№ 3979
гр. София, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100507370 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №20255221 от 18.11.2020г., постановено по гр.дело №72820/2018г. по
описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, са отхвърлени предявените от Н. А. Р., с ЕГН
**********, срещу „П.Г.Т.М.Д.“, гр.София /ПГТМД/, с ново наименование П.Г.Д.
"Е.В."“, гр.София, обн.ДВ, бр.82/2019г., при условията на обективно съединяване
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението,
извършено със заповед №408/14.09.2018г на директора инж.Т.Величкова, за незаконно
и неговата отмяна, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност - „заместник-директор административно-
стопанска дейност“, и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ за
заплащане на сумата от 5154.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без
работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 18.09.2018г. до 18.03.2019г.,
като неоснователни. С решението е осъдена П.Г.Д. "Е.В."“, гр.София, да заплати на Н.
А. Р., с ЕГН **********, на основание чл.222, ал.1 КТ във вр. с чл.33, ал.1, т.1 от КТД
№Д01-100/11.06.2018г. сумата от 1718.00 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа при прекратяване трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2,
пр.2 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 14.11.2018г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
2738.00 лв., като неоснователен. С решението е осъдена П.Г.Д. "Е.В."“, гр.София, да
заплати на Н. А. Р., с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от
264.58 лв., направени по делото разноски. С решението е осъдена Н. А. Р., с ЕГН
**********, да заплати на П.Г.Д. "Е.В."“, гр.София, на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 332.48 лв., направени по делото разноски. С решението е осъдена П.Г.Д.
1
"Е.В."“, гр.София, на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на Софийски
районен съд сумата от 68.72 лв., представляваща държавна такса върху уважената част
от иска по чл.222, ал.1 КТ.
С решение №20070777 от 18.03.2021г. е допълнено на основание чл.250 ГПК
решение №20255221/18.11.2020г., постановено по гр.дело №72820/2018г. по описа на
СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, в следния смисъл: отхвърлено е искането на Н. А. Р., с ЕГН
**********, за осъждане на П.Г.Д. "Е.В."“, гр.София, да й заплати законната лихва
върху претендираната с исковата молба сума от 5154.00 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от
18.09.2018г. до 18.03.2019г. на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.11.2018г. до окончателното й
изплащане, като неоснователно.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата - Н. А. Р., с ЕГН **********, чрез
адв.В. В., с която се обжалва решение №20255221 от 18.11.2020г., постановено по
гр.дело №72820/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав , в частта, в която са
отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ , както и в частта на
възложените в тежест разноски. Инвокирани са доводи за неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в
обжалваните части, като постановено в противоречие на материалния закон и на
събраните по делото доказателства. Твърди се, че при доказателствена тежест за
ответника по делото е останал недоказан факта, че е било взето валидно решение за
съкращаване на щата, поради което само на това основание уволнението на ищцата,
извършено с оспорената заповед №408/14.09.2018г на директора инж.Т.Величкова на
ПГТМД, се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна. Излага се още,
че в противоречие на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е
обосновал неправилен извод, че извършеното съкращение на щата на заеманата от
ищцата длъжност е реално, съответно издадената заповед за уволнение е
законосъобразна. Твърди се, че от приетото по делото заключение на съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че трудовите функции на длъжността, която е
заемала ищцата и която е съкратена с утвърденото ново щатно разписание, са
продължили да съществуват и са се изпълнявали от лицата, заемащи други длъжности,
поради което се налага извода, че извършеното съкращение на щата на заеманата от
ищцата длъжност е фиктивно, което респективно прави извършеното уволнение
незаконосъобразно. Поддържа се още, че работодателят е издал обжалваната заповед за
уволнение в нарушение на чл.333, ал.4 от КТ, тъй като се твърди, че ищцата е член на
синдикална организация на Съюза на работодателите в системата на народната
просвета в България и за прекратяване на трудовото й правоотношение работодателят е
бил длъжен да изиска предварително съгласие на синдикалната организация, което в
случая не е направено и същото представлява самостоятелно основание за незаконност
на извършеното уволнение. Излага се още, че неправилни са мотивите на
първоинстанционния съд относно липсата на задължение на работодателя да извърши
подбор по чл.329 КТ между ищцата и другите служители, заемали длъжностите
„заместник-директор на учебната дейност“ и „заместник-директор на учебно-
производствената дейност“. По изложените съображения моли съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и
да постанови друго решение, с което да уважи предявените искове. Претендира
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък
2
по чл.80 от ГПК относно сторените разноски във въззивното производство.
Въззиваемата страна - П.Г.Д. "Е.В."“, гр.София, чрез процесуален представител
адв.Н. И., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на
постъпилата въззивна жалба. Твърди се, че по делото е доказано, че е било извършено
реално съкращение на щата на длъжността, заемана от ищцата, което е било взето от
надлежен орган. Правилно първоинстанционният съд е приел в обжалваното решение,
че работодателят няма задължение да извършен подбор по чл.329, ал.1 от КТ, тъй като
към датата на уволнението на ищцата се съкращава единствена щатна бройка за
длъжността, заемана от нея – „заместник-директор административно-стопанска
дейност“. При това положение извършването на подбор от работодателя е негово
право, а не задължение и не подлежи на съдебен контрол. Излага се още, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че ищцата е член на работодателска организация, а
не на синдикална такава, поради което не е било необходимо да се изиска от
работодателя предварително съгласие на синдикалната организация преди издаването
на обжалваната заповед за уволнение на ищцата. Моли съда да постанови съдебен акт,
с който да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на сторени разноски пред
въззивната инстанция в размер на платено адвокатско възнаграждение. Представя
списък по чл.80 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата - Н. А. Р., с ЕГН **********, чрез
адв.В. В., с която се обжалва решение №20070777 от 18.03.2021г., постановено по реда
на чл.250 ГПК. Релевирани са общи доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение. Твърди се, че при основателност на предявения иск за
присъждане на обезщетение за оставяне без работа поради незаконното уволнение за
исковия период, основателна се явява и заявената искова претенция за присъждане на
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на присъдената сума. Моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се уважи
заявената претенция за присъждане на законна лихва.
Въззиваемата страна - П.Г.Д. "Е.В."“, гр.София, не депозира писмен отговор, в
съдебно заседание чрез процесуален представител адв.Н. И., взема становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба от ищцата срещу решение №20070777
от 18.03.2021г., постановено по реда на чл.250 ГПК. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Предявени са от Н. А. Р., с ЕГН **********, срещу ПГТМД /с ново
наименование П.Г.Д. "Е.В."“, гр.София, обн. ДВ, бр.82/2019г./ при условията на
обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с
чл.225, ал.1 от КТ и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.222, ал.1
от КТ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния
съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия
съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора
3
факти и обстоятелства.
В конкретния случай не се спори между страните, а и от представените по
делото доказателства – допълнително споразумение №247/03.09.2002г. към трудов
договор се установява, че ищцата - Н. А. Р., с ЕГН **********, считано от 01.09.2002г.
е била назначена при ответника на длъжност „заместник-директор административно-
стопанска длъжност“ за неопределено време, при пълно работно време. С оспорената в
настоящото производство заповед №408/14.09.2018г. на директор на „П.Г.Т.М.Д.“,
гр.София, е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ - поради съкращаване в щата, считано от 15.09.2018г..
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По въззивна жалба от ищцата - Н. А. Р., с ЕГН **********, чрез адв.В. В., с
която се обжалва решение №20255221 от 18.11.2020г., постановено по гр.дело
№72820/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав , в частта, в която са
отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ , както и в частта на
възложените в тежест разноски, съдът приема следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявените от Н. А. Р., с ЕГН **********,
срещу ПГТМД /с ново наименование П.Г.Д. "Е.В."“, гр.София, обн. в ДВ, бр.82/2019г./
при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. За да постанови обжалваното съдебно решение, с
което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3
във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, първостепенният съд е приел, че уволнението на ищцата е
извършено законосъобразно поради доказано реално съкращение в щата на заеманата
от нея длъжност - „заместник-директор административно-стопанска длъжност“, която
съгласно новоутвърдено щатно разписание, в сила от 15.09.2018г. е престанала да
съществува. Прието е след анализ на събраните доказателства – съпоставка между
длъжностни характеристики на тримата зам.директори, че липсва идентичност между
заеманата от ищцата длъжност и останалите две длъжности - „заместник-директор на
учебната дейност“ и „заместник-директор на учебно-производствената дейност“, тъй
като макар и част от задълженията, вменени и за тримата зам.директори в училището,
да се припокриват, са налице и други задължения, специфични за всяка една от
отделните длъжности, както и че за всяка от длъжностите се изисква различни
квалификации и опит за лицата, които ги заемат, отделно от това за трите длъжности за
зам.директор в училището са определени различни кодове по НКП. На това основание
е обоснован извода, че работодателят няма задължение да извърши подбор преди
4
уволнението на ищцата, а това е неговото субективно право и отказът му да извърши
такъв не подлежи на съдебен контрол. На следващо място СРС е изложил подробни
мотиви, на основание на които е приел за неоснователно възражението на ищцата, че
уволнението й е било извършено в нарушение на чл.333, ал.4 от КТ, тъй като е била
член в Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и за
прекратяване на трудовото й правоотношение от работодателя е било необходимо
предварително съгласие на синдикалната организация. При така изложените правни
аргументи СРС е приел, че предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е
неоснователен, съответно това води до неоснователност и на акцесорните претенции за
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-
директор административно-стопанска длъжност“, както и за заплащане на обезщетение
за оставане без работа поради незаконното уволнение за период от 6 месеца, считано от
датата на уволнението. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата
правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените
искове като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Изложените от
първостепенния съд мотиви са правилни, постановени при правилно тълкуване и
прилагане на материалния закон - КТ и след съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, поради което се споделят от настоящия въззивен състав, който на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Доводите в жалбата са изцяло
неоснователни.
Във връзка с доводите по въззивната жалба следва да се добави и следното:
Настоящият съдебен състав счита, че направените изводи от първостепенния
съд относно законосъобразност на оспорената заповед №408/14.09.2018г. на директора
на ПГТМД, с която е прекратен трудовия договор на ищцата - Н. А. Р., на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата за длъжността „заместник-директор
административно-стопанска длъжност“, са правилни и в съответствие на материалния
закон. Понятието "съкращаване в щата" като основание за едностранно прекратяване
на трудовия договор по инициатива на работодателя с предизвестие на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ се свързва с намаляване на отделни бройки определени за щатни
длъжности или с общо намаляване на работните места по щата, поради
преустановяване на съответстващите им трудови функции. Прекратяването на
трудовия договор по чл.328, ал.1, т.2 от КТ е безвиновно, а извършването на
структурни промени е въпрос, който не подлежи на съдебен контрол. За да е законно,
съкращението трябва да е реално и да е извършено от органа, който има право да прави
промени в щата. В тежест на работодателя е да докаже при условията на пълно и
главно доказване всички факти, обуславящи приложението на соченото основание
по чл.328, ал.1, т.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно: да е
осъществено реалното премахване за в бъдеще на отделна щатна бройка от утвърдения
общ брой на работниците и служителите за заеманата длъжност, да е осъществено по
съответния ред и от компетентния орган, преди да е извършено
уволнението. Съкращаването на щата трябва да е налице за длъжността, която се е
заемала от уволнения работник или служител. На първо място за да има съкращаване
5
на щата, следва да има взето решение от работодателя и това да се обективира в
съответната писмена форма, чрез издаване на заповед за съкращаване на конкретни
щатни бройки, с посочване за коя длъжност колко щатни бройки се съкращават, респ.
съставяне/утвърждаване на ново щатно разписание, в което, при съпоставяне с
предходното, да е видно кои точно щатни бройки и за кои длъжности се съкращават.
В разглеждания случай от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства настоящият въззивен състав приема, че противно на поддържаното във
въззивната жалба по делото е доказано, че е налице валидно взето решение за
съкращаване на длъжността на ищцата и за приемане на ново щатно разписание – по
делото е приложена заповед №411/14.09.2018г. на директора на ПГТМД, в която се
утвърждава поименно щатно разписание на работещите в ПГТМД в сила от
15.09.2018г., което се счита за неразделна част от издадената заповед. Създаването и
осъществяването на промени в структурата на работния персонал (т.нар. щатно
разписание) е действие на управление, поради което компетентен орган да вземе
такова решение в настоящия случая се явяват директора на ПГТМД, който
осъществява управлението на училището по аргумент на чл.257 от ЗПУО, която норма
постановява, че орган за управление и контрол на държавните и общинските
институции в системата на предучилищното и училищното образование е директорът,
който управлява и представлява съответната институция /училище/. Ето защо съдът
приема, че издадената заповед №411/14.09.2018г. на директора на ПГТМД обективира
волята му за осъществяване на промени в структурата на работния персонал –
съставяне на ново поименно щатно разписание. Съдът намира да посочи, че няма
вменено по закон задължение работодателят да издава нарочен акт за отмяна на
действащото щатно разписание в сила от 15.09.2017г.; съкращаването е извършено с
утвърждаването на новото щатно разписание, в сила от 15.09.2018г., обективиращо
волята му за съкращаване на единствената щатна бройка за заеманата от ищцата
длъжност - „заместник-директор административно-стопанска длъжност“, поради което
се налага извода, че уволнението на ищцата е извършено при наличие на основанието
по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ.
На следващо място неоснователно е релевираното във въззивната жалба
възражение относно липсата на доказателства за реално съкращение на длъжността
заемана от ищцата. При съпоставка на предвидените по щат бройки за длъжността,
заемана от ищцата по последното действащо щатно разписание от 15.09.2017г., което е
в сила преди датата на уволнението на ищцата, с щатното разписание от 15.09.2018г.,
което е в сила към датата на уволнението, се установява по категоричен начин, че в
утвърденото длъжностното разписание от 15.09.2017г. е предвидена една щатна
бройка за длъжността „заместник-директор административно-стопанска
длъжност“, за която няма спор, че е била заемана от ищцата. В утвърденото щатно
разписание от 15.09.2018г. не съществува длъжността, която е била заемана от
ищцата. На следващо място от констатациите на вещото лице, обективирани в
приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се налага категоричен извод, че в
случая е налице реално съкращение в длъжностното разписание от 15.09.2018г. – една
щатна бройка на длъжността „заместник-директор административно-стопанска
длъжност“, заемана от ищцата по старото длъжностно разписание от 15.09.2017г..
Експертът е посочил, че от съпоставката на представените му длъжностни
характеристики за съответните длъжности по новоутвърденото щатно разписание в
сила от 15.09.2018г. се установява, че в по-голямата си част функциите на съкратената
6
длъжност са поети от директора на ответната гимназия, който от своя страна е в
правото си да делегира част от същите за изпълнение на някой/и от заместник-
директорите. Друга част от функциите на съкратената длъжност са вменени на
инж.Д.П.Б., преподаваща часове по безопасни условия на труд в гимназията, като на
нея е възложено допълнително „безопасните условия на обучение, възпитание и труд“
по силата на трудов договор №13/23.10.2018г. със срок до 31.08.2019г.. Останалата
част от функциите са възложени на домакина, чиято длъжностна характеристика
навежда, че същите са му били присъщи, наред и с другите такива, и преди
съкращаването на щата на заместник-директор на административно-стопанската
дейност, а именно функциите да „контролира работата на хигиенитстите, работник
поддръжка и портиера. Вещото лице е посочило още, че предвид длъжностните
характеристики на тримата заместник-директори, а именно ищцата - Н. А. Р.
(заместник-директор на административно-стопанската дейност), Н.П. (заместник-
директор на учебната дейност) и А.Е. (заместник-директор на учебно-производствената
дейност), задълженията на последните се припокриват в по-голямата си част, но наред
с това са налице и други, характерни за всяка една от отделните длъжности,
задължения, които от своя страна предполгат различни квалификации и опит от
заемащите длъжността лица.
По горните мотиви на съда по делото се установява извършено реално
съкращаване на щата на ответника - работодател, като съгласно щатно разписание от
15.09.2018г., което е в сила към датата на уволнението, е премахната длъжността,
която е била заемана от ищцата - „заместник-директор административно-стопанска
длъжност“, като сходна или идентична длъжност относно вменени трудови задължения
не съществува в ПГТМД. Решението на работодателя досежно съкращаването на
единствената щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност „заместник-директор
административно-стопанска длъжност“ е въпрос на целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол, като суверенно негово право е да променя щата както прецени с
оглед нуждите и особеностите на конкретната дейност. Наведените в обратния смисъл
доводи във въззивната жалба не кореспондират на събраните по делото доказателства и
са изцяло неоснователни.
На следващо място съдът намира за неоснователни и доводите на ищцата за
незаконосъобразност на уволнението предвид неизвършването от работодателя на
подбор по чл.329 КТ. В процесната хипотеза с оглед съвкупната преценка на събраните
доказателства съдът приема, че за ответника-работодател не съществува задължение да
извършва подбор по чл.329, ал.1 от КТ преди да издаде оспорения акт за прекратяване
на трудовото правоотношение. Съгласно трайно установената съдебна практика на
ВКС се приема, че работодателят няма задължение за подбор когато премахва
единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е
възползвал от правото си на подбор по чл.329, ал.1 КТ. Работодателят винаги има
задължение за подбор, когато при съкращаване на щата премахва част от бройките за
една длъжност, както и когато се възползва от правото на подбор. В разглеждания
случай и предвид изложеното по-горе в мотивите на настоящия съдебен акт съдът
приема, че с новоутвърденото длъжностно разписание в сила от 15.09.2018г. е налице
реално съкращение на единствената щатна бройка на длъжността, заемана от ищцата,
поради което за работодателя липсва вменено по закон задължение да извърши подбор
по чл.329, ал.1 КТ. На преценката на работодателя е предоставено дали да уволни
съответния служител, заемащ съкратената длъжност - в случая ищцата, или да направи
подбор съобразно критериите на чл.329 КТ между служители, заемащи сходни
7
длъжности, а именно с лицата Н.П. (заместник-директор на учебната дейност) и А.Е.
(заместник-директор на учебно-производствената дейност). В този случай подборът
по чл.329 КТ е субективно право на работодателя, а не задължение и отказът му да
извърши подбор не подлежи на съдебен контрол. В процесния случай работодателят е
взел решение да уволни ищцата, заемала длъжността, която се съкращава и да не
упражнява правото си на подбор по чл.329 КТ и по гореизложените мотиви
законосъобразно е упражнил предвиденото в закона негово право на преценка,
неподлежащо на съдебен контрол, което съответно не води до незаконосъобразност на
оспорения акт за прекратяване на трудовия договор. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика - ТР №3/16.01.2012г. по т.дело №3/2011г. на ОСГК на ВКС.
На следващо място неоснователен се явява поддържания във въззивната жалба
довод, че ищцата като член на синдикална организация се ползва с предварителна
закрила по чл.333, ал.4 от КТ. Изложените в тази насока мотиви от първостепенния съд
са обосновани след прецизна и съвкупна преценка на доказателствата по делото,
предвид на което настоящият състав споделя и изцяло препраща към тях, без да излага
собствени такива. В случая релевираните от въззивника-ищца аргументи в смисъл, че
работодателят е издал оспорената заповед за уволнение в нарушение на чл.333, ал.4 от
КТ, тъй като преди уволнението й не е изискано предварително съгласие на съответния
синдикален орган в предприятието не намират опора в закона и доказателствата по
делото и като такива са неоснователни.
По изложените аргументи настоящият въззивен състав приема, че ответникът
при спазване на материалноправните разпоредби на закона е упражнил потестативното
си право по чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ и е прекратил трудовото правоотношение с
ищцата поради съкращение на щата. Първостепенният съд е достигнал до същия
правен извод, на основание на който е приел, че предявеният главен иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан. Предвид
акцесорния характер на претенциите за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „заместник-директор административно-стопанска длъжност“,
както и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за период от 6 месеца, считано от датата на уволнението, спрямо тази за
отмяна на уволнението, предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3
във вр. с чл.225, ал.1 КТ също се явяват неоснователни.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд съдебното решение, с което са отхвърлени предявените при
условията на обективно съединяване иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ и
обусловените искове с чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, в т.ч. и в
частта за разноските, възложени на страните, съобразно изхода на спора, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от
ГПК.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция право на разноски
има въззиваемата страна - ответник. На основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78,
ал.3 ГПК въззивникът - Н. А. Р. следва да бъде осъдена да плати на въззиваемата
страна - П.Г.Д. "Е.В."“, гр.София, реално сторените разноски във въззивното
производство в размер на 850.00 лв., платено адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
По въззивна жалба от ищцата - Н. А. Р., с ЕГН **********, чрез адв.В. В., с
която се обжалва решение №20070777 от 18.03.2021г., с което е допълнено на
8
основание чл.250 ГПК решение №20255221/18.11.2020г., постановено по гр.дело
№72820/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, съдът приема следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания досежно
порочността на обжалвания съдебен акт. По аргумент на чл.269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен само от посоченото в
жалбата. Съгласно трайно установената непротиворечива практика на ВКС - решение
№176 от 08.06.2011г. по гр.дело №1281/2010г. ІІІ Г.О.; решение №95 от 16.03.2011г. по
гр. дело №331/2010г. на ІV Г.О.; решение №764 от 19.01.2011г. по гр.дело
№1645/2009г. на ІV Г.О.; решение №702 от 05.01.2011г. по гр.дело №1036/2009г. на ІV
Г.О.; решение №643 от 12.10.2010г. по гр.дело №1246/2009г. на ІV Г.О, въззивният съд
се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа
на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл.269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
В конкретната хипотеза и с оглед проверката по чл.269 от ГПК въззивният съд
счита, че обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни
норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от
съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание/, както и е допустимо. На следващо място доколкото както
се посочи по-горе въззивника няма наведени конкретни оплаквания досежно
незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт, въззивният състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща
към тях като счита, че обжалваното съдебно решение е законосъобразно, постановено
при правилно приложение на материалния закон, няма допуснати процесуални
нарушения в хода на съдебното производство, поради което следва да бъде потвърден
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20255221 от 18.11.2020г., постановено по гр.дело
№72820/2018г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, както и решение №20070777 от
18.03.2021г., с което е допълнено на основание чл.250 ГПК решение
№20255221/18.11.2020г., постановено по гр.дело №72820/2018г. по описа на СРС, ІІІ
Г.О., 87-ми състав.
ОСЪЖДА Н. А. Р., с ЕГН **********, с адрес: град София, с.Бистрица, ул.****,
със съдебен адрес: град София, ул.**** /чрез адв.В. В./; да заплати на П.Г.Д. "Е.В."“,
9
гр.София, със седалище и адрес на управление: град София, ул.“****, със съдебен
адрес: град София, ул.**** /чрез адв.Н. И./; на правно основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата от 850.00 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляваща сторени разноски за
платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД
при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от съобщението до страните,
че е постановено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10