РЕШЕНИЕ

 

Номер 260936                           Година  2021                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                          VІІІ граждански състав

На 23.03                                                                                        Година 2021

В публично заседание на 16.02.2021 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: РОСИЦА МАРДЖЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер  14290 по описа за   2020    година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Кредитреформ България” ЕООД – гр. София, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че тя му дължи сумата 350 лева – главница, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********/29.02.2016 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2020 г., до окончателното й изплащане, която сума е било разпоредено ответницата да заплати на ищцовото дружество със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по частно гр. дело № 20205330111341/2020 г. по описа на ПРС – І гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмено становище съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение, включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответницата Р.Д. ***, оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в писмено становище съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по частно гр. дело № 20205330111341/2020 г. по описа на ПРС – І гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата 350 лева – главница, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********/29.02.2016 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2020 г., до окончателното й изплащане, както и сумата 25 лева – държавна такса и сумата 50 лева – юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала Възражение против Заповедта, поради което и до ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК той е подал исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

Същевременно, макар и да е било посочено в исковата молба, че към нея се прилагат като писмени доказателства Договора за кредит, Договор за прехвърляне на вземания, Потвърждение за прехвърляне на вземания, Разписка за извършено плащане, Пълномощно за уведомяване за цесия, Известие за доставяне и Уведомление за цесия, такива не са били представени с исковата молба, а са били представени единствено пълномощно и преводно нареждане за заплащане на дължимата ДТ за производството по делото. Действително, към Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК ищецът е представил като писмени доказателства Договор за кредит № **********/29.02.2016 г., но същият е бил сключен между „4 финанс“ ЕООД – гр. София и ответницата, а не между него и ответницата, а – както вече бе посочено, със Заповедта за изпълнение е било разпоредено ответницата да заплати посочените суми на ищеца именно въз основа на сключен между тях Договор за кредит № **********/29.02.2016 г. Дори да се приеме, че се касае за техническа грешка или непълнота в Заповедта за изпълнение и сумите, които е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца произтичат именно от Договора, сключен с „4 финанс“ ЕООД и тези вземания са били прехвърлени от това дружество на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания, представеният в заверен препис като писмено доказателство към Заявлението Договор за кредит № **********/29.02.2016 г. не е бил подписан от страните по него – поради което и съдът намира, че между ответницата и праводателя на ищеца („4 финанс“ ЕООД) не са възникнали облигационни правоотношения, съответно – че такова вземане, което не съществува, не може да бъде прехвърлено с Договор за прехвърляне на вземания.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото и съдържащите се в частното гражданско дело писмени доказателства, не се установява ответницата да е сключвала Договор за кредит нито с ищеца, нито с „4 финанс“ ЕООД (за което дружество ищецът твърди, че му е прехвърлило вземанията срещу ответницата по посочения неподписан от страните по него Договор за кредит) и да е получавала суми от ищеца, респективно – от праводателя му по такъв Договор, съдът намира, че ответницата не дължи на ищеца сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Ответницата не претендира заплащане на разноски и не ангажирала доказателства за направени такива нито по настоящето, нито по частното гражданско дело, поради което и, независимо от изхода от спора, разноски в полза на ответницата не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Шандор Петьофи” № 10, представлявано от *****, против Р.Д. Д., ЕГН **********,***, Пловдивска обл., ул. „Христо Г. Данов“ № 16, със съдебен адрес:***, *****, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че тя дължи на ищеца сумата 350 лева – главница, представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********/29.02.2016 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2020 г., до окончателното й изплащане, която сума е било разпоредено ответницата да заплати на ищцовото дружество със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 4979/08.09.2020 г., издадена по частно гр. дело № 20205330111341/2020 г. по описа на ПРС – І гр. състав.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на настоящето Решение ДА СЕ ВЪРНЕ НА ПРС – І гр. състав частно гр. дело № 20205330111341/2020 г., ЗАЕДНО СЪС заверен препис от Решението.

                                                                         

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ П. ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.