№ 1768
гр. В., 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110204772 по описа за 2023 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на С. И. Р. срещу НП № 442а-50/29.09.2023 год. на началника на сектор
ОП в ІV РУ към ОД МВР В., с което за нарушаване нормата на чл. 17б, ал. 1
от ЗУЧК му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1000 лв. на
основание чл. 30, ал. 3 от същия закон за нарушаване нормата на чл. 17б, ал. 1
от ЗУЧК.
В жалбата си жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и
неправилно и моли съда да го отмени.
В съдебното заседание въззивника се представлява от упълномощен
защитник, който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите
констатации изложени в АУАН и НП. Във фазата по съществото на делото
защитника пледира за отмяна на НП като излага доводи както за недоказаност
на адм. наказателното обвинение. Моли НП да бъде отменено като
претендира присъждане и на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю. к. К. Л., в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че нарушението било безспорно доказано,
1
че липсвали основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, а в хода на адм.
наказателното производство не били допуснати съществени нарушения на
процес. правила. Моли НП да бъде потвърдено като отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
ответната страна в минимален размер.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна,
поради което и е приета от съда за разглеждане.
На 25.06.2023 год. въззивника с управлявания от него л. а. "Форд" с
ДК№ ... в к. к. "Ш.", обл. В. до моста на БАН преминал и затънал, съответно
престоял на територията на морски плаж в "Ш. – север" в ПИ 83.401.502.36
по КККР на землището на с.Ш.. В следствие на преминаването през
територията на морския плаж лекия автомобил затънал и престоял на морския
плаж.
На същата дата около 10: 30ч. служители на Община Д.Ч.. съвместно
с полицейски служители от ПУ "Д.Ч.." при ІV РУ извършили проверка по
сигнал за навлязъл на брега автомобил на плажа в с.Ш.. При проверката на
място, на плажа, имот № 83.401.502.36 по кадастралната карта на с. Ш., който
бил посочен в специализираната карта за морски плажове и дюни на
територията на землището на с. Ш., в границите на било установено, че
автомобила се намира на брега на морето, частично навлязъл в морската вода,
като за да достигне до там е преминал през самия морски плаж. Като водач на
автомобила бил установен именно въззивника.
Тъй като преминаването през морския плаж и престоят там били в
нарушение на чл. 17б ал. 1 от ЗУЧК, служител на ІV РУОДМВР В., съставил
акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на
съставения акт били описани установените факти и била посочена правна
квалификация по чл. 17б ал. 1вр. чл. 30 ал.3 от ЗУЧК.
В графата за възражения въззивникът вписал, че има такива, като
възражения не постъпили и впоследствие по административнонаказателната
преписка.
2
На 29.09.2023 г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП,
видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е
възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На
нарушението била дадена правна квалификация по ЗУЧК и на основание
санкционната норма на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, на въззивника било определено
административно наказание в минимално предвидения размер.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП е безспорна между страните и се
установява посредством събраните писмени доказателства – надлежно
съставен АУАН.
Видно от приобщените по делото писмо от н-к СГКК а имот №
83.401.502.36 по кадастралната карта на с. Ш. представлява крайбрежна
плажна ивица със статут на защитена територия и е изключителна държавна
собственост. Плаж „Ш. север“ попада в зона А. Тази информация е и
общодостъпна посредством Кадастрално-административната информационна
система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, на интернет адрес
https: //www. cadastre. bg/frontpage.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и ВДС, а
именно кредитираните от съда свидетелски показания на свид.М., писмените
материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, декларация по чл. 188 от ЗДП,
докладна записка за извършена проверка на място на морски плаж "Ш.-
север", извадки от специализираната карта за морски плажове и дюни на
територията на землището на с. Ш., заповед № 565з-3925/08.08.2019 г. на
Директора на ОД на МВР-В., писмо от н-к СГКК В., констативни протоколи,
фотоснимки и др. които не навеждат на различни правни изводи.
Като непротиворечиви, конкретни логични и взаимнодопълващи се,
съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М., тъй като същите
кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени доказателства.
Съдът напълно кредитира и приобщените по делото писмени
доказателства.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
3
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Началник сектор "ОП" в Четвърто РУ към ОД на МВР-В., съгласно т. 5 от
заповед № 565з-3925/08.08.2019 г. на Директора на ОД на МВР-В.. АУАН
също е съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН. Действително
в АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 17б, ал. 1 вр. чл. 30,
ал. 3 от ЗУЧК. Първият цитиран текст гласи, че се забранява преминаването,
паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета
върху територията на морския плаж. Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК
предвижда санкция за този, който в нарушение на закона премине или спре
превозно средство за престой или за паркиране върху територията на морския
плаж или върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна
растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона
"А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след
границите на зона "А", ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание.
От фактическа страна е описано, че на 26.06.2023 г. възз. е преминал, затънал
и престоял с лек автомобил с рег. №... през морския плаж "Ш. –север". Видно
от горното не е налице противоречие между описаното от фактическа и
правна страна. Отделно от това отдавна в теорията и съдебната практика се е
наложило разбирането, че административно обвиненият се защитава срещу
4
фактите, предявени с АУАН и НП, а не срещу придадената им правна
квалификация. А фактите описани в АУАН са ясни и ясно сочат за какво е
привлечен към адм. отговорност възз. - за това, че е преминал и престоял с
автомобила си на морския плаж.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни
относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Налице е пълно единство между фактическото и юридическото
обвинение в АУАН и НП. Обстоятелството, че в НП АНО е преценил, че
предявените на въззивника факти се субсумират под нормата чл. 17б, ал. 1 от
ЗУЧК, която предвижда забрана за преминаването и престоят на превозни
средства върху морския плаж като цяло не нарушава с нищо правото на
защита на въззивника да разбере в какво е обвинен.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
На въззивника е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 1000 лв. на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, за нарушение на чл.
17б, ал. 1 от същия закон.
Нормата на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК (Нов – ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила
от 30.07.2019 г.) предвижда тотална забрана за преминаването, паркирането и
престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията
на морския плаж. Точно с тази забрана не се е съобразил въззивникът, като на
26.06.2023 г., е преминал с управляваното от него превозно средство в
границите на самия морския плаж "Ш.-север", находящ се в к. к. "Ш.", общ.
Д.Ч.., обл. В.. В тази посока са всички гласни доказателства по делото.
Свидетелите М. е категоричен, че превозното средство на въззивника е било
паркирано на морския бряг, частично навлязло в морската вода. Горното се
5
потвърждава и от приложените по АНП фотоснимки. На тях ясно е видно, че
превозното средство, управлявано от възз. е паркирано на морския плаж.
Нещо повече, от приложната по делото справка от Кадастрално-
административната информационна система на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър е видно, че именно мястото, където е бил паркиран
автомобила на възз. представлява крайбрежна плажна ивица, която е
защитена територия зона А. Това не се оспорва и от възз. оспорва се, че
автомобила всъщност е дърпал лодка която следвало да бъде пустата във
водата по импровизиран път през пясъка на бреговата зона използвана от
рибари от находящото се в близост рибарско селища. Твърди се, че
неправилна маневра е довела до навлизането на автомобила на плажа.
Всъщност въззивика не предоставя данни да е съпричастен към рибарското
селище и да има права да използва импровизирания път през морския пясък,
няма данни да е извършвал риболов по законоустановения ред с нужните
разрешителни. Поради което остава единствения възможен извод, че лодката
е била пусната във вода за забавление.
Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗУЧК, морският плаж е територия,
представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с
пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на
естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност
процеси на взаимодействие на морето със сушата.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за
съда начин, посредством преки и косвени доказателства, че жалбоподателят
преминал през морския плаж с управлявания от него автомобил, като е
навлязъл до брега на морето. Възражението, че автомобила е самопотеглил е
несъстоятелно, тъй като в тази територия е абсолютно забранено както
движението, така и движението и паркирането на МПС. Навлизането в
територията дори за разтоварване на моторната лодка сочи, че въззивника не
се съобразява със забраната наложена от закона. Същият не сочи
доказателства за изведеното от него твърдение, както и не сочи съответното
разрешение за преминаване през зоната и разтоварване на моторна лодка на
морския бряг. Не се установиха доказателства, които да сочат, че
извършеното Д.ие, попада под изключенията на ал. 2 на чл. 17б от ЗУЧК - да
е дейност разрешена по съответния ред по чл. 7, ал. 2, за предоставяне на
плажни услуги и извършване на аварийно-спасителна дейност на територията
6
на морския плаж. Поради което, възражението в този смисъл е неоснователно.
На морските пристанища има обособени зони за пускане на вода на моторни
лодки, като по този начин не се преминава през морския плаж и то на
забранени за това места.
Правилно е била ангажирана и отговорността му съобразно чл. 30, ал.
3 от ЗУЧК, който предвижда санкция глоба от 1000 до 3000 лв. или с
имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., за всеки който в нарушение на
закона премине или спре превозно средство за престой или за паркиране
върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели) дюни,
неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни,
попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии
на населените места след границите на зона "А", ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание.
Съдът намери, че при определяне на размера на наказанието правилно
са били взети предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства, че за
въззивника това е първо нарушение, както и липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства – в материалите по АНП не се съдържат данни
за извършени други административни нарушения от въззивника. Именно
поради това АНО е наложил минималното предвидено в закона наказание за
такова нарушение – 1000 /хиляда/ лв. За съда не съществува възможност да го
ревизира и да го намали под законоустановения минимум, тъй като така биха
се нарушили разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства,
които отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с
оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ.
липсата на такава. Конкретното нарушение, за които е ангажирана
отговорността на жалбоподателя касае запретено от закона поведение,
свързано с опазването на едно от природните богатства на държавата ни –
Черноморското крайбрежие с неговата плажна ивица, което е и основа цел на
ЗУЧК /чл. 2, т. 1/. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН спрямо
подобно нарушение би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би
култивирало липса на критичност към извършване на Д.ия от подобен род,
което обезсмисля една от основните функции на
7
административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция на
нарушенията. Ето защо подобно нарушение не би могло да се толерира, а
следва да се накаже с оглед превъзпитание на нарушителя към спазване на
разпоредбите на българското законодателство.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а
атакуваното НП – законосъобразенно, поради което следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.),
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е
процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по
разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От процесуален представител на ОД на МВР – В. е направено искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане
на разноски от страна на процесуалния представител на наказващия орган е
направено своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е
извършил процесуално представителство, като е депозирал становище по
делото и с оглед крайния изход на спора и направеното от негова страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът
следва да бъде осъден на основание чл. 63, ал. 3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да
заплати на ОД на МВР-В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37,
ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за
представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до
120 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален
размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на
случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия
на ю. к по поддържане на обвинителната теза на АНО, ограничило се до
вземане на писмено становище, че НП е правилно и законосъобразно. Това
мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер—80 лв..
8
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН,
чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 442а-50/29.09.2029
г. на началник сектор ОП в ІV РУ към ОД МВР В., с което на С. И. Р. ЕГН
********** за нарушаване нормата на чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК е било наложено
адм. наказание глоба в размер на 1000 лв. на основание чл. 30, ал. 3 от същия
закон.
ОСЪЖДА С. И. Р. ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-В. сума
в размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- В. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
9