НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

Номер                                               Година 15.10.2020                            Град  К.

 

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                               втори граждански състав

На осми септември                                                    две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Снежана Данчева

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело №817  по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 143, ал.2 СК, предявен от Т.Д.Й., ЕГН: **********, в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетното дете Г.Х.Х., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, чрез адвокат Г.Г. против Х.Г.Х., ЕГН: **********, адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че Т.Д.Й. живеела на семейни начала с ответника от 2006 г. От съвместното си съжителство имали едно малолетно дете – Г.Х.Х.. До 2020 г. Т.Д.Й., ответникът и малолетното им дете живеели в гр. Н. З., ул. „С. В.“ №*, в бащината къща на ответника.

Твърди се, че през 2020г., в началото на февруари месец, Т.Д.Й. и ответникът се разделили, което довело до необходимостта, тя да се върне в родното си място, при родителите си, за да ѝ помагат с отглеждане на малолетното ѝ дете. Настоящия адрес на детето и майката бил в гр. К., ул. „Б. р.“ №**.

През учебната 2020-2021 год., Г.Х.Х. щял да бъде редовен ученик в 6-ти клас в СУ „В. Л.“ в гр.К..

Ответникът към настоящия момент не изплащал на сина си месечна издръжка, нито предоставял някаква друга помощ или средства. Той не полагал никакви грижи за детето си и не се интересувал от него. Когато майката го търсела за финансова помощ за закупуване на учебници, помагала, дрехи, обувки и други вещи, необходими за Г., бащата отказвал и заявявал, че ще дава пари на сина си, когато прецени.

Тъй като вече бил в шести клас, на Г. му били необходими повече ежедневни средства за храна, за тетрадки, учебници и учебни помагала, дрехи и обувки, но също така и за уроци, интернет, за месечни такси за детето, във връзка с посещаването му на тренировки по футбол, във ФК „Л.“ - гр. К.. Там месечната такса била 15 лева.

Майката към настоящия момент нямала никакви доходи и имущество, от ползването на което да се издържа. Живеела при майка си и баща си в техния дом. От октомври 2019 г. изплащала и кредит в размер на 15 000 лв., със срок от 10 г., като месечната вноска била в размер на 215 лв. Същият този кредит тя изтеглила, за да осигури средства на ответника, да започне частен бизнес.

С оглед изложеното за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия иск, като счита, че ответникът следва да заплаща на малолетния си син месечна издръжка от 250 лева.

Моли съда, да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да заплаща на малолетното дете Г.Х.Х., чрез неговата майка и законен представител Т.Д.Й., месечна издръжка в размер на 250.00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2020 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа ѝ до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът Х.Г.Х. редовно призован за съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по иска. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал такъв. На същия са указани последиците по чл. 133, чл. 143, ал.3 от ГПК, както и по чл. 238, ал.1  ГПК, а именно: че ако не е подал отговор в срока за отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищцата може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него.

В първото по делото открито съдебно заседание пълномощникът на ищцовата страна адв. Г. е поискала постановяване на неприсъствено решение, на основание чл. 238, ал.1 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че са налице процесуалните предпоставки по чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника: същият е бил редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е бил представляван, редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, но не е подал такъв, а са му указани надлежно последиците от това. С оглед приетите писмени доказателства искът е вероятно основателен. Предвид установеното следва срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен съобразно ангажираните писмени доказателства, без същият да се мотивира по същество, по аргумент от чл. 239, ал.2 от ГПК.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Доказателства за такива обаче не са представеи по делото, поради което не следва да се присъждат.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, следва да се осъди ответника да заплати държавна такса по сметка на РС К. върху размера на присъдената издръжка или общо 360.00 лева.

Съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 СК Х.Г.Х., ЕГН: **********, адрес: *** да заплаща на малолетното дете Г.Х.Х., ЕГН:********** чрез неговата майка и законен представител Т.Д.Й., ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, месечна издръжка в размер на 250.00 лв. (двеста и петдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2020 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа ѝ до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Х.Г.Х., ЕГН: **********, адрес: ***  да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавна такса върху размера на присъдената издръжка или общо 360.00 лв. (триста и шестдесет лева).

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК. 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

Ц.Ч.                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: