№ 791
гр. Пазарджик, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220101384 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а и чл.
19, ал. 4 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП във
връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Ищецът С. П. П. чрез пълномощника си адвокат Й. твърди, че на
01.05.2022 г. е сключил с ответника „Би Енд Джи Кредит“ ООД договор за
паричен заем № ********* за сумата от 250 лв. В договора било посочено, че
искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължала такса в
размер на 75 лв. Заплащането на допълнителната такса за бързо разглеждане
било включено в месечните погасителни вноски по кредита. Твърди, че
клаузата е неравноправна, респективно нищожна на основание чл. 143, ал. 2,
т. 5 от ЗЗП, тъй като задължавала потребителя да заплати сума в размер от
над 30 % за услуги, които не са били извършени. Клаузата не била
индивидуално уговорена, тъй като фигурирала в Общите условия към
договора за потребителски кредит. Също така клаузата била нищожна поради
накърняване на добрите нрави, тъй като водела до оскъпяване на кредита,
срещу което не се предоставяла услуга, а се целяла допълнителна печалба.
Клаузата противоречала и на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК, забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, предвиждащ нищожност на клаузи за ГПР, надхвърлящ 50 % от
заемната сума. Поради това моли клаузата, изискваща заплащане на такса за
бързо разглеждане в размер на 75 лв. да бъде обявена за нищожна поради
1
противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и неравноправност.
Претендира разноските по делото. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД
чрез пълномощника си юрисконсулт Иванов оспорва изложените в исковата
молба твърдения, като неотговарящи на обективната истина. Оспорва
клаузата да противоречи на добрите нрави, като твърди, че дейността на
финансовите институции се осъществява при регулаторен режим, строг
контрол и договори при общи условия, гарантиращи пазарната дисциплина и
сигурността на клиентите. Твърди, че в практиката липсва посочване на това
на кои добри нрави, на кои разбирания в обществото и на кои морално-
етични правила противоречи подобна сделка. Възразява таксата за бързо
разглеждане да представлява скрита възнаградителна лихва. В тази насока
твърди, че в договора бил посочен ГПР, а таксата за бързо разглеждане не
следвало да се включва в него, тъй като не била задължително условие за
получаване на кредита, а била договорена по желание на потребителя. Също
така таксата фигурирала в СЕФ и била известна на потребителя, поради което
била индивидуално уговорена. Поради това моли за отхвърляне на иска и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
На 03.05.2022 г. между „Би Енд Джи Кредит“ ООД в качеството на
кредитор и С. П. П. в качеството на кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит № *********, по силата на който кредиторът се е
задължил да предостави на кредитополучателя паричен заем в размер на 250
лв., а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от три
месеца на две месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 131.25
лв., при ГЛП в размер на 39.78 % и ГПР в размер на 32.72 %. В чл. 10, ал. 1 от
договора страните са уговорили заплащане на такса за бързо разглеждане на
кредита в размер на 75 лв., платима на 20.05.2022 г., а в чл. 10, ал. 2 от
договора – такса за експресно обслужване в размер на 37.50 лв., платима на
равни части през периода на кредита като част от всяка погасителна вноска.
Размерът на общо дължимото по кредита е 375 лв. при следния погасителен
план: на 20.05.2022 г. – 75 лв., на 20.06.2022 г. – 150 лв. и на 20.07.2022 г. –
150 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е установителен иск за нищожност на клауза от
договор за потребителски кредит поради противоречие със закона – чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, противоречие с
добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 143, ал. 2,
т. 5 от ЗЗП във връзка с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Сключеният между страните договор за паричен заем има правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
2
от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за
валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в
гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на
клаузите на договора с изискванията за неговата действителност в рамките на
наведените от ищеца основания. В тежест на ищеца е при условията на пълно
и главно доказване да установи наличието на сочените от него основания за
нищожност на клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане на
искането за кредит.
Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК дава възможност на страните по
договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да
са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в
съответствие с чл. 10а, ал. 2 и 3 от ЗПК, забраняващ на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона
за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно
определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК.
Клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за
кредит вменява в тежест на кредитополучателя задължение да заплати
възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по
усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Разглеждането на искането за кредит от кредитната институция, било то и
„бързо“, е присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци,
които предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно за
потребителя. В този смисъл уговорката противоречи на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Клаузата също така е формулирана неясно и в противоречие с
повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, съгласно която видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. От
съдържанието на договора за кредит не става ясно как тази допълнителна
услуга е остойностена, по каква методика е формирана цената за ползването й
и какви конкретни действия от страна на кредитора се включват в тази
услуга.
Услугата по бързо разглеждане на искането за кредит е пряко свързана с
договора за кредит, доколкото касае оценката на риска за кредитора и
свързаната с нея преценка за кредитоспособността на кредитополучателя. Тя е
била известна на кредитора към момента на сключване на договора за кредит,
тъй като се съдържа в искането за отпускане на кредит и е уговорена в
договора за кредит. Следователно таксата представлява разход по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1
от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР. Така реално се оскъпява
кредитът чрез въвеждане на допълнителни разходи, недопустими по
3
действащото законодателство, чиято стойност не е включена в определения в
договора за кредит ГПР. По този начин се нарушава разпоредбата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, предвиждаща като част от задължителното съдържание на
договора за потребителски кредит посочването на ГПР по кредита, изчислен
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая посоченият в
договора размер на ГПР е неточен и заблуждава потребителя, тъй като не
отразява действителния размер на разходите по кредита. Същевременно
заплащането на този допълнителен разход по кредита води до значително,
дори драстично увеличение на тежестта на задължението на потребителя. В
тази връзка е достатъчно да се посочи, че само таксата за бързо разглеждане
на искането за кредит, без дължимата договорна лихва и другите разходи по
кредита, оскъпява кредита с 30 %. Като се прибави процентът на дължимата
договорна лихва и таксата за експресно обслужване на кредита се получава
ГПР, който надхвърля петкратния размер на законната лихва, а това
противоречи на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за
кредит също така е сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, представляващи неписани общоприети морални
норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са
критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва
да се считат сделки или отделни клаузи, с които неравноправно се третират
икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. В случая
поемането на задължение от страна на кредитополучателя да заплати
възнаграждение за услуга, която е присъща на кредитирането и би следвало
да е безплатна за него, е уговорено единствено в интерес на кредитора. То
увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се
кумулира към основното му задължение по договора за кредит, внася
значително неравноправие в правоотношението и превръща престациите на
страните в явно нееквивалентни. Касае се за потребителски договор, при
който едната страна е по-слаба икономически от другата и се ползва със
засилената защита на ЗЗП и ЗПК. Уговарянето на допълнителни
възнаграждения по договора за кредит третира неравноправно икономически
по-слабия участник в оборота, като недостигът на материални средства у
потребителя се използва за явно облагодетелстване на кредитора, тъй като
срещу заплащането на таксата същият не предоставя на потребителя никаква
конкретна насрещна услуга. Налице е очевидна нееквивалентност на
престациите, накърняваща добрите нрави до степен на недействителност на
уговорката.
За пълнота следва да бъде посочено, че не е налице противоречие на
оспорената от ищеца договорна клауза с разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от
ЗЗП, тъй като същата обявява за неравноправна клауза, която задължава
4
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка, а в случая се касае за такса
за допълнителна услуга, която не зависи от неизпълнението на задълженията
на кредитополучателя, а се дължи при нормалното развитие на кредитното
правоотношение.
С оглед на изложеното следва да бъде постановено решение, с което
предявеният иск да бъде уважен, като бъде прогласена нищожността на
клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит
поради противоречие със закона и накърняване на добрите нрави.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да се
възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на сключения между „Би
Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, **********, представлявано заедно и поотделно от управителите Б. К.
Б. и С. И. Г., и С. П. П., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул.
„******, договор за кредит № ********* от 03.05.2022 г., предвиждаща
заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит, поради
противоречие със закона – чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 10а и чл.
19, ал. 4 от ЗПК и накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Би Енд Джи Кредит“
ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
**********, представлявано заедно и поотделно от управителите Б. К. Б. и С.
И. Г., да заплати на С. П. П., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „******
разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 660 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5