О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№.12873 05.11.2019
г. гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI гр. състав, в
закрито заседание на 05.11.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12873/2019 г. по описа на ПРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б.К.Д.,
ЕГН ********** против „Пан Балкан Финанс” АД, ЕИК
*********, с която са предявени обективно съединени искове – за прогласяване
недействителността на сключен между страните договор за паричен заем от
28.09.2015 г. на осн. чл. 22, вр.
с чл. 11, ал.1, т.10, т.11, чл.10а, ал. 2 ЗПК и връщане на сумата от общо 1554
лева – като недължимо получена, с оглед недействителния договор, ведно със
законната лихва до погасяването.
Установява се, както твърди и ищецът, че договорът е
сключен за сумата от 800 лева -
главница, като поради неизпълнението му, кредиторът – ответник е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Образувано е
заповедно производство, като за сумите по договора /главница; лихви, такси и
разноски/ е издадена заповед по чл. 410 ГПК № 4599/16.06.2016 г. по ч.гр.д. №
8141/2016 г. на ПРС, XVIII гр.с. Тя е редовно връчена на длъжника, като в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, не е постъпило възражение за недължимост.
Поради това и съгласно разпореждане от 19.07.2016 г. е издаден изпълнителен
лист.
Въз основа на него и за сумите по заповедта е
образувано изп. дело № .. …. В хода му са събрани
суми, като в настоящото производство се иска връщане като недължимо получени на
такива от общо 1554 лева – всички над главницата от 800 лева, но платени преди обр. на
зап. производство и в хода на изпълнението.
Ищецът изрично признава, че заповедта е влязла в
законна сила и не е подавано възражение за недължимост
/вж. уточнение от 13.08.2019 г. – т.1 л.16/.
Позовава се на твърдения за недействителност на
договора, поради пороци, налични при сключването му, като осъдителният иск се
основава също на такива – връщане на даденото поради начална липсва на
основание, с оглед недействителния договор.
При тези твърдения, двукратно са давани указания да се
мотивира правен интерес от исковете, като въпреки подадените уточнителни молби, съдът приема, че претенциите са
недопустими.
Предвид образуваното изп.
дело, с исковете ищецът се домогва да оспорва изпълнението. Правната им
квалификация е по чл. 439 ГПК. Според ал.2 на посочената норма – същите могат
да се основават само на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
В случая не е така. И по двата иска – за прогласяване
недействителността и връщане на даденото, ищецът се позовава само и единствено
на твърдения и факти, които са били налични към получаване на заповедта за
изпълнение, респ., които е могъл и е следвало да релевира
в срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Горното важи и за
осъдителния иск, т.к. като основание за връщане на част от сумите се релевира единствено недействителността на договора, които
твърдения обаче са преклудирани. Ясно е, че при иска
по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, тежестта на доказване е за ответника, тя обаче е свързана с доказване наличието на
валидно договорно правоотношение, срещу което ищецът не може да възразява,
поради влизане в сила на заповедта именно за дължими суми по него.
Следователно, в настоящото производство се твърдят
единствено факти, които са били налице /пороци при сключване на договора за заем
и плащане на част от вземанията/, още към момента на получаване на препис от
заповедта по чл. 410 ГПК, изтичане на срока за възражение и влизането й в сила.
В рамките на срока по чл. 414 ГПК, длъжникът – ищец е
могъл да подаде възражение за недължимост и в
евентуален исков процес по чл. 422 ГПК да бъдат разглеждани възраженията му за недействителност на
договора и недължимост на присъдените със заповедта
суми, поради тази недействителност /т.11в ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК ВКС/.
Това не е
сторено, при което възможността да се
позове на така въведените твърдения и по двата иска е преклудирана. Този пропуск не може да бъде саниран,
чрез предявяване на специалния уст. иск по чл. 439 ГПК, вр. с чл. 22 ЗПК и съединения и обусловен от него осъдителен иск за
връщане на даденото.
След стабилизиране на изп.
сила на заповедта, обективираното в нея вземане не може да се оспорва от длъжника по
съображения и с оглед факти, които е
могъл и е следвало да заяви в рамките на срока за възражение по чл. 414 ГПК, т.е. преди влизането й в сила. В случая, оспорването на вземанията се
основава именно на такива факти. Ето защо, те не са от категорията на
предвидените изключения в чл. 439 ГПК, което да обуслови допустимост на
настоящия процес.
Неподаването
на възражение по чл. 414 ГПК има за
последица създаване на стабилитет на
заповедта за изпълнение. Макар да не се ползва със СПН - оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към съществуването,
ликвидността и изискуемостта на вземането, СЕ
ПРЕКЛУДИРА, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК. На такива ищецът не се
позовава в производството. Ето защо и предявените претенции, съдът приема за
недопустими.
В същия смисъл
и в подкрепа на застъпеното
становище е налице трайна,
непротиворечива, както и задължителна /като постановена по реда на чл. 274, ал.
3 ГПК/ съдебна практика по
идентични казуси – Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г., III
г. о., ВКС; Определение № 956 от
22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г., I т. о., ВКС и цитираните в него
съд. актове; Определение № 831 от 17.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7393/2013 г., IV
г. о., ВКС; Определение № 306 от
22.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3111/2015 г., I г. о., ВКС; Определение № 616 от 10.07.2012 г. по ч. т. д. № 472/2012 г.,
II т. о., ТК, ВКС; Определение №
292/03.06.2011 г. по ч.гр.д. № 156/2011 г. на III г.о. ВКС; Определение № 480/27.07.2010 г. по ч.гр.д. № 221/2010 г. на
IV г.о. ВКС и др.
С оглед горното, исковата молба следва да бъде върната, а производството –
прекратено.
За пълнота – твърденията в уточненията, че исковете са допустими и правен
интерес е налице, т.к. длъжникът не е знаел за правата си и не е имал
възможност да се консултира с адвокат, са ирелевантни, тъй като незнанието на
правата е в тежест на самата страна и не преодолява сочената преклузия, като не е и предвидена в закона предпоставка за
допустимост на процеса.
По искането за допускане на обезпечение, съдът не дължи произнасяне, тъй
като исковата молба следва да е допустима и редовна, а в случая – предявените
претенции са недопустими.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА като недопустима искова молба на Б.К.Д., ЕГН **********
против „Пан Балкан Финанс” АД, ЕИК *********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 12873 по описа за
2019 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна
жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от Определението да се връчи само на ищеца, чрез пълномощника а. П.
на съдебния адрес.
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП