета на директорите на дружеството „Евро Ферт“ АД с мандат до 26.06.2008 г. Освен това
Д.С.Г. е посочен и като действителен собственик на дружеството „Еко Тех“ АД, което от
2008 г. е акционер в „Неохим“ АД и притежава съответен дял от акционерния капитал,
както се посочи по-горе. Установява се, че Т.И.Д., който в периода 2005 – 2020 г. е
4
председател на Съвета на директорите на „Неохим“ АД, а в периода 2021 – 2022 г. е член на
Надзорния съвет, същевременно е вписан и като член на Съвета на директорите на
дружеството „Евро Ферт“ АД с мандат до 26.06.2008 г. Установява се, че В.И.Ц., която в
периода 2005 – 2020 г. е председател на Съвета на директорите на „Неохим“ АД,
същевременно е вписан и като член на Съвета на директорите на дружеството „Евро Ферт“
АД с мандат от 07.12.2021 г. до 28.06.2023 г.
Тези обстоятелства показват тясната връзка между двете дружества и
възможността да се влияе върху процеса на вземането на решения що се отнася конкретно
до ответника. Тази възможност е съществувала в различни периоди от време, включително и
в процесния период, в който ищцата е работила като служител в двете дружества на
различни длъжности.
На последно място, настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато
релевираното от жалбоподателя съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 236,
ал. 2 ГПК, тъй като практически липсвали мотиви към обжалваното решение. Липсата на
мотиви означава решаващият съд изобщо да не е изложил съображения и аргументи в
подкрепа на постановеното от него решение или да ги е изложил в толкова неясен и
неразбираем вид, че на практика да е невъзможно да се разбере какви са действителните
съображения на съда за взетото решение. В настоящия случай мотивите към обжалваното
решение не страдат от такъв порок. Районният съд достатъчно ясно и логично е изложил
защо приема, че исковата претенция е основателна, издирил е приложимата правна норма,
като е обсъдил нейното съдържание и приложно поле, коментирал е представените
доказателства и установените въз основа на тях факти, което е достатъчно, за да се приеме,
че съдебният акт съдържа всички реквизити и отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 1, ал.
2 и ал. 3 ГПК.
В обобщение, при постановяване на обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон и не са допуснати процесуални нарушения, поради което въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважена като неоснователна, а решението потвърдено
като законосъобразно.
Всяка от страните е претендирала разноски, като с оглед на чл. 78, ал. 1 ГПК
въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените от въззиваемия разноски в
размер на 2000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение (съгласно
представеното пълномощно – на л. 30 от делото).
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17 от 19.01.2024 г. на Районен съд -
Димитровград, постановено по гр.д. № 67/2023 г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Неохим“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление град
*** ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. Й., ЕГН: **********, от град ***, сумата от 2000 лв. (две
хиляди лева), представляваща направените по делото в настоящата инстанция разноски –
платено възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6