Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, …………… 2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХV въззивен състав, в публично заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при
участието на секретаря Д. ПИРАЛКОВА и прокурора Л. МИРЧЕВ, разгледа
докладваното от съдия ТАЛЕВА в.н.о.х.
дело №3145 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от
28.02.2018г., постановена по НОХД №11155/2016г., СРС, НО, 109-ти състав, е
признал подсъдимия Н.Д.Т. за ВИНОВЕН в това, че на 25.01.2015г. в гр.София,
ж.к. „*********като извършител в съучастие със С.Г.Я. - извършител, чрез
нанасяне на удари с ръце по главата на Л.М.А. му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата ябълчна кост „скулна кост“, което е
реализирало квалифициращия самостоятелен медико-биологичен признак счупване на
челюст с последици трайно затрудняване на дъвченето и говора, поради което и на
основание чл. 129, ал. 2, пр.3 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.1 от НК и
във вр. с чл.54, ал.1 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода“ за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66,
ал.1 от НК, е отложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Със същата
присъда, СРС е признал подсъдимия С.Г.Я. за ВИНОВЕН в това, че на 25.01.2015г.
в гр.София, ж.к. „*********като извършител в съучастие с Н.Д.Т. - извършител,
чрез нанасяне на удари с ръце по главата на Л.М.А. му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата ябълчна кост „скулна кост“, което е
реализирало квалифициращия самостоятелен медико-биологичен признак счупване на
челюст с последици трайно затрудняване на дъвченето и говора, поради което и на
основание чл. 129, ал. 2, пр.3 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.1 от НК и
във вр. с чл.54, ал.1 от НК му е НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода“ за
срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението на което на основание чл.66,
ал.1 от НК, е отложил за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С присъдата, всеки един от подсъдимите е осъден да заплати на ГИ – Л.М.А.,
сумата от по 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния
неимуществени вреди, в резултат от нанесената му телесна повреда, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2015г. до окончателното й
изплащане, като съдът е отхвърлил предявените граждански искове над уважения
размер до пълния им предявен размер от по 25 000 лева.
С посочената
присъда, подсъдимите Н.Д.Т. и С.Г.Я. са
осъдени да заплатят по сметка на СДВР сумата от по 179. 84 /сто седемдесет и
девет лева и осемдесет и четири стотинки/, по сметка на СРС, сумата от по 465.00 /четиристотин шестдесет и пет
лева/, съставляващи разноски за експертизи, сумата от по 200.00 /двеста лева/,
представляващи държавна такса върху уважената част на гражданските искове,
предявени срещу всеки от тях, както и 5.00 /пет/ лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
И двамата
подсъдими са осъдени с тази присъда да заплатят на ГИ и ЧО – Л.М.А., сумата от по 500.00 лева,
представляваща сторените от А. разноски за процесуално представителство.
Срещу присъдата е подадена жалба, ведно с
допълнение към нея от защитника на
двамата подсъдими – адв. Р.С., с която се иска да бъде отменена атакуваната
присъда, като бъде постановена нова, с която подсъдимите да бъдат признати за
невиновни по възведеното им обвинение. В допълнението към жалбата са развити
обстойно доводи в насока, че първият съд с присъдата си е нарушил материалния
закон, като е интерпретирал погрешно събраните доказателства, както и че са
допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в неправилно кредитиране на
протокол за разпознаване на лица, тъй като разпознаването не е извършено по
предвидения в НПК ред.
Недоволен от присъдата на районния съд е
останал и ГИ и ЧО – Л.М.А., който е депозирал жалба чрез повереника си – адв. Й.С.,
с която иска първоинстанционната присъда да бъде изменена, като бъде увеличено
наказанието, наложено на всеки един от подсъдимите, както и да бъдат уважени
предявените граждански искове в пълния им размер. Излагат се твърдения, че
присъденото от първия съд обезщетение за причинени неимуществени вреди е силно
занижено и не съответства на критерия, установен в чл.52 ЗЗД, както и че
отмерените от първостепенния съд наказания са явно несправедливи и несъответни
на целите, визирани в чл.36 НК.
В разпоредително заседание на 31.07.2018г. въззивният съд
по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото, не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или
веществени доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура посочва,
че жалбите както на двамата подсъдими, така и на ЧО и ГИ, са неоснователни,
намира присъдата на първия съд за правилна и законосъобразна в цялост,
включително и в частта на наложените наказания, и уважения размер на
предявените граждански искове, счита, че в мотивите си районният съд е изложил
подробни съображения кои доказателства приема за достоверни и кои не, като
подробно е аргументирал преценката си, поради което намира, че
първоинстанционната присъда трябва да бъде изцяло потвърдена.
Повереникът на ЧО и ГИ – адв. С., намира наложените на подсъдимите
наказания за занижени и несъответни на тежестта на деянието, иска увеличаване
на размера на наказанията, както и да бъде увеличен размера на присъдените
обезщетения за претърпените от пострадалия неимуществени вреди, тъй като
присъденото от първостепенния съд обезщетение счита за несправедливо.
Частният обвинител и граждански ищец Л.М.А., не се явява пред въззивния съд и не изразява
становище по жалбите.
Пред съда защитникът на двамата подсъдими – адв. А., прави обстоен разбор
на събраните по делото доказателства. Посочва, че свидетелските показания са
оформени в две групи – от една страна са свидетелските показания на
пострадалия, съпругата му и синът му, от друга, са обясненията на подсъдимите,
подкрепени от показанията на още двама свидетели. Изтъква, че са налице вътрешни
противоречия в показанията на първата група свидетели, което е наложило провеждането
на очна ставка в хода на първоинстанционното съдебно следствие, между
пострадалия и неговата съпруга, което според защитата сочи на недостоверност на
показанията на тези свидетели, респ. на недоказаност на действията, осъществени
от подсъдимите по отношение на пострадалия, съответно недоказаност на
обвинението така, както е предявено с ОА. Според него липсват по делото
доказателства, които да установяват участието на подсъдимия С.Г.Я. в изпълнителното деяние
на престъплението по чл.129 от НК, поради което пледира за неговото оправдаване
по това обвинение. Алтернативно отправя искане за намаляване на наложените на
двамата подсъдими наказания, които счита за явно несправедливи, както и за
намаляване размера на уважената част на предявените срещу подзащитните му,
граждански искове.
Подсъдимият С.Г.Я. пред въззивния съд, в
лична защита, няма какво да допълни към изложеното от защитника му, в
последната си дума, моли за оправдателна присъда, заявява, че не е имал
физически контакт с пострадалия, но какво казват свидетелите, е друго.
Подсъдимият Н.Д.Т.,
в лична защита, поддържа казаното от защитника му, в правото си на последната дума, моли
за оправдателна присъда, тъй като не е нанасял удари на пострадалия, твърди, че
единственото му съприкосновение с него било при падането на двамата в коридора.
Заявява, че не е отишъл в дома на А., за да се бие с него, а за да разговарят,
тъй като Л.А. бил извършвал вандалски набези върху автомобила на съпругата му.
Ако все пак съдът прецени, че на пострадалия е причинена средна телесна
повреда, моли съдът да приеме, че той е извършител на деянието, тъй като само
той е имал физически контакт с А..
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбите, подадени от страните и допълненията към тях, както и тези,
изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменяване или
отмяна, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа
обстановка, която по несъмнен начин се установява от събраните по делото гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства, както и от приетите по
делото експертизи. Съдът от първата инстанция е обсъдил всички доказателства по
делото и мотивирано е приел кои доказателства цени и кои - не. Доказателственият
анализ на районния съд не страда от твърдените от защитата пороци, като е
точен, логичен и пълен.
Въззивният съд подложи на собствена преценка събраните доказателства и не
намери нито едно основание да промени приетата по делото до момента фактическа
обстановка.
От всички доказателства по делото е установено следното:
Подсъдимият Н.Д.Т. е роден на ***г***,
живее в гр.София, ж.к. „*********, българин е, български гражданин, неосъждан
е, неженен е, с висше образование е, трудово ангажиран, с ЕГН- **********.
Подсъдимият С.Г.Я. е роден на ***г***,
българин е, български гражданин е, неосъждан, неженен, с висше образование, работи,
с ЕГН- **********.
Частният обвинител и
граждански ищец Л.А., през 2014г. и 2015г. живеел със съпругата си – свидетелката
А., в гр.София, ж.к. *********. В почивните дни при тях пребивавали и
малолетните им внуци.
През 2014г. свидетелката С.Б.започнала
работа в района, в който се намирало жилището на пострадалия А.. Същата
пътувала за работното си място с автомобил, който често паркирала в района на
блока, в който живеел А.. Последният бил забелязал това и имал неприязнено
отношение към свидетелката Б. по неизяснени по делото причини. Това свое
отношение изразил няколкократно с изпускане на гумите на автомобила на
свидетелката Б., като веднъж дори прерязал гумите му с нож. Свидетелката Б.
държала в течение за тези обстоятелства лицето, с което живеела на съпружески
начала – подсъдимия Т.. Самата тя изпитвала неудобство и притеснение от тези
прояви.
През лятото на 2014г., свидетелката
Б. забелязала, че пострадалият А. се е доближил до автомобила й и изкривява
чистачките му. Същата незабавно се обадила на подсъдимия Т. и потърсила помощ,
както и на своите колеги, свидетелите К. и Я.. Същите се явили на място скоро
след това, като описвайки извършителя, попитали къде живее. Качили се в
намиращия се наблизо вход на блока, но никой не отворил вратата на апартамента,
на който позвънили. След това се върнали пред блока, където се появил
пострадалия А.. Започнало пререкание между последния, от една страна, и свидетелите
К., Я. и подсъдимия Т., от друга страна, във връзка с инцидентите с
автомобилите, управлявани от свидетелката Б., при което пострадалият А. заявил,
че свидетелката Б. следвало да бъде наказана, тъй като била проститутка. След
това си тръгнал. Свидетелката Б. тогава заснела пострадалия А. с мобилния си
телефон.
Свидетелката Б. сигнализирала
по телефона полицията, но оттам й заявили, че имало множество случаи с
деформирани чистачки и спуснати гуми в района. Същата не подала жалба в
полицията.
Няколко месеца след този
случай, не били извършвани посегателства над автомобила на свидетелката Б., до
около средата на месец януари 2015г., когато последната установила, че върху
предното стъкло на същия има поставени фекалии. Свидетелката свързала това с
пострадалия А. и около 21-23.01.2015г. поставила на таблото на автомобила си
под предното стъкло, голяма снимка на пострадалия А. в профил и бележка с
надпис, указващ да не пипа автомобила.
Свидетелката Б. относно се
оплакала на подсъдимия Т., както и на брат си – свидетеля В.Б..
Междувременно сина на
пострадалия А., свидетелятС.А., забелязал на паркинга автомобила на
свидетелката Б. и поставената снимка на баща си под предното му стъкло. Заснел
същите и ги показал на баща си, като се обърнал към полицията за съвет как да
постъпят.
Подсъдимият Т. се свързал с
подсъдимия Я., като двамата и свидетеля Б., на 25.01.2015г., решили да потърсят
обяснение от пострадалия А. за поведението му. Около 16, 00 часа посетили дома
му, като позвънили на вратата на апартамента. Отворила свидетелката А., която
на въпрос за лицето, което й описали, отговорила че съпругът й си почива и не
може да се покаже. Опитала се да затвори вратата, но бил поставен крак между
нея и касата на вратата от страна на подсъдимия Я., поради което не успяла да
стори това. По това време подсъдимият Т. започнал непрекъснато продължително да
звъни на звънеца, а пострадалият А. се показал на вратата. Подсъдимият Т. се
нахвърлил върху пострадалия А. и му нанесъл удар с юмрук. Двамата паднали на
пода в коридора, като пострадалият А. се намирал по гръб под подсъдимия Т.,
който започнал да го удря по лицето и тялото с ръце. Подсъдимият Я. също влязъл
и се присъединил към подсъдимия Т., като също започнал да удря с ръце и да рита
пострадалия, който се опитвал да оказва съпротива срещу превъзхождащите го по
възраст и физика мъже. В това време, опит да се намеси в побоя, направила съпругата
на пострадалия, свидетелката А., която се насочила към подсъдимия Т. с цел да
предпази съпруга си, но била хваната от подсъдимия Я., който я избутал към хола
по нареждане на подсъдимия Т.. Същата се опитала да се обади по телефона за
помощ, но подсъдимият Я. й взел телефонния апарат и го оставил на място, недостъпно
за нея в този момент. Свидетелят Б. се намирал по това време пред апартамента и
не взел участие в побоя. По време на побоя били причинени на пострадалия А.
следните травматични увреждания: счупване с разместване на костните парчета на
лявата скулна кост в областта на израстъка на костта - счупване на челюст,
което довело до трайно затруднение на дъвченето и говора, масивни оттоци и
кръвонасядане на лицето в лявата половина, масивно кръвонасядане и отток на
лявата половина на горната устна, разкъсно-контузна рана на лигавичната
повърхност срещу празната алвеола на 4-ти горен ляв зъб, кръвонасядане и отток
по външно-страничната повърхност на дясното рамо, кръвонасядане на лявата
мишница и кръвонасядане на дясната китка. От съпротивата на пострадалия А. и
намесата на съпругата му, на подсъдимия Т. били причинени охлузвания в дясната
подочна област и гърба на носа, дълбоки охлузвания със зачервяване и отток на
лявото ухо, охлузване на дясната длан в основата на втори пръст.
В един момент подсъдимият Т. казал
на подсъдимия Я. да се оттеглят и тримата със свидетеля Б. си тръгнали. Слезли
пред блока и влезли в двата автомобила, с които преди това пристигнали, но не
могли да тръгнат, тъй като пътят им бил препречен от сина на пострадалия,
свидетелятС.А., пострадалия А. и свидетелката А.. Подсъдимият Т., подсъдимият Я.
и свидетелят Б. излезли от автомобилите, като подсъдимият Т. взел със себе си
неустановен предмет, приличащ на палка. Започнало пререкание между двете групи,
но не се стигнало до физическо съприкосновение, след което подсъдимите и
свидетелят Б. си тръгнали.
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз
основа на същите доказателствени източници, които е обсъждал и районният съд - показанията на свидетеля, който е ЧО и ГИ - Л.А., на
свидетелите Н. А.,С.А., З.Б., К. К., И. Я., Г.Н., С. Б., В.Б. /частично/,
обясненията на подсъдимите Т. и Я. /частично/, от съдебно медицинска експертиза
- л. 42 ДП, съдебно медицинско- стоматологична експертиза - л. 52 от ДП, СМУ №46/2015г.
на Н.Д.Т. - л. 31 от ДП, лист за преглед на пациент Н.Д.Т. от 25.01.2015г. - л.
32 ДП, Протокол за разпознаване на лица от 06.04.2016г. - л. 68 от ДП,
фотоалбум - л. 66 от ДП, Протокол за разпознаване на лица от 06.04.2016г. - л.
69 от ДП, фотоалбум - л. 70 от ДП, Протокол за разпознаване на лица от
06.04.2016г. - л. 72 от ДП, Протокол за разпознаване на лица от 06.04.2016г. -
л. 73 от ДП, Протокол за доброволно предаване от 06.04.2016г. - л. 82 от ДП,
лист за преглед на С.Г.Я. от 05.04.2016г. - л. 83 от ДП, епикриза от отделение
по ортопедия и травматология от 17.04.2016г. - л. 85 от ДП, справка за съдимост
- л. 103 и л. 106 от ДП, СМЕ - л. 72 от СД, медицинско направление
№2822/15.09.2017г. - л. 90 СД, епикриза от 18.01.2016г. - л. 94 от СД, епикриза
от 29.06.2017г. - л. 96 от СД, решение на Клинична онкологична комисия по
химиотерапия от 25.07.2017г. - л. 97 СД, приемо-предавателен протокол за извършен
ремонт в сервиз от 15.07.2014г. - л. 100 СД, възлагателно писмо издадено по
претенция от 03.07.2014г. - л. 101 СД, опис на претенция от 03.07.2014г. — л.
102 от СД, фактура от 15.07.2014г. — л. 99 СД, 2 бр. характеристики за
подсъдимите – л.49-л.50 от ВСД.
В
посочения доказателствен материал са налице известни противоречия, които са
намерили своето обсъждане в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, които
са пълни и подробни.
При
обсъждането на доказателствения материал първият съд е изходил от логическите и
правни правила на тълкуването, като е изложил разумни и обосновани аргументи
защо е приел за достоверни установените и описани факти, отдал е съответното
значение на отделните свидетелски показания, като е посочил причините да
кредитира или не определени твърдения.
Въззивният
съд намира, че не следва да преповтаря доводите на първата инстанция, но при
изложените в жалбата от защитника на подсъдимите и нейното допълнение, както и
в защитната пледоария пред съда аргументи, трябва да посочи следното:
За установяване авторството на деянието, основна роля
имат показанията на пострадалия Л.А. и на съпругата му, свидетелката Н. А..
Като се има предвид, че инкриминираното деяние е осъществено в жилището на
пострадалия, както и че към този момент там са били единствено двамата съпрузи,
обяснимо е в основата на извода за установеност на лицата, извършили процесното
деяние, да бъдат поставени показанията именно на тези свидетели. Ударите,
нанесени от подсъдимите с ръце в областта на главата и тялото на пострадалия са
възприети както от самия пострадал, така и от неговата съпруга – свидетелката Н. А..
Свидетелката А. е възприела първоначалната поява на три лица от мъжки пол,
които позвънили на врата на жилището им и попитали за съпруга й, на когото
показали и снимка. След появата на пострадалия в коридора, свидетелката е
възприела първоначалните удари с ръце и крака, нанесени на съпруга й от
подсъдимите Т. и Я. в главата и тялото на А.. Сочените от защитата противоречия
в показанията на двамата съпрузи, което е наложило контролираният съд да ги
постави в очна ставка, се дължи на
обстоятелството, че в част от времето, в което е нанесен побоя, свидетелката А.
се опитвала да се противопостави на опитите на подсъдимия Я. да я затвори в
хола, както и да звъни в полицията, които действия са отвлекли вниманието й от
случващото се в коридора на жилището. Тези нейни действия са препятствали
възможността й да възприеме в цялост
развилата се ситуация, на което се дължат и констатираните противоречия в
показанията на двамата свидетели. По
тази причина с основание първият съдебен състав е кредитирал като достоверни
показанията на пострадалия А., че и подсъдимият Я. му е нанасял удари с ръце в
областта на главата, каквито твърдения в показанията на свидетелката А.
липсват. Н. А. е била очевидец на удари, нанесени от подсъдимия Я. с крака
/ритници/ в тялото на съпруга й, като не е видяла посочения подсъдим да удря
пострадалия в областта на главата. Въпреки това обаче, тя сочи за нанесени
удари от Я. в тялото на А., като в тази част показанията й подкрепят
твърденията на самия пострадал, че двамата подсъдими са му нанасяли удари по
тялото и главата, докато той е бил повален на земята в коридора на собственото
им жилище. С оглед на посоченото, напълно правилно районният съд е приел, че за
обстоятелствата, свързани с вида, начина на нанасяне на ударите и лицата, от
които са нанесени, трябва да даде вяра на изложеното от пострадалия, тъй като
той в цялост е възприел агресията, проявена от подсъдимите и е усетил с тялото
си нанесените му удари. Разбира се, при преценката за достоверност на
показанията на пострадалия, трябва да се има предвид и обстоятелството, че
същият е конституиран в качеството на ЧО и ГИ в процеса, т.е. има качеството на
страна в наказателното производство. Въпреки това обаче, показанията на А. не
могат да бъдат приети априори за заинтересовани и пристрастни, без да бъдат
съпоставени с останалите доказателства по делото. Неговите показания, касаещи
авторството на деянието, частично се подкрепят от показанията на свидетелката А..
Показанията на двамата свидетели са еднопосочни досежно нанесените от
подсъдимия Т. удари в главата на пострадалия. Противоречие има в твърденията им
какви удари е нанесъл подсъдимият Я. и в коя част на тялото на пострадалия,
както и с какво му е нанесъл удари. Както бе посочено вече по-горе в настоящето
изложение, въззивният съд отдава това несъответствие на обстоятелството, че А.
не е възприела лично всички удари, нанесени на съпруга й, поради факта, че след
началото на побоя е бил направен опит от подсъдимия Я. да я затвори в хола, при
което е последвала борба между двамата, след което свидетелката се е опитвала
да звъни в полицията. За обстоятелството, че удари в главата на А. са били
нанесени и от Я., следва да се имат предвид показанията, дадени от пострадалия.
Тези показания на пострадалото лице не се явяват обаче изолирано доказателство,
доколкото и самите подсъдими в дадените от тях обяснения, не отричат заедно да
са посетили дома на А. и да са търсили отговорност от Л.А. за нанесените вреди
на автомобила на свидетелката Б.. На следващо място, описаните от пострадалия и
съпругата му наранявания, се установяват и от заключението на изготвената в
хода на съдебното следствие СМЕ. От разпита на вещите лица в съдебно заседание,
се установява, че при пострадалия са констатирани увреждания в
различни анатомични области, поради което е изключено да са получени при
самоувреждане, включително несъзнателно при падане, а отговарят да са получени
с множество удари с ръце и ритници върху тялото и лицето на пострадалия. В
подкрепа на горното, следва да се каже, че не се установяват доказателства по
делото, които да сочат, че нараняванията на пострадалия биха могли да бъдат
обяснени по друг начин, освен по посочения от А. и съпругата му. Доколкото
твърденията на Л.А. за причинените наранявания, както и за начина, по който ги
е получил напълно съответстват на изложеното от експертите, следва да бъде
дадена вяра на неговите показания в тази им част, както и да бъдат приети за
недостоверни твърденията на подсъдимите и на свидетеля Б., че никой от
подсъдимите не е нанасял удари на пострадалия, а последният се е нахвърлил
върху тях. Не на последно място, нужно е да се има предвид, че при така
установената фактическа обстановка, която сочи на нанесен от двамата подсъдими
побой, в съучастие като извършители, в резултат от който е причинено
травматичното увреждане, изразяващо се в счупване на челюст и изпълващо
признаците на средна телесна повреда, е изключително трудно, до степен на
невъзможност, да бъде установено кой от двамата подсъдими е нанесъл удара,
причинил това счупване, както и да бъде установено дали инкриминираното
счупване на челюст е причинено с един или няколко удара, нанесени с ръце в
областта на главата на пострадалия. Доколкото и двамата подсъдими са нанасяли
удари на пострадалия, като по този начин заедно са допринесли за настъпването
на съставомерния престъпен резултат, то няма значение кой от двамата, кой
конкретен удар е нанесъл и в коя част на тялото на пострадалия. В тази връзка и
с оглед възприетото в съдебната практика, следва да се отбележи, че при
съизвършителството е без значение конкретния каузален принос на всеки един от
съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни
последици, защото престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие,
а като последица от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние.
С оглед на
гореизложеното, според въззивния съдебен състав, неоснователни се явяват
доводите на защитата, изтъкнати в допълнението към въззивната жалба и в съдебно
заседание пред въззивния съд, че от доказателствата по делото не се установява
подсъдимият Я. да е участвал в изпълнителното деяние на престъплението, за
което е предаден на съд.
Не могат да
бъдат споделени и изложените в допълнението към въззивната жалба на подсъдимите
твърдения, че разпознаванията в досъдебното производство не са извършени по
предвидения в НПК ред. Разпознаванията са извършени по предвидения в
процесуалния закон ред и при стриктно спазване на процесуалните правила за
извършване на това ПСД. И двамата свидетели са били разпитани преди разпознаванията,
зададени са им въпроси за външния вид на извършителите, за физическите белези,
по които биха могли да ги разпознаят, отразени са съответните отговори на
разпознаващите, след което са извършени и самите разпознавания. Разпознаванията
са извършени с участието на поемни лица, представени са на свидетелите снимки
на по четири лица, които са със сходна външност, като и двамата свидетели с
категоричност са разпознали подсъдимия Т., посочили са в съответните протоколи
за това ПСД по какво са разпознали подсъдимия, като са посочили и какви точно
действия е извършил Т. за осъществяване на инкриминираното деяние. Подсъдимият Я.
е разпознат от свидетелката А., която е посочила извършените от него действия
при осъществяване на процесното деяние, както и че го разпознава по чертите на
лицето, като е уточнила, че той е бил много близо до нея. Имайки предвид
изложеното във връзка с извършените в ДП разпознавания, за въззивния съд няма
съмнение, че същите са извършени в съответствие със закона, респ. резултатите
от разпознаванията, обективирани в съответните протоколи са напълно достоверни,
поради което няма причина протоколите за извършените разпознавания да не бъдат
ценени като годно доказателствено средство. Още повече, че и самите подсъдими,
както и свидетелят Б. не отричат, че на процесната дата, и в посочения в ОА
времеви диапазон, са посетили дома на А., което обстоятелство съвсем резонно е
отчел и първостепенният съд.
Възражението, че не е
установено по категоричен начин, процесното нараняване на пострадалия да е
получено на инкриминираната дата и да е в причинно-следствена връзка с
процесното деяние, тъй като в последната експертиза, изготвена в хода на
съдебното следствие , вещите лица са
дали отговор, че давността на травматичното увреждане, представляващо „счупване
на лявата зигоматична /скурна/ кост“ може да се установи приблизително, с оглед
изминалото време от датата на деянието до изготвяне на заключението, не почива
на събраните доказателства. Явно е убягнало от вниманието на защитата,
заключението на съдебно
медицинско-стоматологичната експертиза, съдържаща се на л. 52 от ДП, в която е
описано медицинско направление с изх.№1584/25.01.2015г., оформено с подпис на
д-р Велинов до неврохирургия на болница „Пирогов“, с диагноза „счупване на лявата
зигоматична /скурна/ кост“, както и че е представен СД с образни изследвания на
костите на черепа, от които се установява разместване на костните парчета в
областта в близост на границата между корпуса на скулната кост и страничния й
израстък. Посочените документи и образно изследване датират именно от
25.01.2015г., когато е и диагностициран пострадалия в болница „Пирогов“, при
което е установено счупване на лявата зигоматична /скурна/ кост“, за което
последната експертиза, изготвена в хода на съдебното следствие, установява, че
обективира медикобиологичните признаци на средна телесна повреда. При тези
данни по делото за въззивния съд няма никакво съмнение, че нараняването,
изразяващо се в счупване на челюст и представляващо средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, е причинено на А. на инкриминираната в
ОА дата -25.01.2018г.
При така установената
фактическа обстановка заключението на районния съд, че с деянието си подсъдимите
Т. и Я. са осъществили
от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал. 2,пр.3 вр. ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК е обосновано и законово
издържано. Правните изводи на съда са съобразени с доказателствата по делото, с
установената фактическа обстановка и със закона. Въззивният съд не намира
основания за приемане на някакви по-различни изводи от правна страна.
От обективна страна – на 25.01.2015г. в гр.София, ж.к. „Хиподрума“ №*********, подсъдимите Н.Д.Т. и С.Г.Я., в съучастие като извършители, чрез нанасяне на удари с ръце по главата на Л.М.А. му причинили средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
лявата ябълчна кост „скулна кост“, което е реализирало квалифициращия
самостоятелен медико-биологичен признак счупване на челюст с последици трайно
затрудняване на дъвченето и говора.
Налице е изискуемата причинно-следствена връзка между нанесените от двамата подсъдими удари и констатираното увреждане – пострадалият още същия ден е посетил УМБАЛСМ „Пирогов”, където са направени
необходимите образни изследвания на костите на черепа, от които се установява
разместване на костните парчета в областта в близост на границата между корпуса
на скулната кост и страничния й израстък, представляващо счупване на челюст с последици трайно
затрудняване на дъвченето и говора.
В отлика от
първостепенният съд, този въззивен състав намери, че от субективна страна
деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл. От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че подсъдимите са искали да причинят на пострадалия А.
телесна повреда, всеки от тях е нанесъл повече от един удар в тялото и главата
на пострадалия, ударите са нанесени с ръце и крака, вследствие на което на
пострадалия е причинено повече от едно нараняване. Освен най-тежкия резултат,
изразил се в счупване на челюстта на пострадалия, на последния са били
причинени и леки телесни повреди, изразили се в масивни оттоци и кръвонасядане
на лицето в лявата половина, масивно кръвонасядане и отток на лявата половина
на горната устна, разкъсно-контузна рана на лигавичната повърхност срещу
празната алвеола на 4-ти горен ляв зъб, кръвонасядане и отток по
външно-страничната повърхност на дясното рамо, кръвонасядане на лявата мишница
и кръвонасядане на дясната китка. Всичко това сочи, че всеки от извършителите е съзнавал
общественоопасния характер, както на своето деяние, така и на деянието на
съизвършителя си, всеки от подсъдимите ясно е съзнавал, че с действията си
нарушава телесната неприкосновеност на пострадалия, която е защитена от закона,
всеки от тях е съзнавал, че другият извършител с нанесените от него удари по
тялото и главата на пострадалия също нарушава телесната неприкосновеност на
пострадалото лице, като са целели именно това – да нанесат телесни увреждания
на А..
При
определяне на наказанията на двамата подсъдими районният съд е направил правилна преценка на
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства и точно е отмерил наложеното
на двамата подсъдими наказание, при бала. Въззивният съд също счете, че
смекчаващите вината на двамата подсъдими обстоятелства са чистото им съдебно
минало, добрите характеристични данни, обстоятелството, че са трудово
ангажирани и до този момент не са имали каквито и да било противообществени
прояви. Като смекчаващо вината обстоятелство и за двамата, този съдебен състав
прие предходното противоправно поведение на пострадалия, изразило се в отправянето
на обидни думи и изрази спрямо свидетелката Б. и многократните увреди, нанесени
от А. на автомобила, управляван от Б.,
която живее на съпружески начала с подсъдимия Т. и е в приятелски отношения с
подсъдимия Я.. Именно това несъответно на закона поведение на пострадалия,
продължило дълго във времето и отличаващо се с изключително упорство от страна
на пострадалото лице, е мотивирало
подсъдимите да предприемат действията, за които са предаден на съд в настоящето
производство. Като отегчаващи вината им обстоятелства въззивният съд прие
мястото, на което е извършено деянието - чрез нарушаване неприкосновеността на
жилището, след като пострадалият бил избутан в коридора, където му бил нанесен
побоя, както и обстоятелството, че пострадалият е бит пред погледа на съпругата
си, което е унизило А., без да може да защити неприкосновеността на жилището и
семейството си. Като отегчаващо вината обстоятелство въззивният съдебен състав
прие и това, че двамата подсъдими не са потърсили съдействие от компетентните
органи, за да разрешат продължаващия дълго във времето конфликт с пострадалия,
а са предприели действия по саморазправа с А.. В съответствие с изложеното,
първостепенният съд законосъобразно е приел, че е налице относителен баланс на
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, поради което с и оглед чистото
съдебно минало на двамата подсъдими, добрите им характеристични данни и липсата
на други противообществени прояви от тяхна страна, е определил наказанието и на
двамата под средния, предвиден в закона размер, а с оглед наличието и на
отегчаващи обстоятелства, е отмерил наказанието им малко над предвидения
минимум. Поради всичко казано във връзка с наложеното на подсъдимите наказание,
необосновано и не намиращо опора в доказателствата по делото, се явява искането
на ЧО и ГИ за завишаване размера на наказанията, определени от първия съдебен
състав.
Във връзка с уважените от първостепенния съд
граждански искове, нужно е да се каже, че при безспорна установеност от
доказателствата по делото, наличието на противоправно поведение от страна на
всеки един от подсъдимите, изразило се в умишлено причинената средна телесна
повреда, в съответствие с разпоредбата на чл.45 ЗЗД, районният съдебен състав
правилно е приел, че предявените граждански искове са основателни до уважения размер. При определяне размера на присъдените
обезщетения контролираният съд е взел предвид интензитета на болките при и
непосредствено след увреждането, тяхната продължителност в периода на
възстановяване на пострадалия, като възстановителния период е продължил около
месец, съобразил е и влошеното качество на живот на пострадалото лице във
времето, в което е протичало възстановяването, както и ограниченията, търпени
от А. по отношение на хранене и социални контакти в оздравителния период. С
оглед на всичко това и в съответствие с принципа за справедливост, предвиден в
чл.52 от ЗЗД, районният съд обосновано е
приел, че претърпените от пострадалия неимуществени вреди, изразили се в болки
и страдания, продължили за около месец, следва да бъдат оценени на сумата от
10 000 лева. Доколкото обаче основателността на гражданската претенция
произтича от един и същ деликт, който е резултат от едновременните действия на
двамата подсъдими, то при наличието на два граждански иска, предявени поотделно
срещу всяко от подсъдимите лица, законосъобразно първостепенният съд е уважил
всеки от тях до сумата от 5000 лева и ги отхвърлил като неоснователни в
останалата им част. Достигайки до този извод, въззивният съдебен състав намери,
че неоснователна се явява и претенцията на гражданския ищец за уважаване на
предявените граждански искове до пълния им предявен размер.
Разноските по делото са правилно определени и възложени
в съответствие с изискванията на НПК, поради което присъдата и в тази й част
следва да се потвърди.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради
което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъдата от 28.02.2018г.,
постановена по НОХД №11155/2016г., СРС, НО, 109-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.