Решение по дело №3161/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  132 / 10.01.2020 год., град Бургас

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                             ХXXVIІ – ми граждански състав

на единадесети ноември                                         две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в състав

                                                                                      Районен съдия: Асен Радев

 

                                 при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 3161 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:     

                                 Производството е образувано по искова молба на „Рой транс“ ЕООД против „Булстрад Виена иншурънс груп” АД, с която се претендира осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 19 320.38 лв. – неплатен остатък от застрахователно обезщетение в размер на 36 000 лв., дължимо по застраховка „Каско”, сключена между страните с полица № **** / ***.2018 год., за вреди от застрахователно събитие - ****, настъпил около 3.54 часа на ******2018 год. в гр.Бургас, на ул.“*******“, преди разклона за ****, причинени на товарен автомобил „*****”, модел „********“, рег. № ******, ведно с мораторна лихва в размер на 867.64 лв., начислена за периода от 11.12.2018 год. до 16.04.2019 год. и законната лихва, начиная от завеждане на делото до окончателното изплащане.

                                 В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адвокатски пълномощник, който поддържа исковите претенции, ангажира доказателства и моли за присъждане на съдебно – деловодните разноски.

                                 Процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковете, моли за тяхното отхвърляне, също претендира разноски.

                                 Исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.405, ал.1  от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.     

                       След като обсъди доказателствения материал по делото, Бургаският районен съд намира за установено следното:

                       Страните не спорят, че на *******.2018 год., в срока на покритие на застраховката „Пълно каско”, сключена между страните за собствения на ищеца товарен автомобил „********”, модел „*****“, рег. № ********, е настъпило застрахователно събитие - *********, в резултат на който автомобилът е увреден до над 70 % и е признат за тотално увреден (тотална щета).

                       Не е спорно също, че автомобилът е бил в изправно състояние при настъпване на застрахователното събитие, както и че след оглед и калкулация, на 17.01.2019 год. застрахователят е изплатил на застрахования обезщетение в размер на 16261 лв.

                       Спорни са размерът на дължимото застрахователно обезщетение и наличието на забава в изплащането му. 

                       Поради това е изслушано заключението на вещото лице по назначена автотехническа експертиза, според което към момента на настъпване на щетата стойността на автомобила, съобразно пробега и състоянието отпреди щетата, е в диапазона от 12000 лв. до 18000 лв., но тъй като процесният е с по-голям пробег, пазарната му цена би била към долната граница. Запазените след събитието части са остойностени на 14000 лв.

                       Според св. *******, дългогодишен приятел на управителя на ответното дружество и обслужващ товарните автомобили на същото, допреди пожара изгорелият автомобил-влекач е бил в много добро техническо състояние - основно прегледан и обслужен, със сменени консумативи.

                       Според управителя на ищцовото „Рой транс“ ЕООД, изгорелият автомобил не е у него, а е оставен на паркинг, посочен от застрахователя, комуто са предадени всички документи, които са изискани във връзка с щетата.

                      

                       С писмо изх. № *****.2019 год. застрахователят е уведомил ищеца, че следва да представи копие на свидетелството за регистрация с отбелязване за снемане от отчет.

                       Такова ищецът е представил и е постъпило у застрахователя на 10.01.2019 год. 

                       Липсват доказателства собствеността върху автомобила (останките му) да е прехвърлена по какъвто и да било начин на застрахователя.

                       При тази фактическа обстановка, съдът намира исковете за неоснователни.   

                                 Към датата на възникване на застрахователното събитие страните са били обвързани от договор за имуществена застраховка „Каско на МПС”, уреден в чл.399 – чл.412 от КЗ. Поради това, при установеното за настъпило събитие, за застрахователя е възникнало задължението да репарира вредите в срока по чл.405, ал.1 от КЗ - за парично обезщетение. Според гл.II, клауза „Пълно каско“ от действащите Общи условия на застрахователя, сключената застраховка покрива всички рискове, в т.ч. „******“. В случай, че сумата за ремонт и възстановяване на повредите от пожара надвишават 70 % от действителната му стойност (пълна загуба), както е в случая - разходите за отстраняване на щетите са в размер на 41253.12 лв., обезщетението е в размер на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие, намалено със стойността на годните части, но с не повече от 10 % (гл.V - V „********“, т.1-4).

                                 Първо следва да се отбележи, че застрахователната сума не е тъждествена на дължимото при настъпило събитие застрахователно обезщетение. Корективът на обезщетението е съставен от три компоненти - застрахователната сума, действителната стойност на автомобила и стойността на запазените части. Застрахователната сума лимитира отговорността на застрахователя до нейния размер, независимо от стойността на вредите, докато действителната стойност на автомобила и стойността на запазените части (намалението) са меродавни за размера на дължимото обезщетение. В този смисъл, мислимо е изплащане на обезщетение, възлизащо на застрахователната сума, но само ако действителната стойност на погиналото имущество е равна или по-висока от нея. Логично е тогава, ако действителната стойност на застрахования автомобил е по-ниска, обезщетението да е до нейния размер, независимо от застрахователната сума, тъй като целта на застраховката е обезвреда на действително претърпените вреди.

                                 Затова, като съпостави заключението на вещото лице по автотехническата експертиза, както и дадената от застрахователя оценка, съдът приема, че действителната стойност на автомобила в размер на 18533.50 лв. е съобразена с пазарната конюнктура, а обезщетението, изплатено на застрахования ищец, в размер на 16261.53 лв. е определено правилно - след намаляването му с 10 %, поради наличие на незасегнати от пожара части, които застрахованият задържа )гл.V - V „Обезщетение при пожар“, т.2) и прихващане на неплатените вноски от застрахователната премия (18533.50 лв. х 90% - 418.62 лв.= 16261.53 лв.).

                                 Впрочем, напълно обосновано е застрахователната сума да е по-висока от действителната стойност само на влекача, тъй като застраховката, съгласно раздeл „Каско“, гл.I - I „Обект на застраховката“, покрива съответните рискове и по отношение на прикачваните към застрахования автомобил ремаркета или полуремаркета.

                                 Затова главният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.405, ал.1  от КЗ - за изплащане на обезщетение в размер на 19320.38 лв. е неоснователен.

                                 Това води до неоснователност на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД, в частта му, касаеща мораторната лихва върху претендираното обезщетение. Но този иск е неоснователен и в останалата си част - за мораторна лихва върху изплатеното обезщетение.

                                 Според гл.V - II “Регистриране и доказване на застрахователно събитие“ и V „Обезщетение при пожар“, т.3.1 от Общите условия, като предпоставка за надлежното заявяване и доказване на събитието, респ. за своевременното изплащане на застрахователното обезщетение, застрахованият следва да снеме от отчет автомобила и наред със служебните бележки от МВР и РД“ПБЗН“, да представи удостоверение от КАТ за регистрационно състояние.

                                 Т.е. едва след тяхното представяне за застрахователя тече срока по чл.108, ал.1 от КЗ (арг. ал.2 вр. с чл.106, ал.4 от КЗ). Още повече, че застрахователят не е изисквал представяне на документи, извън изброените в Общите условия, които ищецът е могъл да набави и е бил длъжен да представи със заявлението си.

                                  Нататък - в срока по чл.106, ал.4 от КЗ застрахователят е уведомил ищеца за необходимостта от копие на свидетелството за регистрация с отбелязване за снемане от отчет, което е представено на 10.01.2019 год.        

                                 След тази дата е започнал да тече срокът от 15 работни дни за изплащане на обезщетението, съгл. чл.108, ал.1 от КЗ, очевидно спазен - плащането е извършено на 17.01.2019 год.

                                 Ето защо, следва да се постанови решение, с което предявените искове да се отхвърлят, като на ответната страна, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, се присъдят разноски, възлизащи на 1200 лв. в т.ч. заплатен адвокатски хонорар и депозит за вещо лице.  

                       Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

Р   Е   Ш   И:

                             

                                 ОТХВЪРЛЯ исковете „Рой транс“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Г* И*, предявени против „Булстрад Виена иншурънс груп”АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.*****, представлявано от Н* Ч* и К* Р*, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцовото сумата от 19 320.38 лв. – неплатен остатък от застрахователно обезщетение в размер на 36 000 лв., дължимо по застраховка „Каско”, сключена между страните с полица № ******* / *****.2018 год., за вреди от застрахователно събитие - *******, настъпил около 3.54 часа на ****.2018 год. в гр.Бургас, на ул.“*******, причинени на товарен автомобил „********”, модел „*****“, рег. № *********, ведно с мораторна лихва в размер на 867.64 лв., начислена за периода от 11.12.2018 год. до 16.04.2019 год. и законната лихва, начиная от завеждане на делото до окончателното изплащане.

                                  ОСЪЖДА „Рой транс“ ЕООД да заплати на „Булстрад Виена иншурънс груп” АД деловодни разноски в размер на 1200 лв.        

                                 Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                  Съдия: /п/

 

Вярно с оригинала: М Е