Решение по дело №2239/2021 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано на основание чл.128а АПК по предявен от И.Н.Р. иск за обявяване нищожност на определение № 1092/27.05.2021 г. постановено по адм. дело №300/2021 г. по опис на Административен съд-Бургас.

Твърди се, че посоченото определение е нищожно, тъй като производството е разгледано от некомпетентния да го разгледа съд-Административен съд-Б^ргас и същото е следвало да бъде разгледано от тричленен състав на Върховния административен съд, за който довод се сочи практика на Зчленни състави на ВАС по аналогични на настоящия казуси, а именно Определения№№1460/16.02.2022 г. по а дм. д. № 211/2022 г., № 7242/15.06.2021 г. по адм. д. № 5566/2021 г. и № 6177/ 27.05.2020г. по адм. д. № 3150/2020г. всички на ВАС. Навеждат се и доводи, че възприетото от съдебния състав не отговаря на обективната истина и реалната фактическа обстановка, което също води до нищожност на атакувания съдебен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично като подържа претенцията си.

В съдебно заседание, за ответната страна се явява юрисконсулт Георгиев, който оспорва претенцията като неоснователна с искане за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по съображения по съображение, че не са налице предпоставки за сериозно засягане до степен на нищожност на постановеното определение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното едицство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Административно дело № 2500/2020 г. по описа на Административен съд-гр.Бургас е образувано на 04.12.2020 г. по жалба на И.Н.Р. входирана на същата дата, в която се твърди, че началника на Затвора Бургас с „устна забрана“ е забранил зареждането на плодове и зеленчуци на лавката на Затвора.

С определение № 71/13.01.2021 г. по адм. дело № 2500/2020 г. Административен съд-гр.Бургас е оставил без разглеждане жалбата на И.Н.Р. с искане за обявяване нищожността и отмяна на волеизявлението на началника на Затвора Бургас, с което е забранил зареждането на плодове и зеленчуци на лавката на Затвора Бургас и е прекратил производството по делото.

С определение № 1092/27.05.2021 г. постановено по адм. дело №300/2021 г. по опис на Административен съд-Бургас, тричленен съдебен състав в производство развило се по реда на чл.229 АПК във връзка с чл.283 ЗИНЗС е оставил в сила определение № 71/13.01.2021 г. постановено по адм. дело № 2500/2020 г. по описа на Административен съд-гр.Бургас.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Искът е предявен от страна, притежаваща активна процесуална легитимация, като разгледан по същество е основателен по следните съображения:

Съгласно чл.128а, ал.1 АПК исковете за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат по­нататъшното развитие на производството, постановени от административните съдилища или от Върховния административен съд, могат да се подават безсрочно пред съответния административен съд.

В съответствие с това и заявената претенция предмет на атакуване пред Административен съд Бургас е определение № 1092/27.05.2021 г. постановено по адм. дело №300/2021 г. по опис на Административен съд-Бургас, с което тричленен съдебен състав в производство развило се по реда на чл.229 АПК във връзка с чл.283 ЗИНЗС е оставил в сила определение № 71/13.01.2021 г. постановено по адм. дело № 2500/2020 г. по описа на Административен съд-гр.Бургас.

В настоящото производство е допустимо да се разглеждат само основанията водещи до нищожност на атакувания акт, поради което трябва същия да бъде засегнат от толкова съществен порок, който да е пречка за пораждане на целените правни последици.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на съдебния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на

2

административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на съдебния акт и е основание за отменянето му.

Административноправното законодателство не съдържа изрично указание за установяване на стабилен критерий за разграничаването на нищожните и унищожаемите актове. Такъв критерий се извежда от тебрията-това е качествено различната степен на порочност на едните и другите актове, която обуславя и различната по вид недействителност. За да е законосъобразен един акт, той трябва да отговаря на всички посочени по-горе критерии. j

Нарушаването на което и да е от тези изисквания води до недействителност на съдебния акт. Дали обаче актът ще е нищожен или унищожаем, зависи от степента на порочност. В административното право един и същи порок може да води до нищожност или до унищожаемост.

При преценка един акт е нищожен се преценява основно дали е издаден от компетентен орган. Изискването за компетентност на определен орган е нормативно признатата способност на този орган да издава определени актове или да решава определен кръг въпроси. Липсата на който и да е вид компетентност - материална, териториална или по степен, води до нищожност на издадения акт.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нйщожен съдебен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на съдебния акт. В зависимост от степента на допуснатия от съдебния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - акта се отменя като незаконосъобразен. Доколкото в Административнопроцесуалния кодекс не съществуват изрично формулирани основания за !нищожност на актовете, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са рсобено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на съдебния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, следва да се отстранява от правния мйр чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на съдебните актове, теорията е изградила

3

критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до уншцожаемост.

АПК не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени компетентността на органа, издал процесното определение, като нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган.

В настоящия случай определение № 1092/27.05.2021 г. по адм. дело №300/2021 г. по опис на Административен съд-Бургас не е постановено от надлежен съдебен състав в рамките на законовите му правомощия, и този състав не притежава компетентност в трите й изискуеми аспекта - материална, териториална и по степен, поради което е порок водещ до нищожност на атакувания съдебен акт.

С оглед направените искания в жалбата и допълнителни уточнения, то производството по адм. дело № 2500/2020 г. на АС- гр.Бургас е образувано въз основа на претенция за обявяване нищожността и отмяна на волеизявлението на началника на Затвора Бургас, с което е забранил зареждането на плодове и зеленчуци на лавката на Затвора Бургас, в която насока са мотивите и съображенията във финализиращото делото прекратително определение.

В тази връзка Р. не е изложил твърдения и не е претендирал прекратяването на действия или бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.З ЗИНЗС, нито сочи извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.З ЗИНЗС.

Поради това в производството по адм. дело № 2500/2020 г. на АС-гр.Бургас не са налице хипотезите на чл.276, ал.1, т.1 и т.2 ЗИНЗС, предвиждаща че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл.З ЗИНЗС или извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл.З ЗИНЗС.

Т.е. претенцията не се основава на твърдения за наличие на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице представляващи нарушение на забраната по чл.З ЗИНЗС, според която осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като за такива нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под

4

стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация I без възможност за общуване, необоснована употреба на | помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство шш пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Напротив, сочи се :че е издадена „устна забрана“, представляващо волеизявление на административен орган, което е индивидуален административен акт, а не действие или бездействие на такъв,

Ето защо след като¹ производството по адм.дело № 2500/2020 г. на АС-Бургас | не попада в приложното поле на чл.276 и сл ЗИНЗС, то постановения съдебен акт не подлежи на инстанционен контрол по р^да на чл.281, ал.1 ЗИНЗС, според който разпореждането по чл.280 ЗИНЗС може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на същия съд, налагащо извода* че определение № 1092/27.05.2021 г. по адм. дело №300/2021 А по опис на Административен съд- Бургас не е постановено от надлежен съдебен състав в рамките на законовите му правомощия, и този състав не притежава изискуемата компетентност. I

Разглежданият случай не попада и в хипотезите на чл.198, ал.З ЗИНЗС и чл.285, ал.1 ЗИНЗC, в които също е предвиден специален ред за обжалване на постановените решения, определения или разпореждания пред тричленен съдебен състав на същия съд, който ги е постановил, поради което и определение № 71/13.01.2021 г. по адм. дело № 2500/2020 г. на

Административен съд-гр.Бургас не подлежи на касационен контрол пред тричленен съдебен състав на Административен съд- Бургас.

На следващо място приложение не намират и разпоредбите, съдържащи се в § 46 от ДР на ЗИНЗС и предвиждащи, че производствата се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, а постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване пред тричленен съдебен състав на същия съд.

Въпросният текст е обнародван в ДВ, бр. 105 от 2020 г. от 11.12.2020 г., докато адм.делр № 2500/2020 г. на АС-гр.Бургас е образувано на 04.12.2020 г. по жалба на И.Н.Р. входирана на същата дата, пбради което и на основание § 13 от ПЗР към ЗИД на ЗИНЗС (ДВ, бр. 105 от 2020 г.), че образуваните до влизането в сила на този закон производства се довършват по досегашния ред, то постановените от административния съд определения и разпореждания не подлежат на обжалване пред тричленен съдебен състав на същия съд, а компетентен да се

5