РЕШЕНИЕ
№ 745
гр. Пловдив, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500711 по описа за 2024 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на В. И. И. , чрез адв.П. Х., ПАК
против Решение № 5035/11.12.2023г. по гр.д.№ 17 775/ 21г. по описа на ПРС – ІV гр.с.в
частта, в която е определено между кои лица и при какви права е допусната делбата, именно
между : Н. И. И., ЕГН **********- 60842/ 84540 ид.ч., Р. В. И., ЕГН **********- 7045/84540
ид.ч., Н. В. И., ЕГН ********** – 7045/84540 ид.ч.и В. И. И., ЕГН ********** – 9608/ 84540
ид.ч. , като се постанови решение, по същество, с което да се допусне делба между лицата и
при правата: Н. И. И., ЕГН ********** – 60842/84540 ид.ч., Р. В. И., ЕГН **********-
11849/84540 ид.ч., Н. В. И., ЕГН ********** – 11849/84540 ид.ч. Навеждат се
съображенията , за това, че ПРС правилно е изчислил правата на наследодателите Н. К. И. и
съпругът й И.С. И., при вземане предвид извършеното наплащане по съдебната спогодба от
27.04.1988г. и наличната СИО за двамата съпрузи, при правилно определяне , че към
момента на придобиването Н. К.И. е притежавала в СИО със съпруга й И.С.И. 4482/ 14090
ид.ч. и 9608/ 14090 ид.ч. лична собственост, съответно към момента на смъртта на Н. К.И.
наследниците й – съпругът И.С.И. притежава 18 572/ 42270 ид.ч. и В. И. и Н. И. – по 11
849/42270 ид.ч.; правилно преценено също, че И. И. притежавайки 18 572/42270 ид.ч., е
можел да се разпореди само с тях и прехвърляйки ги на дъщеря си Н. И., тя заедно с
придобитите по наследство от майка си Н. И. 11849/42270 ид.ч. става собственик на 60842/
1
84540 ид.ч.
Неправилно се намира обаче, че ПРС е определил правата на жалбоподателя - В. И. И. към
момента на постановяване на решението за допускане на делбата, както и правата на
дъщерите му – Н. и Р. И.и, на които същият бил дарил изцяло собствеността си от
допуснатите до делба НИ, при запазване правото на ползване. Тези свои доводи
жалбоподателят основава на Договор за дарение от 03.05.2016г., обективиран в НА № 52,
том. І, рег.№ 1226, д. № 49 неправилно била посочена квотата на жалбоподателя – 1/6 ид.ч.,
която се равнявала на 7045/ 42270 ид.ч., а не 11849/ 42270 ид.ч., които действително
притежавал. Жалбоподателят се основава на допусната очевидна фактическа грешка в НА
при изготвянето на нот.акт, като и двете страни по сделката имали волята и съгласието
жалбоподателят да дари при равни права всичко, което притежава. За това и е направил
доказателствено искане за допускане на един свидетел при режим на довеждане, за
свидетелстване за неговата воля да прехвърли на дъщерите си всичко, което притежава към
момента на изповядване на договора за дарение по посочения НА, което е оставено без
уважение от въззивния съд.
Постъпил е писмен отговор от адв.Н. А.П., ПАК, като пълномощник на Н. И. И., в която
оспорва жалбата като неоснователна с мотив, че още в хода на производството ПРС е
изчислил правилно правата на страните и установил права на жалбоподателя в
съсобствеността като дал указания за неговото конституиране, поради което същият няма
правен интерес от жалбата от една страна , а от друга – обстоятелството, нотариусът при
съставянето на НА за дарение е допуснал ЯФГ е абсурдно и несъстоятелно и не намира
разрешение в делбеното производство, още по малко с гласни доказателства.
Постъпил е писмен отговор и от Н. и Р. И.и, чрез адв.П.Х., ПАК, в която считат жалбата на
В. И. за основателна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намери
следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, против подлежащ на обжалване валиден съдебен акт,
подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът е бил сезиран с иск по чл.34 ЗС от Н. И. И., чрез адв. С.М. против Р. В. И. и Н. В. И.,
и двете от гр.П*** за допускане до делба на съсобствени недвижими имоти:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** находящ се в гр. П,
община Пловдив, област Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо самостоятелния обект, със заповед от 15.08.2014 г., с адрес на
имота: гр. П**, ул. „***, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор №
***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с посочена в
документа площ от 110,99 кв.м., ниво:1, ведно с прилежащите към него североизточно
2
избено помещение, 1/3 част от таван, общите части на сградата и подстълбищно
пространство на външна стълба, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – няма; под обекта – № **** и над обекта – няма.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, находящ се в гр. П.,
община Пловдив, област Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо самостоятелния обект, със заповед от 15.08.2014 г., с адрес на
имота: гр. П., ул. „***, ет. *, който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор
№ ****, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: едно, с посочена в
документа площ от 12 кв.м., ниво:1, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата , със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – № *** и №
*****; под обекта – няма и над обекта – № ****. , КАТО на основание чл.341, ал.2 ГПК в
делбената маса е включен и недвижимият имот : 1/3 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № ****, находящ се в гр. П*, община Пловдив, обл. Пловдив, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009
г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: гр. П***, ул. „****, площ: 428
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 m), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2033,
квартал: 148, парцел VIII-2033, съседи: ****, ****, ****, **** и ***.
С постъпилия отговор по исковата молба от ответниците Р. В. И. и Н. В. И. не е оспорен
предявеният иск за делба, както и наличието на съсобственост върху описаните недвижими
имоти, както и посочените в ИМ права – за ищцата – 5/6 ид.ч., а за ответниците – по 1/12
ид.ч. по отношение на описаните СОС, а по отношение на поземления имот – съсобственост
на по 1/3 ид.ч. за страните.
С Разпореждане № 18319/ 04.08.2022г. по делото съдът при служебна проверка относно
заявените в исковата молба и приложените към нея писмени доказателства е констатирал, че
в разглежданата хипотеза предмет на делбата са жилищен имот и имот за стопанска
дейност, разположени в сграда - етажна собственост, ведно с прилежащите идеални части от
терена и общите части на сградата. Независимо от липсата на изрични твърдения в ИМ, с
оглед представените доказателства за придобиването на тези имоти по силата на съдебна
делба-спогодба от Н. К. И., починала **** г., по време на брака й с И. С. И., както и по
приложения по делото съдебно-разделителен протокол от 27.04.1988 г. относно паричната
оценка на дела на Н. И., възлизащ на 14 090 лева, ес поето задължение за уравняване на
дела на другите съделители в размер на 4482 лева. Намерено е, че при придобиване на
идеална част от недвижим имот на основание доброволна делба съпружеска имуществена
възниква за обема на дължимото от съделителя-приобретател парично уравнение, в който
смисъл са разясненията на т. 3 от ППВС №5/1972 г. , поради това, че СИО предполага
наличието на съвместен принос, като тя възниква пропорционално на придобитото в повече
3
при делбата, но не и върху трансформираните в реален дял идеални части, лична
собственост на съпруга, който участва в делбата като съделител. Отчетен е императивния
характер на разпоредбите, уреждащи съпружеската имуществена общност са императивни,
за което приложение съдът следи служебно. Отчетен е моментът на прекратяване на брака
между Н. К*** И. и И*** С** И. - при действието на СК от 1985 г. (отм.), като приложим
материален закон. Поради това е заключено, че Н. К*** И. е придобила по силата на
доброволна делба повече от стойността на паричната оценка на квотата й в собствеността,
поемайки задължение за уравнение дела на друг съделител, то СИО обхваща само частта
съответна на уравнението, т.е. 4482/14090 идеални части. Изведен е изводът, че останалите
идеални части от имота са били лична собственост на Н. К. И., поради което допуснато, че
при откриване на нейното наследство преживелият съпруг не е придобил 4/6 идеални от
правото на собственост, а по-малка част. Така е определена квотата на низходящите
наследници – ищцата и нейният брат В. И. И. да не е в размер на по 1/6 идеална част, а по-
голяма. Поради това, разпореждайки се с 1/6 ид.ч. от правото на собственост в полза на
двете си деца, е констатирано, че В. И. И. се явява процесуално легитимиран да участва в
делбения процес, тъй като в неговия патримониум е допуснато, че фигурират придобити по
наследство идеални части, които не са прехвърлени по силата на дарението, следва участва
по делото с оглед избягване правната последица по отношение на делбата да е нищожна на
основание чл. 75, ал. 2 от ЗН. Във връзка с това са дадени указания на ищцата за
предприемане на действия по конституирането на В. И. И. като страна по делото.
В изпълнение указанията на съда е поискано и конституиран като страна и съделител
настоящият жалбоподател В. И. И., който с отговор по исковата молба я е оспорил въз
основа на заявеното обстоятелство, че посочените права не отговарят на действителните
права на собственост, с искане за съобразяване на запазените права на ползване на тази
страна.
При постановяване на обжалваното решение делбеният съд е отчел на първо място
безспорните по делото обстоятелства общият на страните наследодател Н. К. И. е придобила
в самостоятелен дял ІІІ 1/3 ид.част от дворното място на адрес в гр.П., ул.“**** , цялото
застроено и незастроено с площ от 407 кв м при описани граници, ведно с 183 ид.ч. от
таванско помещение при описани граници, 1/3 ид.част от общите части на сградата и от
подстълбищното пространство на външна каменна стълба, както и едно магазинно
помещение със североизточно изложение, при описани граници с парична оценка на
определения дял ІІІ 14 090 лв и предвидено парично уравнение в размер на 4482 лв. Тези
обстоятелства се потвърждават и от представен по делото Протокол от 27.04.1988г. по гр.д.
№ 1792/ 1983г. по описа на ПРС с обективирания в него протокол за съдебна делба –
спогодба, по разделителен протокол от 27.04.1988г. При безспорност на факта, че
наследодателят на страните Н. И. е била в граждански брак с И. С. И. към момента на
съдебната делба-спогодба от 27.0**г. , прекратен със смъртта на Н. И. , с приложим
материално правен закон – СК от 1985г./ отм./. Така по отношение на процесните НИ –
СИО е възникнала пропорционално на придобитото в повече при делбата от стойността на
4
паричната оценка на квотата на съделителя Н. И. , съответно 4482/ 14090 ид.ч., а останалите
9608/ 14090 ид.ч. останали лична собственост на Н. И., по смисъла на т.3 от Постановление
на Пленума на ВС №5/ 1972 СИО е прекратена със смъртта на Н. И. , в резултат ½ ид.ч. от
4482/ 14090 ид.ч. или 2241/14090 ид.ч. са останали изключителна собственост на
преживелия съпруг И. И.. Останалите 11 849/ 14090 ид.ч. / сборът от 2241/ 14090 от
прекратената СИД и 9608/ 14090 лична собственост на Н. И./ следва да се включат в
наследствената маса. Последните се наследяват по равно от преживелия съпруг И. И. и двете
деца син В. И. И. и дъщеря Н. И. И., на основание чл.9, ал.1 ЗН и чл.5, ал.1 ЗН, при
получаване на всеки по 1/3 ид.част.Така са определени квотите на за И. И. – 18 572/ 42270
ид.ч., а за В. И. И. и Н. И. И. – по 11 849/ 42270 ид.ч.
Последвала е разпоредителна сделка , обективирана в НА за продажба на недвижими имоти
от 26.09.2013г. / под акт № 102, т.73, д.12964/ 26.09.2013г. , по силата на който И. С. И. е
продал на дъщеря си Н. И. 4/6 ид.ч. от процесните НИ, за който праводател е установено в
хода на процеса, че е притежавал по-малка ид.част, съответно в размер на 18572/ 42270
ид.част, то е могъл да прехвърли собствеността само върху тази част, което определя и
обема на правата на ищцата Н. И. И. като собственик общо на 60 842/ 84540 ид.части, като
сбор от получените в наследство то Н. И. – 11849/ 42270 ид.ч. и по договора за покупко-
продажба от баща си И. И..
Последвала е и разпоредителна сделка / договор за дарение от 03.05.2016г. /, обективирана в
НА №52/2016г по описа на нотариус Р.Вулева, район на действие РС-Пловдив, с който е
удостоверено даряването от страна на прехвърлителя на 1/6 ид.част от процесните НИ на
двете си дъщери Р. В. и Н. В.И.и при равни права., която ид.част от 1/6 се равнява на 7045/
42270 ид.ч. , поради което всяка от надарените получава по 7045/ 84540 ид.ч. С оглед на
изложеното по - горе след разпоредителната сделка тази страна В. И.И. е останал
собственик на 9608/ 84540 ид.части от процесните имоти, която квота се явява разлика
между притежаваните по наследствено правоприемство от майката Н. И. в размер на 11849/
42270 ид.ч. и дарената 1/6 ид.ч от имота. При така определените квоти за страните върху
СОС е допусната делба ведно със съответната част от дворното място като обща част по
смисъла на чл.38 ЗС, съответно припадаща се част от земята и принадлежност на основание
чл.98 ЗС.
Настоящата въззивна жалба се основава на главния поддържан и в настоящото производство
довод, чe съделителят В. И. при безвъзмездната разпоредителната сделка е имал воля да
прехвърли всичките си притежавани права върху делбените имоти, което е очертано и като
предмет на доказване пред въззивния съд вкл. чрез ангажиране на гласни доказателства за
заявеното намерение на дарителя по дарението, който довод е неоснователен. В описания
Последвала договор за дарение от 03.05.2016г. , обективирана в НА №***г ясно е
удостоверена изявената дарствена воля на прехвърлителя в размер на посочени
притежавани от същия 1/6 ид.част от процесните НИ по равно на двете си дъщери Р. В. и Н.
В.И.и, който обем на права се установява при така представените доказателства, че не е
пълният притежаван от дарителя права на собственост върху процесните имоти, извод който
5
не може да се наложи от описанието на тези права в представения нотариален договор.
Делбеният съд е обвързан със задължението за създаване на условия за конституирането на
задължителен необходим другар в делбеното производство при констатация за наличието на
предпоставки за това с оглед разпоредбата на чл.75, ал.2 ЗН. Недопустимо е в настоящото
производство установяване на различна от обективирината в нотариалното производство
воля на участващата в нотариалната сделка страна.
С оглед на гореизложеното жалбата се явява неоснователна, следва да се остави без
уважение, а обжалваното решение да се потвърди в обжалваната му част.
Разноски не се претендират от страните.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5035/11.12.2023г. по гр.д.№ 17 775/ 21г. по описа на
Пловдивски районен съд – ІV гр.с. в частта, в която допуснатите до делба недвижим имоти :
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ***, находящ се в гр. П.,
община Пловдив, област Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо самостоятелния обект, със заповед от 15.08.2014 г., с адрес на
имота: гр. П., ул. „*** който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор №***,
разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, с посочена в документа площ от
110,99 кв.м., ниво:1, ведно с прилежащите към него североизточно избено помещение, 1/3
част от таван, общите части на сградата и подстълбищно пространство на външна стълба,
със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма; под обекта – № **** и
над обекта – няма.
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № ****, находящ се в гр. П.,
община Пловдив, област Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение, засягащо самостоятелния обект, със заповед от 15.08.2014 г., с адрес на
имота: гр. П., ул. „***, ет. * който самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор
№ ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: едно, с посочена в
документа площ от 12 кв.м., ниво:1, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата , със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – № **** и №
****; под обекта – няма и над обекта – № ****. , КАТО на основание чл.341, ал.2 ГПК в
делбената маса е включен и недвижимият имот : 1/3 ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
6
идентификатор № *****, находящ се в гр. П., община Пловдив, обл. Пловдив, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009
г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на сградата: гр. П., ул. „***, площ: 428 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10 m), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 2033, квартал:
148, парцел VIII-2033, съседи: ***, ****, ****, **** и ****, СА ДОПУСНАТИ МЕЖДУ
ЛИЦАТА И ПРИ КВОТИТЕ:
За Н. И. И., ЕГН ********** – 60842/84540 идеални части, За Р. В. И., ЕГН ********** -
7045/84540 идеални части, За Н. В. И., ЕГН ********** - 7045/84540 идеални части, За В. И.
И., ЕГН ********** – 9608/84540 идеални части.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок то връчването му пред
ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7