№ 2755
гр. София , 16.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503961 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.
С определение № 26025/16.09.2020 г. по гр.д.№ 2706/2020 г. СГС, 1-1 състав е
прекратил производството по делото, тъй като било установено, че ответниците по иска Г.
С. А. и С. Б. М. са починали на 10.04.2017 г. и на 20.04.2008г. или преди завеждането на
иска, поради което искът бил предявен при начална липса на абсолютна положителна
процесуална предпоставка за възникване правото на иск.
Срещу това определение е подадена частна жалба от „Слатина – Булгарплод“
ООД – ищец по първоинстанционното дело, с която моли то да бъде отменено и делото
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Поддържа, че мотивите на
съда са релевантни единствено по отношение на двамата починали ответници, но не и
спрямо останалите - М. Б. К., К. Б. С., И. С. М., М. Д. М., М. К. П. и И. К. М..
Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира за
установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по подадена на 02.03.2020 г.
искова молба, с която „Слатина-Булгарплод“ ООД е предявило против Г. С. А., С. Б. М., М.
Б. К., К. Б. С., И. С. М., М. Д. М., М. К. П. и И. К. М. положителен установителен иск по
чл.124 ГПК за право на собственост върху Поземлен имот с идентификатор 68134.706.1862
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
138/24.07.2017г. на изп.директор на АГКК с площ 2279 кв.м., с трайно предназначение на
територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-за друг вид строителство, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори 68134.706.347 и 68134.706.115, стар номер 1862, кв.4.
Формулиран е и петутим на основание чл.537, ал.2 ГПК съдът да отмени нотариален кат за
собственост, вписан в АВ с вх.№ 26569/12.05.2006г., акт № 196, том LXI.
1
След провеждане процедура по чл.131 ГПК по връчване на ответниците
препис от исковата молба и приложенията, съобщенията до Г. С. А. и С. Б. М. са върнати с
отбелязване, че са починали.
Съдът е изискал данни и видно от справките от НБД Население Г. С. А. е
починал на 10.04.2017 г., а С. Б. М. на 20.04.2008 г.
С т.2 от TP № 1/09.07.2019г. по тълк.д.№ 1/2017г., ОСГТК на ВКС е разяснено,
че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка за възникването
на правото на иск. Исково производство, при което посоченият в исковата молба ответник е
починал преди предявяването на иска, е недопустимо и подлежи на прекратяване, поради
начална липса на правоспособна страна, с която да се учреди валидно процесуално
правоотношение. Смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен
субект и слага край на неговата правоспособност. С отпадането на материалната
правоспособност се прекратява и процесуалната такава, а това изключва изначално
възникването на валидно процесуално правоотношение с починалото лице. В случая не се
касае за нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127 и чл.128 ГПК, която може да
бъде поправена по реда на чл.129 ГПК, а до липса на процесуална легитимация, поради
което е недопустимо процесът да продължи по реда на чл.227 ГПК в лицето на
правоприемниците. Процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в
хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално
правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възникнало, то не може да
бъде продължено при условията на чл.227 ГПК.
В случая обаче е налице липса на процесуална легитимация по отношение на
двама от ответниците. От съществено значение е какво е другарството на ответниците при
така предявените субективно съединени срещу тях искове. Настоящият състав намира, че в
случая е налице обикновено другарство.
Обикновено другарство е налице, когато делата на другарите не са идентични,
така, че могат да бъдат решени различно, съобразно различното материалноправно
положение на другарите. Другарството е обикновено, тогава когато предмет на спора са
общи права или задължения на другарите или техни права и задължения, които почиват на
едно и също основание. Другарството е необходимо, тогава когато предмет на спора са
общи права или задължения на другарите и техни права и задължения, които почиват на
едно и също основание. Ако в типичния исков процес предмет на делото е спорного
материално субективно право, а то се индивидуализира чрез своите източник, страни и
съдържание, при обикновеното другарство субективно съединените искове са идентични по
източник (юридически факт, който ги поражда) или по съдържание. При необходимото
другарство спорните права по субективно съединените искове, които се разглеждат в общо
производство, са идентични и по източник, и по съдържание. Когато правото по единия иск
се поражда от фактически състав, е достатъчна идентичност на някой от фактите в състава с
юридическия факт/ факти, които пораждат правото по другия субективно съединен иск.
Когато общността е относно съдържанието, достатъчна е частична идентичност.
При необходимото другарство е налице еднаквост на спорното
правоотношение , в което всички другари са участници или имат спрямо него едно и също
правно положение. Еднаквостта на спорното правоотношение налага еднакво решение
спрямо всички другари. В случая това не е налице. На първо място наследствената маса е
дялова за разлика от съпружеската имуществена общност, която обуславя необходимо
другарство на съпрузите. От друга страна някой от ответниците може да не е в наследствено
правоотношение. За необходимото другарство е меродавна не възможността за еднакво
решение, а наложителността на такова еднакво решение.
При обикновеното другарство важи правилото за самостоятелност на
2
другарите, отразяваща тяхното самостоятелно материално-правно положение.
Допустимостта на иска спрямо всеки другар се преценява поотделно и може да доведе до
прекратяване на делото поради недопустимост на иска.
По изложените съображения, при преценка, че предявения от „Слатина-
Булгарплод“ ООД срещу Г. С. А. и С. Б. М. е недопустим, съдът е следвало да прекрати
производството по делото спрямо тези двама ответници като проицводството спрямо
останалите ответници е следвало да продължи.
В оглед изложеното съдът намира, че обжалваното определение е
незаконосъобразно прекратено спрямо ответниците М. Б. К., К. Б. С., И. С. М., М. Д. М., М.
К. П. и И. К. М. и следва да бъде отменено.
Воден от изложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 26025/16.09.2020 г. по гр.д.№ 2706/2020 г. СГС, 1-1
състав В ЧАСТТА, с която е прекратено производството по делото спрямо ответниците М.
Б. К., К. Б. С., И. С. М., М. Д. М., М. К. П. и И. К. М. като незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото в тази му част за продължаване на съдопроизводствените
действия.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 26025/16.09.2020 г. по гр.д.№ 2706/2020 г.
СГС, 1-1 състав в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в частта, с която
първоинстанционното определение е оставено в сила, пред Върховен касационен съд в 1-
седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3