№ 15404
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110119109 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. 111071/04.04.2024г., с която
ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявил против Е. Г. П. положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 3054.02 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот – апартамент №2,
находящ се в *******, ведно със законна лихва от 22.11.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 537.37 лв. за периода от 15.09.2020 г. до 27.10.2022 г., сумата от
23.77 лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 22.11.2022г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 4.90 лв. - лихва за забава за периода от 01.12.2019 г. до 27.10.2022 г., за които има
издадена заповед по чл.410 ГПК от 08.12.2022 г. по ч.гр.д. № 63524/2022 г. по описа на СРС,
27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот – апартамент
№2, находящ се в *******, като за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. ищецът е
доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на 3054.02 лева, върху
която поради неплащане е била начислена лихва за забава в размер на 537.37 лв. за периода
от 15.09.2020 г. до 27.10.2022 г., като се дължала и сумата от 23.77 лв. - главница за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 4.90 лв. - лихва за
забава за периода от 01.12.2019 г. до 27.10.2022 г. Твърди, че ответницата е собственик на
процесния имот за посочения период и в това й качество се явява клиент на топлинна
енергия, като съдържанието на правоотношението между страните били регулирано от
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Твърди, че ответницата е изпаднала в забава, поради което
1
претендира и заплащането на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата.
Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово
разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба
№16-334/2007 г. за топлоснабдяването и общите условия, действащи между страните.
Поради неплащане на сумите, въз основа заявление на ищеца от 22.11.2022 г., на 08.12.2022
г. по ч.гр.д. № 63524/2022 г. по описа на СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, съгласно която процесните суми са присъдени в полза на ответника.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Е. Г. П.,
чрез назначения особен представител – адв. К., с който оспорва основателността на
предявените искове. Възразява, че претендираните от ищеца вземания не отговарят на
действително дължимите. Прави евентуално възражение за погасяване на процесните суми
по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“
ЕООД, който счита, че предявените от ищеца искове са основателни.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено заповедно дело № 63524/2022г. по описа на СРС, 27 състав,
съгласно което по заявление на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено длъжникът Е. Г. П. да заплати на заявителя сумата от 3
054,02 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: *******, ведно със законна лихва за период от 22.11.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата от 537,37 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г.
до 27.10.2022 г., сумата от 23,77 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
за период от 22.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 4,90 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 01.12.2019 г. до 27.10.2022 г., както и държавна такса в размер
на 72,40 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. Длъжникът е
уведомен за издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на 14.03.2024г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта срещу Е. Г. П.,
като е представил такива на дата 04.04.2024г.
По делото е приет препис от договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 16,
том I, рег. № 557, дело № 12/2022г., от който се установява, че на 03.02.2022г. ответницата Е.
Г. П. е прехвърлила в полза на трето за спора лице правото на собственост върху процесния
недвижим имот - апартамент № 2, находящ се в ******. В нотариалния акт е отбелязано, че
пред нотариуса е представен Договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на
чл.117 от ЗТСУ, рег. № 180, то, XII/88г. Същият този договор е приет и по делото, като от
него е видно, че на 30.05.1988г. ответницата Е. Г. П. е придобила правото на собственост
върху процесния апартамент.
Като писмени доказателства са приети още протокол от ОС на ЕС от 30.10.2001г. и
договор № 1575 от 12.11.2001г., съгласно които ОС на ЕС на сграда в ***** е избрало и
възложило на „Техем Сървисис” ЕООД да извършва дяловото разпределение на енергията.
Ищецът е представил съобщение към фактура № **********/31.07.2020г., в което е
отразено, че окончателната сума за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. възлиза на сумата от 1743,07 лева.
Представено е и съобщение към фактура № **********/31.07.2021г., в което е отразено, че
стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.05.2020г. – 30.04.2021г. възлиза
2
на сумата от 1280,89 лева.
Третото лице - помагач е представило два броя изравнителни сметки за процесния
период, от които е видно, че за процесния имот е начислявана топлинна енергия за
отопление, за подгряване на вода, както и такава, отдадена от сградна инсталация, въз
основа на разход за отоплителни тела без уреди, както и при липсва на водомер.
Ищецът е представил договор за извършване на услугата дялово разпределение от
03.06.2020г., сключен с „Техем Сървисис“ ЕООД, както и Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София, действали след 26.06.2016г., които съдът е обявил за служебно известни.
Прието е и заключение на съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице, след запознаване с документите по
делото и справки при ищеца и третото лице – помагач, е посочило, че от общото количество
топлоенергия в абонатната станция са били изваждани технологичните разходи, които
оставали за сметка на топлофикационното дружество. През процесния период топлинен
счетоводител в сградата е бил „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество е издавало
изравнителни сметки. За имота е начислявана топлинна енергия за БГВ, като за процесния
период дружеството е начислило служебно енергия при норма разход от 140 литра за
денонощие въз основа на 1 брой ползвател, поради липсата на монтиран водомер за топла
вода. Потребявана е топлинна енергия и за отопление на имота, която отново е начислявана
служебно, поради липса на уреди за ИРРО. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите. Посочено е в
експертизата, че вещото лице е извършило собствени изчисления, които съвпадат с
начислената енергия от ФДР. Общият топломер и водомер са преминали метрологични
проверки, които не са констатирали отклонения, като от лабораторията към ДАМТН е
поставено заключение „съответства“. Стойността на доставената топлинна енергия в имота
през процесния период, след съобразяване на сумите по изравнителните сметки, възлиза
общо на 3054,02 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти:
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия до процесния имот, по силата на което през процесния период е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество и че нейната стойност възлиза на претендираната
сума, както и че за ответника е възникнало задължение за заплащане на нейната стойност.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в
забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за
процесния период. Ответникът, при установяване на горните обстоятелства, следва да
докаже положителния факт на погасяване на дълга. По възражението за погасяване по
давност - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията
са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация - В.“ ЕАД
е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите
на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се, че
процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
3
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно
то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл.153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017г., ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно
отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях
съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното
право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни
волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с
действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът
може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на
писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и
клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен
договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то
всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното
правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с
новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното
предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с
това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може
да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за
4
доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на
топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период ответницата Е. Г. П. е била клиент на топлинна енергия в качеството й на собственик
на имота. При формиране на този извод съдът съобрази приетия по делото Договор за
покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ, рег. № 180, то, XII/88г.,
от който се установява, че на 30.05.1988г. ответницата Е. Г. П. е придобила правото на
собственост върху процесния апартамент. С процесния апартамент ответницата се е
разпоредила в полза на трето лице след края на процесния период (30.04.2021г.), като на
03.02.2022г. е продала същия с нотариален акт № 16, том I, рег. № 557, дело № 12/2022г.
Следователно през процесния период от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. Е. Г. П. е била
собственик на апартамент № 2, находящ се в ****** и в това й качество на основание
чл.153, ал.1 от ЗЕ се явява и клиент на топлинна енергия, отговарящ за заплащането на
нейната стойност за процесния период.
Фактът, че до топлоснабдения имот е била доставяна топлинна енергия през процесния
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., нейното количество и стойност се установяват от
заключението на приетата съдебно – техническата експертиза. Вещото лице е посочило
както обема на доставената топлинна енергия, така и нейната обща стойност, която възлиза
на сумата от 3054,02 лева. Вещото лице е посочило, че топлинната енергия за отопление на
имота и за подгряване на вода е начислявана служебно (водата е на база 1 ползвател), тъй
като в имота не е имало монтиран водомер за топла вода и не е имало уреди за ИРРО. Съдът
намира, че така извършеното служебно начисляване на топлинна енергия съответства на
нормативните изисквания, доколкото в т.6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (така и в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.
за топлоснабдяването) е предвидено, че за сгради - етажна собственост, в които има
отоплителни тела без уреди за индивидуално отчитане, се прилага екстраполация по
максимален специфичен разход на сградата, а в чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата е предвидено,
че изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие, когато
не са монтирани индивидуални водомери за топла вода. Предвид това, съдът намира, че са
възникнали основания за прилагане на компенсаторните механизми за определяне на
потреблението на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и за отопление на
имота. Въз основа на гореизложеното съдът приема, че стойността на топлинната енергия,
която е била доставена през процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021г., възлиза общо
на сумата от 3054,02 лева, съгласно посоченото от вещото лице, като „Топлофикация
София“ ЕАД има вземане в този размер, както е претендирано и в самата искова молба. В
качеството си на собственик на топлоснабдения имот през процесния период, ответницата
отговаря за заплащането на посочената сума, като по делото липсват доказателства, а и
твърдения, че претендираните от ищеца суми за топлинна енергия са заплатени. Предвид
това, съдът намира, че за ответницата Е. Г. П. е възникнало задължение да заплати
посочената стойност на доставената до имота топлинна енергия.
Ответницата се е позовала на изтекла погасителна давност. Съгласно чл.116, б.“б“ от
ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иска, а съгласно чл.422, ал.1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК е подадено на 22.11.2022г., като от тази дата назад следва да се брои и
специалният тригодишен давностен срок за вземанията за доставена топлинна енергия,
доколкото се касае за периодични плащания, по отношение на които приложение намира
чл.111, б.“в“ от ЗЗД - Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Следователно,
погасени по давност биха били всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди
5
22.11.2019г. По отношение на предявените вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ- 1/27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени по
давност се явяват вземанията на „Топлофикация София“ ЕАД за топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.09.2019г. на обща стойност от 417,94 лева, съгласно
заключението по техническата експертиза. Извън погасителната давност остават вземанията
на „Топлофикация София“ ЕАД за доставена топлинна енергия за периода от м.10.2019г. до
м.04.2021г. в размер на 2636,08 лева.
Предвид това, искът по чл.422 ГПК, вр.чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ е
частично основателен и следва да бъде уважен до размера на сумата от 2636,08 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия до процесния топлоснабден имот
за периода от 01.10.2019г. до 30.04.2021г. За горницата над 2636,08 лева до пълния предявен
размер от 3054,02 лева и за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г. искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
По отношение на иска по чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване на установено,
че ответникът дължи заплащане на цената на извършената услуга дялово разпределение
следва да се посочи следното: Установява се от доказателствата по делото (изравнителни
сметки и съдебно-техническа експертиза), че такава услуга в действителност е била
извършвана. Съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.
Според чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на
чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите
заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата за „дялово разпределение“,
извършена от избрания от тях търговец. От представеното от ищеца извлечение от сметки,
се установява, че стойността на възнаграждението за извършената услуга дялово
разпределение за процесния период от 01.10.2019г. до 30.04.2021г. е в размер на 23,77 лева,
което обстоятелство не се и оспорва от ответника. Начислените от ищеца суми са между 1,24
лева и 1,26 лева месечно. Тази сума, при съобразяване на естеството на работа и обичайния
размер на възнаграждението, съдът приема че съответства на извършена работа, като
ответницата отговаря за заплащането й, предвид качеството й на собственик и клиент на
топлинна енергия и същата не твърди да е заплатила така посочената сума. Основателно е
обаче възражението за изтекла погасителна давност по отношение на част от вземанията за
цена на услуга дялово разпределение. Посочи се вече, че заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК е подадено на 22.11.2022г., поради което погасени по давност биха били
всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 22.11.2019г. Доколкото не е
предвиден срок за заплащане на таксата за дялово разпределение, то на основание чл.114 от
ЗЗД задължението става изискуемо от момента на възникването му, поради което най –
старото задължение за дялово разпределение от м.10.2019г. на стойност от 1,24 лева се явява
погасено по давност. Извън погасителната давност остават вземанията за възнаграждение за
услугата дялово разпределение за периода от м.11.2019г. до м.04.2021г. в общ размер на
22,53 лева.
При това положение, съдът приема, че искът, предявен срещу Е. Г. П., за признаване за
установено, че дължи на ищеца възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение,
е основателен до размера на сумата от 22,53 лева и за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г.
За горницата над сумата от 22,53 лева до пълния предявен размер от 23,77 лева и за месец
10.2019г., искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
6
Неоснователен е искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД, предявен срещу ответницата,
за признаване за установено, че последната дължи заплащането на обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020г. до 27.10.2022г. в размер на 537,37 лева. В случая приложими са
Общите условия от 2016г., съгласно които за изпадането в забава не е нужно да се отправя
покана от ищеца. Уредбата на изпадането в забава и възникването на вземане за
обезщетение за забава се съдържа в разпоредбите на чл. 32 и на чл. 33 от ОУ. С тях е
направено ясно разграничение между месечните вземания, които са прогнозни и тези, които
са определени на месечен реален отчет. За първите обезщетението за забава съгласно чл.32,
ал.1 вр. с ал. 3 вр. с чл. 33, ал. 4 , пр. 1 се дължи след изтичане на 45 дни от периода на
изравнителната сметка. За вторите обезщетението за забава съгласно чл. 32, ал. 2 вр. с чл. 33,
ал. 4, пр. 2 се дължи след изтичане на 45 дни след периода, за който се отнасят. Тези ОУ не
уреждат възникване на вземане за обезщетение за забава върху суми, които са определени
прогнозно. В случая приетите по делото съобщения към фактури, изравнителни сметки и
извлечение от сметките на ищеца, установяват, че за имота начисленията са правени
ежемесечно по прогнозни суми, като след изравнителната сметка са издавани обобщени
фактури. Краят на отчетния период по изравнителната сметка и обобщената фактура е април
месец на съответната година. Така срокът за плащане на задълженията по изравнителните
сметки изтича 45 дни след края на април, тоест на 15.06. от съответната година. Към този
момент обаче по делото е установено, че обобщените фактури за процесните отчетни
периоди не са били издадени, не е установено и изравнителните сметки да са били връчени
на потребителите и на абонатите и да са били стабилизирани, тоест да е изтекъл срокът за
възражения срещу тях и такива да не са подадени. Доколкото не е установено възможното
изпълнение на задължението в уговорения в чл. 33, ал. 4 от ОУ срок - до 45 дни след
периода за който се отнася изравнителната сметка, то изтичането на този срок не е поставил
в забава ответника за плащането на задълженията. Налице е хипотезата на чл. 95 и чл. 96 от
ЗЗД - забава на кредитора, която освобождава длъжника от последиците от собствената му
забава. Това е така, защото точното изпълнение на длъжника е било възможно само при
съдействие от страна на кредитора-измерване на потреблението и разпределяне на
енергията, посочването на дължимата сума за реално потребената сума в издадена за същото
фактура след стабилизирана изравнителна сметка. Неиздаването на изравнителна сметка и
на фактура по нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни след края на
съответния отчетен период, прави невъзможно точното изпълнение на задължението на
длъжника да плати в уговорения в ОУ срок. Така кредиторът е изгубил привилегията по
общите условия за уговорения падеж за плащане на задълженията по изравнителните
сметки. В такава хипотеза, за да изпадане потребителят в забава при плащането на
главницата за топлинна енергия, той е следвало да бъде уведомен от кредитора, че е
преустановил забавата си, тоест че е издал фактура за сумите по изравнителните сметки,
съответно да изпрати покана за плащане. Последното не се твърди и не се установява по
делото, поради което ответникът не е поставен в забава и обезщетение за забавено плащане
на главницата за топлинна енергия не се дължи.
Неоснователен е и искът по чл.422 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че Е. Г. П. дължи заплащането на сумата от 4,90 лева, представляваща
обезщетение за забава върху задължението за заплащане на цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 27.10.2022г. и като такъв следва да бъде
отхвърлен. Това е така, тъй като в общите условия на ищеца не е уговорен конкретен падеж
на задължението за плащане на цена за дялово разпределение. При това положение, за да
изпадне в забава, длъжникът следва да е поканен от кредитора съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД.
По делото не са представени никакви доказателства, от които да се установи, че ищецът е
отправил подобна покана до ответника за плащането на цената за дялово разпределение,
поради което същият не е изпаднал в забава за тези плащания и не дължи обезщетение по
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
7
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
В хода на заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 122,40
лева, поради което в негова полза на основание чл.78. ал.1 ГПК се следва сумата от 89,90
лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 1078,66 лева
(121,26 лева за държавна такса; 500 лева за особен представител; 452,40 лева за депозит за
вещо лице и 5,00 лева за съдебно удостоверение), като е претендирал и юрисконсултско
възнаграждение, като съдът определи, че такова следва да бъде присъдено в размер на 100
лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. При това
положение, за исковото производство в полза на ищеца се следва на основание чл.78, ал.1
ГПК сумата в размер на 865,62 лева, съразмерно на уважената част на предявените искове.
Ответникът е бил представляван от особен представител, поради което разноски не е
сторил.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответницата Е. Г. П., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ,
че Е. Г. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 2636,08 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.10.2019г. до 30.04.2021г. за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в *******,
ведно със законна лихва от 22.11.2022г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер
на 22,53 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.11.2019г.
до 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 22.11.2022г. до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело № 63524/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, срещу ответницата Е. Г. П., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 150 от ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД, за признаване за установено, че Е. Г. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
заплащането на сумата над размера от 2636,08 лева до пълния предявен размер от 3054,02
лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019г. до 30.09.2019г. за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в ******* –
като погасен по давност; за сумата над размера от 22,53 лева до пълния предявен размер от
23,77 лева, представляваща главница за дялово разпределение за м.10.2019г. – като погасен
по давност; за сумата в размер на 537,37 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2020г. до 27.10.2022г., начислено върху главницата за топлинна енергия;
както и за сумата в размер на 4,90 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.12.2019 г. до 27.10.2022г., начислено върху задължението за заплащане на цена за
извършена услуга дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 63524/2022г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА Е. Г. П., ЕГН **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 89,90 лева,
представляваща сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 63524/2022г.
по описа на СРС, 27 състав, както и сумата в размер на 865,62 лева, представляваща
разноски в исковото производство пред Софийски районен съд.
8
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********
- трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9