Решение по дело №540/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.118, ал.3, във вр. с ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Р. К. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място] село, [община], [област] срещу Решение № 1040-21-416 от 07.08.2024 година на директора на ТП на НОИ- [област] град, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1029-40-4408#6 от 30.04.2024 година срещу мълчалив отказ за произнасяне по искане за издаване на разпореждане по чл.115, ал.2 КСО и на удостоверение за трудов и осигурителен стаж.

Жалбоподателят счита, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. По същество излага доводи за това, че двете писма, на които се обосновава административният орган, а именно писмо с изх. № 1030-21-1836#3 от 07.02.2024 година и писмо с изх. № 1056-21-37#1 от 12.02.2024 година не са индивидуални административни актове, респективно не пораждат никакви правни последици спрямо жалбоподателя. Посочени са също така твърдения в посока на това, че не е ясно, защо органът е приел, че разпоредбата на чл.115, ал.2 от КСО не е обвързана с конкретен срок. За обосноваване на тези свои твърдения, жалбоподателят се позовава на решение на Районен съд - [община], с което е било признато за установено, че тя е придобила трудов и осигурителен стаж в дружество „****“ ЕООД за периода 20.08.2018-05.09.2019 година. С тези мотиви иска от съда да отмени оспореното решение, с което е оставена без уважение депозираната пред директора на ТП на НОИ- [област] град жалба.

В проведеното на 17.10.2024 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Л. П., който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решене, с което същата да бъде уважена, респективно обжалвания от него административен акт да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ - [област] град, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило становище с вх. № 2812 от 16.10.2024 година от страна на процесуалния представител на ответника – Е. В., началник на сектор „Правно обслужване“, с което същата моли съда да постанови съдебен акт, с който така депозираната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и необоснована. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност.

Административен съд – [област], в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Искане вх. № 1030-21-1814 от 18.12.2023 година, подадено от страна на Р. К. К. с [ЕГН] е поискано издаване на удостоверение за осигурителен стаж и доход, обхващащо периода от 20.08.2018 година до 05.09.2019 година в дружеството „****“ ЕООД с ЕИК: **** /лист 37 от адм. дело № 8184/2024 година на А./. Във връзка с това искане е изготвено Писмо с изх. № 1056-21-37#1 от 12.02.2024 година, с което настоящата жалбоподателка е била уведомена, че след извършена проверка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията е установено, че дружеството „****“ ЕООД е действащ осигурител, като на основание чл.5, ал.10 от КСО именно той следва да издаде поисканото удостоверение за трудов и осигурителен стаж /лист 8 от адм. дело № 8184/2024 година на А./.

На 21.12.2023 година, жалбоподателката е депозирала ново Искане с вх. № 1030-2-1836, с което на основание чл.115, ал.2 от КСО е поискала изплащане на изрично посочените в искането болнични листове /лист 43 от адм. дело № 8184/2024 А./. С Писмо изх. № 1030-21-1836#3 от 07.02.2024 година тя е била уведомена, че не са налице правни основания за издаване на нови разпореждания, тъй като такива вече са били постановени и са влезли в законна сила, а така също и в регистъра на осигурените лица не са налични нови данни /лист 7 от адм. дело № 8184/2024 А./.

Последвало е депозиране на няколко поредни искания, както следва: Искане с вх. № 1029-40-4408#5#6 от 30.04.2024 година /лист 30/; Искане с вх. № 1029-40-4408#7 от 08.05.2024 година /лист 31 от адм. дело № 8184/2024 А./; Искане с вх. № 1029-40-4408#8 от 15.05.2024 година /лист 33 от адм. дело № 8184/2024 А./, които са с идентично съдържание и по повод на които административният орган е изготвил Писмо с изх. № 1029-40-4408#10 от 21.05.2024 година, в което е заявил, че на поставените въпроси вече е отговорено с Писмо изх. № 1030-21-1836#3 от 07.02.2024 година и Писмо изх. № 1056-21-37#1 от 12.02.2024 година /лист 33 от адм. дело № 8184/2024 А./.

Р. К. К. е депозирала жалба срещу мълчалив отказ за издаване на разпореждане по чл.115, ал.2 от КСО и удостоверение за трудов и осигурителен стаж по заявление депозирано на 30.04.2024 година, по повод на която е било образувано административно дело № 366 по описа за 2024 година на Административен съд - [област], във връзка с което е постановено Определение № 1133 от 24.06.2024 година, с което жалбата е оставена без разглеждане, а преписката е изпратена на Директора на ТП на НОИ - [област] град, съгласно разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО. На 07.08.2024 година във връзка с изпълнение на влязлото в сила определение, директорът на ТП на НОИ - [област] град е издал Решение № 1040-21-416/07.08.2024 година, с което е оставил без уважение жалба № 1029-40-4408#6 от 30.04.2024 година срещу мълчалив отказ за произнасяне по искане за издаване по чл.115, ал.2 от КСО и на удостоверение за трудов и осигурителен стаж. В мотивите си административният орган е посочил, че многократно чрез изпращане на писма е уведомявал жалбоподателката по повод на направените от нейна страна еднотипни искания, поради което счита, че не е налице мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК /лист 20 от адм.дело № 8184/2024 А./.

На 12.08.2024 година срещу така издаденото Решение № 1040-21-416 от 07.08.2024 година, издадено от директора на ТП на НОИ - [област] град е депозирана жалба в Административен съд – [област] град. С Определение № **** година, постановено по адм. дело № 8184/2024 година на А. на основание чл. 135, ал.2 от АПК делото е било прекратено и изпратено по компетентност на Административен съд- [област], във връзка с което е образувано и настоящото съдебно производство.

С Определение № ***** г. по адм. дело № 540/2024 по описа на Административен съд – [област], настоящият съдебен състав е дал конкретни указания на ответника по жалбата, като в изпълнение на същите административният орган с Молба вх. № 2706 от 04.10.2024 година е представил писмени доказателства, от които се установява, че:

1. По отношение на Болнични листове с № **** № **** и № ****са издадени разпореждания, както следва: Разпореждане № **** година /лист 18/, Разпореждане № **** година /лист 18, гръб/ и Разпореждане № **** година /лист 19/, с които на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО е постановен отказ за изплащане на парично обезщетение за общо заболяване. Тези разпореждания са обжалвани по административен ред пред директора на ТП на НОИ - [област] град, който се е произнесъл с Решение № **** от 24.08.2020 година, с което е отхвърлил жалбата срещу тези разпореждания и е потвърдил същите като правилни и законосъобразни /лист 15/. Срещу решението на директора е подадена жалба, по повод на която е било образувано административно дело № 674 от 2020 година, по което Административен съд - [област] е постановил Определение № 282 от 30.11.2020 година, с което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по административното дело. Така постановеното определение е оспорено пред Върховен административен съд, който с Определение № **** г., постановено по адм. дело № 610/2021 г., го е оставил в сила;

2. По отношение на Болнични листове с № **** № **** № **** №*****, №2****, № **** № **** № **** и № **** е постановено Разпореждане № **** от 30.10.2020 година, с което на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО е разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 27.08.2018 година до 23.05.2019 година в общ размер на 3 450,29 лева /лист 25/. Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ - [област] град, който с Определение № 1040-20-61 от 18.01.2021 година е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството /лист 22/. С окончателно Определение № 83 от 19.04.2021 година, постановено по адм. дело № 128/2021 година на Административен съд - [област], частната жалба срещу Определение № 1040-20-61 от 18.01.2021 година на директора на ТП на НОИ - [област] град е отхвърлена /лист 27/.

С горецитираната молба като доказателства по делото са представени и приети също така: Решение № 160 от 21.11.2022 година, постановено по гражданско дело № 1052 по описа за 2021 година на Районен съд- [община] /лист 32/; Решение № 3 от 06.01.2023 година, постановено по гр. дело № 1052 по описа за 2021 година на Районен съд- [община] /лист 33, гръб/; Решение № 191 от 24.04.2023 година, постановено по адм. дело № 134 по описа за 2023 година на Окръжен съд- [област] /лист 34, гръб/.

По делото като доказателства са представени и приети: Констативен протокол № **** година /лист 9 от адм. дело № 8184/2024 А./; Задължителни предписания № **** година /лист 11 от адм. дело № 8184/2024 А./; Справка относно представени документи и изплатени обезщетение от ДОО /лист 12-14 от адм. дело № 8184/2024 А./.

С цел доказване компетентността на административния орган, издал оспорения в настоящото съдебно производство административен акт е представена Заповед № **** от **** година, издадена на основание чл.9, ал.2 от ЗДСл, във вр. с чл.33, ал.2 от КСО и утвърдено длъжностно разписание на НОИ, с която Т. Б. В. е преназначен на длъжност: Директор на териториално поделение на НОИ - [област] град /лист 22 от адм. дело № 8184/2024 А./.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на Административен съд - [област], като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Относно компетентността на административния орган:

Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.1 и т.4 от КСО посочва, че компетентен да се произнесе по жалби във връзка с неправилно определяне или изплащане на парични обезщетения по глава четвърта, раздел I и II или помощи и при откази за издаване на удостоверения за осигурителен стаж и доход от органите на Националния осигурителен институт е именно ръководителят на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В тази връзка следва да се посочи, че Решение № 1040-21-416 от 07.08.2024 година е издадено именно от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – [област] град. Съобразно изложеното съдът не констатира да са налице отменителни основания по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Относно формата на акта:

Решението е издадено в изискуемата от закона форма и със съдържание, което е регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискванията за мотивираност, съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Посочен е и органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Посочена е информация относно реда, срока и органът, пред който подлежи на обжалване, а така също изрично е посочено, че същото се издава в изпълнение на влязло в сила Определение № ****от 24.06.2024 година, постановено по адм. дело № 366 по описа за 2024 година на Административен съд - [област]. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган приема, че не е налице твърденият мълчалив отказ, доколкото за длъжностното лице не е имало задължение и правно основание да се произнесе по така направеното искане за издаване на посочените от страна на настоящият жалбоподател разпореждане по чл.115, ал.2 от КСО и удостоверение за осигурителен стаж. Въз основа на това, съдът прави извод за липса на основание за отмяна на административния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Относно съответствие на административния акт с административнопроизводствените правила:

При издаване на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно основание за отмяната му. Доводи в тази посока не са направени и от страна на жалбоподателя, предвид което липсва основание за отмяна на административния акт по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на акта с материалния закон и съответствието му с целта на закона:

Спорен в настоящият случай е въпросът, дали правилно директорът на ТП на НОИ - [област] град е приел, че не е налице мълчалив отказ по подадено от страна на Р. К. К. З. с вх. № 1029-40-4408#5 от 30.04.2024 година.

По своята същност институтът на мълчаливият отказ е предвиден в разпоредбата на чл.58 от АПК, като косвено значение има и чл.84, ал.2 от АПК. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от АПК прокламира, че непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът, а чл.84, ал.2 от АПК посочва, че мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В следствие на така очертаната нормативна рамка, може да се направи обобщен извод за това, че мълчалив отказ ще е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт и то само когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Върховен административен съд е имал повод да се произнесе по въпроса, като в константата му съдебна практика се приема, че това задължение на административния орган следва да е предвидено нормативно, т.е. искането за издаване на административния акт следва също да е допустимо, тъй като само тогава се засягат признати права и интереси на заинтересованата от издаването му страна. Уредбата на мълчаливия отказ предвид неговите особености, а именно липсата на форма и материализиране на волеизявление, се свързва със срока за издаването му като единствена правно техническа възможност за защита на правата и интересите на искащия издаването на акта. В настоящият случай съдът се солидизира с изводите на контролиращия административен орган, че не е налице мълчалив отказ, а аргументите за това се изразяват в следното:

Както се посочи със Заявление вх. № 1029-40-4408#5от 30.04.2024 година жалбоподателката е поискала от административния орган, издаване на разпореждане по чл.115, ал.2 от КСО и удостоверение за трудов и осигурителен стаж, като основание за това посочва влезли в сила решения на Районен съд - Р. и Окръжен съд - [област], с които е признат за действителен трудовият и осигурителният й стаж в „****“ ЕООД досежно периода от 20.08.2018 година до 05.09.2019 година.

Съобразно чл.115, ал.2 от КСО дължимите от държавното обществено осигуряване вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят. Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходване на държавното обществено осигуряване в съответното поделение на Национален осигурителен институт, издава разпореждане по искането за възстановяване на суми. Разпореждането подлежи на обжалване по реда на чл.117 от КСО. Подлежащите на възстановяване суми се изплащат по посочена от лицето лична платежна сметка. Тоест тази разпоредба, респективно поисканото разпореждане по чл.115, ал.2 от КСО може да бъде издадено само когато са налице основания за връщане от страна на НОИ на надвнесени суми от страна на осигуреното лице. В настоящият случай с Разпореждане № **** от 30.08.2020 година на лицето е разпоредено да възстанови добросъвестно получена сума в размер на 3 450,29 лева (три хиляди четиристотин и петдесет лева и двадесет и девет стотинки). Това разпореждане е обжалвано по административен (Определяне № 1040-20-61 от 18.01.2021 година, издадено от директора на ТП на НОИ- [област] град) и по съдебен ред (Определение № 83 от 19.04.2021 година, постановено по адм. дело № 128 по описа за 2021 година на Административен съд-[област]). Разпореждането е влязло в сила на 19.04.2023 година. В тази връзка са правилни доводите на административния орган, които същият е заявил в рамките на настоящото съдебно производство, а именно, че за да бъде издадено разпореждане по чл.115, ал.2 от КСО е необходимо да бъде преодоляна стабилността на влязлото в сила разпореждане, т.е. това разпореждане следва да бъде отменено, защото само тогава би отпаднало основанието за възстановяване на добросъвестно получени суми от страна на осигуреното лице.

По отношение на последните три болнични листа - Болничен лист №****, Болничен лист №**** и Болничен лист № **** са налице отново влезли в сила разпореждания, с които е отказано изплащане на поисканото обезщетение. Това означава, че поради изричният отказ жалбоподателката изначално не е получила каквото и да било обезщетение, респективно не е последвало разпореждане от страна на НОИ за възстановяване на същото. В тази връзка на още по-голямо основание за конкретния случай не намира приложение нормата на чл.115, ал.2 от КСО, защото тя не е възстановявала суми на НОИ, респективно за нея не се поражда право по отношение на тези три болнични листа да иска връщане на суми, които реално не е получила.

С оглед на изложеното, следва да бъде направен извод, че за поисканото издаване на разпореждане по чл.115, ал.2 от КСО от страна на административния орган не е формиран мълчалив отказ първо, защото не са били налице основания за неговото издаване, което предполага липса на задължение за органа да го направи и второ, защото в разпоредбата на чл.115, ал.2 от КСО не е предвиден срок, в рамките на който органът да е бил длъжен да издаде такъв административен акт.

Що се касае до искането на жалбоподателя за издаване на удостоверение за трудов и осигурителен стаж, то отново следва да бъдат споделени правните изводи на контролиращия административен орган. В тази връзка съдът следва да отбележи, че НОИ поддържа информационна система относно предадените за съхранение разплащателни ведомости в случаите на прекратен осигурител без правоприемник, при което в този случай за компетентния административен орган от състава на НОИ възниква и задължението за издаване на удостоверение за осигурителен стаж (образец УП-13) по смисъла на чл.30, т.1, б.“а“, във вр. с чл.36 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 година за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник.

Съобразно правилата на издадената на основание чл.5, ал.13 от КСО Инструкция № 5 от 30.06.2005 година за административният орган евентуално би се породило задължение за издаване на поисканото удостоверение по образец УП-13 едва когато се установи, че са предадени разплащателни ведомости на осигурителя, който в случая е „****“ ЕООД, а така също и когато се установи, че осигурителят е с прекратена дейност, какъвто не е настоящият случай.

Съгласно чл.40 от НПСО осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документи по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл.5, ал.4 от КСО, а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с данните по чл.5, ал.4 от КСО. Предвидено е горните документи да се издават, въз основа на изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Условие за издаване на документ за трудов/осигурителен стаж именно от НОИ обаче е наличието на предадени /иззети за съхранение в съответното ТП на НОИ разплащателни ведомости и прекратен осигурител без правоприеминк, респективно осигурител, продължаващ дейността си /в случаите на иззети в хипотезата на чл.6, ал.1, т.4 от Инструкцията документи/, съдържащи подлежащите на удостоверяване данни за осигуреното лице - заявител, изхождайки от разпоредбата на чл.30, ал.1 от Инструкцията. Като тук следва да се има предвид, че тези документи за предадени, респективно иззети от НОИ по реда на посочената Инструкция, а не налични в НОИ такива по повод на извършени предходни проверки на същия осигурител.

В случаите, в които осигурителят не е прекратил дейността си съобразно чл.5 и относимите документи не са били иззети в някоя от хипотезите на чл.6 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 година, какъвто е настоящият случай, то именно осигурителят и то в точно определени хипотези има задължение да издаде такова удостоверение, а не административният орган.

Ето защо и в тази част, доколкото не е налице задължение на административният орган да изпълни поисканата административна услуга, а именно да издаде удостоверение за трудов/осигурителен стаж по образец УП-13, то няма как да бъде формиран мълчалив отказ.

В този смисъл са издадените от административния орган уведомителни писма, с които коректно е указано, кой следва да издаде поисканото удостоверение за трудов и осигурителен стаж, както и че не може да бъде издадено разпореждане по чл.115, ал.2 от КСО.

Предвид изложеното, съдът не констатира при издаване на оспорения административен акт да са допуснати нарушения на материалния закон, които да представляват основание за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.4 от АПК.

Като е приел същото, директорът на ТП на НОИ - [област] град е постановил правилно решение, с което е отхвърлил жалба срещу мълчалив отказ, поради което депозираната жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото основателно е направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника сума в размер на 100 /сто/ лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във вр. с чл.118 от КСО настоящият съдебен състав на Административен съд- [област]

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. К. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място] село, [община], [област] срещу Решение № 1040-21-416 от 07.08.2024 година на директора на ТП на НОИ- [област] град, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1029-40-4408#6 от 30.04.2024 година срещу мълчалив отказ за произнасяне по искане за издаване на разпореждане по чл.115, ал.2 КСО и на удостоверение за трудов и осигурителен стаж, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р. К. К. с [ЕГН], с адрес: [населено място] село, [община], [област] да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – [област] град юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен административен съд на [държава] в 14-дневен срок от връчването му на страните.